№ 544
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110207316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. П. СТ., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представил – адв. Т. Ч. от САК срещу наказателно
постановление № 2667/10.10.2013 г., издадено от Е. Г. С. П. – ВНД зам.
началник на 06 РУ СДВР, с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД, обн. в ДВ бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила
от 01.04.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 6 ЗБЛД.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Т. Ч. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се и
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение №
274839/04.10.2013 г., съставен против жалбоподателя С. за извършено на
04.10.2013 г. около 20:20 часа в гр. София административно нарушение по
чл. 6 ЗБЛД.
Впоследствие, отговорността на въззивника е ангажирана с
наказателно постановление № 2667/10.10.2013 г., издадено от Е. Г. С. П. –
ВНД зам. началник на 06 РУ СДВР.
По делото липсват данни препис от оспореното наказателно
постановление да е бил връчен лично на С., респективно при условията на чл.
58, ал. 2 ЗАНН, който алтернативен способ за връчване е приложим при
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - нарушителят да не е
бил намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен,
като е необходимо наказващият орган да отбележи посоченото обстоятелство
върху санкционния акт и същият ще се счита връчен от деня на самото
отбелязване.
При така установените фактически положения, съдът достига до
следните изводи от правна страна:
Издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, с
2
оглед наличието на формално основание за това, а именно – изтекла
абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност /АНО/ на жалбоподателя с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН: ” По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго”. Под “обстоятелствата, изключващи отговорността” законодателят е
имал предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са
пречка не само за възникване, но и за реализиране на АНО. Последната е вид
юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение
като в нейното съдържание са включени правомощията на държавата да
наложи определено административно наказание на нарушителя, да изпълни
така наложеното наказание и на последно място – да третира нарушителя като
наказван в рамките на определен период от време, най-вече с оглед
опасността от извършване на повторни нарушения /т. нар. “специален
рецидив”/.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията да
държавата да ангажира АНО се реализират по принудителен ред, то
наличието да изтекла давност за осъществяване на първото правомощие – да
се наложи определено административно наказание на нарушителя с влязъл в
материална законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така,
защото давността се определя като продължителен период от време на
бездействие на компетентните длъжности лица, с изтичането на който се
компрометира идеята за своевременност и неотвратимост на АНО и същата
следва да се приложи “ex officio” като тези права на държавата не остават да
съществуват в някакъв естествен, латентен вид.
Съобразно константната съдебна практика на СРС и
Административен съд София-град, не съществува пречка давността за
наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, респективно наличието на
абсолютна такава по чл. 81, ал. 3 НК да се приложи субсидиарно, съгласно
3
чл. 11 ЗАНН, тъй като този материалноправен институт не е уреден изрично в
ЗАНН /в този смисъл и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II-ра
колегия на ВАС, докладчици-съдиите Лозан Панов и Румен Петков/.
Солиден аргумент в тази насока е и обстоятелството, че извършителите на
престъпни деяния не могат да бъдат поставяни в по-благоприятно правно
положение от лица, който нарушават “установения ред на държавно
управление” /чл. 6 ЗАНН/.
Безспорно установено е, че твърдяното нарушение е извършено на
04.10.2013 г., а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК от четири години и шест месеца е изтекъл на 04.04.2018 г., след
която дата всички правомощия на държавата, досежно този вид юридическа
отговорност, са прескрибирани “ex lege” /т.е. по силата на самия
закон/.
По изложените съображения съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради
наличието на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника с влязъл в законна
сила правораздавателен акт, а административнонаказателното производство –
прекратено. Посоченото обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи и възражения, както и въпросът за
правилността на атакувания санкционен акт.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г./
съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски.
Предвид изхода на делото, съобразявайки представеното пълномощно, от
което е видно, че въззивникът е заплатил в брой сумата от 400,00 лв. за
процесуално представителство от адвокат Т. Ч. от САК, на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, СДВР следва да бъде осъдена да заплати процесната сума. От
страна на наказващия орган не е било релевирано възражение за
прекомерност, поради което не следва да се преценяват условията за
евентуално прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл.
11 ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 334, т. 4
4
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2667/10.10.2013 г.,
издадено от Е. Г. С. П. – ВНД зам. началник на 06 РУ СДВР, с което на
основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД, обн.
в ДВ бр. 93 от 11.08.1998 г., в сила от 01.04.1999 г./ на жалбоподателя СТ. П.
СТ., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 6 ЗБЛД, поради наличието
на изтекла абсолютна давност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност с влязъл в законна сила
правораздавателен акт.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД № 7316/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя СТ.
П. СТ., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София - град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5