№ 880
гр. Пазарджик, 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20255200500850 по описа за 2025 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение от Г. Л. В., с ЕГН **********, от с.
*************, постоянно пребиваващ в *******************,
представляван от адв.К..
Твърди , се ,че на 30.07.2025 г. представител на подалия възражението ,
по негово поръчение извършил справка в Камарата на частните съдебни
изпълнители за наличие на висящи изпълнителни дела срещу него.
Установено било ,че е образувано изп.д. 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С.. На
10.09.2025 г. посетили кантората на ЧСИ С.. На същата дата ЧСИ връчил на В.
ПДИ с изх. № 3265/07.04.2016 г. ,от който момент той узнал за съществуването
на издадения срещу него изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. по описа на
ПРС. До този момент редовно връчване по образуваното заповедно
производство не било правено. В. от средата на 2008 г. заминала за чужбина
и до момента трайно пребивавал извън страната. В. бил осъден да заплати на
„ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД парично задължение по договор за
потребителски заем, без индивидуализиране на този договор.
Издадената по ч.гр.д. 828/2010 г. Заповед № 553/26.03.2010 г. за
изпълнение на парично задължение не била връчвана редовно на В..
Връчването било оформено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,
1
ал.1 от ГПК. Не ставало ясно в кое населено място се намира адреса. Не бил
надлежно удостоверено връчването , съобразно чл. 44 от ГПК. Освен това,
редакцията на чл. 47, ал.1 към април 2010 г. е изисквала установяването на
невъзможността адресата да не може да бъде намерен на адреса, който е
посочен в исковата молба. Такова удостоверяване липсва, поради което
съобщението чрез залепване е противозаконно. При редовно спазена
процедура по чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията към 2010 г. съдът е бил длъжен
след като приложи съдебните книжа по делото да пристъпи към
назначаването на особен представител на разноските на ищеца. И това не е
сторено.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение не била
връчвана лично на подалия възражението Оформена била разписка с дата
23.04.2010 г. за залепване на врата на ул. „***" на уведомление от 23.04.2010 г.
до лицето Г. Л. В. за явяване в канцеларията на ПРС за получаване на
призовка/съобщение по ч.гр.д.828/2010 г. Към датата 23.04.2010 г. молителят
не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Той
живеел и работил на територията на Г.. Поради това фактическо състояние не
е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство.
Към датата на депозирането на настоящето възражение по реда на чл.
423 от ГПК имало частно правоприемство между кредитора в заповедното
производство „Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Юробанк България“ АД.
Налице била хипотезата на чл. 411, ал.2, т. 5 от ГПК, която хипотеза
съгласно Редакцията към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., относима към процесния
период, е била чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК. Пазарджишкия районен съд е бил
длъжен да не издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви
установителния си иск, тъй като посоченото лице за длъжник не е имало
обичайно местопребиваване на територията на страната. Приемайки
възражението за редовно съдът следвало по силата на чл. 423, ал.З, изречение
последно служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. на ПРС, с указания за
приложението на чл. 415, ал.1 от ГПК.
Моли да бъде прието възражението, да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение на парично задължение № 553/26.03.2010 г. и
издадената въз основа на същата изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по
2
ч.гр.д. 828/2010 г., след което делото да се изпрати на първоинстанционния съд
с указанията по чл. 415, ал.1 от ГПК. Направени са доказателствени искания ,
които съдът е приел за основателни и делото е разгледано в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание се правят искания , съответни на хипотезата на
чл.423
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от от „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД.
Обосновават правния и интерес от това си действие с факта , че на
15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален
правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България и
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата
на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си спрямо Г. Л. В., произтичащо от Договор за кредит № РШЗ-
01259632, заедно с всички принадлежности към него, на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД (цесионер).
Считат възражението по чл. 423 ГПК за недопустимо, поради
просрочие, а в условията на евентуалност подържат , че е неоснователно.
По изп. дело № 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., многократно били
връчвани книжа на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това
,че не е открит на регистрирания от него адрес във връзка със задължението и
образуваното изпълнително дело, като същият не е възразил срещу заповедта
за изпълнение и обстоятелството, че е налице задължение, произтичащо от
договор за кредит № РШ8-01259632.
В настоящият случай заповедта за изпълнение, адресирана до длъжника
била връчена при условията на чл. 47 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 47,
ал. 7 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила,
които съдът трябва стриктно да спази, преди да приеме, че е налице редовно
връчване.
Налице били условията за връчване на съобщението с приложената към
него заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, тъй като са били
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК - длъжникът в
3
продължение на един месец не е намерен на посочения по делото адрес и не е
намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Процедурата по
търсенето на длъжника е спазена и не са допуснати нарушения от връчителя
при залепването на съобщението.
Уведомлението е залепено на 23.04.2010 г„ като в двуседмичния срок по
чл. 47, ал. 2 от ГПК, който срок е изтекъл на 07.05.2010 г„ длъжникът не се е
явил в канцеларията на съда за получаване на съобщението.
С разпореждане от 2010 г. заповедния съд, поради липса на редовно
подадено възражение в законовия срок , констатирал, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поражда действие спрямо длъжника и е
разпоредил издаването на изпълнителен лист .
Нямало основание за прилагането на чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като тази
разпоредба е приета в настоящата си редакция едва през 2017 г„ след което е
допълнена и през 2019 г.
Срокът, уреден в чл. 423 бил преклузивен и не бил спазен. Във
възражението си Г. Л. В. твърди, че е узнал за образуваното срещу него дело -
281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С. едва на 10.09.2025 с връчването на поканата
за доброволно изпълнение като в същото време към възражението е
приложена справка за образувани срещу него дела, издадена от ЧСИ Х.П. като
видно от изходящия номер, същата е издадена на 30.07.2025 г.
Възражението било депозирано 2 месеца след узнаването за
образуваното изпълнително дело.
Евентуално правят и възражение за прекомерност на разноските.
Правят доказателствени искания.
Съдът е уважил доказателствените искания , като е разпоредил
прилагане на изпълнителното дело и допуснал събирането на гласни
доказателства.
Представител на ответника не е участвал в съдебното заседание .В
писмена молба е изложено становище , което е идентично с изложеното в
постъпилия отговор на молбата.
Новият довод ,който се излага касае допустимостта на свидетелските
показания.
4
Този довод е неоснователен, тъй като с допуснатите доказателства се
цели установяването на обичайното местопребиваване на молителя , а не се
касае до оспорване на официален документ.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Производството по ч.гр.д.№ 828 /2010 година на РС Пазарджик е
образувано по заявление на „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против Г. Л. В..
Искането е по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 7971,10 лева главница и 534,86 лихва , както и законна
лихва.
Изложени са обстоятелства за неизпълнение на договор за кредит , който
е конкретизиран и настъпила предсрочна изискуемост на конкретен договор за
кредит.Заповед е издадена на 26.03.2010 година.
Съобщението ,с което е изпратена заповедта за връчване на постоянния
адрес – с.С. е върнато в цялост , като не са посочени никакви причини за
невъзможността за връчване.
От разпорежданията ,написани на ръка на това съобщение може да се
разчете само ,че на основание чл.88 и 91 от ГПК е наложена гроба на
длъжностно лице във връзка с връчването на съобщението.
По делото няма разпореждане за залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК.
По делото има данни ,че такова уведомление е залепено 23.04.2020
година.
По делото не е постановено и разпореждане за издаване на
изпълнителен лист , но видно от отбелязването на заповедта и приложеното
към изпълнителното дело,такъв е издаден.
Съгласно чл.47 от ГПК в редакацията му към момента на
връчване,когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на
5
съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен
изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин
служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението.
Съгласно ал.3 на текста, когато ответникът не се яви да получи книжата,
съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация,
освен в случаите на чл.40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 , в които съобщението се прилага
към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес
на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес
по реда на ал. 1 и 2.Такива действия първоинстанционният съд не е
предприел.
Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения
адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна
регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.Това
разпореждане на закона също не е изпълнено.
Неоснователно се подържа ,че съдът е следвало да назначи особен
представител на ответника, тъй като съгласно разпоредбата на ал.7 на текста
разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на заповед за
изпълнение.Видно е ,че не намира приложение разпоредбата на ал.6 от чл.47
от ГПК.Разбира се не така стоят нещата в производството пред съдебния
изпълнител ,но този въпрос не е съществен за това производство.
Не намира приложение и разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК в
сегашната и редакция , тъй като изпълнителното производство е образувано
през 2010 година и такава възможност в действащия тогава текст на чл.415 не
е предвидена.
Ако съдът , към момента на произнасяне по заявлението е имал данни
,че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на страна е
следвало на основание действащата към момента редакция на закона – чл.411
ал.1 т.4 от ГПК да откаже издаването на заповед.С такава информация обаче
съдът не е разполагал.
Видно е от изложеното до тук е , че въпреки залепването на
уведомление ,съдът не е предприел всички предписани от закона действия ,
имащи за цел да се осигури връчване на заповедта за изпълнение и съответно
6
да бъдат гарантирани интересите на длъжника.
Основателно е оплакването ,че заповедта не е връчена надлежно, тоест
налице е хипотезата на чл.423 ал.1 т .1 от ГПК.
Това би имало за последица приемане на възражението , обезсилване на
изпълнителния лист и връщане делото на първоинстанционния съд с указания
за прилагане на чл.415 от ГПК
По молба на „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД които са обосновали
легитимацията си пред ЧСИ С. е образувано от него изпълнително дело на
24.02.2016 година.
ЧСИ е направил справка за постоянен е настоящ адрес на длъжника ,
като постоянния е в с.С. , а настоящия в гр.П..Покана за доброволно
изпълнение е изпратена на настоящия адрес и не е връчена ,като е посочено
,че „лицето е непознато“.
ЧСИ е разпоредил връчване по реда на чл.47 от ГПК.
Изпратени са книжа и до постоянния адрес на длъжника ,които също не
са връчени ,с отбелязване ,че лицето е сменило адреса си.Отново ЧСИ е
разпоредил връчване по реда на чл.47 от ГПК.
Тези разпореждания по отношение на постоянния адрес са изпълнение
като е залепено уведомление на 22.08.2018 година.На 12.06.2019 година
отново е залепено уведомление на постоянния адрес.Междувременно ЧСИ е
предприемал изпълнителни действия.
Особен представител на длъжника не е назначен.
Едва на 10.09.2025 година лично на длъжника е връчена поканата за
доброволно изпълнение.
Съдът намира ,че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в
едномесечния срок.Действително по делото е представена справка от
30.07.2025 година за висящите изпълнителни дела с длъжник Г. В. , сред които
и дело № 281 на ЧСИ С..
Законодателят обаче изрично е предвидил като начало на срока по
чл.423 от ГПК момента на узнаване на заповедта за изпълнение , а не узнаване
за висящност на изпълнително производство.
Длъжникът би могъл да узнае за конкретния дълг , съответно заповед за
7
изпълнение едва с връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Именно поради това , съдът намира ,че възражението е в срок и се
занимава с основателността му.
Съдът вече направи извод ,че заповедта за изпълнение не е била връчена
надлежно на длъжника .Редовното връчване е било задължение на заповедния
съд и той не го е изпълнил.
Налице е хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК,която води до
последиците ,визирани в чл.423 ал.3 ГПК- първите изречения .
Във възражението се съдържат и доводи по смисъла на чл.423 ал.1 т.2 от
ГПК.
За да се произнесе по основателността на тези доводи ,съдът обсъди
показанията на св.С. П..Тези показания за ясни , последователни и убедителни
и чрез тях се установя,че близо две години преди издаване заповедта за
изпълнение длъжникът е напуснал страната и се е установил първоначално в
Г., където е работил и пребивавал постоянно , а впоследствие в Г..Рядко и за
малко се е завръщал в България.
За да се отговори на въпроса има ли длъжника "обичайно
местопребиваване " на територията на страната следва да се изходи от
съдържанието, което се влага в това понятие.Тъй като легална дефиниция в
процесуалния закон няма, то както е прието в практиката на съдилищата,
следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 48, ал.VІІ от КМЧП.Според нея
под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в
което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки.
Очевидно в конкретния случай длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на страната и не е имал към момента
издаване на заповедта по чл.410 от ГПК. По отношение на него ,използването
на този ред - предвиден в чл. 410 и следващите от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение срещу него е недопустимо.
8
Следователно възражението следва да бъде прието и да бъде обезсилена
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на
основание чл. 423, ал.ІІІ от ГПК във връзка с чл. 411, ал.ІІ т.4 от ГПК.
Следва да бъдат приложени тези последици ,тъй като хипотезата на
чл.423 ал.1 т.2 „поглъща“ тази на т.1 и следва да бъде приложена по-
засилената защита.
С оглед изхода на спора на Г. В. следва да бъдат присъдени сторените
разноски.
Те възлизат на 25 лева – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1150 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на това
възнаграждение.Съдът го намира за неоснователно.Съобразявайки
правомощията си ,съобразно решението на СЕС дало отговор за характера на
Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа и обсъждайки размерите
,предвидени в тази наредба като ориентир за цената на адвокатския труд ,
съдът намира ,че това възнаграждение ,което гравитира към минимума не е
прекомерно.
Производството е по чл.423 от ГПК ,но фактическата и правната му
сложност не следва да бъдат подценявани.
Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението по чл. 423 от ГПК на Г. Л. В., с ЕГН
**********, от с. *************, постоянно пребиваващ в
*******************, представляван от адв.К.. против заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 828/2010 година по описа на Районен
съд Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 553 от 26.03.2020 година, издадена по ч.гр.д.№
828/2010 година по описа на Районен съд Пазарджик и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист.
Осъжда „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование Кредит
Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София
9
ул.“Панчо Владигеров“ 21 бизнес център Люлин-6 ет.2 да заплати на Г. Л. В., с
ЕГН **********, от с. *************, постоянно пребиваващ в
*******************, представляван от адв.К.. сумата 1175 лева разноски по
делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10