№ 3150
гр. С.я, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110142600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.я, ул. "Я." ***, срещу С.Й.К, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С.я, ж. к. „О.“, **********, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с
топлоснабден имот с аб. № *******./ сумата 7 613,06 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г.
– 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.я, ж. к. „О.“ № 2, **********, с
абонатен № *******, 2./ сумата 54,52 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното
плащане, 3./ сумата 1 154,71 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода
15.09.2021 г. – 05.09.2023 г., и 4./ сумата 12,16 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, 29
състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се,
че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
1
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи
и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Счита начислените суми за
доставена ТЕ и БГВ за завишени. Навежда възражение за погасяване на вземанията по
давност.
С Определение № 39691/01.10.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „Д.Е“ ЕООД /с предишно наименование „Б.“ ЕООД/, като трето лице – помагач на
страната на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените
искове.
С.йски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 51273/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 15.09.2023 г. „Т.С“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Й.К за следните
суми: 1./ 7 613,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.я, ж. к. „О.“ № 2, **********, с абонатен №*******, 2./ 54,52 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ 1 154,71 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 15.09.2021 г. – 05.09.2023 г., и 4./ 12,16 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г. Претендират се разноски в
заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК.
С разпореждане от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 176,69 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 19, том ХХ, дело № 3676/1991 г. на 1-ви нотариус при С.йска нотариална
служба при втори районен съд, от който се установява, че на 27.03.1991 г. С.Й.С е придобила
правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в ********* ет. 1, гр. С.я, ж. к.
„О. – 2“. Видно от писмо от 21.04.2017 г. /л. 18 от делото/, издадено от С.О – район „В.“,
между адрес ж. к. „О.“, *******, и адрес: ж. к. „О.“, ********** съществува идентичност –
2
обстоятелство, във връзка с което не е наведен спор между страните по делото.
По делото е представен и приет протокол от проведено на 23.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С.я, ж. к. „О. – 2“,
********* според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор със
„С. и Е.“ – „МХ – Е.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. За
апартамент *** не е положен подпис от собственик, а се съдържа отбелязване, че
собственикът е в чужбина.
На 18.10.2002 г. е сключен договор между „МХ – Е.“ ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "Т.С" ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № ********** г.,
сключен между „Т.С“ ЕАД – възложител и „МХ – Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По
силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С.я, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети съобщение към фактура № **********/31.07.2021
г. и съобщение към фактура № ********** г.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат **********.
С молба от 04.07.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя индивидуални
справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2020 г. –
м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и 2 броя констативни протоколи за реален
отчет, видно от които на дати 07.06.2021 г., 13.06.2021 г., 29.05.2022 г. и 07.06.2022 г. не е
осигурен достъп до апартамент ***, което обстоятелство е удостоверено с подпис на лицето
А.Д от ап. 30.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–техническа
експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с
оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния
имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от
глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в
сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* е
измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан
всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Вещото лице
е констатирало, че в процесното жилище са налице 5 броя отоплителни тела – радиатори, на
които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5 броя термостатни вентили, както и
2 броя водомери за отчитане на топла вода. През процесния период в имота с абонатен №
3
****** са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – на база „служебен отчет“
поради „неосигурен достъп“ по показанията на 5 броя ИРРО, монтирани на 4 броя
радиатори в имота /1 брой радиатор е без ИРРО/; суми за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – на база 2 броя
водомери за 2 броя потребители с нормативно определен разход в размер на 140 л. на
денонощие на брой потребители; суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 7 455,43 лева по прогнозно потребление и 228,79 лева за
доплащане от абоната, т. е. общо 7 684,22 лева, в която сума не са включвани лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото
разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение
експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния
адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две години, като
последващата метрологична проверка на топломера на АС след 2018 г., вместо през 2020 г. е
извършена през 2021 г. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното
заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
4
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, между страните не се спори /доколкото възражения относно
това обстоятелство не са въведени в срока по чл. 131 ГПК/, а и при съвкупен анализ на
приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 19, том ХХ, дело № 3676/1991 г. на 1-ви нотариус при С.йска нотариална служба при
втори районен съд, писмо от 21.04.2017 г. /л. 18 от делото/, издадено от С.О – район „В.“ и
служебно извършена справка в Национална база данни „Население“, се установява, че в
процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ответницата С.Й.К е била изключителен
собственик на процесния апартамент ***. С оглед на това съдът приема, че същата, в
качеството си на собственик на топлоснабдения имот, в процесния период е била
потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. тя е имала
качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е бил сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
5
одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник"
от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не се установява да е
упражнила това право срещу ОУ на „Т.С“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетия по делото
протокол от общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.08.2002 г., етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С.я, ж. к. „О. – 2“, ********* са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
6
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция. През
целия исков период абонатът за процесния апартамент *** не е осигурил достъп за проверка
и отчет съгласно протоколи от 07.06.2021 г., 13.06.2021 г., 29.05.2022 г. и 07.06.2022 г.
Според констатациите на СТЕ и изравнителните сметки в имота има 5 броя отоплителни
тела – радиатори, на които са монтирани 5 броя топлинни разпределители и 5 броя
термостатни вентили, както и 2 броя водомери за отчитане на топла вода. През процесния
период в имота с абонатен № ****** са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот –
на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ по показанията на 5 броя ИРРО,
монтирани на 4 броя радиатори в имота /1 брой радиатор е без ИРРО/; суми за ТЕ за битово
горещо водоснабдяване – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – на база 2
броя водомери с нормативно определен разход в размер на 140 л. на денонощие на брой
потребители, като видно от отбелязаното от вещото лице за двата отоплителни сезона са
начислени по 101,64 куб. м. и 100,52 куб. м., т. е. начислението е за двата броя констатирани
водомери в имота; суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението
между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС. Уточнено е,
че в случая е налице служебно начисляване на топлинна енергия – по максимален
специфичен разход заради неосигурения достъп. Експертизата достига до извод, че сумите
за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, а именно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. /в
сила от 10.2006 г. и с измененията в същата, влезли в сила на 01.06.2014 г.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и констатациите на
неоспореното заключение на СТЕ, съдът достига до извод, че служебното начисляване на ТЕ
за процесния обект е извършено при наличието на доказано основание за това, а именно
несигурен достъп от абоната, което обстоятелство е надлежно удостоверено в протоколите
от 07.06.2021 г., 13.06.2021 г., 29.05.2022 г. и 07.06.2022 г. Констатациите на представителя
на ФДР за неосигурен достъп до апартамент *** е извършена в присъствието на
представител на етажната собственост, който е подписал протокола – А.Д от апартамент №
30. За да достигне до този извод съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в приложимите редакции) въвежда като
задължение на всички клиенти да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за
гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, а един път
годишно и достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен
отчет. Съгласно ал. 3 от законовия текст редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ - конкретно чл. 46, ал. 1, т. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от приложимите
към процесното правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. С.я. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
7
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на
протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие
/респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В
тази насока неоснователни са въведените в първото по ред открито съдебно заседание
възражения от ответната страна, че вписаното в протоколите за неосигурен достъп лице не е
упълномощено лично от нея. Подобно изискване не е регламентирано в нормативната
уредба, като правата на същата в случая са в достатъчна степен защитени с положения в
протоколите подпис на лице от процесната етажна собственост. При тези доказателства и с
оглед на неоспорените в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК констатации на вещото лице по СТЕ,
съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно начисляване,
представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ
принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз
основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества гореща вода,
определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от разпоредбите
на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
издадена въз основа на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, когато
не е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя служебно, при норма за разход на гореща вода 140 л.
потребление за едно денонощие на всеки обитател. Правната норма на чл. 70, ал. 4 от
същата Наредба предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 – от Приложението по
чл. 61, ал. 1 - като за отоплителни тела, работили непрекъснато, без уреди /в случая
уредите са 2 и начислението е за всеки от тях/. От анализа на тези норми следва изводът,
че при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства за отчитане в имота, е
предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално
потребление.
При горните съображения съдът приема, че за процесния период начисляването на
служебен разход за ТЕ за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е въз
основа именно на неосигурен достъп от абоната, независимо от това дали топлинната
енергия е реално ползвана именно от лицата в този имот, доколкото това право е
предоставено по силата на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването.
Следователно, за тези периоди абонатът дължи сума за ТЕ, включваща суми за ТЕ за
отопление, ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за БГВ, която съгласно заключението
на СТЕ възлиза на сумата от 7 455,43 лева по прогнозно потребление и 228,79 лева за
доплащане от абоната, т. е. общо 7 684,22 лева. С оглед на принципа на диспозитивното
начало в процеса и предвид предявения от ищеца по-нисък размер на вземането за главница,
искът се явява основателен до пълния предявен размер от 7 613,06 лева.
Своевременно обаче, в срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е релевирала
възражение за погасяване по давност на претендираните суми за цена на доставена ТЕ.
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 15.09.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 15.09.2020 г. – по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1
8
ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. Поради което съдът намира за
изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за м.05.2020 г.,
м.06.2020 г. и м.07.2020 г. вкл. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите
към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и
влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
При това положение и като съобрази отразеното в представените от ищеца и третото лице
писмени документи, касаещи начислената стойност на ТЕ, и неоспореното СТЕ, съдът
приема, че от общо заявения размер от 7 613,06 лева следва да се извади сумата от 194,77
лева, представляваща задължения за м.05.2020 г., м.06.2020 г. и м.07.2020 г. вкл., за които
съдът прие, че са обхванати от изтекла погасителна давност. При това положение,
задължението на ответника за цена на топлинна енергия за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022
г. възлиза на 7 418,29 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 7 613,06 лева,
или за размера от 194,77 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена. В настоящото производство това обстоятелство се
9
установява от представените писмени доказателства и експертното заключение на СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и към стойността на
задължението за цена на ТЕ следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната от третото лице – помагач услуга за дялово разпределение, чиято стойност с
оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на заявената сума от 54,52
лева.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.08.2020 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.09.2020 г. /преди
15.09.2020 г./, и чиято стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2,57 лева. За
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза
на сума в размер на 51,95 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния предявен размер от 54,52 лева и за м.08.2020 г. искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „Т.С“ ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
10
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 117,58 лева, до който размер искът за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1 154,71 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
15.09.2023 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
11
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедно
производство и разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съобразно уважената част от
исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 220,36 лева – разноски за
заповедното производство и сумата в размер на 609,19 лева – разноски за исковото
производство. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г., съдържащ
отбелязване за извършено в брой плащане. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза
на ответника следва да се присъди сумата в размер на 11,17 лева – сторени разноски в
исковото производство.
Мотивиран от горното, С.йски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.я, ул. "Я." ***, срещу С.Й.К, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.я, ж. к. „О.“, **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Й.К, ЕГН **********, дължи на „Т.С“ ЕАД, ЕИК
**********, сумата в размер на 7 418,29 лева – главница, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С.я, ж. к. „О.“ № 2, **********, с абонатен № *******,
сумата в размер на 51,95 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 1 117,58 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, 29
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за цена на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 7 418,29 лева до пълния
предявен размер от 7 613,06 лева, или за размера от 194,77 лева и за периода от 01.05.2020 г.
до 31.07.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 51,95
лева до пълния предявен размер от 54,52 лева, или за размера от 2,57 лева, и за периода от
01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1 117,58 лева до пълния предявен размер от 1 154,71 лева;
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 12,16 лева –
мораторна лихва върху главницата за цена на такса за услуга дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 09.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА С.Й.К, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.я, ж. к. „О.“,
**********, да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.я, ул. „Я.“ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 220,36 лева –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 51273/2023 г. по описа на СРС, 29
състав, както и сумата от 609,19 лева – разноски в исковото производство по гр. д. №
42600/2024 г. на СРС, 29 състав, съобразно уважената част от исковете.
12
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.я, ул. „Я.“ ***, да заплати на С.Й.К, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.я, ж. к.
„О.“, **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 11,17 лева – разноски в исковото
производство по гр. д. № 42600/2024 г. на СРС, 29 състав, съобразно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С” ЕАД – „Д.Е“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
13