№ 1273
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501610 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.
№49867/05.06.2025г., подадена от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, чрез адв. М. срещу решение №1647/12.05.25г., постановено по
гр.д.№6820/24г. на ВРС в осъдителна му част.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че съдът неправилно е
приложил материалния закон, присъждайки обезщетение за вреди в завишен размер.
Присъденият размер не отговаря на практиката по аналогични случаи, както и на
изискванията за справедливост. Излага общи аргументи за социалната функция на
застрахователната дейност и за пропорцията между застрахователните лимити и
справедливото обезщетяване. На следващо място присъденото обезщетение не отчита
приноса на пострадалия за настъпване на застрахователното събитие и за вредите.
Сочи оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ, което обаче е основало изводите си само на показанията на
свидетелите в досъдебното производство, без да извърши собствен анализ. При такъв
обстоен анализ, би се доказало, че ударът е настъпил на пътното платно. Сочи
оплаквания, че експертизата е изготвена и приета преди да се изслуша застрахования
водач. Отделно съдът е кредитирал на самостоятелно основание показанията на
свидетеля С., съобразени вече от експертизата. Не съобразил, че показанията са
противоречиви, както и че описват невъзможен механизъм. Обосновава, че въпреки
спорът по фактите между страните, съдът е пропуснал да посочи кои факти счита за
осъществили се и въз основа на какви доказателства.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна А.Й. Р. Т. е депозирал отговор на
жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Н. И.. Счита постановеното решение
1
за правилно в обжалваната му част. Поддържа, че съдът е обсъдил адекватно
доказателствения материал по делото и въз основа на последното е достигнал до
законосъобразни правни изводи. Настоява съдът да отхвърли искането за събиране на
доказателства във въззивното производство. Според въззиваемия изслушаната САТЕ
обосновано обяснява причината за произшествието, а по искането за разпит на
свидетеля съдът се е произнесъл, но същият не е могъл да бъде обективно открит.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител, поддържат
становищата си по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, като с оглед неоспорването от страна на
ответника относно предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380
КЗ, искът се преценява за допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно обстоятелството, с присъда №
82/03.04.2023г. по НОХД № 5192/2021 г. по описа на РС- Варна на водача С. Д. Д. е
наложена глоба за това, че на 09.02.2021 г., при управлението на МПС лек автомобил
марка „Опел“ модел „Корса“ рег. №***. от град Варна средна телесна повреда,
изразяваща се в пълно безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето,
на осн. чл. 305, ал. 6 от НПК
Спорните по делото въпроси се свеждат до приноса на пострадалия ищец за
настъпване на произшествието и обоснования размер на обезщетението.
От заключението на назначената пред настоящата инстанция експертиза и
разпита на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че произшествието е
реализирано на кръстовището на ул.“Магнолия“ и ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр.Варна.
Лекият автомобил „Опел Корса“, управляван от застрахования водач, е навлязъл от
ул.“Магнолия“ с ляв завой в ул.“Цанко Дюстабанов“, изгубил контрол върху
управлението на МПС-то, преминал през пътния знак в дясно, отклонил се наляво и
блъснал пострадалия. А.-Й. Р. Т.и и спътникът му са се движели по десния тротоар на
ул. “Цанко Дюстабанов“ в посока „Дом на пенсионера“. На тротоара пред близката
механа е бил паркирал л.а. BMW. Контактът между тялото на пострадалия и
автомобила се е осъществил в предната зона на емблемата на автомобила. Според
експерта, предвид височината на бордюра, широчината на тротоара и разположението
на телата след удара –едното тяло е останало в покой под ауспуха на паркиран наблизо
автомобил БВМ, което е приблизително на 2.20-2,30 м.навътре от бордюра,
пострадалият се е движил на тротоара. В същия смисъл е заключението на
първоначалната експертиза, изслушана пред първата инстанция. От показанията на
свидетеля Ивайло Ганчев С., участник в същото произшествие, но без родство и дела
със страните също става ясно, че двамата младежи са се движели по тротоара.
Показанията на свидетеля С. Д., който е и виновния водач за произшествието, за това,
че произшествието е настъпило на пътното платно не могат да се кредитират. Същите
2
противоречат на останалия доказателствен материал, а освен това са и потенциално
заинтересовани.
При тези данни не може да се приеме, че ищецът е нарушил изискването да се
движи по тротоара или банкета на пътното платно (чл. 108, ал. 1 от ЗДвП). Оттук
следва да се приеме, че липсва противоправно поведение на пострадалия, което може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968
г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В случая от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно дадено,
се установява, че в резултат на произшествието А.-Й. Р. Т. е получил мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по лицето, травматичен оток и кръвонасядания по
лицето, травматичен оток в областта на долната челюст в ляво, ожулвания в дясната
поясна и седалищна половини, оток и кръвонасядане по лявата подбедрица.
Посочените травматични увреждания, в съвкупността си са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Понастоящем е налице оплакване във
връзка с болезненост в пояса при продължително натоварване и нарушения в паметта.
От показанията на свидетеля П. Р. Т., брат на ищеца, става ясно, че пострадалият
е прекарал близо седмица в болница. След изписването си от болница се придвижвал
трудно. Имал болки в кръста и главоболие. В къщи му помагали да се обслужва,
трудно се движел. Не могъл да ходи на училище.
Справедливата репарация на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на
телесните увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се
като физически, психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото
лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на
застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент.
Възраженията на ответника по размер на обезщетението могат да се обобщят като
общо оспорване на тежестта на уврежданията.
В случая следва да се съобрази, че въпреки ниския интензитет на телесните
увреждания, произшествието е намерило отражение в емоционалната сфера на
ищцата. Безспорно същият е претърпял болки и страдания от произшествието, които за
известно време за ограничили възможностите му да води пълноценен живот. Предвид
изложеното, съдът намира, че доказаните страдания оправдават остойностяване на
неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Присъждайки същия паричен елемент на
негативните емоционални изживявания, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, отправеното своевременно
искане и представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
3
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените за въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1647/12.05.25г., постановено по гр.д.№6820/24г. на
ВРС, в частта, с която ЗД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.,Д-р.Г.М.Д." № 1, е осъдено да заплати
на Й. Р. Т. ЕГН **********, сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, лишения, неудобства, резултат на ПТП, настъпило на 09.02.2021г. в гр.
Варна и виновно причинени от С. Д. Д., ЕГН: **********, като водач на лек
автомобил „Опел Корса" с per. № В 64-75 РМ, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ведно със законната лихва от
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.,Д-р.Г.М.Д." № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.
Р. Т. ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 300 (триста)лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция, на осн.чл. 78,а л. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4