МОТИВИ по НОХД № 356/2019 г. по
описа на РС- Н.
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна
прокуратура- гр.Н. против Н.П.Г.,
ЕГН **********, за това, че на 10.06.2018 год., в с.Г., общ.Н., обл.Б.,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по отношение
на лице, ненавършило 14 годишна възраст- Г.С.С., ЕГН **********, изразяващо се
в опипване на половия й орган с ръка- престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-
гр.Н. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия.
Пледира за реализация на наказателната отговорност като предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца след
приложението на чл.58а НК, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3
години.
Подсъдимият, в производство по чл.371,
т.2 от НПК, се признава за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимият пледира за
реализация на наказателната отговорност с налагане на минимално предвиденото за
такъв вид престъпления наказание с приложение на чл.58а и чл.66 от НК.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Н.П.Г. е със средно образование, женен,
неосъждан работи като шофьор.
От съвместното си съжителство св.Д.Г. и С.С. имат
дъщеря- Г.С.С., родена на *** год. Тримата живеели в къща в с.Г.,
ул."Искър", № 5, до към края на месец юни 2018 год., когато се
разделили.
На 14.06.2018 год. св.Д.Г., заедно с дъщеря си, били в
дома им в с. Г.. Майката съветвала Г.С. да не бъде по цял ден навън, и когато
излиза навън да се пази, да не разговаря с непознати мъже и да не се подлъгва
да отива с тях където и да е ако й предложат. По време на разговорът им св.Г.С.
разказала на майка си за случилото се с нея на 10.06.2018 год.
На 10.06.2018 г. св.Г.С. карала колело по улиците в с. Г..
Около обяд тръгнала да се прибира към дома си, когато минала покрай къщата на техния
съсед- Н.П.Г., и била спряна от него под предлог, че цял ден се мотаела по
улиците на селото. Подсъдимият й предложил да й купи банани и сок от магазина,
тъй като времето било горещо. Двамата отишли в магазина в центъра на селото,
където били обслужени от св.Пеева. След като Г. купил банани и сок, двамата
тръгнали да се прибират, когато подсъдимият поканил детето в двора на къщата
си, където живее, да я почерпи. Седнали на столове до чешмата в двора на
къщата. Г. налял кока кола на Г., която тя изпила, и станала да се прибира у
дома. Свидетелката била облечена с къси гащи. Застанала права пред подсъдимият,
когато той я попитал дали не й е топло с тези къси гащички, при което първо
докоснал късите панталонки, а след това бръкнал с ръка под тях и опипал
свидетелката по половия й орган, питайки я „А тук горещо ли ти е?”. Детето се
изплашило и се прибрало в къщи.
След като научила за случилото се св. Димитрина Г. се
обадила на св. С.- баща на Г., който сигнализирал в РУ- Н..
По досъдебното
производство е назначена съдебна психиатрично- психологична експертиза за
освидетелстването на малолетната Г.С.С. с оглед възможността на същата правилно
да възприема фактите от действителността и да дава достоверни показания в хода
на разследването. В заключението си вещите лица са посочили, че към м.юни 2018
год. и към момента на освидетелстването- 04.01.2019 год., С. разбирала свойството
и значението на извършеното и давала годни и правдиви свидетелски показания.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред същият призна всички
факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание
напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това Г. даде и съгласието си за
тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 НПК, настоящият
състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от
подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите С., С.,
Пеева, Г.. Показанията на
последните са последователни, логични и непротиворечиви, като разкриват в
пълнота изложената в обвинителния акт и възприета от съда фактическа
обстановка. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна
степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа
обстановка по делото, съдът счита за безспорно установено, че извършеното на 10.06.2018
г. от подсъдимият деяние осъществява признаците на престъплението блудство по
смисъла на чл.149, ал.1, от НК, за което му е било повдигнато обвинение.
От обективна страна безспорно
се установява, че на 10.06.2018г., в с.Г., подсъдимият е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление, като с ръка е опипал св. С. по половия
й орган. Действията са били насочени към Г.С., която към инкриминираната дата е
била на 11 години, т.е. ненавършила 14 години, както изисква нормата на чл.149,
ал.1 НК.
Деянието е
съставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че извършва блудствени действия с лице, ненавършило
14- годишна възраст. Видно от дадените от него сведения в ДП, същият е заявил,
че според него Г. била 2-ри или 3-ти клас, т.е. най- много на 10-11 години.
Дадените от подсъдимият сведения не съставляват доказателство за извършените от
него действия, но дават достатъчна представа относно възприятията на Г. по
отношение на това на каква видима възраст според него е била пострадалата
свидетелка. Целта на подсъдимият е била само да възбуди полово желание у
себе си без съвкупление. Това се установява от самите му действия, както и от
факта, че действията
в нито един момент не са били
насочени към удовлетворяване на полово желание или към съвкупление.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието, което се
предвижда за престъплението, за което е повдигнато обвинение, е „Лишаване от свобода” от една до шест години. При определяне на наказанието настоящият състав
прецени, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради
което в случая не следва да намира приложение нормата на чл.55 от НК. В този
смисъл наказанието бе определено по правилата на чл.58а, ал.1 от НК. Отчете се
обстоятелството, че съставомерното поведение се свежда до краткотраен и
еднократен контакт с половия орган на св.С., но не без значение е и
обстоятелството, че действията на подсъдимият са преустановени не по волята на Г.,
а вследствие реакцията на пострадалата. Отчете се и фактът, че съгласно
заключението по комплексната психиатрично- психологична експертиза, вещите лица
не са установили настъпили последици за личността и психиката на пострадалата
свидетелка, които да могат да се интерпретират като признаци на психично
заболяване, настъпило в резултат на случилото се. При индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид трудовата ангажираност на Г., ниската степен на
обществена опасност на дееца- същият е неосъждан и понастоящем, изразеното
съжаление от страна на подсъдимия, направеното от същия самопризнание, което се
подкрепя от доказателствения материал, поради което съдът счете, че санкцията
следва да бъде определена в размер на предвидения в закона за такъв вид
престъпления минимум от една година „лишаване от свобода”, което с оглед
редукцията с 1/3, бе намалено на 8 месеца. Съдебният състав счете, че не е
необходимо така определеното наказание да бъде изтърпявано ефективно, поради
което, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението му за срок от 3
години и шест месеца.
Съдът
намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на
степента на обществена опасност на извършеното от Г. престъпление като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая
съдът се занима със сторените съдебно- деловодни разноски, които възложи в
тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: