Решение по дело №4808/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 30.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 08.11.2019г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4808 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.П.” ЕАД е предявил против Г.П.Г., ЕГН **********, и Й.И.К., ЕГН **********, искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 519.88лв. - главница и 59.40лв. - лихва, при условията на разделност, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответниците. Твърди, че те са възразили и РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са ползватели на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжниците, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, срещу всеки от двамата ответници, както следва: по 259.94 лева - главница за периода 01.03.2016 г.– 28.02.2019г., за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. ***, лихва върху главницата в размер на по 29.70лв. за периода 04.05.2016 г. до 03.04.2019г. и законната лихва върху главницата от 12.04.2019г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Ответникът Г.П.Г. твърди, че той и другата ответница са възразили в заповедното производство, че не дължат част от вземанията, които са погасени по давност, но имат желание да заплатят другата част. Сочи се, че исковата претенция е само за невъзразената част от вземането, която не е погасена по давност, и веднага след получаване на исковата молба и двамата ответници са заплатили сумите, предмет на исковата претенция. Счита, че искът е недопустим, т.к. исковите суми не са били предмет на възражението, че в тази част заповедта е влязла в сила. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковете, алтернативно – да отхвърли исковете, като му присъди разноски.

Ответникът Й.И.К. не взема стоновище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 12.04.2019г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. ***на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № ***С тази заповед ответниците са  осъдени да заплатят на ищеца: 1016,69лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 28.02.2019г., съответно Г.П.Г. да заплати сумата 508,35 лв.; Й.И.К. да заплати сумата 508,35 лв.; 275,88лв. - лихва върху главницата за периода от 04.01.2014г. до 03.04.2019г., съответно Г.П.Г. да заплати сумата 137,94 лв.; Й.И.К. да заплати сумата 137,94 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25,86лв. – внесена държавна такса, съответно Г.П.Г. да заплати сумата 12,93 лв.; Й.И.К. да заплати сумата 12,93 лв. и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение, съответно Г.П.Г. да заплати сумата 25 лв.; Й.И.К. да заплати сумата 25 лв.. Тази заповед е била връчена на ответниците на 31.05.2019г., на 07.06.2019г., в срок, по пощата са изпратени по делото възражения от двамата длъжници. В двете възражения са налице идентични становища, че част от вземането по издадената заповед за изпълнение не се дължи, че е налице изтекла погасителна тригодишна давност за задълженията преди 04.06.2016г., че се заявява готовност да се изплатят задълженията които не са погасени по давност, но не може да се установи техния размер. Постъпването на възраженията в срок по делото е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 19.07.2019г.

Не е спорно между страните по делото, че те са собственици на топлофицирания имот в ***/за отв. Г. е представен и нотариален акт за дарение на ½ ид.ч. жилището през 2006г./, не е спорно, а и ищецът признава в писменото си становище за първото по делото с.з., че претендираните главница и лихва по делото са заплатени в цялост. За това плащане е представено от ответника Нареждане за касов паричен превод от 10.09.2019г., с посочен наредител – ответницата Й.И.К., за сумата 602.00лв. и основание – главница и лихва по гр.д. ***РС П..

Спорни по делото са въпросите – допустими ли са исковете на ищеца, с оглед съдържанието на направените възражения в заповедното производство, основателни ли са, дължат ли се разноски, на коя от страните и в какъв размер.

Съдът намира, че исковете са допустими, както е обсъдил още в определението за насрочване на делото, доколкото от съдържанието на възраженията на длъжниците в заповедното произовдство не е ясно до какъв размер на задълженията са възразили длъжниците, и за какъв период – посочена е една дата – 04.06.2016г., а впоследствие са предявени искове за главница от 01.03.2016г. и за лихва от 04.05.2016г., които са признати чрез заплащането им в хода на делото. Следва да се отбележи, че заповедният съд няма задължение да изчислява за каква сума длъжниците възразяват, и за каква признават задължението, след като самите те не са конкретизирали своите възражения. Страните по делото са в договорни отношения  съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, на ответниците са издавани фактури за всяко тяхно месечно задължение/представени и по делото/, и в тяхна тежест е било те да конкретизират своите възражения. Доколкото те не са сторили това, на заповедния съд не е ясно за какви суми са техните възражения и той правилно е указал на ищеца да предяви иск за цялото си вземане по заповедта. Поради всичко гореизложено, съдът счита, че ищецът е имал правен интерес от предявяването на исковете си на 19.07.2019г. Същевременно към тази дата исковете са били и основателни, т.к. признанието и плащането на сумите за лихви и главници е едва към дата 10.09.2019г., непосредствено преди подаване на отговора на исковата молба. Обстоятелството, че в хода на делото главниците, мораторните и законните лихви са заплатени, налага крайният съдебен акт по отношение на тях да бъде отхвърлителен, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК – отчитане на факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Не така стои въпросът за дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Разноски в исковото производство се дължат на ищеца, доколкото при предявяването на иска, той е бил основателен за всички претендирани суми и спрямо двамата ответника. Разноските на отв. Г. не могат да бъдат възложени на ищеца на осн.чл. 78 ал. 2 от ГПК, т.к. липсва първата предпоставка на тази норма – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, а в случая е налице непогасяване на дължими за минал период суми към топлофикационното дружество и подаване на неконкретизирано възражение срещу издадената за тях заповед за изпълнение на парично задължение. Разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК също е неприложима при наличието на констатация за основателност на исковете при предявяването на исковата молба и последвало пълно плащане в хода на делото. Поради горното, на ищеца се дължат разноски в размер на 175.00лв. /75.00лв. – държавна такса и минималния размер от 100лв. юрк.възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК /, които следва да бъдат поети поравно от двамата ответници – по 87.50лв. за всеки от тях.

С оглед обстоятелството, че сумите, претендирани в заповедното производство са по-високи от претенциите в настоящето исково производство, следва издадената Заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. № ***на РС П., да бъде  обезсилена, на основание чл. 415, ал.5 от ГПК, за разликата над предявените в настоящето производство претенции.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, които след съобразяване с обезсилената част от заповедта, възлизат на 75.00лв., и също следва да бъдат поети поравно от двамата ответници – по 37.50лв. за всеки от тях.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В., искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено:

спрямо ответника Г.П.Г., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 259.94 лева - главница за периода 01.03.2016 г.– 28.02.2019г. за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. ***, лихва върху главницата в размер на 29.70лв. за периода 04.05.2016 г. до 03.04.2019г. и законната лихва върху главницата от 12.04.2019г. до изплащане на вземането,

спрямо ответника Й.И.К., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 259.94 лева - главница за периода 01.03.2016 г.– 28.02.2019г. за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. ***, лихва върху главницата в размер на 29.70лв. за периода 04.05.2016 г. до 03.04.2019г. и законната лихва върху главницата от 12.04.2019г. до изплащане на вземането,

за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. № ***на РС П., като ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.

 

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.5 от ГПК, Заповед за изпълнение № ***по ч.гр.д. № ***на РС П., за РАЗЛИКАТА НАД предявените вземания при условията на разделност за от общо 519.88лв. - главница и 59.40лв. - лихва, представляващи задължения за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, аб. ***.

 

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 87.50лв., и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***на РС П. в размер на 37.50лв.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД, гр. П., ЕИК *********, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 87.50лв., и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***на РС П. в размер на 37.50лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: