№ 18
гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
С Решение № Р-66/ 14.05.2021 г., постановено по т.д. № 179/ 2019 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника К. К. И., роден на ********** г. в гр. Долна Оряховица, гражданин
на Кралство Норвегия, с паспорт № *******, издаден на 10.09.2013 г. от
Паспортна служба в Норвегия, да заплати на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София: сумата 18 943,09
евро – незаплатена главница по договор за банков кредит от 30.04.2014 г.;
сумата 7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница за периода
30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; сумата 921,90 евро – наказателна лихва за
просрочие за периода 30.12.2016 г. – 08.08.2019 г.; сумата 987,12 евро –
договорен лихвен процент за периода 30.12.2016 г. – 01.07.2017 г. и сумата
48,82 евро – дължими такси по тарифата на банката за обслужване на кредита,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
1
09.08.2019 г. до окончателното й изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски: за заплатена държавна
такса в размер на 2 233,46 лева; за възнаграждение на вещо лице в размер на
250 лева и за възнаграждение на особения представител на ответника в размер
на 2 205 лева.
С Определение от 12.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, първостепенният съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Д. от АК –
гр. София, за изменение на решението в частта за разноските, с искане за
присъждане на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2 646,11 лева.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът К. К. И., роден на
********** г. в гр. Долна Оряховица, гражданин на Кралство Норвегия, чрез
назначеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител –
адвокат Е.С. Д. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че при
липсата на валиден погасителен план и при условие, че не са ясни размерът,
броят и срокът за погасяване на месечните вноски, не може да се твърди
наличието на просрочие от страна на ответника, както е приел съда. Иска се
от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо това да отхвърли
изцяло иска.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата,
като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави
без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
В деловодството на Великотърновския Апелативен съд е подадена
частна жалба от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу постановеното
от съда Определение по чл. 248 от ГПК. Оплакването е за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че са налице
данни за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова
следва да се присъди на ищеца, като са изложени съображения в тази насока.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Определение и да присъди
на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 646,11 лева.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
2
не е подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и
са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 7611/ 08.08.2019 г., от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Д. от АК –
гр. София, срещу ответника К. К. И., роден на ********** г. в гр. Долна
Оряховица, гражданин на Кралство Норвегия, с цена – 28 548,71 евро. В
исковата молба се твърди, че на 30.04.2014 г., между ищеца, като кредитор и
ответника, като кредитополучател, представляван от пълномощника В. И. К.,
е бил сключен Договор за банков кредит № 31, по силата на който кредиторът
е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро, с краен срок
на погасяване – 30.04.2034 г. Договорът не е бил изменян, към него не са
подписвани допълнителни споразумения и анекси. Дължимите месечни
вноски, съгласно подписан от кредитополучателя погасителен план към
договора, не са заплатени, считано от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г. Поради
това обстоятелство ищецът заявява в исковата молба, че обявява цялата
непогасена част от кредита, ведно с лихвите за просрочие, за предсрочно
изискуем. Иска от съда да осъди ответника, да заплати на ищеца следните
суми: 18 943,09 евро – дължима и неизплатена главница по договора за
банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; 7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница
за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 921,90 евро – наказателна лихва
при просрочие за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 987,12 евро –
договорен лихвен процент за периода от 30.12.2016 г. до 01.07.2017 г.; 48,82
евро – дължими такси по тарифата на банката за обслужване на кредита.
Претендира се заплащане на разноски, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 2 233,46 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 646,11 лева, с ДДС.
3
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 179/
2019 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 25.02.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
преупълномощеният адвокат М. А. от АК – гр. Плевен е заявил, че подържа
исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда
да уважи исковата претенция, като в представената писмена защита е
изложил доводи за нейната основателност.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначеният от съда по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Е.Д. от АК – гр.
Велико Търново, е оспорил основателността на исковете, с оглед с оглед
липсата на валидно подписан от страните погасителен план, като липсва
възражение за неравноправност на клаузи от договора за банков кредит. В
пледоарията си по съществото на делото адвокат Д. е поискала от съда да
отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложила доводи
за неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства,
неоспорени от ответника и приети от съда.
Видно от Договор за банков кредит № 31/ 30.04.2014 г., сключен
между кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и кредитополучателя К. К.
И., представляван по пълномощие при сключването от В. И. К. е, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000
евро, при годишен лихвен процент в размер на 9,5%, изплащан чрез
анюитетни вноски за периода от 30.04.2013 г. до 30.04.2034 г., обезпечен с
ипотека, като съгласно чл. 4Б от договора общо-дължимата сума за срока на
кредита се определя и посочва съгласно погасителния план за съответния
лихвен период, който е неразделна част от настоящия договор. Представен е и
погасителен план към договора за банков кредит.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно-
счетоводна експертиза /ССЕ/. В заключението си вещото лице е отговорило
на поставените задачи, като в открито съдебно заседание на 15.04.2021 г. е
заявило, че подържа изготвеното Заключение. Страните по делото не са
задали въпроси и не са оспорили заключението, поради което съдът го е
приел.
4
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъдат уважени осъдителните искове, с правно основание чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, следва да се установи по делото, че между страните е бил
сключен валиден договор за банков кредит, по който кредиторът е изпълнил
задължението си да преведе по сметка на кредитополучателя отпуснатия
кредит, вземането му е станало изискуемо, като кредитополучателят не е
изпълнил задължението си по договора да заплаща конкретни вноски
съгласно погасителния план към договора.
Не е спорно по делото съществуването на валиден договор за банков
кредит, като в заключението си вещото лице посочва, че отпуснатата по него
сума в размер на 20 000 евро е усвоена по банковата сметка на
кредитополучателя на 12.05.2014 г., поради което въззивният съд приема, че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора.
От представеното извлечение от счетоводните книги на банката, както
и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда ССЕ се установява,
че дължимите месечни погасителни вноски, считано от 30.12.2016 г. до
08.08.2019 г. – датата на подаване исковата молба, не са били заплатени от
кредитополучателя, като по този начин той не е изпълнил поетото задължение
по договора за банков кредит. Като просрочени вещото лице посочва
следните суми: 18 943,09 евро – дължима и неизплатена главница по
договора за банков кредит за периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.;
7 647,78 евро – лихва върху просрочената главница за периода от 30.12.2016
г. до 08.08.2019 г.; 921,90 евро – наказателна лихва при просрочие за периода
от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 987,12 евро – възнаградителна лихва за
периода от 30.12.2016 г. до 08.08.2019 г.; 48,82 евро – дължими такси по
тарифата на банката за обслужване на кредита, които напълно съответстват на
сумите, посочени в исковата молба като дължими.
Вземането на банката е изискуемо, като с исковата молба банката е
обявила изискуемостта и е поканила длъжника да изплати задължението си.
Налице са предпоставките за уважаване на осъдителните искове
предявени от ищеца срещу ответника, с оглед на тяхната основателност и
доказаност.
5
Несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба, че вземането на
кредитора не е изискуемо, тъй като липсва валиден погасителен план и не са
ясни размерът, броят и срокът за погасяване на месечните вноски. С исковата
молба ищецът е представил погасителен план, на последната страница от
който е поставен подпис за кредитополучател. В него е посочено: типа на
кредита-ипотечен; датата на отпускане-30.04.2014 г.; датата на първото
погашение – 30.05.2014 г.; срок на кредита 20 г. и крайна дата – 30.04.2014
г.; сума на кредита – 20 000 евро, като усвояването е еднократно; вид на
вноските – анюитетни с период на погашение – всеки месец; годишен лихвен
процент от 9,5%, както и таксите на банката. Всички тези обстоятелства са
посочени и в представения договор за банков кредит, поради което
въззивният съд приема, че е налице валиден погасителен план, от който става
ясно размерът, броят и срокът за погасяване на месечните вноски.
Въпреки липсата на възражение от страна на ответника за наличието
на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, въззивният съд
извърши служебна проверка като не констатира наличието на такива клаузи.
С оглед уважаване на осъдителния иск за главница в размер на
18 943,09 евро, основателен се явява и акцесорния иск за лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, поради което този иск също следва да се
уважи.
Като е стигнал до същите правни изводи и е уважил предявените
осъдителни искове, Великотърновският Окръжен съд е постановил правилно
Решение, което следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба – да се
остави без уважение.
Относно разноските:
В производство по реда на чл. 248 от ГПК първостепенният съд е
оставил без уважение молба на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 646,11 лева, с ДДС, с мотива, че липсват
доказателства по делото за реалното му заплащане.
Този извод на съда е законосъобразен, по следните съображения:
На л.л. 37-41 от първоинстанционното дело са приложени
представените с исковата молба заверени преписи от: Рамков договор за
събиране на вземания; Възлагателен протокол от 30.07.2019 г.; Фактура №
6
********** от 30.07.2019 г. за адвокатско възнаграждение. В исковата молба
е посочено, че е представен и заверен препис от извлечение от банковата
сметка на Адвокатско дружество „Д. и Пелов“ за заплатено адвокатско
възнаграждение, като такова извлечение не е било представено.
Впоследствие, с молбата по чл. 248 от ГПК, е представено Извлечение от
банкова сметка на Адвокатско дружество „Д. и Пелов“ за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
да бъдат присъдени разноски за заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение, страната следва да е доказала реалното му заплащане чрез
представяне на доказателство за извършен банков превод. Представянето на
това доказателство следва да стане най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, докогато
може да се направи искане за присъждане на разноски и да се представи
списък по чл. 80 от ГПК /т. 11 от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Следователно, към момента на постановяване на първоинстанционния
съдебен акт липсват доказателства за реално заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение, което изрично е било отбелязано в мотивите на
решението, поради което правилно искането за заплащане на такова не е било
уважено, както с решението, така и с определението по реда на чл. 248 от
ГПК.
Съдът не е длъжен да уведомява страната за липсата на доказателство
за реално плащане на адвокатското възнаграждение, поради което доводът в
частната жалба, че по този начин е било допуснато процесуално нарушение
от съда, е несъстоятелен.
Несъстоятелен е и довода, че представената фактура представлява
доказателство за извършено плащане на адвокатско възнаграждение.
Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 от
Закона за счетоводството, е носител на информация за регистрирана
стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по
стопанската операция, в каквато насока е постоянната съдебна практика -
Определение № 296/ 30.05.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1061/ 2017 г., ІІ т.о.,
докладчик съдията Емилия Василева и др.
7
По изложените съображения определението по реда на чл. 248 от ГПК
следва да се потвърди, а подадената частна жалба – да се остави без
уважение.
С оглед изхода на делото и липсата на искане за присъждане на
разноски до приключване на съдебното заседание по делото, съдът не
присъжда такива на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-66/ 14.05.2021 г., постановено по т.д.
№ 179/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.07.2021 г., постановено по т.д. №
179/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, реда на чл. 248 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8