Определение по дело №4313/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260017
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330104313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260017

 

гр. Пловдив 06.01.2022 г.

 

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 06.01.2022 година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  4313 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

С молба с вх. № 287968 от 29.09.2021 г. от адв. А. Д.,  пълномощник на ищеца „Стик - Кредит“ АД, ЕИК: ********* е направено искане за допълване на решението в частта за разноските,  като се твърди, че направените разноски по заповедното производство не били присъдени.  В тази връзка се сочи, че съгласно Тълкувателното решение  № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК отговорността за разноските по установителен иск възниква едва с постановяване на съдебното решение и разноските се определят към момента на постановяване на съдебното решение. Претендира присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на общо 338,85 лева, от които 38,85 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение и моли съда да се произнесе в този смисъл.

      Препис от подадената молба е връчен на ответницата, чрез пълномощник й адв. Б. на дата 04.10.2021 г., като в дадения на страната едноседмичен срок не е изразено становище по направеното искане за допълване на решението.

Молбата е подадена в законоустановения срок и е от легитимирано лице, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество молбата на ищеца се явява частично основателна по следните съображения:

По делото е Постановено Решение № 262123 от 29.07.2021 г., с което е признато за установено, че ответницата А.М.М. дължи на ищеца следните суми: сумата от 394,62 лева – незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/29.06.2017 г.; 98,47 лева – възнаградителна лихва, начислена върху ползваната главница за периода от 02.08.2017 г. до 30.09.2019 г. и сумата от 83,64 лева – обезщетение за забава върху дължимата главница за периода от 29.08.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17938/2019 г. на ПдРС, II бр.с.

За останалите дължими суми по заповедта за изпълнение е предявен насрещен иск от А.М., по който съдът с Решението от 29.07.2021 г е постановил по отношение на ищеца по първоначалния иск „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, че А.М. не му дължи сумите от 885,53 лева  - неустойка за непредставено обезпечение по договор за потребителски кредит от 29.06.2017 г.; сумата от 309,45 лева – разноски за извънсъдебно събиране на вземането и 30 лева такса за СМС известяване, поради нищожност на клаузите от договора, въз основа на които са начислени.

В постановеното по делото решение е посочено, че на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата по първоначалния иск следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в общ размер от 411,15 лева, като липсва диспозитив за разноските по заповедното производство.

Действително предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

Съдът намира, че доколкото първоначалният иск по чл. 422 ГПК е предявен за една част от дължимите суми по заповедното производство, а именно за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, то следва да се присъдят разноски по съразмерност.

Поради изложеното ответницата по първоначалния иск следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по първоначалния иск разноски по съразмерност по заповедното производство, а именно сумата от 15,01 лева за държавна такса и сумата от 115,91 лева – адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА Решение № 262123 от 29.07.2021 г., постановено по гр. дело № 4313 по описа на ПдРС за 2020 г., като

 

 ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4 сумата от 15,01 лева /петнадесет лева и една стотинка/ държавна такса и сумата от 115,91 лева /сто и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по съразмерност в заповедното производство по ч. гр. д. № 17938/2019 г. по описа на ПдРС, IІ бр. с.

 

               Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му   пред Пловдивски окръжен съд. 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п/

 

Вярно с оригнала.

АД