№ 33785
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110134902 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба Б. Б. К., действащ лично и в
качеството на законен представител на малолетния ищец В. Б. К., срещу Прокуратурата на
Република България, с която се претендират от ищците обезщетения за имуществени /за
ищеца В. Б. К./ и неимуществени /за двамата ищци/ вреди, причинени от достатъчно
съществени нарушения на правото на ЕС, които най-общо се свеждат до нарушение на
правото на ефективни правни средства за защита по чл. 13 ЕКЗПЧ и които нарушения са
допуснати от прокурори при работата им по редица посочени в исковата молба прокурорски
преписки. Този извод следва от изложените в исковата молба фактически твърдения,
единствено въз основа на които съдът следва да определи правната квалификация на
претенциите, като направените от ищците цифром и словом правни квалификации
/включително за допуснати нарушения на други разпоредби от правото на ЕС, за които не са
изложени релевантни фактически твърдения/ не са обвързващи за съда. Следователно
предявени са при условията на субективно активно и обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетения за вреди. Ищците
претендират от ответника следните суми: 20 000 лв. – обезщетение за ищеца В. Б. К. за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатото обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди /физически страдания и психологически вреди/ в ДГ 40 „Проф. д-р
Ангушев“; 2 000 лв. – обезщетение за ищеца В. Б. К. за имуществени вреди, равняващи се на
продължително отнеманите от него средства за издръжка заради нередовно приети деца в
ДГ 40 „Проф. д-р Ангушев“; 10 000 лв. – обезщетение за ищеца В. Б. К. за неимуществени
вреди, изразяващи се в явната невъзможност да бъде удовлетворен емоционално от
санкциониране на тормоза, на който е бил подложен в ДГ 40 „Проф. д-р Ангушев“ и от
действията на директорката и служителите в него, изразяващи се в обвинения, че си
измисля; 5 000 лв. – обезщетение за ищеца Б. Б. К. за неимуществени вреди, изразяващи се в
явна невъзможност да се удовлетвори емоционално от наказанието на виновните лица,
1
срещу които е подавал жалби и които са подавали срещу него жалби с клевети; 30 000 лв. –
обезщетение за ищеца Б. Б. К. за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто
му име и преживяване на негативни емоции от несправедливо обвинение за клевета, което
му е било повдигнато въз основа на прокурорските откази; 5 000 лв. – обезщетение за ищеца
В. Б. К. за неимуществени вреди, изразяващи се в понесена обида от действията на
прокурорите; 10 000 лв. – обезщетение за ищеца Б. Б. К. за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесена обида от действията на прокурорите.
В чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е уредена специална местна подсъдност на исковете за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на
непозволеното увреждане или по настоящия адрес или седалището на увредения. Доколкото
в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд, то искове по него се
предявяват пред местно компетентния съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ при
съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, поради което с
оглед цената на тези искове местно компетентен по тях може да е районен или окръжен съд.
В случай че сезираният съд е същевременно и ответник /на лично основание или като
правоприемник/ по исковете, относима е нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, която препятства
разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в
исковия процес /в този смисъл – Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1952/2024 г.
на ВКС, III ГО; Определение № 1165/13.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5321/2023 г. на ВКС, IV
ГО/.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на
исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В случая дори и
да се приеме, че всяка отделно посочена в исковата молба парична претенция представлява
самостоятелен иск, видно е, че една от тях е с размер над 25 000 лв. – тази на ищеца Б. Б. К.
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в засягане на доброто му име
и преживяване на негативни емоции от несправедливо обвинение за клевета, което му е било
повдигнато въз основа на прокурорските откази. Следователно на основание чл. 104, т. 4
ГПК този иск не е родово подсъден на Софийски районен съд, а на Софийски градски съд.
На основание чл. 104, т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и
исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на
окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, поради което и
другите предявени с исковата молба искове също следва да бъдат разгледани от Софийски
градски съд.
По изложените съображения производството следва да бъде прекратено и изпратено
на родово компетентния съд – Софийски градски съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 34902/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищците.
След влизане в законна сила на определението делото незабавно да се изпрати
на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3