Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и седми май 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 343/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „Борофарма“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.57,
вх.В, ет.2, представлявано от управителя Х. И К. - Г, против Заповед № ФК-С281-0364966/10.01.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП,
с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „д” от ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото
търговски обект: аптека, находящ се к.к.“Боровец“, хотел „Рила“ и забрана
достъпа до него за срок от 3 дни.
В жалбата се
твърди, че оспорваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и не
съответства на целта на закона, а приложената мярка е явно несъответна на
установеното нарушение, тъй като е несъразмерна, ненужна и неносеща никакви
приходи в бюджета, а тъкмо обратното. Излага се, че не са констатирани други допуснати
от дружеството нарушения, а към момента паспорта на ФУ е в обекта. По
изложените съображения се иска от съда да отмени обжалваната заповед.
Ответникът
– Началник отдел
„Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирани по
делото писмени бележки оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за превилна и
законосъобразно по мотивите изложени внея и предвид обстоятелството, че при
констатиране на такова нарушение органът действа при условията на обвързваща
компетентност. Мярката има
превантивен характер и се налага за да се защити държавен интерес, чрез
спазване на финансова дисциплина. Претендира присъждане на разноски по делото –
ю.к.възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 06.01.2020г. органи на приходната
администрация от ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект аптека, находящ се к.к.“Боровец“,
хотел „Рила“,
стопанисван от „Борофарма“
ЕООД. При проверката е констатирано, че търговецът в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява и при поискване не
представя за проверка паспорта на използваното и монтирано в обекта ФУ ЕЛТРЕЙД с
идивидуален № ED302928,
с което е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.2 от същата
Наредба.
Констатациите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0364966 от същата дата, съставен на
основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. В същия е посочено, че до приключване
на проверката, паспортът на ФУ не е бил представен. Въз основа на описаните факти е направен
извод, че „Борофарма“
ЕООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани във
връзка с фискалните устройства.
За
нуждите на проверката е съставен списък на наличните средства, разпечатан е
дневен финансов отчет, приобщени са декларации от работещите в обекта лица и са
събрани други данни.
Горните
документи са представени на съда с административната преписка.
Процесната
заповед е издадена въз основа на отразените в протокола констатации, че в търговския обект не се
съхраняват паспорта на
работещото в обекта ФУ, като е прието, че нарушението изпълнява състава на
чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ от ЗДДС вр. чл.42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че неспазването на законоустановеното задължение за
наличието на паспорт на ФУ в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй
като в този документ се вписват всички данни, свързани с функциониране на
устройството и в този смисъл информацията в него е част от отчетността на
дружеството. Целта на мярката е да се избегнат и осуетят всякакви опити за
нередовно и непоследователно водене на документацията и несъхраняване на
документи свързани с ФУ, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният – недопускане на вреда за фиска. Посочено е, че срока на
запечатване се определя в рамките на оперативната
самостоятелност на органа, съобразно тежестта на нарушението и последиците от
същото, като е отчетена целяната превенция за преустановяване на лошите практики в
обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца.
С преписката е представен АУАН № F535094/22.01.2020г., за констатираното с ПИП сер. АА № 0364966/06.01.2020г. нарушение - отсъствието на паспорта на въведеното и
регистрирано в търговския обект ФУ, като
изложените факти са квалифицирани от актосъставителя като нарушение на чл.42 ал.1 т.2 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС. Представен е още един АУАН, съставен въз основа
констатации в протокола от същата проверка, за това, че издаден фискален бон,
от находящото се в обекта ФУ, не съдържа задължителният реквизит – идентификационен
номер по ЗДДС – нарушенние по чл.26 ал.1 т.5 от същата Наредба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е
постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема,
че същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
Жалбоподателят
не твърди конкретни процесуални нарушения при издаване на оспорения акт. При
извършената служебна проверка, съдът не констатира такива. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Същата съдържа фактически и правни
основания, като изложените мотиви са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Последните отговарят на изискването на чл.186 ал.3
от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е
постановена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.186 ал.1, т.1, б.“д“ от
ЗЗДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до
30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи
за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител. Съгласно чл.42 ал.1 т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ /посочени като основание за издаване на заповедта/,
лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект
паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл.14 ал.3 и чл.50 ал.6. В
настоящия случай, съобразно установената по делото фактическа обстановка, която не се и
оспорва, при
извършената от органите по приходите проверка в търговския обект, находящ се в к.к.“Боровец“ и стопанисван от дружеството,
на проверяващите при поискване не е представен паспорт на монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство. Проверката е извършена за времето от 13,15 часа до 14,30 часа на 06.01.2020г. и до приключването ѝ изискания паспорт на ФУ не е представен, като по отношение на тази констатация в протокола не
са направени обяснения или възражения от представител на търговското дружество.
При това
положение съдът намира, че установяванията на органите по приходите при
извършената проверка са обосновани и правилни. Не се констатира да са налице и изключенията,
посочени в горецитираната разпоредба от Наредбата. Следва да се отбележи и
това, че липсата на вредни последици от деянието не е предвидено от закона като
основание да не се образува производство от рода на процесното, което е
завършило с издаване на оспорената
заповед.
Няма спор в
съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186 от ЗДДС административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по
същество дали да наложи ПАМ или не. Това обаче не може да доведе до колизия с
основните принципи на административния процес – чл.4 и чл.6 от АПК, изискващи административните
актове да се издават за целите на закона и при спазване принципа на съразмерност,
според който административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, противно на
твърденията в жалбата, съдът намира, че горните принципи не са нарушени.
Преценката,
която административният орган е оправомощен да извърши е по отношение срока на
принудителната административна мярка. В конкретния случай такава преценка е
била направена и подробно аргументирана от същия с мотиви, които съдът намира
за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на
съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност - в
оспорения акт се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени
нарушенията, взети са предвид вида на търговската дейност, големината и
местоположението на обекта. Срокът е в размер към минималния такъв – 3 дни,
което кореспондира както с тежестта на нарушението така и с целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред.
Констатираното в значителна степен обуславя невъзможността да се извърши
проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното спазване на
финансовата дисциплина. В случая безспорно следва да се отчете, че при същата
проверката е констатирано и друго нарушение по горецитираната Наредба, както
въпреки това, органът е приложил
мялката за минимален срок, без да допуска предварителното й изпълнение.
Оспорената заповед е издадена и
в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в същата мотиви, мярката
цели преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимостта
от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца с пряк резултат – възстановяване на законно регламентирания ред за
съхраняване на документи и индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното
кореспондира с общата и частна превенция на принудителните административни
мерки по чл.22 от ЗАНН - за предотвратяване /да не се допускат нови нарушения/ и преустановяване /да се прекратят вече допуснати такива/, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
При преценката
дали с мярката се предотвратяват/не се допускат нови нарушения следва да се
държи сметка за цялостното поведение на лицето и конкретно – какви са данните
за допуснати досега нарушения на данъчното законодателство, а при липса на
такива – какви нарушения са установени при конкретната проверка, дала повод за
налагане на ПАМ. В тази връзка настоящият съд съобрази
наличието
и на друго констатирано нарушение в обекта - липсата на идентификационен номар в издадения при
контролната покупка фискален бон, поради което намира за правилен изводът на административния орган, че
запечатване на търговския обект за срок от 3 дни би постигнало горните цели.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен
орган, съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е
законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
такъв, установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Борофарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.57, вх.В, ет.2, представлявано от
управителя Х. И К. - Г, против Заповед № ФК-С281-0364966/10.01.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б „д” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна
административна мярка: запечатване на стопанисван от същото търговски
обект: аптека, находящ се к.к.“Боровец“, хотел „Рила“ и забрана достъпа до него
за срок от 3 дни.
ОСЪЖДА „Борофарма“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.57,
вх.В, ет.2, представлявано от управителя Х. И К. - Г, да заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: