№ 4565
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100104179 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД от Г. А. Б. срещу
ЗК “ЛЕВ ИНС"АД за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
01.11.2023 г., в размер на 40 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на
завеждане на претенцията 07.12.2023 г. до окончателното плащане,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 286.49 лева, ведно с лихва за
забава върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на претенцията
07.12.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени съображения, че на 01.10.2023г., около
14:00ч., в гр. София настъпил пътен инцидент, при който ищцата пострадала
при пресичане на пешеходна пътека. За пътния инцидент е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-643, в който са отразени
причините за настъпване на ПТП. Пътният инцидент настъпил на пешеходна
пътека, изкуствено надигната и сигнлизирана със знак Д- 17 и маркировка М
8.1. Водачът на л.а. отнел предимството на пресичашия от ляво на дясно по
посока на движението, пешеходец - Г. Б., вследствие на което реализирал ПТП.
По случая е образувано ДП № 11358/2023 г., по описа на СДВР. От
констативния протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че
1
собственикът на автомобила имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност", сключена с ответното дружество.
Непосредствено след инцидента ищцата постъпва в
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов" със силни болки, оток и ограничен обем движения.
След извършени рентгенографии и диагностичен ултразвук на коремните
органи е поставена диагноза множествени счупвания на стъпалото; контузия
на коремна стена; счупване на зъб, фрактура на ляв глезен, фрактура на ляво
ходило, 3-та и 5-та мететарзална кости.
След изписване от болничното заведение продължила лечението си в
домашни условия, като изпитвала през този период постоянни болки.
Назначени са й контролни прегледи и е дадена препоръка за изолиране на
спортните дейности за 60 дни. За период от 3 месеца използвала патерица,
като е поставена статична ортеза на глезенната става. Поради контузия в
коремната стена отказвала да се храни, което й причинявало отпадналост,
сънливост, загуба на координация. Възстановителният период бил дълъг и
придружен с активна, но болезнена рехабилитация. Изпитвала трудност да
прави дори малки стъпки, които били придружени с непоносими болки.
Инцидентът се отразил негативно на психиката на пострадалата. Поради
силните и нестихващи болки страдала от нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност от стреса при спомена за произшествието Имала
постоянна нужда от помощ и съдействие на близките си, което създало
чувство за безпомощност и малоценност и се отразило негативно на
самооценката й. Поради дългия период без спортни дейности се чувствала
отслабнала, което се отразявало на настроението й.
Към настоящия момент е силно ограничена с оглед упражненията и
тренировките, които може да изпълнява, тъй като имала активен начин на
живот и спортни дейности преди настъпване на инцидента, което влияе
негативно на психиката й. Станала раздразнителна, често избухлива и трудно
приемала случилото се. Това довело до нарушения в нормалния социален
живот и създало трайни препятствия за упражняване на обикновени битови
дейности. Първите няколско месеца изпитвала затруднение с усвояването на
учебния материал, често й се случвало да се разконцентрира и дори да губи
памет. Липсата на сън оказало въздействие върху концентрацията й и водело
до завишаване на отпадналостта и раздразнението й. Множеството счупвания
2
в областга на стъпалото пречили да се придвижва, което я подтискало. Станала
затворена, без ентусиазъм и позитивно настроение. Придвижването с
помощта на патерица я карало да се срамува и довело до ограничаване на
контактите и социалните мероприятия. Към настоящия момент кракът й не се
възстановил напълно, като при статично и динамично натоварване изпитва
болки в лявото ходило. Докторите не се ангажират какъв период ще отнеме
пълното възстановяване при пострадалата
На 07.12.2023г. е заведена претенция за обезщетение съгласно чл. 380 от
КЗ по молба с вх . № 12104/07.12.2023 г., като в тримесечния срок за
окончателно произнасяне по претенцията е изтекъл към датата на исковата
молба без да е платено обезщетение.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД в
писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек
автомобил „Джип Вагонер"с peг. №********* към датата на ПТП. Не
оспорва, че пред застрахователя е предявена претенция за изплашане на
застрахователно обезщетение от Г.А. Б. за причинени неимуществени вреди на
07.12.2023г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер на
25.000.00 лева, като посочената сума е предложена на ищцата чрез
процесуалния й представител, но към датата на исковата молба не е сключено
извънсъдебно споразумение и не е постъпил отговор. Оспорва процесното
ПТП да е настъпило единствено по вина на водача на лекия автомобил, тъй
като с поведението си пострадалата допринесла за настъпването му поради
нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл. 114. ал. 1 от ЗдвП. Поради
изложеното счита, че ищцата като пешеходец е създала предпоставките за
настъпване на произшествието и е допринесла в равна степен с водача за
настъпване на ПТП. Оспорвам в резултат от ПТП да са настъпили описаните в
исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е безспорно, че към датата на настъпване на ПТП
гражданската отговорност на водача на лек автомобил Марка Джип
Вагонер"с peг. №********* е застрахована при ответника.
3
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол
№К-643, в които е отразен механизъм на настъпване на произшествието.
Приета е авто-техническа експертиза, в която е направено заключение за
механизъм на ПТП, идентичен с посочения в исковата молба и КП. Според
вещото лице водачът е възприел пешеходеца около момента на
съприкосновение, предприел е маневра за аварийно спиране и се е установил в
района на пътното платно след пешеходната пътека. Според вещото лице няма
данни за технически причини за настъпване на произшествието. Водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране. При наличие на
спрели ППС в лентите за движение по булевард „ Черни връх" преди
пешеходната пътека, водачът е следвало да управлява със скорост, при която
да спре преди пешеходната пътека.
Направено е заключение, че пешеходецът е имал техническа възможност
да възприеме лекия автомобил и да спре в района на пешеходната пътека и
пропусне преминаването му .
Приета е съдебно-медицинска експертиза със следните заключения:
-В резултат от процесното ПТП, ищцата е получила счупване на 3- та и
5- та предходилни кости на ляво ходило, контузия и охлузвания в областта на
дясна ръка, контузия на лява глезенна става, контузия на коремната стена,
охлузване на гърба на носа, счупване на зъб.
-Описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
-Възстановяването при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 2-3
месеца.
-През периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания,
като първите 20 дни, след увреждането, болките са били с по- голям
интензитет.
-Направените разходи в размер на 286.49 лв. са във връзка с проведеното
лечение на ищцата от поучените увреждания, при процесното ПТП.
-В приложената медицинска документация по делото е описано
обективното състояние на ищцата, непосредствено след инцидента, че е в
''запазено общо състояние . По делото няма данни за крайния резултат от
4
проведеното лечение, както и данни за удължаване на възстановителния
период и настъпили усложнения през този период.
-По делото няма приложени документи, за невъзстановени телесни
увреждания на ищцата.
В открито съдебно заседание вещото лица на въпроси на страните
отговаря, че по отношение на увредата на зъба, това е трайно състояние и
няма лечение, с което да мине с времето. Предприема се съответна
специализирана стоматологична помощ. Изгражда се, изважда се, не мога да
кажа, не съм стоматолог, но това е трайна увреда. По отношение на крака,
обикновено стандартното възстановяване е около 3 месеца. За активен спорт,
може да се говори след още 1 месец за възстановяване на силата на
мускулатурата, за да се върне напълно във върхова форма – нормално
физическо състояние при спортуване
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М., майка
на ищцата, която дава показания, че за инцидента разбрала от дъщеря си по
телефона, след което тръгнала към мястото. Извикала линейката, тъй като
никой не бил извикал, включително и шофьорът, който я е блъснал. Видяла я,
че седи отстрани на тротоара полуседнала, полулегнала, без маратонки, в кръв
цялата - по ръцете и лицето, носът й бил подут и в кръв. Била в шок. Когато
дошла линейка и полиция не успяла да стане и с носилка я качили в
линейката. Отишли в „Пирогов“, където е прегледана и е установено, че има
счупени зъби, счупена кост на левия крак, глезен и охлузвания, съмнения за
счупен нос. Изписали я с гипсиран крак. Месец и половина била с гипс в
легнало положение и не можела да ходи. Свидетелката я обслужвала, защото
не можела с патериците да се справя. Не можела да се къпе сама и да се
обслужва. Гипса бил до коляно. Не ходела на училище. Не била добре
психически. Около месец и нещо била с гипса и след това със шина- ботуш.
Не била на училище около 2 месеца и нещо. От трети клас тренира сериозно
модерни танци, ходела по състезания в България и в чужбина на световно и
около година и нещо не можела да ходи. Сега може да ходи вече.
Възстановяването й било общо около 7 месеца. Имала рехабилитация. Зъбите
- предните два, резци, били счупени. Зъболекарите не искали веднага да
започнат да оправят зъбите, тъй като трябвало да се изчака някакъв период, за
да се види тези зъби дали не са умъртвени от удара. Тя не искала да ходи на
5
училище, докато не й оправят зъбите. Това допълнително удължило периода, в
който не ходела на училище. Към днешна дата единият зъб е умъртвен, а
другият е в процес на умъртвяване. Направила абсцес, тъй като за това време,
вече 2 години, се умъртвил сам и е до половината счупен, но от удара коренът
вътре умира. Започва да потъмнява. Евентуално по-нататък трябва да се
направи болдинг, който е сигурно към 2 000 лв. – т.е. изграждане на външна
част, ако не падне целият зъб. Няма да има свои зъби със сигурност. Отказва
да пресича на пешеходни пътеки, само на светофари, подлези, надлези и т.н.
около година и половина. Когато се вози в кола се стресира Не е ползвала
патерици от самото начало. Сигурно след около 3 седмици започнала да
ползва патерици. През тези 3 седмици я обслужвала свидетелката. Не се е
залежавала. Първоначално й било трудно да ползва патериците. От нейната
стая до тоалетната й помагала свидетелката докато свикне и се стабилизира,
после започнала с патериците - от леглото да стига до тоалетната. Имат
стълбичка на банята и за това й помагала, както и да се къпе, за да не се
подхлъзне в банята. Навън не излизала. Отказвала да излиза, защото се
срамувала. Два месеца не излизала от вкъщи и не ходела на училище, не
искала да се разхожда, дори и с патериците, защото се срамувала.
Свидетелката искала да я изведа в мола, за да се разсее малко, но тя отказвала
да излиза и да я гледат с патерици и с гипсиран крак.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на л.а. Джип Вагонер, с peг. № *********.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР. При преценка
доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема предвид
съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по
6
т.д.№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен
протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален
документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с
уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма
и с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е
приет механизъм на настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в
констативния протокол, като вещото лице приема, че причините за настъпване
на ПТП са изцяло от субективен характер и няма данни за технически
причини за настъпване на произшествието. Според вещото лице водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране. При наличие на
спрели ППС в лентите за движение по булевард „ Черни връх" преди
пешеходната пътека, водачът е следвало да управлява със скорост, при която
да спре преди пешеходната пътека.
Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на
водача на л.а. Джип Вагонер, с peг. № *********, който е нарушил чл.116,
ал.1 от ЗДвП. Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства, от които съдът приема за установена вината
на водача на л.а. Джип Вагонер, с peг. № ********* за настъпване на
произшествието, при което е пострадала ищцата, поради което е установена
пасивната материално-правна легитимация на ответника за плащане на
обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се основава на анализ на събраните по делото писмени
доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като
обективна и обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП
ищцата е претърпяла телесни повреди , изразяващи се в счупване на 3- та и 5-
та предходилни кости на ляво ходило, контузия и охлузвания в областта на
7
дясна ръка, контузия на лява глезенна става, контузия на коремната стена,
охлузване на гърба на носа, счупване на зъб. Възстановяването при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, е около 2-3 месеца. През
периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите
20 дни, след увреждането, болките са били с по-голям интензитет. По делото
няма приложени документи, за невъзстановени телесни увреждания на
ищцата, но в открито съдебно заседание вещото лице отговаря, че по
отношение на увредата на зъба е налице трайно състояние и няма лечение, с
което да мине с времето. Необходимо е да се възстанови тази увреда по
преценка на стоматолог.
Показанията на свидетелката М., майка на ищцата, следва да бъдат
преценявани по реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират, тъй като
съответстват на останалите доказателства по делото и са логични и житейски
обосновани. От същите се установява, че след настъпване на събитието
ищцата била в шок, не можела да стане и е закарана на носилка в болница.
След изписването била с гипсиран крак, след което била вкъщи месец и
половина с гипс в легнало положение и не можела да ходи. Нуждаела се от
чужда помощ за елементарно обслужване през този период. Около един или
два месеца не е ходела на училище, нямала желание да излиза, тъй като се
срамувала, че е с гипс и счупени предни зъби, които и до сега не са
възстановени. Била възпрепятствана да води нормален живот, да се занимава
със спортни танци и да ходи на състезания. През този период е лишена от
контакт със съучениците си и е пропускала учебен материал, срамувала се е от
положението, в което е изпаднала в резултат от инцидента. Нормален и
житейски оправдан е страхът й да пресича на пешеходна пътека, както и е
лишена от възможността да се придвижва спокойно в града, в който живее,
след този инцидент.
Следва да се вземе предвид и наличието на остатъчни явления, които се
изразяват в повредата на два предни зъба, която е необратима и към момента
по медицински показания един от зъбите не е възстановен, поради което
ищцата продължава да търпи неудобства и притеснение от повредените в
резултата от ПТП зъби.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
8
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и
последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищцата не е настъпило
пълно възстановяване поради повредените необратимо дава предни зъба.
Следва да се вземат предвид и последиците за психиката на ищеца, довели до
отчуждаване и липса на социални контакти.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в
размер на 40 000,00лева, като искът следва да се уважи до пълния предявен
размер.
Направено е възражение за съпричиняване при преценка
основателността на което следва да се вземе предвид задължителната
практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
9
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за
движение по пътищата.
Следва да се вземат предвид дадените указания по прилагане на
закона в т.6, б.“а“ от тълкувателно решение № 2/2016г. на ОСНКВКС, според
което правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост
от мястото на пресичане е абсолютно, на специално очертана или неочертана
с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от
ЗДвП.
В мотивите към посочената точка е прието, че законът предвижда
засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са
посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца, хората с трайни
увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи,
които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези
категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в
чл.117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за
пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези
случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива
лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно
пешеходната пътека.
10
Настоящият състав изцяло споделя приетото в мотивите на посоченото
тълкувателно решение, като приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно поради това, че ищцата е непълнолетно лице към датата на
инцидента и водачът е имал задължение да пропусне преминаващото по
пешеходна пътека дете, като се движи с такава скорост и внимание, които да
му дадат възможност да спре преди пешеходната пътека, а не да спира
аварийно, след като вече е блъснал детето, пресичащо на обозначено за това
място.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че разходите в
размер на 286.49 лв. са във връзка с проведеното лечение на ищцата от
поучените увреждания, при процесното ПТП, поради което искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи до
пълния предявен размер.
При произнасяне по претенцията за присъждане на лихва за забава
съдът следва да вземе предвид приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
като в него е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищцата е подала заявление за плащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 07.12.2023г., поради
което следва да се приеме, че дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение от посочената дата до окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част
от исковете, но такива не са направени, тъй като ищцата е освободена от
държавна такса и разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения и уважената част от
11
исковете в размер на 4643,75лева с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на Софийски градски съд, разноските от които ищецът е
освободен, съобразно с уважената част от иска, а именно сумата за държавна
такса, от която е освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете, в
размер на 1611,46лева и 500,00лева възнаграждение за вещи лица или общо
2111,46лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС"АД с ЕИК ********* да заплати на Г. А. Б. с
ЕГН********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение в размер на 40
000,00лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 01.11.2023 г., ведно със законната лихва от 07.12.2023г. до
окончателното плащане, сумата от 286,49лева обезщетение за имуществени
вреди претърпените в резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2023г., ведно със
законната лихва от 07.12.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС"АД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, разноските от които
ищецът е освободен, съобразно с уважената част от иска, в размер на
2111,46лева.
ОСЪЖДА „ ЗК“ЛЕВ ИНС"АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й.
Й. от САК с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в
размер на 4643,75лева с ДДС.а
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12