Решение по дело №1095/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20191320101095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е №  585

                                               

          гр. Видин, 27.01.2020г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                                       Председател : Владимир Крумов

                                                                                       Съдебни заседатели :

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ………….…………   като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1095 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК от П.Л.Г., ЕГН **********,***, против В.П.В., ЕГН **********,***.

Твърди се, че ответната страна е баща на детето П.В.П., ЕГН **********. Сочи се, че страните заживели във фактическо съжителство от 10.09.2010г. в дома на бащата на ответната страна в гр. К., ул.“П.Д. * Поради възникнали, между ответната страна и родителите му, проблеми страните заживели в дома на бабата на ищцата в гр. К., ул.“Х.Б.№ **. След раждането на детето П.страните продължили да живеят при бабата на ищцата. Детето се разболяло и през периода месец октомври – месец декември на 2015г. изкарало две тежки пневмонии, като лечението било проведено в МБАЛ “Света Петка“ Видин. След изписването на детето и ищцата от болницата, заради създадена от ответника връзка с друга жена, страните се разделили в началото на месец януари на 2016г., като ищцата и детето продължили да живеят в дома на баба й, докато ответникът се върнал да живее в дома на баща си. Ответникът работил и продължава да работи като шофьор на тирове, докато ищцата работила по програма в НЧ“Просвета – 1882г.“ в гр. К.. Заради ангажираността на ищцата в програмата към читалището и поради отсъствието на ответника, детето останало да живее при майката на ответника за един месец – през месец януари на 2016г. Впоследствие ищцата взела детето и заживели в дома на баба й в гр. К.. След раздялата на страните, ответната страна и родителите му имат редовни срещи с детето, като ищцата не е създавала пречки относно техните контакти с детето. След изтичане на програмата в НЧ“Просвета – 1882г.“ гр. К., ищцата и детето се преместили да живеят в гр. Видин. Ищцата започнала работа като технически изпълнител в „Н.ЕООД. Ищцата наела апартамент под наем в близост до работното си място, както и записала детето в Детска градина „Русалка“. За времето през което страните са разделени бащата е изпращал по различни начини издръжка на детето, но в недостатъчен размер. Ответната страна работи по трудов договор. През 2016г. детето се разболяло от „Друга пневмония с неуточнен причинител“. Ищцата заедно с детето провели лечение в МБАЛ“Света Петка“ АД Видин. През есента на същата година, по препоръка на детски лекар ищцата завела детето в ДСБППРББ – гр. Трявна, „Царица Йоанна“ където на детето била поставена диагноза Рецидивиращ бронхит. Последната поставена диагноза на детето била Астма с преобладаващ алергичен компонент – средно тежък пристъп. Ищцата води детето два пъти в годината по 10 дни на море и в гр. Сандански. На 05.03.2018г. ищцата претърпяла тежка злополука, при която бил счупен глезена на левия й крак. Наложило се да бъде направена гипсова имобилизация, след което ищцата била подложена на продължително лечение. Поради тази причина и предвид работата на ответната страна, родителите взели решение да остават детето на грижите на майката на ответника в гр. К.. През това време ищцата посещавала детето. Взимала детето всеки петък, събота и неделя, с изключение на дните когато ответната страна бил в България, за да може да контактува с детето. През време на престоя на детето в гр. К., ищцата го взимала в гр. Видин, при боледуване на детето, за да полага грижи за него. Ответната страна и родителите му твърдели, че за детето има по-малко рискове от зачестяване на заболяванията му, ако продължи да посещава детска градина в гр. К., тъй като там имало по –малко деца. Предвид това ищцата приела детето да посещава детска градина в гр. К.. Детето продължило да боледува поради което ищцата настояла да вземе детето при себе си в гр. Видин. Ответната страна живеела с неговата съжителка и нейния син в апартамента й в гр. Видин. Ищцата искала да запише детето в предучилищна група в гр. Видин, но бащата категорично отказал. Ответната страна отказал да даде съгласието си за снабдяване на детето с паспорт, както и съгласие детето да пътува в чужбина, за да му бъде проведено балнеолечение в Сърбия. От известно време детето живее заедно с ищцата в наета от нея квартира в гр. Видин. През 2018г. ищцата завършила висше образование и заела длъжността „оперативен счетоводител“ в „Н.ЕООД. Ищцата започнала да получава закани от ответника, че е длъжна незабавно да върне детето в гр. К..

Иска се да бъде постановено решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето П.на майката, да бъде постановено местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в месечен размер от 200,00лв., ведно със съответната законна лихва за забава, която издръжка се иска от предявяване на иска. Искат се и направените в производството разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, е подала писмен отговор. Оспорва исковете. Предявени са насрещни обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК. Твърди се, че след раздялата на страните детето останало да живее при баща си и неговите родители в гр. К.. Ответната страна го е вземала от време навреме, като детето в гр. К. посещавало детска градина. За целия период от време детето изключително много се привързало към баща си и неговите родители, както и към настоящата съпруга на ищецът, с която има сключен граждански брак от 21.10.2018г. Съпругата му има дете от друг брак на годините на детето Павел, като двете деца са в много добри отношения. В интерес на детето е да живее и да се развива в среда, която му е позната, близка, каквато ищецът му е осигурявал. Съпругата на ищеца изключително много е привързана към детето Павел, полага грижи за него и то също е привързано към нея. Ответната страна живее на квартира в гр. Видин. Същата работи, което изключително затруднява възможностите й да полага грижи за детето. Независимо от работата на ищеца, като шофьор, той почти всяка седмица се прибира в гр. К., като родителите му и съпругата му са там и са в състояние да полагат грижи за детето. Иска предоставяне на упражняване на родителските права върху детето, местоживеенето на детето да бъде при баща му и ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето.

Ответната страна е подала писмен отговор на насрещните искове. Оспорва същите.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и извършени са социални проучвания от Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин и от Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" гр. К..

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено от фактическа страна:

Страните по делото са родители на детето П.В.П., ЕГН **********, родено през време на фактическото им съжителство. Страните не живеят съвместно от месец януари на 2016г. След раздялата на страните детето живяло известно време при свидетеля В.И.Д.– негова баба по бащина линия, която полагала грижи за него заедно с ответника. Впоследствие детето заживяло с майка си в гр. Видин. През периода 19.05.2016г. до 30.03.2018г. детето е посещавал Детска градина „Р.“ – филиал „З.“ гр. Видин. На 05.03.2018г. ищцата претърпяла злополука – счупване на външен /латерален/ малеолус, поради което се наложило да носи гипсова имобилизация. Детето страда от Бронхиална астма. През периода месец март на 2018г. – месец април на 2019г. детето е посещавало Детска градина „Звънче“ гр. К.. Ответникът има сключен граждански брак на 21.10.2018г. със свидетеля М.С.И.-В.. От гражданския брак ответникът има роден син на ***г. През време когато детето П.е живял с ответната страна, грижи е полагал баща му, баба му по бащина линия и свидетеля М.С.И.-В.. През време когато детето е живяло с майка си, грижи за него е полагала същата, както и свидетелите Л.Г.С.– дядо на детето по майчина линия, както и Ц.П.Д.– съжителка на последния. Майката живее, заедно с детето, в гр. Видин в апартамент под наем. Същата работи по трудово правоотношение на 8 часов работен ден. Бащата живее в апартамента на съпругата си в гр. Видин. Същият работи по трудово правоотношение като шофьор, като в петък, събота и неделя е в гр. Видин. Към настоящия момент детето посещава подготвителна група в детска градина „Русалка“. Детето е привързано към родителите си, към баба си по бащина линия, към дядо си по майчина линия, към свидетеля М.С.И.-В. и нейният по-голям син. Жилищните условия и при двамата родители са подходящи за отглеждане на детето.

Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

При тези данни съдът намира, че първоначалния иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето П.на майката е основателен. В интерес на детето е да живее с майка си предвид грижите които същата е полагала и полага понастоящем, способността й да осигури условия за правилното физическо, психическо и емоционално развитие на детето, привързаността му към майката. По делото не се събраха доказателства относно наличие на обстоятелства в личността или поведението на майката, които обстоятелства биха могли да доведат до увреждане на психическото или физическото здраве на детето, до невъзможност за правилното му развитие. Обстоятелството, че за детето са полагани адекватни грижи от баба му по бащина линия не може да води до лишаване на майката от полагане на непосредствени грижи за детето. Същата е заявила това желание, като е и предприела действия за осъществяването му – предявяване на иск по чл. 127 а от СК. Бащата също е заинтересуван от развитието на детето. При наличие на родителски качества и възможности в родителите за полагане на нужните грижи за детето, желание за това, както и имайки предвид, че към настоящия момент детето е отглеждано от майката при добри социално – битови условия, с подкрепата на нейния родител, детето расте спокойно съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на майката. Предвид това следва да се уважи първоначалния иск. С оглед на това следва да бъде постановено детето да живее с майка си.

Не се събраха доказателства за невъзможност на майката да отглежда детето си, за липса на родителско - възпитателски качества или че ще влияе неблагоприятно на детето. Съдът счита, че упражняването на родителските права върху детето П.следва да се предоставят на майката. Тъй като преценката на Съда, че родителските права, следва да се предоставят на майката, то на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти, с детето, както е поискан с първоначалната искова молба.

            Частично доказан в основанието се явява искът за заплащане на издръжка от бащата, необходима за отглеждане и възпитание на детето П. Безспорно се установи, че родители на детето са страните по делото, като предвид преценката на Съда, че упражняването на родителските права върху детето П.ще следва да се предоставят на майката, то като тя ще полага за в бъдеще основни грижи за него, от които постоянни грижи бащата ще бъде освободен, то той ще следва да участва в издръжката. Родителите са трудоспособни граждани и са длъжни да осигуряват издръжка на своето дете. В конкретния случай се доказа, че майката е в трудово провоотношение, като за периода месец октомври на 2018г. до месец март на 2019г. включително е получила нетно възнаграждение в общ размер на 3 022,87лева. Бащата работи по трудово правоотношение с основна заплата в месечен размер на 776,00лева. Същевременно бащата полага грижи и дължи издръжка и за детето си, родено от гражданския му брак, което обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне размера на издръжката. Съдът намира, че е във възможностите на родителите да осигуряват издръжка на своето дете. За цялостната месечна издръжка на детето П.са необходими 310,00лв. от които ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща по 180,00лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, следва да бъде от предявяване на иска– 22.04.2019г. както е направено искането. В останалата част на иска до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като недоказан.

При определянето на издръжката Съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, че размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите му, както и обстоятелството, че основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето ще се полагат от майката, от които грижи бащата е освободен.

С оглед на приетата по - горе фактическа обстановка и изложени мотиви съдът намира, че насрещния иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето П.на бащата, е неоснователен. Ответницата полага и е в състояние да полага адекватни родителски грижи спрямо детето.

Предвид отхвърлянето на иска за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето П.на бащата, следва да се отхвърлят, като неоснователни, и искането за определяне местоживеене на детето на адреса на баща му и иска за присъждане на издръжка за детето от майката. Основни грижи по отглеждане и възпитание полага майката, докато бащата е освободен от тях.

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищцата сумата в общ размер на 2 771,00лева направени разноски по производството по първоначалния иск и по насрещния иск.

По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта на присъдена издръжка.

Воден от горното Съдът,

                                                                 Р Е Ш И:

Предоставя упражняването на родителските права върху малолетното дете П.В.П., ЕГН **********, на майката П.Л.Г., ЕГН **********.

Определя местоживеенето на детето П.В.П., ЕГН **********, да бъде при неговата майка П.Л.Г., ЕГН **********,***.

Определя режим на лични отношения на бащата В.П.В., ЕГН **********, с детето П.В.П., ЕГН **********, както следва :

-          бащата В.П.В., ЕГН **********, има право да вижда и взема при себе си детето П.В.П., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, след което да й го връща по местоживеене.

-          бащата В.П.В., ЕГН **********, има право да вижда и взема при себе си детето П.В.П., ЕГН **********, по 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да й го връща по местоживеене.

-          бащата В.П.В., ЕГН **********, има право да вижда и взема при себе си детето П.В.П., ЕГН **********, по 5 дни през Зимната ученическа ваканция и по 5 дни през Пролетната ученическа ваканция, след което да й го връща по местоживеене.

Осъжда В.П.В., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете П.В.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.Л.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00лева/сто и осемдесет лева/, считано от предявяване на иска – 22.04.2019г., до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за даването й, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска, като иска в останалата част до пълния претендиран размер, отхвърля като недоказан.

Отхвърля предявеният от В.П.В., ЕГН **********,***, против П.Л.Г., ЕГН **********, иск за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете П.В.П., ЕГН **********, като неоснователен.

Отхвърля искането на В.П.В., ЕГН **********, за определяне местоживеене на детето П.В.П., ЕГН **********,***, като неоснователно.

Отхвърля предявеният от В.П.В., ЕГН **********, против П.Л.Г., ЕГН **********, иск за заплащане на издръжка за детето П.В.П., ЕГН **********, в месечен размер от 200,00 лв., считано от 22.04.2019г., ведно със законната лихва при просрочие за всяка месечна вноска, като неоснователен.

Осъжда В.П.В., ЕГН **********,***, да заплати на П.Л.Г., ЕГН **********,***, сумата от 2 771,00лева, направени разноски по производството, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Осъжда В.П.В., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 259,20лв. за държавна такса върху присъдената издръжка.

По реда на чл. 242 от ГПК постановява предварително изпълнение на настоящето решение в частта на присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок, считан от връчването му на страните.

Районен съдия: / П /

Вярно с оригинала

Секретар: