Мотиви към присъда №260000 по НОХД №432/2020г. по описа на
Врачански Районен съд – ІV наказателен състав
Врачанска районна прокуратура е предявила обвинение против
подсъдимият М.Ц.В., за това, че на 05.04.2020г. в гр.****, около 13.00 часа по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание на
чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020 г.
на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020г.,
е нарушил Предписание за поставяне под
карантина с изх.№ ЗМ – 02 – 136/31.03.2020 г. на РЗИ – гр.****, издадено в
изпълнение на въведените със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., на Министъра на
Здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против
разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка свързана с разпространяването на COVID-19 и със
Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на Здравеопазването на Р.
България,за изменение и допълнение на Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., изм. и
доп. със Заповед № РД-01-140/19.03.2019г., и Заповед № РД-01-158/26.03.2020г.,
като след пристигането си на 24.03.2020г.
от държава с регистрирани случай на COVID-19
– Чехия, не е спазил срока на 14 – дневната
карантина да пребивава на адрес: с.*******, общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9,
като е напуснал адреса на които се изпълнява
карантината и е пребивавал на адрес: с.*******,
общ.****,
обл.****, ул.“Г. Сава Раковски“ №29 -
престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1
от НК.
Съдебното
производство, се разгледа при условията на задочен процес в условията на чл.269
ал.3 т.4 б.“а“ от НПК.
Установено е след щателно издирване, че подсъдимият не
се намира на известните в страната адреси, както и че е напуснал територията на
страната, като адреса му в чужбина не е установен от отпочване на съдебното
производство до неговото приключване, поради което и е обявен за общо държавно
издирване с телеграма №17248/28.07.2020г. на ГД НП, като съгласно приложените
от РУ на МВР **** множество справки не е намерен и издирването му продължава.
Видно от изисканата от съда и представена по делото справка от ОД на МВР в
автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" е регистрирано
излизане на подсъдимия от Република България на 18.06.2020г. през ГКПП "Калотина
шосе", като до настоящият момент/приключване на делото/ не е налице
регистрирано връщане на подсъдимия в пределите на страната.Съобразно изложеното
и вземайки предвид, че подсъдимия М.Ц.В., се намира извън пределите на
Република България и местоживеенето му не е известно, както и че с оглед
доказателствата по делото отсъствието му няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото, то и съдът е приел, че са налице основанията по чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК, за
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, към което е и пристъпил.
Прокурорът, представляващ Врачанска районна
прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено, като счита, че от
събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказва извършеното
деяние и пледира същият да бъде признат за виновен в извършването му. Предлага
на съда да му се наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а по отношение на кумулативно
предвиденото наказание глоба да не се налага.
Подсъдимият
М.Ц.В.
нередовно призован не се явява, в хода на досъдебното производство се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, а вече в хода на съдебното производство,
чрез определеният служебен защитник М.Г. от ВАК се пледира оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната
фактическа обстановка :
С Решение
от 13.03.2020г., на 44-то Народно събрание на Република
България, на основание на чл.84,
т.12 от Конституцията на Република България, обн. ДВ, бр.
22/13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, първоначално за
периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г.
Със същото решение е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID – 19 и в съответствие с чл.57
ал.3 от Конституцията на Република
България с цел
опазване живота и здравето на българските граждани.
В изпълнение на горното, Министъра на здравеопазването
на Република България и по повод усложняващата се епидемиологична обстановка и
на основание чл.61 от Закона за здравето
издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
Съгласно същата - всички български
граждани и гражданите на други държави с постоянно, дългосрочно или
продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техни
семейства, пристигащи от посочените в заповедта рискови държави, сред които била и Република Чехия, се поставят под
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния
здравен контрол.
По този повод влизащите в страната граждани попълват
Удостоверение, в което посочват държавата от която пристигат, както и личните
си данни и мястото, на което се задължават да пребиват за период от 14 дни,
считано от момента на пристигането си на територията на Република България.
Така получената информация се подавала от органите на МВР към РЗИ по
местоизпълнение на карантината, които уведомявали общо практикуващите лекари,
за да могат последните да поемат наблюдението на здравословното състояние на
карантинираните лица за периода на карантината.
Подсъдимият
М.Ц.В. *** пребивавал в Република
Чехия, като поради усложняващата се обстановка в международен аспект поради
разрастващата се епидемия от COVID-19
решил да се прибере. Така на 24.03.2020 г., прибирайки се от Чехия, подсъдимият
влезнал на територията на Република България.
Съгласно въведената
процедура на ПОДСЪДИМИЯТ М.Ц.В. било издадено Предписание за
поставяне под карантина изх.№ЗП - 02 –
136 от 31.03.2020г. на
Регионална Здравна инспекция – гр.****,
по утвърден образец, което му било връчено на 01.04.2020г.
В предписанието било указано, подсъдимият да
се постави под карантина, за срок от 14 дни, на адреса, който същият посочил, а
именно с.*******, общ.****, обл.****,
ул.“Мак“ №9, като Последният бил запознат лично с текста на предписанието,
за което се подписал собственоръчно, като му бил връчен екземпляр от същото. В
същото предписание в пункт 4 било изрично посочено, че при неизпълнение на
предписанието подлежи на наказателна отговорност по чл.355 от НК
за неизпълнение му. Следва да се отбележи, че данните си, както и адреса на
който ще изкара карантината, ПОДСЪДИМИЯТ М.Ц.В. лично е посочил в
посочения по-горе документ,
а Карантинния му период изтичал на 07.04.2020
година.
Независимо от връченото му на 01.04.2020г.
предписание и вмененото му с него
задължение подсъдимият не го изпълнявал и съселяните му информирали за това
кмета на село *******
- св.Л.К..
Същевременно на 05.04.2020г. ПОДСЪДИМИЯТ М.Ц.В. в разрез с предписанието издадено му от РЗИ – ****, нарушил мерките
разписани в Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., на Министъра на здравеопазването, изм. и доп. Със Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-140/19.03.2019г.,
и Заповед № РД-01-158/26.03.2020г. против разпространяването или
появяването на заразна болест по хората /COVID-19/ напуснал адреса, на който се
изпълнява карантината му, а именно с.*******,
общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9, като самоволно се качил на собствения си лек автомобил
марка „АУДИ 4“ с която отишъл до дома на своя познат в селото – св.Т.А., като пристигнал
в двора на дома му на
адрес: с.*******, ул.“Г. Сава Раковски“ №29, който
свидетел се занимавал с ремонт на автомобили.
Подсъдимият посетил своя
познат с цел последният да отремонтира амортисьорите на автомобила му. Докато
подсъдимият бил в имота на св.Т.А., около обяд покрай имота преминал кмета на
село ******* - св.Л.К., който виждайки подсъдимия в дома на
св.А., и знаейки, че по отношение на подсъдимия е наложена задължителна
карантина, установил нарушаването на карантината от страна на подсъдимия В. и незабавно информирал
компетентните органи.
На подадения сигнал незабавно се отзовали
полицейският служител – св.Г.М.П., св.С.Т.Г. – гл.експерт Отдел „Медицински
изследвания“ към ДНЗБ при Община **** и св. К.Н.С. Медицински специалист към
Община ****, които около 13.00 часа посетили адреса посочен им от кмета на
селото, които адрес бил различен от посочения от подсъдимия, за изпълнение на
карантината му, а именно с.*******, общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9, като
констатирали, че същият е нарушил даденото предписание да не напуска жилището
на посочения адрес в срока на задължителната карантина тоест в периода от
/24.03.2020г. до 07.04.2020г. включително./ Като подсъдимият бил установен на
адреса на св.Т.А.,***.
След проведен кратък
разговор от полицейският служител св.Г.П., св.С.
Г. и св.К.С. с подсъдимия и извършената полицейска проверка на подсъдимият и
имайки информацията от ОДЧ при РУ – ОДМВР – ****, че подсъдимият е с връчено
предписание и е поставен под карантина за периода от /24.03.2020 г. до 07.04.2020
г./, свидетелите спазвайки стриктно инструкциите, ескортирали подсъдимият,
обратно до дома, в който същият следва да пребивава по време на карантинният му
срок на адреса в с.*******, общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9. По случая било образувано и процесното
досъдебно производство.
Изложената
фактическа обстановка отразена в обвинителният акт безспорно се доказва от обяснението на
подсъдимия дадени в хода на
досъдебното производство,
както и от събраните в досъдебната
и съдебна фаза на процеса доказателства, както следва: от показания на
разпитаните свидетели:
св.Г.П., св.С. Г. и св.К.С., Т.А. и св.Л.К., които подробно изясняват механизма на деянието, както и от информацията,
инкорпорирана в приложените по делото доказателствени материали събрани в
досъдебното и съдебно производство,
както следва:Копие от Предписание
за поставяне под карантина с изх.№ ЗМ –
02 – 136/31.03.2020 г. на РЗИ – гр.****, искане и Справка за съдимост, характеристика, писмо
до и от РЗИ ****, писмо до и от Д“БТ“ гр.****, писмо до и от НАП гр.****, Справки
за пътуване на лице български гражданин от АИС“Граничен контрол“, писмо до и от
ГД „ИН“, докладни записки, Справка за постоянен и настоящ адрес, Искане за
назначаване на служебен защитник, Справка за извършено
щателно издирване на лицето, както и от останалите писмени доказателства по
делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Установената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и категорично установена от
обясненията на подсъдимият М.Ц.В. дадени
в хода на досъдебното производство, в който същият твърди, че е разбрал
предявеното му обвинение, че се признава за виновен, както и че е извършил
деянието, защото му се наложил спешен ремонт на автомобила. Тези му показания
се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното и съдебното производство свидетели, като е необходимо е да се изтъкне, че
досежно всички гореизложени факти показанията на разпитани свидетели - св.Г.П., св.С. Г.
и св.К.С., Т.А. и св.Л.К. са непротиворечиви и взаимно
допълващи се.Тези показания се градят на личните възприятия на свидетелите,
поради което съдът кредитира същите и ги приема за достоверни защото в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата.
Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието. Гласните доказателствени средства по делото изцяло кореспондират и с
останалите приложени по делото писмени доказателства.
В заключение - касателно всички
гореизложени факти по делото не се спори между процесните страни, от една
страна, а от друга – налице са безспорни и непротиворечиви доказателства,
поради което съдът приема за доказани всички съставомерни елементи на
престъплението отразени в обвинителният акт.
Съдът
възприема обясненията на подсъдимия, досежно мотивите му за напускане на дома
си на 05.04.2020 г. Настоящия състав обаче не
може да се съгласи с възприетата по делото защитна позиция, че
независимо от факта на връчване на предписанието за карантина последния не е съзнавал
точно, какво нарушава и от какви действия е следвало да се възпира, напротив от
дадените от него обяснения в досъдебната фаза се извежда извод че същият е бил
наясно какво нетрябва да прави в срока на карантината.
Според съда на ПОДСЪДИМИЯТ
М.Ц.В., още при влизането му в
България му е било
детайлно разяснено от граничните служители, а след това и от служителите на
Регионалната Здравна инспекция **** съдържанието
на Предписанието за карантина, както
и какво влече неизпълнение на същото. При това подсъдимият М.Ц.В. собственоръчно е посочил личните си данни в това
предписание, като е посочил и адреса на който ще изпълнява мярката – карантина
за 14 дни.
Ето защо, няма как да се
възприемат от съда изявленията на защитата на ПОДСЪДИМИЯТ М.Ц.В., че
не е съзнавал какво му се вменява със съдържанието на предписанието за карантина. Нещо повече самият подсъдим в
показанията си сочи, че не е съобразил, че е под карантина и че нетрябва да
напуска жилището си.
Посочените от подсъдимият мотиви, поради
които е напуснал дома си на 05.04.2020г.,
за да посети познатият си св.Т.А., „за да ремонтира автомобила си“, не са от
категорията на изключенията, които биха могли да извинят действията му и макар
и да се възприемат от съда немогат да бъдат кредитирани за основателни, защото подсъдимият
М.Ц.В. е бил с ясното съзнание, че е под карантина и че
нетрябва да напуска по никакви причини, посоченият от него адрес в Предписанието
за поставяне под карантина. В този
случаи, съдът не може да възприеме, че действията на подсъдимият
М.Ц.В. са продиктувани от основателна
причина.
Заявеното от него – необходимостта „да ремонтира автомобила си“ всъщност не може
да се приеме, като мотив за нарушаване на карантината, именно поради фактът, че
въпросният ремонт би могъл да бъде отложен за времето, когато същият ще бъде
извън карантинният период установен с наложеното му предписание, което е щяло
да се случи само два дни по късно.
Съдът не възприема тази
теза, предвид на множеството факти, инкорпорирани в делото, водещи до обратния
извод.
Пак от материалите по
делото, става ясно че в периода от 24.03.2020 г. когато се е прибрал от чужбина
до инкриминираната дата подсъдимият във връзка с даденото му предписание за
карантина е пребивавал на посочения адрес.Това
е свързано с фактът, че налице са два вида карантинни ограничения - 14 и 28
дни, в зависимост от това дали съответното лице е имало симптоми на COVID-19 при прибирането си от чужбина
или не. На следващо място, според съда
няма как при каквито и да е обстоятелства, събраните по делото доказателства да
се интерпретират и от тях да се извлече незначителност или маловажност на
извършеното деяние.
България се намира в извънредно положение,
предизвикано от масова, бързо разпространяваща се зараза, за която към момента
на извършване на деянието не е имало,
нито известен метод за лечение, нито ваксина. На 11.03.2020г. Директора на
Световната здравна организация обяви епидемията от COVID-19 за пандемия. Единственият доказан в световен мащаб метод
за ограничаване разпространението на вируса
на COVID-19, към момента на извършване на деянието е – социалната изолацията. И това е така, защото само чрез нея при наличието
на вируса в организма на човек би се спряло разпространяването му.
В тази връзка, не може да бъде прието, като
смекчаващо отговорността и занижаващо степента на обществена опасност
обстоятелство, че подсъдимият М.Ц.В. не е проявил никакви симптоми на заболяването от
завръщането си от чужбина до инкриминираната дата.
Не се установи по делото да има каквито и да
било данни, за неотложност на действията на подсъдимият М.Ц.В.
инкорпорирано единствено в обясненията на
подсъдимия, в които той твърди, че
трябвало спешно да ремонтира автомобила си.
Като е напуснал адреса, където му е било
предписано да е под карантина, подсъдимият е нарушил мерките свързана с
разпространяването на COVID-19 постановени
със визираните заповеди на Министъра на Здравеопазването на Р. България, съгласно
които всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок.
Действайки по горепосоченият начин подсъдимият М.Ц.В. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по
чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 05.04.2020г. в гр.****,
около 13.00 часа по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявено на основание на чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, с
Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн.
ДВ, бр. 22/13.03.2020г., е нарушил - Предписание за поставяне под карантина с
изх.№ ЗМ – 02 – 136/31.03.2020 г. на РЗИ – гр.****, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
на Министъра на Здравеопазването на територията на страната противоепидемични
мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка свързана с разпространяването на
COVID-19 и със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на
Здравеопазването на Р. България, за изменение и допълнение на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-140/19.03.2019г., и
Заповед № РД-01-158/26.03.2020г., като след пристигането си на 24.03.2020г. от държава с регистрирани
случай на COVID-19 – Чехия, не е спазил срока на 14 – дневната
карантина да пребивава на адрес: с.*******, общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9,
като е напуснал адреса на които се изпълнява карантината и е пребивавал на
адрес: с.*******, общ.****, обл.****, ул.“Г. Сава
Раковски“ №29 - престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Субект на престъплението по чл.355 ал.2
вр. ал.1 от НК, са всички наказателноотговорни лица, нарушили наредба
издадена против разпространението на заразна болест по хората.
В този смисъл
подсъдимият М.Ц.В. е годен субект на
престъплението.
Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правила или наредби издадени против разпространението на
заразна болест по хората.
От обективна страна налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от Наказателния Закон. Безспорно, с действията си на 05.04.2020 г. около 13.00 часа,
а именно предприемайки напускането
на дома си, преминаването по обществени
улици на с.*******, и отиването на мястото, на което е установен -/двора на
дома на свидетеля Т.А./с адрес: ***, както и непредупреждаването на свидетеля Т.А.,
че е лице поставено под карантина, същият е нарушил наредби издадени против разпространението на заразна болест по хората, а именно - нарушил е Предписание
за поставяне под карантина с изх.№ ЗМ – 02 – 136/31.03.2020 г. на РЗИ – гр.****,
издадено в изпълнение на мерките въведени във връзка с усложняващата се епидемична обстановка
свързана с разпространението или появяването на заразна болест по хората - на COVID-19 на територията на страната
издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България – предвидени в Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.
изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-140/19.03.2019г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г., с
което същият е осъществил твърдяното
деяние.
COVID-19 представлява инфекциозно заболяване. В края на януари 2020
година, в съответствие с разпоредбите на
Международните здравни правила, Световната здравна организация, заболяването е
обявено за спешно за общественото здраве от международно значение, като в
последствие предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и
засягането на голям брой хора COVID-19
е обявено за пандемия.
С посочените заповеди на Министъра на
здравеопазването на Р. България са въведени неотложни противоепидемични мерки с
цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в условията на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на
44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.
Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка предварително
изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията от COVID -19, която представлява тежка
извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен
мащаб. Това именно обосновава характера им на мерки от изключително висок
обществен интерес. Затова всяко нарушаване се явява грубо, тъй като последиците
от неприлагането, респ. нарушаването на мерките биха причинили значителни или
трудно поправими, включително и непоправими вреди за живота и здравето на хората.
Подсъдимият е бил предупреден за спазването
на посочените мерки с издаденото му Предписание за поставяне под карантина с изх.№ ЗМ – 02 – 136/31.03.2020 г. на РЗИ – гр.****, като му е бил
връчен и екземпляр от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от
надлежен компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Екземпляр от
същото е връчен на Подсъдимия на 01.04.2020г.
Предписанието е издадено на обвиняемия, понеже на 24.03.2020 г. той е влезнал в
Р. България, като гражданин на Република България идващ от рискова държава, с
разрастваща се епидемия от COVID – 19,
а именно Република Чехия.
От
субективна страна деянието е било
извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни
последици. Съзнавал е, че за срок от 14
дни не следва да напуска адреса, които е декларирал, като място на което ще
пребивава и е поставен под карантина, а именно - с.*******,
общ.****, обл.****, ул.“Мак“ №9,
но въпреки това е извършил процесното
деяние.
За
престъпление визирано в чл.355 ал.2 вр.
ал.1 от НК, законодателят е предвидил две кумулативни наказания, както
следва: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ПЕТ
ГОДИНИ и ГЛОБА от 10 000 до 50 000лв.
При определяне вида и размера на
наказанията съдът съобрази от една страна, като отегчаващо отговорността обстоятелство -
извънредното положение в Република България, предизвикано от вирус COVID-19, а от друга, като смекчаващи отговорността обстоятелства социалния и имуществен статус на подсъдимия на
безработен на територията на Република България, без данни за налично имущество
и доходи, ниската му правна култура, чистото съдебното минало,
добрите характеристични данни, процесуалното поведение на подсъдимият, насочено
към разкриване на обективната истина по делото, самопризнанията направени на
досъдебното производство и демонстрирането на критично отношение към
извършеното деяние.
За да намери приложение нормата на чл.55 от НК, съдът следва да установи наличието
на две предпоставки:
първо - изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства и
второ - констатация за това, че и най
– лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява не-съразмерно
тежко.
В
конкретният случай изброените смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия според съда са многобройни
по смисъла на чл.55 от НК и обуславят
по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от него деяние от
типичната за този вид престъпления, поради което и най-лекото предвидено в
Закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от него
престъпление. Въз основа на изложеното и съобразявайки конкретните
специфики на разглежданото деяние, ролята и участието на подсъдимият М.Ц.В. в извършването на това престъпление
и като взе предвид личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и че, за извършеното престъпление по чл.355 ал.2 вр.ал.1 от НК законодателят
не е предвидил долна граница на наказанието и при наличие на основанията по чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ от НК наказанието лишаване от свобода се заменя с друг вид по-леко
наказание, което в случая е наказанието „Пробация“,като
съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода, то и съдът
намери, че най-справедливо би било на подсъдимия М.Ц.В. за престъплението по чл.355,
ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ вр. чл.42а ал.3 вр. ал.2 т.1,
т.2 и т.6 вр. чл.42б ал.1, ал.2 и ал.5 от НК, да се наложи НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ”, със следните
пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА при периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител ДВА ПЪТИ седмично.
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
3.
Безвъзмезден труд в полза на обществото
120 часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Определената в чл.355 ал.2 НК, кумулативна санкция ГЛОБА съдът постанови на основание чл.55 ал.3 НК да не се налага.
Така определените наказания, съответства
най-пълно на степента на обществена опасност на дееца, на тежестта на
извършеното от него престъпление и би спомогнала най-пълно за превъзпитанието
му в дух на спазване на законите на Република България.
По делото няма направени разноски.
Причини за извършване на деянието – ниска
правна култура, неспазване и незачитане на установения в държавата правен ред.
При
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: