М О Т И В И
по НОХД № 6677/2020
г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура
гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия И.В.Г. - роден на ***г***,
живущ ***, ****, български гражданин, със средно образование, работещ,
разведен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че в периода от месец август 2014
г. до месец септември 2020 г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с
Решение № III-117-213 от 17.10.2013 г., постановено по гр. д. № 14641/2013 г.
по описа на Софийски районен съд и влязло в сила на 17.10.2013 г., да издържа
свой низходящ – дъщеря си С.И.Г., ЕГН ********** чрез нейната майка М.Д.М. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски за издръжката на дъщеря си, а именно 74 месечни вноски по 70 лева всяка,
на обща стойност 5180 лева - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
По делото в качеството на частен обвинител е конституирана С.И.Г. чрез
родителя и законен представител М.Д.М..
Прокурорът счита,
че с оглед представените в съдебно заседание вносни бележки сумата – предмет на
обвинението, е била заплатена от подсъдимия Г.. Според него, същият е
неосъждан, към настоящия момент не се е възползвал от разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК, поради което ще следва да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, като не бъде наказван на основание чл.183, ал.3 от НК.
Адв.М. – повереник
на частния обвинител Г., поддържа казаното от прокурора. Заявява, че
подсъдимият е платил в цялост сумата по обвинителния акт. По отношение на
наказанието обаче същата не се съгласява с прокурора. Предоставя на съда да
определи какво следва да му се наложи като наказание.
Законният
представител М. поддържа адвоката си.
Адв. Г. моли съда
да постанови съдебен акт, който е благоприятен за подсъдимия, касаещ заплащане
изцяло на дължимата сума за престъплението, визирана в престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. Присъединява се към становището на прокурора и моли
подсъдимият да не бъде наказван съобразно внесената сума така, както предвижда
закона.
Подсъдимият И.В.Г. се
явява в съдебно заседание лично. Моли съда да не бъде наказван.
Пловдивски районен
съд – VІІ н.с. като се запозна със събраните в хода на съдебното следствие
доказателства намира за установено следното:
Свидетелката М.М. и
подсъдимият И.Г. били съпрузи, като по време на съвместното им съжителство се
родило детето им С.И.Г., ЕГН ********** /родена на ***г./. Отношенията между
съпрузите се влошили и с Решение № III-117-213 от 17.10.2013г., постановено по гр.
д. № 14641/2013 г. по описа на Софийски районен съд и влязло в сила на
17.10.2013 г. бил прекратен гражданският им брак. Съгласно съдебния акт
родителските права по отношение на детето С.И.Г. се предоставяли на майката М.М.,
определял се режим на лични контакти между бащата И.Г. и детето, а подсъдимият Г.
се задължавал да заплаща на дъщеря си С.И.Г. чрез нейната майка и законен
представител М.Д.М. ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, считано от
17.10.2013г. След развода свидетелката М. и детето С. ***, като подсъдимият Г.
бил запознат с въпросния факт, както и с банковата сметка на М., по която
следвало да заплаща издръжката.
След като подсъдимият
Г. бил осъден да заплаща издръжка за детето си С.Г., той изпълнил задълженията
си до месец юли 2014 г. включително, след което (от месец август 2014г.) спрял
да изпълнява задълженията си по заплащане на издръжката и не заплатил никакви
други суми по дължимата от него ежемесечна издръжка.
Във
връзка със задълженията на Г. свидетелката М. се сдобила с изпълнителен лист от
29.11.2019г., издаден по г.д. № 14641/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
117 г. с., въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20198190400902 от 2019г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 189 ПОС, по което дело не
били постъпили суми.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелката М.М. и от
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.В.Г. е
осъществил съставомерните признаци на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като в
периода от месец август 2014 г. до месец септември 2020 г. включително, в
гр.Пловдив, след като е осъден с Решение № III-117-213 от 17.10.2013 г.,
постановено по гр. д. № 14641/2013 г. по описа на Софийски районен съд и влязло
в сила на 17.10.2013 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си С.И.Г., ЕГН **********
чрез нейната майка М.Д.М. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски за издръжката на дъщеря си, а
именно 74 месечни вноски по 70 лева всяка, на обща стойност 5180 лева, като
преди постановяване на присъдата пред първа инстанция е изпълнил задължението
си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата. Налице е
проявление на обективните признаците на състава на престъплението.
Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като бездействие от страна
на подсъдимия, насочено към противоправно задържане на дължимата и присъдена
издръжка за малолетното му дете, като е заплатил задължението си след
образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното
следствие по него. Безспорно общественоопасните последици са налице в резултат
на бездействието на подсъдимия. Затова тяхната конкретна оценка се определя от засягането
на обществените отношения и настъпилите последици и така те безспорно определят
цялостната квалификация на престъплението.
От субективна
страна подсъдимият И.В.Г. е извършил престъплението при пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Същият е
съзнавал обществено опасните последици и е търсил настъпването на техния
резултат, свързан с неизплащане на дължимите суми за издръжка на детето си. Той
е осъзнавал, че от извършваните от него действия настъпва съответния
противоправен резултат, в противовес на установените отношения за защита на
децата. Същият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и
е целял настъпването на тези общественоопасни последици.
При така
установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация, съдът като
съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и изискванията на чл. 54 от НК
намира, че съгласно изискванията на чл.183 ал.3 вр.
ал.1 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първоинстанционния съд деецът е изплатил дължимите суми. В случая до
приключване на съдебното следствие подсъдимият е изпълнил това обективно
изискване и няма други настъпили вредни последици. Затова той следва да се
освободи от налагане на наказание, като са налице обективните предпоставки за
това - до момента спрямо него не е прилаган този институт, защото той не е
освобождаван от наказателна отговорност по тази разпоредба, възстановил е
причинените имуществени вреди от престъплението, в което е обвинен, няма
настъпили други вредни последици за пострадалото дете. Предвид тези обективни
предпоставки, предвиденото наказание, а именно “лишаване от свобода” или
”пробация”, не следва да се налага. Ето защо не следва да се налага наказание
на подсъдимия И.В.Г..
Подсъдимият И.В.Г. следва да заплати на частния обвинител С.И.Г.
ЕГН ********** чрез родителя и законен представител М.Д.М. с ЕГН **********
направените по делото разноски за повереник в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
Причини за
извършване на деянието – ниска правна култура.
Мотиви – стремеж
към противозаконно забогатяване.
Съобразно горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
