Решение по дело №20/2023 на Административен съд - Кюстендил

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 67 от 11.04.2023 г., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 20 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Г. Б., срещу Решение № 325/09.12.2022 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 695/2022 г. по описа на                             Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № 22-5310-000550/16.05.2022 г. С посоченото наказателно постановление на Д.Л.Л., с ЕГН **********, на основание         чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В жалбата са изложени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд и касационното производство.

В съдебното заседание по делото юрисконсулт Г. Б. поддържа жалбата.

Със становище с вх. № 1188/20.03.2023 г. адвокат В.С. – процесуален представител по пълномощие на Д.Л., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 27.04.2022 г. в 20:43 часа в община Дупница, на път първи клас № Е-79, км 321+800, в посока към         гр. София, Д.Л. е управлявал лек автомобил марка и модел                   „Мерцедес  Ц220 ЦДИ”, с рег. № СО1106СН, собственост на Румяна Златкова, като за автомобила не е имало сключен и действащ към датата и часа на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 30.12.2021 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и не е била възстановена към датата на проверката                              (на 28.04.2022 г. по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ Гранционният фонд е предоставил на ОД на МВР – Кюстендил данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите). Срещу Д.Л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 564123/27.04.2022 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че процесният АУАН е съставен от некомпетентен орган, както и че административното нарушение не е доказано, и е  отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложените в жалбата касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното постановление.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на Д.Л. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи. Актосъставителят е младши автоконтрольор при ОД на МВР – Кюстендил и е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 647, ал. 1 от КЗ, а началникът на група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил е упълномощен със Заповед № 277з-488/10.03.2022 г. на директора на дирекцията да издава наказателни постановления по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Съгласно посочената норма лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

По делото е безспорно установено, че към датата и часа на проверката за процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”,         т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Освен това разпоредбата на чл. 481,       ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс”. Предвид тази абсолютна забрана е ирелевантно обстоятелството, че към датата на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Като е управлявал е МПС, собственост на друго лице, във връзка с чието използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Д.Л. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ с всички негови обективни признаци. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото Л., в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. c чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Д.Л. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ОД на МВР – Кюстендил не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд, доколкото претенцията за присъждането му е предявена                несвоевременно – с касационната жалба.  

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с          чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 325/09.12.2022 г., постановено по АНД № 695/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000550/16.05.2022 г., издадено от началника на група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Д.Л.Л., с ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

            ОСЪЖДА Д.Л.Л., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил сумата в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

           

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.