ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. Перник, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Мултипъл плюс“ ЕООД против определение №
262778/15.11.2021г. по ч. гр. д. № 304/2021 г. по описа на РС - Перник, с което е уважена
молбата на М.С. М. – Б. по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на определение
№ 262631/06.10.2021г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично
задължение и е прекратено производството по ч. гр. д. № 304/2021 г. по описа на РС -
Перник, и е осъдено „Мултипъл плюс“ ЕООД да й заплати сумата от 300 лева – разноски за
адв. възнаграждение, направени по ч. гр. д. № 304/2021 г. по описа на РС – Перник. В
жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, които като цяло се свеждат до това, че неправилно
районният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., като е следвало да го определи съгласно чл. 6, т. т. 5 от
Наредбата, поради обстоятелството, че в заповедното производство не се дължи адвокатско
възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство на длъжника,
като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на присъденото
такова.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на ответника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частно гр.д. № 304/2021 г. по описа на РС - Перник е образувано по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от „Мултипъл плюс“
ЕООД срещу М. М. – Б.. С разпореждане от 23.03.2021г., постановено по делото,
заповедният съд е намерил, че са налице предпоставките за издаването й и е издал в полза на
заявителя заповед № 261032/23.03.2021г. за изпълнение на парично задължение за сумата от
133,29 лева за доставена и потребена ел. енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г.,
1
39,99 лева – лихва за периода от 15.12.2017г. до 26.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на 325 лева – държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена лично на длъжника на 12.05.2021г., който в
указания му срок е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което изрично е посочил, че
претендира разноски във връзка с подаденото възражение и е приложил договор за правна
защита и съдействие, сключен с адв. С.И.М., в който е удостоверено договорено и платено в
брой адв. възнаграждение в размер на 300лв. Заповедният съд е указал на заявителя
възможността му да предяви иск по чл. 415 ГПК и последиците от неподаването му, като в
законоустановения едномесечен срок същият не е представил доказателство за предявяване
на иска относно вземането, поради което с Определение № 262631 от 06.10.2021г.
заповедният съд, на основание чл. 415, ал.5 ГПК, е обезсилил така издадената заповед за
изпълнение и е прекратил производството по делото.
С молба от длъжника М. М. – Б. по чл. 248 ГПК е поискано да бъде допълнено
Определение № 262631 от 06.10.2021г. в частта за разноските и заявителят да бъде осъден да
заплати на длъжника направените разноски за заповедното производство в размер на 300
лева - адвокатско възнаграждение. Молбата е връчена на заявителя с указание за
представяне на отговор, като такъв не е постъпил по делото. С обжалваното определение РС
е уважил молбата и е допълнил Определение № 262631 от 06.10.2021г. в частта за
разноските, като е осъдил заявителя „Мултипъл плюс“ ЕООД да заплати на длъжника М. М.
– Б. сумата от 300 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по
ч.гр.д. № 304/2021 г. по описа на РС – Перник.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че длъжникът има право
на направените разноски в заповедното производство за осъществено процесуално
представителство от адв. С.И.М. във връзка с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу
заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. От посоченото следва, че и двете страни в заповедното
производство имат право на разноски, разпределени съобразно правилата на чл. 78 ГПК,
които се присъждат в исковото производство по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тази
връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че право на разноски, направени в
заповедното производство, има само заявителят, а не и длъжникът. Когато обаче исково
производство не е проведено, какъвто е настоящият случай поради липсата на предявен иск
по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя „Мултипъл плюс“ ЕООД, заповедният съд е
компетентен да се произнесе по направените разноски в производството, проведено пред
него. Това е така, тъй като с определението, с което на основание чл. 415, ал.5 ГПК се
обезсилва заповедта за изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно
гр. дело, а съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по
искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил правото си на присъждане на
разноски в заповедното производство, като с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, изрично и своевременно е формулирал и искане за присъждане на
разноски. Към възражението длъжникът е приложил и договор за правна защита и
съдействие, в който надлежно е вписано заплатеното в брой възнаграждение на адв. С.И.М.
в размер на 300 лева, което съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по
2
тълк. д. № 6/2012 г., е достатъчно основание за присъждане то му.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адв. възнаграждение за процесуаното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед
за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и
изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага
единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките
между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се
прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на
процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото
заповедно производство – за защита и съдействие чрез процесуален представител в
"производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст
така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се
отнася и до двете страни в заповедното производство – и за заплатеното адвокатско
възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на частния
жалбоподател на хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като
касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства, каквото е и
заповедното производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в
случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното
производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи
аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален
представител на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и
молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване
на мнение по него - чл. 6, т. 3 от Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от
Наредбата, които са извън съдебните, спорни производства. В разглеждания случай, при
оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и
защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита и
съдействие от 11.06.2021 г./ е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не
разпоредбата на чл. 6, т. 2, т. 3 или т. 5 от същата наредба.
Направеното с частната жалба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от длъжника, настоящият състав намира за преклудирано.
Молбата на длъжника по чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 262631 от
06.10.2021г. в частта за разноските е връчена на заявителя с указание за представяне на
отговор, като в законоустановения срок заявителят – жалбоподател в настоящото
производство не е подал отговор, в който да възрази срещу така претендирания размер.
Освен това е и неоснователно, защото с оглед материалния интерес по делото от общо
173,28 лв., минималното адв. възнаграждение по чл. 7, ал.7 от Наредбата е в размер на 300
лв., в какъвто размер е и претендираното от страната възнаграждение, което съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК не може да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредбата.
3
По изложените съображения, предпоставките за присъждане на направените в
заповедното производство разноски в претендирания от длъжника размер са налице, поради
което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се
потвърди.
На основание т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., определението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262778/15.11.2021г., постановено по ч. гр. д. №
304/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4