Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 07.03.2014 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: А.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1315 по описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРЕКРАТЯВА
брака между В.Н.Н. ЕГН **********,***. *********** чрез пълномощник - адв. Т.С.,***, П. област, ул. Е.Г. №*, ет.
*, офис * и Т.С. - чужденец със статут на продължително пребиваващ в РБългария,
с последен известен адрес: гр. К., П. област, ул. **********, чрез особен
представител Л.Н. - Н., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.
49, ал.1 от СК.
СЛЕД
прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име – С..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр. К., П. област, ул. „********** на съпруга В.Н.Н. ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Н.Н. ЕГН **********,***. *********** чрез пълномощник
- адв. Т.С.,***, П. област, ул. Е.Г. №*, ет. *, офис *, да
заплати по сметка на КРС, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 20(двадесет)
лева оконачателна държавна такса.
ОСЪЖДА Т.С. -
чужденец със статут на продължително пребиваващ в РБългария, с последен
известен адрес: гр. К., П. област, ул. ********** чрез особен представител Л.Н.
- Н., в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 20(двадесет)
лева окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В И :
Производство пред първа инстанция реда на
глава ХХVІ от ГПК.
Образувано е по иск с правно
основание в чл. 49 ал.1 СК, предявен от В.Н.Н. ЕГН **********,***. *********** чрез пълномощник
- адв. Т.С.,***, П. област, ул. Е.Г. №*, ет. *, офис * против Т.С. - чужденец
със статут на продължително пребиваващ в РБългария, с последен известен адрес:
гр. К., П. област, ул. **********, с която моли съда да постанови решение, с
което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда, да не се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
Заявява, че през време на брака нямат родени и ненавършили пълнолетие деца,
чието упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка да бъдат
уреждани при развода. Моли, след прекратяване на брака с развод съда да
постанови да ползва семейното им жилище в гр. К., П. област, ул. „**********.
Няма искане за присъждане на издръжка от съпругата. Няма искане за промяна на
фамилно и име.
Ищеца
твърди, че на 01.04.2010 година в Посолството на Р България в Л.- В. с
ответницата сключили граждански брак. След сключване на брака живяли в общо
жилище в гр. К., П. област, ул. „**********, което било негова лична
собственост. През април 2012 година съпругата му напуснала България и се
установила в Канада, в неизвестно за него местоживеене. От този момент датирала фактическата им
раздяла. След известно време заминал в чужбина, където и понастоящем
пребивавал. Твърди, че през периода на фактическа раздяла нямали никакви
отношения със съпругата му. Към настоящия момент и двамата нямали общи планове,
нямали съвместен живот като съпрузи. Счита, че поради настъпилото отчуждение,
липсата на каквато и да е взаимност, общност и трайно установилата се
фактическа раздяла бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, по смисъла на
чл. 49, ал. 1 от СК.
Ответницата чрез назначения и особен представител
адв. Л.Н.Н., с отговора на исковата молба заявява, че иска за развод бил
процесуално допустим, а относно основателността му предоставя на съда.
С
оглед на така изложеното настоящият състав намира, че се установи отношенията
между съпрузите да са достигнали до степен, в която липсва всякаква взаимност и
доверие помежду им. От друга страна настъпилата продължителна фактическа
раздяла, отчуждението между двамата, окончателно са разкъсали връзката в
семейството и са довели до неговия разпад. Същото се установява от показанията
на свидетелите Г.Т.Г. и П.Г.Я., които заявяват, че от около две години
съпрузите са във фактическа раздяла. Съпругата последно била в гр. К., заминала
за Канада, но не се върнала. Ищеца я търсил, но не успял да открие къде се
намира. Сега и той заминал за Финландия като казвал, че не желае да продължи
тази връзка.
В исковата си молба ищеца заявява, че желае ползването на
семейното жилище, което е негова собственост. Ответницата не е претендирал
ползване на същото. Ето защо съдът
намира, че следва да предостави ползването му на съпруга.
След
прекратяване на брака ответницата ще носи брачното си фамилно име – С., което не е било променяно след сключването на брака.
Не се
претеднира издръжка от някой от съпрузите, затова съдът не следва да присъди
такава.
На основание чл.6 т.2 от Тарифа № 1 към ЗДТ
– Съдът определя окончателна държавна такса за производството по иска за развод
в размер на 40 лева, която на основание чл. 329 ал.1 от ГПК следва да бъде
заплатена от страните по равно.
По изложените съображения Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МТ