Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5549 по описа за 2019 година.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.233, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.327 ТЗ.

Ищецът „БУЛМЕД-2000“ ЕООД, гр.София твърди в исковата си молба, че с договор № 201206011330/01.06.2012г. предоставил на ответника МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД за временно и възмездно ползване вещта „БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100", подробно описана в спецификация, технически паспорт, гаранционна карта, сертификат за произход. Договорът бил за срок от една година срещу месечна наемна цена 800 лева с ДДС, платима до 10-то число на съответния месец, за който наемът се дължал. С анекс от 03.05.2016г. страните се споразумели да продължат срока на договора за наем за срок от една година, считано от 03.05.2016г. и да променят размера на наемната цена на 600 лева с ДДС, считано от 03.05.2016г. След изтичането на срока болницата продължила да ползва наетата вещ със знанието и без противопоставяне на наемодателя, с което договорът се считал продължен за неопределен срок. За периода 31.08.2015г. - 24.08.2017г. ищецът издал на ответника данъчни фактури на обща стойност 16400 лева с ДДС. За периода от 01.09.2017г. до 31.05.2018г. ищецът не фактурирал наеми към болницата, тъй като нямал плащания, а наемодателят внасял ДДС. С уведомление от 22.10.2018г., изпратено до ответника чрез куриерска служба "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, управителят на "БУЛМЕД 2000" ЕООД прекратил договора с едномесечно предизвестие, считано от датата на получаване на уведомлението /23.10.2018г./ и поканил наемателя да върне наетата вещ в изправно състояние и да го уведоми за деня и часа, когато да изпрати представител на дружеството, за да я приеме. Ответникът не върнал вещта на ищеца и продължавал да я ползва, без да плаща. Ищецът поддържа, че има правен интерес да си върне наетата движима вещ, да получи наемната цена на вещта за периода от 01.06.2018г. до датата на прекратяване на договора /23.11.2018г./ - за 5 месеца и 23 дни по 600 лева с ДДС, да получи обезщетение за ползването й за периода от прекратяване на договора за наем - 24.11.2018 г. - до датата на завеждане на исковата молба по 500 лева месечно. За неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена счита, че има право да получи обезщетение в размер на законната лихва за периода 23.11.2018г.-16.10.2019г. върху сумата от 2833,33 лева-наемна цена без ДДС за периода 01.06.2018г.-23.11.2018г. В периода 29.07.2015г. - 25.01.2018г. между страните били сключени договори за търговски продажби на медицински изделия и принадлежности, обективирани в 31 фактури за сума в общ размер 56066,42 с ДДС, които били предмет на искове на "БУЛМЕД 2000" ЕООД по гр. д. № 2773/2018г. на РС Стара Загора и по т.д. № 1281/2019г. на ОС Стара Загора. С платежно нареждане от 30.11.2017г. ответникът платил сумата от 4550 лева и заявил, че погасява изцяло задълженията си за наем по фактури: № **********/19.10.2015г. - 1600лв., № **********/ 20.11.2015г. – 800 лв., частично по ф-ра № **********/12.12.2015г. - 152,10лв. и задълженията си за доставки на медицински изделия по фактури № **********/02.11.2015г. - 1257,50лв., № **********/01.12.2015г. - 512,40лв., № **********/01.12.2015г. – 228 лв. Ищцовото дружество "БУЛМЕД 2000" ЕООД приело за погасени по-стари задължения на болницата по фактури както следва: № **********/28.01,2014г. за доставка на балон катетър за контрапулсация с остатък 906,57лв., № **********/07.05.2014г. за наем на балон помпа с остатък 173,43лв., № **********/16.04.2015г. за доставка на 1бр. интродюсър и 4 бр. водещи катетри с остатък 781,21лв., № **********/23.04.2015г. за наем на балон помпа с остатък 1058,79лв., № **********/29.07.2015г. за доставка на 2бр. водачи и 1 бр. водещ катетър с остатък 1630,00лв. Съгласно чл. 76 от ЗЗД задълженията по петте фактури за сумата от 4550 лева не били погасени и ищецът имал право да иска заплащането им от ответника. На 15.05.2018 г. между страните бил сключен договор за търговска продажба на медицински изделия, обективиран във фактура № **********/15.05.2018г., срещу цена от 4550 лв. с ДДС и срок за заплащането й до 15.07.2018г. Предмет на договора били пет броя коронарни стентове, описани във фактурата с шифър, наименование, срок на годност, количество, единична цена и цена с ДДС. Стоката била получена от ответника на 15.05.2018г., но не била платена. Претендира обезщетение за забавено плащане на продажната цена за периода 15.07.2018г.-16.10.2019г., изчислено върху сумата от 4550 лева. В уточняваща молба моли съда осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му върне движима вещ /БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100/, предмет на договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., изменен и допълнен с анекс от 03.05.2016г., прекратен, считано от 23.11.2018г.; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 3460 лева, представляваща наемна цена по договор за наем № 201206011330/ 01.06.2012г., изменен и допълнен с анекс от 03.05.2016г., за периода 01.06.2018г. до 23.11.2018г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 262,67 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., изменен и допълнен с анекс от 03.05.2016г. за периода 23.11.2018г.-16.10.2019г.; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за ползването след прекратяване на договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., изменен и допълнен с анекс от 03.05.2016г., за периода от 23.11.2018г. до датата на предявяване на иска, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати както следва: сумата от 906,57лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена за доставка на балон катетър за контрапулсация по ф-ра № **********/28.01.2014г., с падеж 28.02.2014г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; сумата от 781,21лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена за доставка на 1бр. интродюсър и 4бр. водещи катетри по ф-ра № **********/ 16.04.2015г., с падеж 16.05.2015г.; заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; сумата от 1630,00лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена за доставка на 2бр. водачи и 1бр. водещ катетър по ф-ра № **********/29.07.2015г. падеж 29.08.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 1232,22 лева, представляваща общ неплатен остатък от наемна цена по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г. изм. с анекс от 03.05.2016г. по ф-ра № **********/07.05.2014г., падеж 07.06.2014г., за м.05 и м.06 2014г. с остатък 173,43лв. и по ф-ра № **********/23.04.2015г., падеж 23.05.2015г. за м.01,02,03,04 2015г. с остатък 1058,79лв., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 4550 лева, представляваща цена по договор за търговска продажба на медицински изделия - 5бр. коронарни стентове, обективиран във фактура № **********/15.05.2018г., със срок на плащане до 15.07.2018г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска; да осъди "Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович"АД да му плати сумата от 580,12 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение по договор за търговска продажба на медицински изделия-5бр. коронарни стентове, обективиран във фактура № **********/15.05.2018г., за периода от 15.07.2018г. до датата на предявяване на иска. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В първото по делото заседание производството по делото е прекратено в частта относно предявените искове за сумата 906,57 лева представляваща неплатен остатък от продажна цена за доставка на балон катетър за контрапулсация по фактура №********** от 28.01.2014г. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и за сумата 1232,22 лева, представляваща неплатен остатък от наемна цена на балон помпа за контрапулсация по договор за наем №201206011330 от 01.06.2012г. изменен с анекс от 03.05.2016г. по фактура №********** от 07.05.2014г. за месец 05. и месец 06.2014г. с остатък 173,43 лева и по фактура №********** от 23.04.2015г. за месец от 01 до месец 04.2015г. с остатък 1058,79 лева заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр.Стара Загора оспорва изцяло всички предявени искове за главница и мораторна лихва както по тяхното основание, така и по отношение на техния размер. Относно искането да върне движима вещ Балон помпа за контрапулсация система CS 100 оспорва твърдението, че на 23.10.2018г. е получил уведомление за прекратяване на договора и искане за връщане на вещта. Относно претенцията да заплати сумата от 3460лв. с ДДС, представляваща наемна цена за периода от 01.06.2018г. до 23.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, поддържа, че с така сключения договор страните се споразумели да бъде заплащан месечен наем в размер на 600лв. с включено ДДС. Липсата на данъчна фактура, в която да е начислен този вид данък, водела до липса на основание, на което да му бъде заплатен. Дори и да дължал заплащане на наемната вноска, то поради липса на издадена фактура, дължал единствено данъчната основа, която била в размер на 500лв. месечно или общо за пет месеца и 23 дни - сумата в размер на 2883.33 лв. Относно претенцията да заплати сумата от 262.67лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 23.11.2018г. до 16.10.2019г., заявява, че не дължи заплащане на мораторна лихва, доколкото се касаело за претенция за заплащане на обезщетение, което не било месечно задължение. За същото нямало издадени фактури и нямало определен срок за плащане, поради което не бил изпаднал в забава. Относно претенцията да заплати сумата от 5500лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 23.11.2018г. до датата на предявяване на иска /11 месеца по 500лв./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, тъй като не бил получил твърдяното от ищеца изявление за прекратяване на договора, то същият не бил прекратен. Предвид на това счита, че не дължи претендираната сума за обезщетение за ползване. Относно претенцията да заплати сумата от 4550лв., представляваща цена по договор за търговска продажба по ф-ра № 22804/15.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, твърди, че на 29.05.2018г. с платежно нареждане по банков път заплатил на ищеца сумата в размер на 2730лв. В основанието за плащане изрично било посочено, че с тази сума плащал по ф-ра с № 22804/15.05.2018г. Предвид това и на основание чл.76 от ЗЗД ф-ра с № 22804/15.05.2018г. частично за сумата от 2730лв. била заплатена на ищеца преди образуване на настоящото дело, поради което претенцията му относно сумата от 2730лв. по тази фактура била неоснователна. Относно претенцията да заплати сумата от 580.12лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4550лв. по ф-ра №22804/15.05.2018г. за периода от 15.07.2018г. до датата на предявяване на иска, тъй като преди завеждане на настоящото дело на ищеца му била заплатена сумата от 2730лв., то дори и да дължал мораторна лихва, тя била върху остатъка от главницата от 1820лв. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представен договор за наем № 201206011330/01.06.2012 г. между страните в настоящото производство, по силата на който ищецът като наемодател е предоставил на ответника за временно ползване движима вещ „БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100" срещу заплащане на наемна цена в размер на 800 лв. с включен ДДС. Договорът е сключен за срок от една година, като е уговорено продължаването му като договор за неопределено време след изтичане на срока /чл.3.2 от договора/. С анекс от 03.05.2016 г. страните са се споразумели да продължат действието на договора за срок от една година, като са променили наемната цена на 600 лв. с включен ДДС. С писмо, получено от ответника на 23.10.2018 г., ищецът е уведомил ответника, че прекратява договора за наем, като е поискал да му бъде върната наетата вещ, както и да му бъде заплатена дължимата наемна цена.

От горепосочените доказателства съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, тъй като ищецът е предоставил на ответника движима вещ /БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100/ за възмездно и временно ползване. Доколкото се касае за движима вещ и не са представени доказателства за връщането й на наемодателя, съдът приема, че ответникът е продължил да ползва вещта и след изтичане на срока без противопоставяне на ищеца до 23.10.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, ако след изтичането на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Основното задължение на наемателя съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД е да заплаща наемната цена. Като взе предвид уговорения между страните размер на наемната цена /600 лв. месечно/, съдът намира, че за процесния период от 01.06.2018г. до 23.11.2018г. дължимият наем възлиза общо на 3460 лева. Без значение за размера на наемната цена е дали са издавани от ищеца фактури за нея, в които да е начислен ДДС, тъй като страните на са уговорили издаването на фактура като условие за дължимост на оспорваната от ответника част от тази цена. Издаването на данъчна фактура е задължение на наемодателя по ЗДДС и няма отношение към размера на задължението, поето от наемателя, чийто размер е ясно фиксиран в договора – 600 лв. месечно. По делото не са представени доказателства, че наемателят е заплатил на наемодателя посочената наемната цена. Изложеното налага извода, че ответникът дължи на ищца наемна цена по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г. в размер на 3460 лева за периода от 01.06.2018г. до 23.11.2018г.

Както беше посочено по-горе, ответникът не е ангажирал доказателства за преустановяване на ползването и връщане на наетата вещ. По правната си същност връщането на наетата вещ е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприето по инициатива на наемателя /в този смисъл е решение № 233 от 30.04.1995 г. по гр.д.№ 630/94 г., 5-чл. състав, ВС/. С оглед на това съдът приема, че последният е продължил да ползва процесната движима вещи и след 23.10.2018г., когато от полученото уведомително писмо е узнал за изричното противопоставяне на наемодателя. Определеният в уведомителното писмо срок за преустановяване на ползването е изтекъл на 23.11.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемателя, той дължи обезщетение. Съобразно установената съдебна практика това обезщетение се определя в рамките на пазарния наем за вещта. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода 23.11.2008 г. – 23.10.2019 г. дължимото обезщетение за ползването е в размер на 5500 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.236, ал.2 от ГПК в установения от експертизата размер.

Едно от основните задължения на наемателя е да върне вещта след прекратяване на наемното правоотношение – чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Изпълнението на това задължение изисква наемателят да предаде вещта предаде на наемодателя. В разглеждания случай наемното правоотношение е прекратено от наемодателя с едномесечно предизвестие на 23.11.2018г. С оглед на това за наемателя е отпаднало основанието да упражнява фактическа власт върху процесната вещ и същият следва да я върне на наемодателя на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства, че наемателят е изпълнил това свое задължение, а както беше посочено по-горе, именно той следва предприеме действията по предаване на вещта. Поради това съдът намира, че предявеният иск за предаване на владението на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно чл.2.3 от договора наемната цена се заплаща не по-късно то 10-то число на месеца, за който наемът се дължи и това е моментът, от който ответникът е изпаднал в забава. Неоснователни са доводите на ответника за необходимостта от издаването на фактура, тъй като страните не са предвидил подобно действие като условие за настъпване на изискуемостта на задължението на наемателя. Тъй като искът е доказан по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода 23.11.2018 г. – 16.10.2019 г. /каквато е претенцията на ищеца/, намира, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на изпадането на ответника в забава до посочената в исковата молба крайна дата възлиза общо на 315,27 лв. Искът по чл.86 ЗЗД обаче е предявен за сумата 262,67 лв. и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважен до този размер.

Ищецът претендира на основание чл.327, ал.1 от ЗЗД незаплатена продажна по фактура № **********/16.04.2015 г. за сумата 781,21 лв. и фактура № *********/29.07.2015 г. за сумата 1630 лв. Посоченото фактури са представени по делото, като получаването на стоките по тях е удостоверено с подписите на представители на ответника. При така установените обстоятелства съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба /чл.318 и сл. от ТЗ/, чието съдържание е определено в издадените фактури. В изпълнение на този договор ищецът е прехвърлил на ответника собствеността на стоки, описани във фактурите и на посочената във фактурите стойност. Следователно за ответника е възникнало задължението по чл.327, ал.1 ТЗ да заплати продажната цена на получените вещи. По делото не се твърди и не се представят доказателства за погасяване на това задължение чрез изпълнение. С оглед на това съдът намира за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната продажна цена в размер на 781,21 лв. по фактура № **********/16.04.2015 г. и в размер на 1630 лв. по фактура № *********/29.07.2015 г.

Ищецът претендира на основание чл.327, ал.1 от ЗЗД незаплатена продажна по фактура № **********/15.05.2018 г. за сумата 4550 лв. Посочената фактура са представена по делото, като получаването на стоките по нея е удостоверено с подписите на представител на ответника във фактурата и протокол от 15.05.2018 г. С оглед на това съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба /чл.318 и сл. от ТЗ/, чието съдържание е определено в издадената фактура. В изпълнение на този договор ищецът е прехвърлил на ответника собствеността на стоки, описани във фактурата и на посочената във фактурата стойност. Следователно за ответника е възникнало задължението по чл.327, ал.1 ТЗ да заплати продажната цена на получените вещи.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че с платежно нареждане за кредитен превод от 29.05.2018 г. ответникът е превел на ищеца сумата 2730 лв., като основанието, отразено в преводното нареждане е : „плащане по ф-ра № 22804/15.05.2018 – стендове 3 бр“. Полученото плащане обаче е осчетоводено от ищеца, като е закрито вземането по непроцесна фактура № **********/25.01.2018 г. в размер на 2730 лв. При ответника извършеното плащане е осчетоводено, като с платената сума е закрита частично задължението по процесната фактура № **********/15.05.2018 г. и остава неплатено задължение по тази фактура в размер на 1820 лв.

При така установените факти съдът намира, че с извършеното на 29.05.2018 г. плащане на сумата 2730 лв. ответникът е погасил част от задължението си по фактура № **********/15.05.2018 г. Предвид изричното посочване от ответника на фактурата, по която се извършва плащането, липсва основание по чл.76, ал.1 ЗЗД за отнасяне на платената сума към друго задължение на ответника. Доколкото падежът на фактурата е 15.07.2018 г. и към момента на плащането ответникът не е бил в забава, заплатената сума може да бъде отнесена единствено за погасяване на главницата по фактура № **********/15.05.2018 г. Следователно част от задължението по посочената фактура в размер на 2730 лв. е погасена чрез изпълнение и ответникът дължи на ищеца продажна цена в размер на 1820 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Срокът за плащане на задължението по фактура **********/15.05.2018 г. е 15.07.2018 г., с оглед на което ответникът е в забава от 16.07.2018 г. Тъй като искът е доказан по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута и във валута и чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода 16.07.2018 г. – 23.10.2019 г., намира, че размерът на лихвата за забава за периода от датата на изпадането на ответника в забава до датата на предявяване на иска възлиза на 235,10 лв.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за3460 лева, представляваща наемна цена за периода от 01.06.2018г. до 23.11.2018г. по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., сумата 5500 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползването на движима вещ БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100 за периода 23.11.2008 г. – 23.10.2019 г., сумата 781,21 лв., представляваща продажна цена по фактура № **********/16.04.2015 г., сумата 1630 лв., представляваща продажна цена по фактура № *********/29.07.2015 г. , сумата 1820 лева, представляваща продажна цена по фактура № **********/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.10.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата 262,67 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на наемната цена по договор за наем № 201206011330/01.06.2012 г. за периода 23.11.2018 г. – 16.10.2019 г., сумата 235,10 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по фактура № **********/15.05.2018 г. за периода 16.07.2018 г. – 23.10.2019 г. и за предаване на движима вещ БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100, предмет на договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., са основателни и следва да бъдат уважени. Исковете за продажна цена по фактура № **********/15.05.2018 г. – в останалата част до претендирания размер 4550 лева и за обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по фактура № **********/15.05.2018 г. – в останалата част до претендирания размер 580,12 лева, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 4583,68 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 674,70 лева, представляващи възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.“Ген. Столетов“ 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „БУЛМЕД-2000“ ЕООД, гр.София, район Красно село, кв.“Бели брези“, ул. „Хайдушка гора“ 59-61, ЕИК *********, представлявано от Людмил Борисов Първанов, сумата 3460 лева, представляваща наемна цена за периода от 01.06.2018г. до 23.11.2018г. по договор за наем № 201206011330/01.06.2012г., сумата 5500 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползването на движима вещ БАЛОН ПОМПА ЗА КОНТРАПУЛСАЦИЯ СИСТЕМА СS 100 за периода 23.11.2008 г. – 23.10.2019 г., сумата 781,21 лв., представляваща продажна цена по фактура № **********/16.04.2015 г., сумата 1630 лв., представляваща продажна цена по фактура № *********/29.07.2015 г., сумата 1820 лева, представляваща продажна цена по фактура № **********/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.10.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата 262,67 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на наемната цена по договор за наем № 201206011330/01.06.2012 г. за периода 23.11.2018 г. – 16.10.2019 г., сумата 235,10 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по фактура № **********/15.05.2018 г. за периода 16.07.2018 г. – 23.10.2019 г., както и сумата 4583,68 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛМЕД-2000“ ЕООД, гр.София, район Красно село, кв.“Бели брези“, ул. „Хайдушка гора“ 59-61, ЕИК *********, представлявано от Людмил Борисов Първанов, против "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.“Ген. Столетов“ 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, искове за продажна цена по фактура № **********/15.05.2018 г. – в останалата част до претендирания размер 4550 лева и за обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на продажната цена по фактура № **********/15.05.2018 г. – в останалата част до претендирания размер 580,12 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „БУЛМЕД-2000“ ЕООД, гр.София, район Красно село, кв.“Бели брези“, ул. „Хайдушка гора“ 59-61, ЕИК *********, представлявано от Людмил Борисов Първанов, да заплати на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, сумата 674,70 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	303
Дата:	28 февруари 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20195530105549
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 октомври 2019 г.

Решение по дело №5549/2019 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав