№ 319
гр. гр. Хасково, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100407 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.92 ал.1
ЗЗД, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Т., бул. „*****” № ***** представлявано от Ю.Б. Ц., съдебен
адрес гр. С., район Т., бул. „*****” № ******, адв. В. Г. САК, за признаване за установено
съществуването на вземания против А. Г. В. ЕГН **********. За претендираните суми е
издадена заповед № 729 от 18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1694 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково, Девети
граждански състав.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника, по което
било образувано ч.гр.дело № 1694/2020г. на Районен съд - Хасково. Предявявал иска си
против ответника, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на
вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, подробно описани в
Приложение № 1 към договора. Така ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание за цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива, и други.
Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната № **********. Приложение намирал чл.29 от Общите условия /ОУ/ на мобилния
оператор относно сроковете за отчитане и заплащане на предоставените услуги. Между
„БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 19.10.2016г., с който му били предоставени за
ползване мобилна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен план VIVACOM
Smart Call L с месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24
1
месеца, тоест до 19.10.2018 г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер **********, между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, били издадени фактури с
номера **********, **********, ********** и ********** за потребените от него
електронни съобщителни услуги за периода на потребление от 22.02.2017 г. до 21.06.2017 г.
на стойност 88.14 лева.Според ищеца, ответникът потребил и не заплатил мобилни услуги,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 03/2017г., 04/2017г.,
05/2017г., както и за месец 06/2017 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на БТК /чл.50, вр. чл.43 т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
издал по клиентски номер № ********** на 22.07.2017г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги в размер на 397.26 лв., от които интерес за
ищеца представлявала част от тази сума в размер на 65.94 лева, представляваща сбор от
трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонатна услуга от сключения
договор, както и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
четири отчетни периода. Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.07.2017г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер **********, като същият не спазил крайния срок за ползване на
абонаментите VIVACOM Smart Call L съответно до 07.12.2019 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора
„С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг)". Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика
на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била и мораторна
лихва за забава като бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория
договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „БТК"
ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите.
Ищецът твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания"
2
ЕАД, гореописаните договори са действали валидно. По тях длъжникът не изпълнил
задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати предсрочно
гореописания договор на 15.07.2017г. /като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира
неустойка в размер на 65.94 лева, уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
ответникът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг), представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва: - 3х19,99 лева (без ДДС) за
тарифен план VIVACOM Smart Call L и 3х1,99 лева (без ДДС) за допълнителен пакет
удвоени МБ на максимална скорост.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги обусловило правото на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника. Приложение намирали чл.50, чл.43.1, чл.25, чл.35, чл.29 от ОУ.
Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял размерът на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото
кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или
не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Когато прехвърлял
вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните ОУ и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в него били в сила ОУ на договора за предоставяне на
мобилни услуги. В случая ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга, не
изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не заплатил в срок.
Изпълнен бил фактическия състав по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
3
отговорността си.
В случая ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора
за цесия с предмет съвкупност от индивидуални вземания /подробно изброени в
приложение/ срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена
за цялата съвкупност. Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомявало
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4
от ЗЗД и в практиката на ВКС. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено
прехвърляне. Нямало законова пречка c едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и
за двете цесии, предвид факта, че ответника не изпълнил нито на мобилния оператор, нито
на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. В случая
ответникът не изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410
ГПК към кредитора, както и към датата на предявяване на иска, което обуславяло правния
интерес на ищеца, да предяви иска си.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от общо 65.94 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
**********, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, на 19.10.2016г., представляващо
сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура № **********/22.07.2017г., за периода от 22.06.2017 г.
до 21.07.2017 г., като го осъди да заплати на ищеца и деловодни разноски за заповедното и
за настоящото производства.
С молба с вх. рег. № 7950/17.05.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
заявил, че поддържа предявените искове и е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и
не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, не е взел становище по
иска, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно - ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените искове
да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени предпоставки за постановяване
на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без решението да се мотивира по
същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на
разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК. Съобразно изцяло уважения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 410 лева,
4
включващи разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 1694/2021 г. по описа на
Районен съд Хасково) от 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокатско
възнаграждение, както и за настоящото производство от 25 лева за държавна такса и 180
лева - за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А. Г. В. ЕГН **********, с адрес:
с.Г., общ.С., обл.Х. че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район Т., бул. „****” № **** представлявано от Ю. Б. Ц. - управител,
съдебен адрес: гр. С., район Т. бул. „****” № **** адв. В. Г. - САК, сумата в размер на 65.94
лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от
19.10.2016г., сключен между А. Г. В. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК: *********, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/22.07.2017г., за периода от 22.06.2017 г. до 21.07.2017 г., което вземане е
прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г.Груп“ ЕАД, а „С.Г.Груп“ ЕАД го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена
заповед № 729 от 18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1694 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А. Г. В. ЕГН **********, с адрес: с.Г., общ.С., обл.Х., да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул.
„****” № ***** представлявано от Ю. Б. Ц. - управител, съдебен адрес: гр. С., район Т.,
бул. „******” № ******, адв. В. Г. - САК, направените в заповедното и в настоящото
производство разноски в размер общо на 410 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
5