№ 653
гр. Сливен, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20252230101234 по описа за 2025 година
Предявен е иск от дружество с правно основание чл.79, ал.1, предл.1-во
във вр. с чл. 86 от ЗЗД за непълно и неточно изпълнение на договор за
продажна цена по договори за продажба на стоки в общ размер на 20165,79
лв., от които главница в размер на 15 166.08 лв. и лихва за забава в размер на
4 999.71 лв.
Твърди се, че през 2021 г. между „Паркетен свят“ ООД, като
франчайзодател и „Дис Трейд 2019 г.“ ЕООД като франчайзополучател е
сключен договор за франчаиз, по силата на който „Дис Трейд 2019“ ЕООД
получило право да развива търговска дейност като продава стоки и предоставя
услуги под търговско наименование „Паркетен свят“. Получило за ползване
помещение (магазин) и необходимото оборудване, рекламни материали, ноу –
хау и др. Насрещната престация била поета от ответния търговец и се
изразявала в задължението да купува от франчайзодателя стоки, които да
препродава. По този повод периодично са сключвани договори за продажба на
стоки. За всяко от претендираните вземания е издавана и връчвана на
ответника фактура, в която е посочен размерът на съответното задължение,
наименованието на стоката или услугата, срокът и начина на плащане и др.
Претендират заплащане на 5 бр. фактури, както следва: сума в размер 3 770.13
лв. по фактура № ********** от 01.07.2021 г., със срок на плащане до
31.07.2021 г.; сума в размер 1 790.03 лв. по фактура № ********** от
08.07.2021 г., със срок на плащане до 07.08.2021 г.; сума в размер 2 330.31 лв.
по фактура № ********** от 15.07.2021., със срок на плащане до 14.08.2021 г.;
сума в размер 1 682.45 лв. по фактура № ********** от 21.07.2021., със срок
на плащане до 20.08.2021 г. и сума в размер 5 593.16 лв. по фактура №
********** от 28.07.2021., със срок на плащане до 27.08.2021 г.
1
Излага аргументи, че въпреки настъпилия падеж не са заплатени сумите
по гореописаните 5 броя фактури.
Твърди още, че на 05.01.2023 г. между двете търговски дружества е
сключен договор, с който едноличния собственик на капитала и управител на
ищцовото дружество е – Г. И. Й. е встъпил в договора като солидарен длъжник
на задълженията на ответното дружество. Ответната страна признала това
обстоятелство и затова са изпаднали в забава, поради което дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва., която се определя датата
за всяка една, посочена в табличен вид.
Освен това се твърди, че на 22.11.2023 г. ищцовия търговец изпратил
покана до ответното дружество и е отправено споразумение за евентуално
одобряване.
Предвид гореизложеното, моли съдът да осъди ответното дружество и
ответното физическо лице да заплатят на ищцовото търговско дружество
описаните пет суми на стр.3 в исковата молба, депозирана пред СРС с вх.№
207296/24.06.2024г., в общ размер на 15166,08 лева като глобална главница и
сумата от обезщетение за забава за посочените периоди в общ размер на
4999,71 лева. Претендира за присъждане на законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират за
присъждане на направените съдебно – деловодни разноски в производството.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. И. Й.
чрез пълномощник, с който счита молбата за допустима, но неоснователна.
Оспорва изложените твърдения в нея. Заявява, че не е извършено
надлежно встъпване в дълга по чл. 101 от ЗЗД на физическо лице – Г. И. Й..
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед правната и фактическа
сложност на делото. Оспорва истинността на представеното съгласие, като
заявява, че подписите на длъжник и солидарен длъжник не са положени от Г.
И. Й..
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или
пълномощник. С депозирана молба поддържа иска и моли да бъде уважен.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли съда
да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
Ответникът Г. И. Й., редовно призован не се явява, представлява се от
пълномощник, който моли съда да отхвърли исковите претенции, като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
2
Не е спорно, че през 2021 г. между ищцовото дружество „Паркетен свят“
ООД, като франчайзодател и ответното дружество „Дис Трейд 2019 г.“ ЕООД
като франчайзополучател е сключен договор за франчаиз, по силата на който
„Дис Трейд 2019“ ЕООД получило право да развива търговска дейност като
продава стоки и предоставя услуги под търговско наименование „Паркетен
свят“.
Също така не е спорно, че на 05.01.2023г. между двете търговски
дружества е сключен договор, с който едноличния собственик на капитала и
управител на ищцовото дружество е – Г. И. Й. е встъпил в договора като
солидарен длъжник на задълженията на ответното дружество. Ответната
страна признала това обстоятелство.
По делото е представен договор за франчайз от 01.04.2023г. между
двете дружества. Представено е и съгласие от 05.01.2023 г. между „Паркетен
свят“ ООД от една страна и „Дис Трайд 2019 г.“ ЕООД и Г. И. Й. като
солидарен длъжник, в което длъжникът „Дис Трайд 2019 г.“ ЕООД и
солидарния длъжник - Г. И. Й. признават изцяло задължението си към
кредитора „Паркетен свят“ ООД по подробно описани фактури в табличен вид
на обща стойност 74694.34 лв. с включен ДДС. „Дис Трайд 2019 г.“ ЕООД и
солидарния длъжник - Г. И. Й. се съгласяват да заплатят задължението на
кредитора по банков път по банкова сметка BG58RZBB91551086156916.
Представени са по делото 5 бр. фактури (от лист 14 до 18), както следва:
фактура № ********** от 01.07.2021 г., със срок на плащане до 31.07.2021 г.
на стойност 3 770.13 лв.; фактура № ********** от 08.07.2021 г., със срок на
плащане до 07.08.2021 г. на стойност 1 790.03 лв.; фактура № ********** от
15.07.2021., със срок на плащане до 14.08.2021 г. на стойност 2 330.31 лв.;
фактура № ********** от 21.07.2021., със срок на плащане до 20.08.2021 г. на
стойност 1 682.45 лв. и фактура № ********** от 28.07.2021., със срок на
плащане до 27.08.2021 г. на стойност 5 593.16 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице след запознаване и след извършени справки по счетоводни
регистри и придружаващи документи и след запознаване с материалите е
изчислено задължението на ответната страна към ищцовата към 19.06.2024 г.
на обща стойност от 20165,79 лв. /главница и лихва/ по 5-те фактури в размер
15166.08 лв. и законната лихва за забава на плащане е 4999.71 лв. В табличния
вид на стр. 34 по делото е посочена от коя дата започва да се начислява
лихвата за съответната фактура, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Експертът е категорична, че фактурите са редовни от външна сстрана,
съдържат изискуемите реквизити.Само в едната фактура с номер **********
от 28.07.2021 г. е налице малка техническа грешка, като месеца вместо юни е
записано 28 юли, но такава фактура не съществува както в счетоводството на
3
ищеца, така и в това на ответника, поради което счита, че е техническа грешка.
Освен това номера е хронологичен, защото нямало по-малък номер, който да
предшества юни. В счетоводните данни, които й били предоставили за
фактура от юни месец затвърждавала предположенията й, че става въпрос за
техническа грешка и фактурата е само от юни месец. Експертът намира, че
фактурите са изрядни, защото всички задължителни реквизити са налице,
осчетоводени са и в двете дружества, при ищеца е отразено продажба, а при
ответника са заприходени по стоки за продажба и отговарят на националния
сметкоплан. Включени са в дневника за покупка и съответно за продажба,
който се предоставя ежемесечно на НАП. В месеца е подадена информацията.
Не са предоставени документи банкови извлечения и платежни нареждания,
които да удостоверят, че има извършени плащания по процесните фактури, от
което прави заключение, че плащане не е извършено.
Съпоставени са описаните фактури в документа „Съгласие от 05.01.2025
г.“ по делото, като е установила че тези пет процесни фактури са включени в
него.
Процесните пет броя фактури са надлежно осчетоводени, като в
счетоводните регистри на ответника , така и при тези на ищцовия
търговец,съобразно Закона за счетоводството, като при ищеца е отразена
продажба по сметка 7012 – Продадени стоки от склада, отговарящи на сметка
от Националния сметкоплан, а при ответника са отразени като регистриране
на задължение към доставчик и готови продукти, предназначени за продажба
по сметка 304 от Националния сметкоплан. И в двете дружества е осчетоводен
данък върху добавената стойност.
По направеното възражение за липса на документ, удостоверяващ
доставката като товарителница, експертът в о.с.з. дава становище, че по
принцип такъв документ товарителница за България не е задължителен, когато
няма сключен договор за превоз на стоки, а страните нямат и не е ясно дали
ищецът е доставил стоката или ответникът сам я е транспортирал. И складови
разписки не са задължителни, има изискване на задължителност, когато се
касае за стоки, внасяни от чужбина, дори при проверки от НАП се изисква
единствено само фактурите. Хубаво е да удостоверят на коя дата са доставени,
но закона не изисква такъв вторичен документ, след като има първичния
документ – фактура. Изводът, че в Главната книга на ищцовия търговец са
4
отразени неплатени суми от контрагента „Дис Трейд 2019“ ЕООД / справка по
счетоводна сметка 401 и това, че са посочени сред лимититивно изброените в
писменото Съгласие от 05.01.2023 г.
Следователно с издаването на фактурите ищцовото дружество е
документирало продажбата на описаните стоки в петте фактури, но след
справка от счетоводните регистри за постъпления от продажби по фактури не
са констатирали постъпили такива суми.
По тези съображения, се извлича извод за дължимост на претендираните
главница и мораторна лихва, начислена върху главниците, формирани от петте
процесни фактури за описаните в тях стоки.
От така приетата фактическа обстановка, съдът прие следните правни
изводи:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни
двустранни облигационни правоотношения, създадени чрез сключване на
договор за франчайз продажба. Въз основа на всеки от тях, ищецът, в
качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача определен
вид стоки – стокови материали.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1-во във вр. с чл. 86 от ЗЗД за непълно и неточно
изпълнение на договор за продажна цена по договори за продажба на стоки в
общ размер на 20165,79 лв., от които главница в размер на 15 166.08 лв. и
лихва за забава в размер на 4 999.71 лв.
В тази насока основно доказателствено средство представляват
описаните по-горе фактури. Последните, като частни свидетелстващи
документи дават основание на съда да приеме за доказано, че продавачът
изпълнил задълженията си по всяка от петте сделки, отразени в описаните
фактури.
В тази насока са и обсъдените по-горе изводи от съдебния експерти,
съгласно които се установи и доказа, че е налице непълно и неточно
изпълнение по договор за продажба на стоки в размер на 20165,79 лева,
представляваща общата сума по пет броя фактури.
Вещото лице е намерило пълно съответствие с тези фактури,
съдържащи се в лимититивно описаните в писменото Съгласие от 05.01.2023г.
между двамата търговци и физическото лице ответник, съдържащо се в
счетоводните отразявания, направени съгласно изискванията на Закона за
счетоводството.
Доказа се, че ответното търговско дружество, като купувач не
изпълнило задълженията си за плащане на продажната цена на доставените
стоки иматериали, въпреки настъпилия падеж по петте фактури. От
5
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установен размерът на
всяко от задълженията, които са посочени в петитума на исковата молба, ведно
със законна лихва.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че всеки от предявените пет
иска се явява основателен и доказан, ведно с мораторната лихва както и
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.06.2024г. до
окончателното изплащане.
Ето защо, ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцовото търговско дружество следните суми: 16077,60 лв.,
представляваща продажна цена по договор по търговска продажба с отразено
предаване на стоките от продавача във фактура № **********/26.04.2012 г.;
10761,60 лв., представляваща продажна цена по договор по търговска
продажба с отразено предаване на стоките от продавача във фактура №
**********/19.07.2012 г.; 16560,00 лв., представляваща продажна цена по
договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките от продавача
във фактура № **********/24.07.2012 г.; 22910,78 лв., представляваща
продажна цена по договор по търговска продажба с отразено предаване на
стоките от продавача във фактура № **********/09.04.2013 г.; 13150,00 лв.,
представляваща продажна цена по договор по търговска продажба с отразено
предаване на стоките от продавача във фактура № **********/23.05.2013 г.;
5219,98 лв., представляваща продажна цена по договор по търговска продажба
с отразено предаване на стоките от продавача във фактура №
**********/14.05.2013 г.; 2610,00 лв., представляваща продажна цена по
договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките от продавача
във фактура № **********/08.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
всяко от главните парични задължения, считано от 03.10.2013 г. до
окончателното й изплащане.
От естеството на установените облигационни правоотношения между
страните въз основа на договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки
от 01.04.2023г., безспорно се установява, че по своя правен характер, договора
за фарнчайз е двустранен договор, както по смисъла на облигационното
право, така и на търговското право, възмезден, комутативен, консенсуален,
неформален с продължително изпълнение. В теорията и практиката са
застъпени няколко вида класификации на франчайза, като една от ранните
класификации е в зависимост от така нареченото поколение или още франчайз
от първо поколение.
В настоящото производство, всъщност договорът се отнася за точно
конкретен единичен продукт – /стока или услуга, доказа се, че виновно
ответната страна не е престирала съответната сума по пет броя фактури,
въпреки настъпилия падеж и изискуемост за всяка една от тях.
Неоснователни са възраженията за това, че няма издадена
6
товарителница, която да удостовери, че са доставени до ответната страна, той
като такава не е задължителна, когато няма сключен договор за превоз на
стоки.
И следващото възражение за това, че следвало да се издадете складови
разписки е неоснователно, той като такива не са задължителни, поради това,
че стоките не са внесени от чужбина, затова и при проверки от НАП се
изискват само и единствено първичен документ, а именно фактури, чрез които
всъщност сее удостоверява и получаването на стоки и услуги.
В така очертаните твърдения и доводи на страните са преценени
наличието или липсата на виновно поведение на франчайзополучателя, което
да е основание за разваляне на договорената връзка, но тъй като не е търсена
неустойка в настоящото производство, то това не следва да се обсъжда.В
българското законодателство липсва легална дефиниция на понятието
„Франчайзинг“. В ЗКПО в пар.1, т.10, определя франчайза като съвкупност от
права на интелуктуална собственост, отнасящи се до търговси имена, дизайни,
авторско право, патенти, предоставяни срещу възнаграждение, за да се
използват за продажба на стоки или предоставяне на услуги, която дефиниция
възпроизвежда тази в Регламен /ЕС// №4087 от 30.11.1998 г. относно
прилаганетона чл.85, ал.3 от Договора на ЕО по отношение на категории
франчайз. В България франчайзингът се определя като система за
разпространение, чрез която се продават стоки и услуги на пазара, основаваща
се на тясно и постоянно сътрудничество между страните по този договор като
търговска система, установена в писмена форма под формата на договор
срещу пряко заплащане. В тази връзка съдът намира, че този договор има
характеристиките на договор за търговска продажба и договор за доставка.
По тези съображение се доказа, че ищцовото дружество претендира на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД заплащане на дължимата главница, той като има
издадени фактури за доставяни стоки, произтичащи от сключения договор
между страните. Налице е писмено съгласие за това, срока за заплащане на
цената на всяка от процесните пет броя фактури е настъпил, поради което
следва да се уважи осъдителния иск спрямо ответното търговско дружество и
посочено физическо лице в пълния претендиран размер.Тъй като е настъпила
изискуемостта на всяка една от фактурите, то се дължи и обезщетение за
забава в посочените параметри, поради което следва да се уважи и
7
акцесорната претенция за това в пълен размер.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответното дружество и солидарния длъжник следва да заплати на ищеца
направените разноски в съдебното производство разноски в общ размер на
направените по делото разноски в общ размер на 4 191.64 лв., от които 806.64
лв. държавна такса, 5.00 лв. държавна такса за издадена обезпечителна
заповед, сумата 2880 лв. адвокатско възнаграждение и 500 лв. депозит за вещо
лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дис Трайд 2019 г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. "Д." бл. .,вх. ., ап. ., представлявано от
управителя Г. И. Й., ЕГН ********** и Г. И. Й., ЕГН ********** от гр. Ш.,
общ. Т., обл. С., ул. "Д. М." № . ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на между
„Паркетен свят“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 126, ет. 1, магазин 20,
представлявано заедно и поотделно от управителите К.Г. К. и Д. Х. К. чрез Г.
С. Я. от АК - Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №
35, ет. 1, офис 3, Адвокатско дружество „С.“, сумата на обща стойност
20 165.79 лв. (двадесет хиляди сто шестдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки), от които 15 166.08 лв. главница за всички фактури лихва за забава
върху общата главница в размер на 4999.71 лв. по 5 бр. фактури, както следва:
3 770.13 лв. по фактура № ********** от 01.07.2021 г., със срок на
плащане до 31.07.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 01.08.2021 г. до
19.06.2024 г. в размер на 1 258.75 лв. и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното изплащане;
1 790.03 лв. по фактура № ********** от 08.07.2021 г., със срок на
плащане до 07.08.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 08.08.2021 г. до
19.06.2024 г. в размер на 594.16 лв. и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното изплащане;
2 330.31 лв. по фактура № ********** от 15.07.2021., със срок на
плащане до 14.08.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до
19.06.2024 г. в размер на 768.97 лв. и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното изплащане;
1 682.45 лв. по фактура № ********** от 21.07.2021., със срок на
плащане до 20.08.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 21.08.2021 г. до
19.06.2024 г. в размер на 552.38 лв. и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното изплащане;
8
5 593.16 лв. по фактура № ********** от 28.07.2021., със срок на
плащане до 27.08.2021 г., ведно с лихва за забава за периода от 28.08.2021 г. до
19.06.2024 г. в размер на 1 825.45 лв. и законна лихва, считано от датата на
исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА „Дис Трайд 2019 г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. "Д." бл. .,вх. ., ап. ., представлявано от
управителя Г. И. Й., ЕГН ********** и Г. И. Й., ЕГН ********** от гр. Ш.,
общ. Т., обл. С., ул. "Д. М." № . ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Паркетен свят“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 126, ет. 1, магазин 20,
представлявано заедно и поотделно от управителите К.Г. К. и Д. Х. К. чрез Г.
С. Я. от АК - Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №
35, ет. 1, офис 3, Адвокатско дружество „С.“, направените по делото разноски
в общ размер на 4 191.64 лв. (четири хиляди сто деветдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки), от които 806.64 лв. държавна такса, 5.00 лв.
държавна такса за издадена обезпечителна заповед, сумата 2880 лв.
адвокатско възнаграждение и 500 лв. депозит за вещо лице по банкова сметка
BG58RZBB91551086156916.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9