Решение по дело №191/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 182
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 юни 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20191400500191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 182

 

гр.ВРАЦА,10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на осми май  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                       Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ                                                                                                                                 

                                    Членове:ПЕНКА П.

                                    Мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ               

                  

при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №191 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Н.А.К. ***, подадена от особения му представител адв.Д.Г. *** против решение №104/11.02.2019 год.  по гр.дело №1447/2018 год. по описа на РС-Враца в частта,с която съдът е уважил предявения против него иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД  вр. с чл.30,ал.3 ЗС ,като го е осъдил да заплати на  ищеца "Водоснабдяване и канализация"ООД - гр.Враца сумата 60.23 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги за периода от 04.03.2016 год. до 07.12.2016 год. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.04.2018 год., до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски от 150.00 лева  за възнаграждение на назначения му особен представител,както и да заплати заедно с останалите двама ответници  деловодни разноски от общо 460.00 лева - 200.00 лева за държавна такса,160.00 лева за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Адв.Г. поддържа,че обжалваното решение е неправилно и излага своите подробни съображения.Моли решението на РС-Враца  да бъде отменено, а исковата претенция против Н.К. отхвърлена.

Адв.Г. прави  и искания по доказателствата,като иска да се изиска служебна справка,от която да е видно дали Н.К. изтърпява присъда,освободен ли е от затвора или не. По това искане съдът се е произнесъл с определение №307/02.04.2019 год.,постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК,като го е отхвърлил при изложените в същото определение мотиви.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото "В и К"ООД-гр.Враца е  депозирало отговор,в който мотивира становище за неоснователност  на жалбата. Оспорва доказателственото искане на адв.Г.,като сочи,че установяването на посочените обстоятелства е ирелевантно за спора.

По искането на адв.Г. за събиране на доказателства пред въззивната инстанция съдът се е произнесъл с определение №307/02.04.2019 год.,постановено в подготвителното заседание по чл.267 ГПК,като го е отхвърлил при изложените в същото определение мотиви

В съдебно заседание от въззиваемата И.К. са представени писмени доказателства-служебна бележка с рег.№64/12 от 16.04.2019 г., издадена от Затвора Враца и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ "Христо Ботев" – гр.Враца №3962-113/17.08.2017г., които са приети от съда.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

РС-Враца е сезиран от "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Враца със субективно предявени искови претенции,насочени срещу И.И.К., И.А.К. и Н.А.К.,***,като наследници на А.Ц.К.,***,за заплащане съобразно наследствените им права на доставена,но незаплатена питейна вода в жилище, собственост на наследодателя А.К.,***.Иска се всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество следните суми: И.И.К. -главница в размер на 240.93 лв. за периода от 04.03.2016 год. до 07.12.2016 год. за издадени 5бр.фактури; мораторна лихва в размер на 18.53 лв. за периода от 03.06.2016 год. до 02.05.2017 год.;ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -04.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата; И.А.К. -главница в размер на 60.23 лв. за периода от 04.03.2016 год. до 07.12.2016 год. за издадени 5бр.фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -04.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата; Н.А.К. - главница в размер на 60.23 лв. за периода от 04.03.2016 год. до 07.12.2016 год. за издадени 5бр.фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

     Поддържа се в исковата молба,че между въззиваемото дружество и наследодателя на въззивниците като потребител е съществувало облигационно правоотношение,по силата на което водопреносното дружество в изпълнение на договорните си задължения е доставяло на същия ВиК услуги в жилището му,негова собственост,находящо се в гр. Враца на адрес ул.***. След смъртта му на 27.05.2012 год. неговите наследници не са изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна на партидата,поради което тя продължила да се води на името на наследодателя им. Поддържа се още,че в жилището се ползвала вода,която не се заплащала и която за исковия период възлиза на исковите суми – главници,които се претендират в настоящето производство ведно с лихвата за забава.Сочи се,че в чл.59 ал.1 Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"ООД е въведено задължение за наследниците на починал потребител - физическо лице в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата,като представят удостоверение за наследници или акт за собственост.В ал.2 на цитираната разпоредба е предвидено,че ВиК операторът променя партидата на името на наследника  или на един от наследниците по писмено споразумение между тях,а при липса на споразумение между наследниците – на всички наследници,отговарящи пропорционално на дела си,съобразно удостоверението за наследници.Претендират се разноските по делото.

            Към исковата молба са приложени писмени доказателства: пълномощно; удостоверение за наследници №481/22.05.2017 год.издадено от Община Враца; покана за доброволно изпълнение с изх.№332/31.01.2017 год.,адресирана до титуляра на партидата А.Ц.К.;справка за начислените суми по периоди;копие от карнет;покана за доброволно изпълнение с изх.№ 2504/03.08.2017 год.,адресирана до наследниците на А.К.; извлечение от Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Враца,одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 год.

            В срока по чл.131 ГПК ответницата И.К. не е депозирала писмено становище по предявените искове. В съдебното заседание същата се явява лично и оспорва предявения иск, като твърди, че от 2012 год. никой не живее в апартамента, че синът й Н.К. от 06.03.2012 г. е в затвора, а тя от 2005 г. е с настоящ адрес ***, където и живее. Поддържа, че след смъртта на съпруга й на 27.05.2012 г. е подала молба във "ВиК" - Враца, с която е уведомила дружеството, че никой не живее в жилището. Оспорва подписите, положени в карнета, като твърди, че същите не са нейни, нито на синовете й,другите двама ответници.Счита, че след като не е ползвала водата, не трябва да я плаща.

            В първоинстанционното производство ответникът - наследник И.К. е призован по реда на чл.47,ал.1 ГПК и на основание ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на адв.Т.П. *** на разноски на ищцовото дружество.                        

            В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.П. е депозирала писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание и размер.Сочи се, че по делото не са събрани доказателства ответникът да е бил ползвател на имота, както и да е получил известие, че дължи претендираните от ищцовото дружество суми.

            Ответникът - наследник Н.К. е призован по реда на чл.47,ал.1 ГПК и на основание ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на адв.Д.Г. *** на разноски на ищцовото дружество.                        

            В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Г. е депозирал писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорена е истинността на представените с исковата молба писмени доказателства,както и е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните суми. Адв.Г. се е присъединил към искането на ищцовото дружество за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, като експертът даде заключение за размера на дължимите суми.

            По делото е представена справка от имотния регистър, от която е видно, че наследодателят А.Ц.К. е собственик на жилището, находящо се гр.Враца, ул.***,за което е начислено задължението за консумирана, но неплатена питейна вода.

            За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице  от чието заключение е установено, че консумацията на вода е установена и остойностена правилно,правен е отчет на показанията на водомера, като има положени подписи срещу отразени показания. Констатирано е, че  за процесния период ищцовото дружество е издало фактури, като са използвани показанията на водомера отразени в карнета , и действащите цени за периода, дължимата сума е в размер на 361.39 лв. главница и 27.72 лв.  лихва за забава.

От събраните доказателства първоинстанционния съд е приел за установено,че наследодателят на ответниците - А.К. , е бил абонат на ВиК услуги по отношение на имот - жилище, находящо се в гр.Враца,ул.***. Установено е от представеното по делото удостоверение за наследници ,издадено от Община Враца,че А.К. е починал на 27.05.2012 год.,като след своята смърт е оставил за свои законни наследници съпруга -ответницата И.И.К., синове - ответниците И.А.К. и Н.А.К.. Ответниците не са изпълнили задълженията си,произтичащи от чл.59, ал.1 от Общите  условия за предоставяне на ВиК услуги,като след смъртта  на наследодателя си не са се явили в 30-дневен срок при въззиваемото дружество да подадат съответно заявление за промяна на партидата. В мотивите си съдът е приел, че в полза на ищеца съществува вземане за главница срещу ответниците, което произтича от валидно възникнало правоотношение между страните, поради което предявените искове по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл.198о,ал.1 ЗВ са основателни и същите са уважени. Претендираните суми са изчислени съобразно наследствените дялове на ответниците: 4/6 за И.И.К. (съпруга на наследодателя) и по 1/6 за останалите двама ответници И.А.К. и Н.А.К. (негови деца), както следва: И.И.К. - главница в размер 240,93 лв. за потребление през периода от 04.03.2016 г. до 07.12.2016 г.; И.А.К. - главница в размер 60, 23 лв. за потребление през периода от 04.03.2016 г. до 07.12.2016 г. и Н.А.К. - главница в размер 60, 23 лв. за потребление през периода от 04.03.2016 г. до 07.12.2016 г. Върху сумите за главница ответниците дължат и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2018г. до окончателното изплащане, съобразно искането на ищцовото дружество.

По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответницата И.И.К.,*** е приел, че за основателността на иска се предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните.Съгласно чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл.42 от ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. С оглед предходното, предвид изводите за основателност на иска за главница, основателен се явява и иска за обезщетение за забава върху главницата в претендирания размер от 18, 53 лева за периода от 03.06.2016 г. до 02.05.2017 г.

Ответниците И.К. и И.К. не са се възползвали от правото си да обжалват първоинстанционното решение и по отношение на тях то е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не следва да има произнасяне.

По отношение жалбата на особения представител на ответника Н.К., настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

Правилно РС-Враца е приел,че след смъртта на наследодателя – потребител, облигационната връзка се запазва, като отговорността за възникнали задължения по нея следва да се поеме от наследниците му, които отговарят съобразно припадащата им се от наследството част. Ответниците не са изпълнили задълженията си,произтичащи от чл.59, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,като след смъртта  на наследодателя им не са заявили в 30-дневен срок пред въззиваемото дружество промяна на партидата, при което отговарят по запазената облигационна връзка за задълженията. При изложените по-горе съображения настоящият съдебният състав намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.60 ЗН, съгласно която наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете които получават. По делото липсват данни ответниците да са направили отказ от наследство. Действително, със смъртта на едно лице се прекратяват всички правоотношения, в които то е участвало, но едновременно с това се открива и неговото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. При договора за доставка на ВиК услуги наследниците на потребителя на услугите, които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. В тази връзка, несъстоятелни се явяват доводите на особения представител на ответника, че същия не дължи претендираните суми, тъй като е бил в  затвора и не е ползвал вик услугите. В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията на наследодателя си, или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство или приемането на наследството по опис и пр., като пребиваването на К. в затвора не обстоятелство от това естество.

В конкретния случай е важно да се отбележи друго - въззивникът Н.К. не отговаря за задължения на наследодателя си А.К.,който е починал още през 2012 год.,т.е. много преди исковия период.Той отговаря на собствено основание,тъй като със смъртта на наследодателя облигационната връзка е преминала към неговите наследници, които не са направили отказ от наследство.И Н.К. отговаря съобразно правата си  /дяла / от наследството, доколкото наследниците не са изпълнили произтичащото от ОУ задължение да заявят своевременно промяна на титуляра на партидата.Тя е продължила да се води на починалия наследодател,но отговорността е на неговите наследници.

С оглед горното и при съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.

По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция Окръжен съд-Враца намира следното:

Искане за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото въззивникът Н.К. на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на "Водоснабдяване и канализация"ООД–гр.Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда на основание чл.78,ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП  вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП,и разноските за назначения му особен представител в размер на 150.00 лв.,или общо сумата в размер на 250.00 лв.

Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е представляваната от него страна,а именно въззивникът Н.К.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото.Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част, в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно обжалване в размер на общо 25.00 лв.,платима по сметка на ОС-Враца.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                                                                  Р   Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение №104/11.02.2019 год. по гр.дело №1447/2018 год. по описа на РС-Враца като правилно и законосъобразно.

            ОСЪЖДА Н.А.К.,с ЕГН ********** *** да заплати на "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Враца, представлявано от А.Ц.П.-Управител,ул.***, с ЕИК*** разноски за въззивното производство в размер на 250.00 /двеста и петдесет /лева.

            ОСЪЖДА Н.А.К.,с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет /лева за въззивно обжалване.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.