Решение по дело №928/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 350
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20242120200928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200928 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Б. К. К. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К №
7028449 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Посочва се, че не е доказано
наличието на пътен знак, който да въвежда забрана за движение с по-висока скорост от
посочената в ЕФ. Счита се, че не е доказано дали се касае за градска или извънградска среда,
както и че мястото на нарушението не е посочено по безпротиворечив начин. Възразява
срещу липсата на знак Е24, както и че неправилно е приспаднат толерансът от 3%. Твърди
се, че липсват задължителни реквизити на ЕФ, както и че липсата на издател на ЕФ и негов
подпис, са довели до издаването на незаконосъобразен санкционен акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда са
развити съображения за правилност и законосъобразност на ЕФ, поради което и се иска
неговото потвърждаване изцяло.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така доколкото АНО,
който носи тежестта за установяване на датата на връчване не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока. При това положение съдът е длъжен да приеме, че подадената
на 15.02.2024 г. жалба е в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 04.02.2023 г. в 15:26 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 495+862, в посока от КПП-1
към кръстовището на бул. „Яким Якимов“, техническо средство – мобилна система за
контрол на скоростта с номер „120сс68” разположена на пътния участък, засякла и заснела,
движещ със скорост от 95 км/ч. автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с рег. № *. Мястото на
контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на гр. Бургас и имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение
било записано на файл с наименование „Снимка № 120СС68/0119827”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „Опел Зафира Тоурер“ с рег. № * е собственост на жалбоподателя (л. 10), както и
че скоростта следва да се счита на 92 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % км/ч. в
полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7028449 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на собственика К. било наложено наказание „Глоба” в размер
на 400 лева.
Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с № 120cc68, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения
Протокол за проверка (л. 11) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 14).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 12), съдържащ
всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на
техническото средство (л. 13).
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от
АТС скорост. След изискване на справка от Община Бургас (л. 21) безспорно се установява,
че има монтиран пътен знак В26, въвеждащ въпросната забрана, както и че мястото попада в
урбанизираната територия на града. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 32 км/час, като противно на становището на жалбоподателя -
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (след приспадане на 3 % от
95 км/ч. се получава скорост от 92,15 км/ч.).
Отново противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в ЕФ по
достатъчно описателен начин е посочено мястото на извършване на нарушението (чрез
неговото описание и посочване на координати в придружаващата снимка), обстоятелствата
по неговото извършване и всички останали факти, относими към отговорността на
нарушителя. Видно от приложената снимка в зоната на заснемане на техническото средство
няма други автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.
По същество следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен
фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС , ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
3
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
- електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е
посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов
подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС -
Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по
к.н.а.х.д. № 150/2015 г.
Действително не е посочено пред кой съд може да се обжалва ЕФ, но повече от
очевидно е, че това нарушение не е възпрепятствало жалбоподателя в срок да сезира
компетентния съд, поради което и няма как да се приеме, че порокът е съществен, доколкото
реално не е довел до ограничаване на правата на санкционирания.
Във връзка с направените възражения, следва да се има предвид и, че настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на
нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП или ЕФ. В §6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Видно
от представеното Удостоверение (л. 14) използваното техническо средство е одобрен тип
съгласно Закона за измерванията, поради което и използването му е било законосъобразно.
4
Тук е мястото да се посочи, че в ЕФ е посочен само номерът на техническото средство, но не
и неговият тип, но това не е съществен порок, доколкото типът на техническото средство е
изрично уточнен в придружаващия протокол чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532.
Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015
г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично. Присъствието или
отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство. Доколкото за
нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки – то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно
постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение
№ 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на
контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради
което и е годен да изпълни функциите си. Протоколът е придружен и със снимка на
разположението на техническото средство, както предписва Наредбата.
Мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така,
доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от
Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 04.02.2023 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя, доколкото именно той е собственик на заснетото МПС. Тъй като,
както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация
за друго лице, то правилно именно собственикът, в лично качество, следва да бъде адресат
на административното наказание.
5
С оглед всичко посочено по-горе съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Наложеното му
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба”
в размер на 400 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая може да се приеме за маловажен
(чл. 189з ЗДвП). Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една
от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7028449 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Б. К. К. с ЕГН: ********** е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6