№ 14635
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110141358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД срещу А. Н. Л. и И. Н. Л.,
като наследници на починалия на 28.12.2023 г. Н. А. Л., с която по реда на чл. 422 ГПК
са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове
за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата в размер на 1453,60
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 195,98 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 14.03.2023 г.,
сумата в размер на 48,10 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 9,51
лева, представляваща мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за
период от 31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15599/2023г. по описа на СРС, 24 състав
срещу длъжника Н. А. Л., на чието място на основание чл. 227 ГПК са конституирани
неговите законни наследници А. Н. Л. и И. Н. Л., които суми се претендират разделно
по ½ от всеки от ответниците като наследници на Н. Л..
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, е доставил на ответниците на адреса на
топлоснабдения имот: С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за процесния период топлинна
енергия. От своя страна купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на
падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в
забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.
1
В депозирани в срока за това отговор на исковата молба ответникът А. Н. Л.
поддържа, че не дължи претендираните суми, доколкото собственик на процесния
топлоснабден имот е неговият брат И.. Счита, че длъжник е именно другият ответник
И. Л.. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на
вземанията преди 01.05.2021 г. Претендира разноски в производството.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът И. Н. Л.
поддържа, че е собственик на процесния имот. Навежда възражение за погасяване по
давност на вземанията на ищеца преди 01.05.2021 г., поради което счита, че искът за
периода 05.2019г. - 05.2021 г. следва да бъде отхвърлен. Претендира разноски в
производството.
Третото лице-помагач „...“ ЕООД не оспорва предявените искове и намира
същите за основателни.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът И. Л., чрез своя
пълномощник поддържа, че И. Л., доколкото А. Л. не е бил собственик на процесното
жилище, би дължал сумата 557,47 лв. като непогасената по давност за периода
05.2021г. – 04.2022г., а в останалата част претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 30.06.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15599/2023г. по описа на СРС, 24-ти състав в полза на „...“
ЕАД срещу Н. А. Л. за заплащане на исковите суми. С оглед констатираната в хода на
производството смърт на длъжника са конституирани неговите наследници по закон –
ответниците И. Л. и А. Л. с определение от 02.04.2024 г., като в срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта от длъжниците, поради което и на ищеца са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе
си последици.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 28, т. I, рег. № ***, дело № 22/28.02.2014г. се установява, че Н. А. Л. е
прехвърлил собствеността си върху процесния имот на ответника И. Н. Л., като си е
запазил правото на ползване върху същия пожизнено.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че през исковия период Н.
А. Л. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот. При пораждането
на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия
(учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от
него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и
го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва
чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове,
които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1
ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на
топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Следователно през
исковия период потребител на ТЕ е бил наследодателят на ответниците Н. Л., а не
голият собственик И. Л., противно на твърденията на ответниците.
Страните по делото не са формирали спор, а и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и
неоспореното заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в
режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период е била
топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците Н. А. Л. да се
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между Н. Л. и ищеца съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „...” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите.
В настоящия случай ищецът претендира процесните вземания за периода от
3
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. от ответниците в качеството им на наследници на Н. Л.,
починал в хода на заповедното производство. Установено по делото е, че Н. Л. е
починал на 28.12.2023 г. като е оставил за свои наследници ответниците И. и А. Л.и.
От горното съдът приема, че със смъртта на техния баща ответниците придобиват
качеството на негови наследници по закон, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по
равни части по ½ от наследството, като същите отговарят до размера на своята
наследствена част за задълженията на своя наследодател. С оглед на горното
настоящият състав приема, че като наследници по закон, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН
ответниците отговарят за задълженията на оставеното от Н. Л. наследство,
включително за цената на доставената в имота топлинна енергия.
Съобразно гореизложеното ответниците са пасивно легитимирани да отговарят
за задълженията на своя наследодател като потребител на топлинна енергия по силата
на закона за доставката на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
към ищцовото дружество. Ето защо неоснователни са възраженията на ответниците
относно притежаването на правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот през исковия период, доколкото вземанията се претендират от последните не на
основание притежание на право на собственост, а в качеството им на наследници на
вещния ползвател на имота Н. Л., доколкото в нито един етап от развитието на
производството по делото ответниците не са оспорили качеството си на наследници на
починалия им баща.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното
заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно,
ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота на
ответника е имало индивидуален топломер с дистанционен отчет и един водомер за
топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма
„...“ ЕООД на база реален отчет на индивидуалния топломер, като показанията са
отчитани по електронен път /с радиоотчитане/. Начислената ТЕ за БГВ за исковия
период по реален отчет и в съответствие с нормативната база. Вещото лице е
посочило, че исковият период съвпада с три отчетни периода 05.2019г.-04.2020г.,
05.2020г.- 04.2021г. и 05.2021г. – 04.2022г., като топлинният счетоводител „...“ ЕООД е
изготвил три изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в процесния
апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в абонатната станция общ
топломер е преминал проверка през исковия период, като заключението е, че същият
съответства на нормативните изисквания. Вещото лице е посочило, че за процесния
период цената на реално доставената топлинна енергия в имота е в размер на 1472,65
лв. на базата на изготвените изравнителни сметки, като посочените суми за ТЕ са
отразени в СТЕ без оглед предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане през процесния период.
Съдът при кредитиране на неоспореното по делото в срока по чл. 200 ГПК заключение
на СТЕ приема, че цената на доставената до имота ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата 1472,65 лв., която сума не е била заплатена.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от всеки от
ответниците в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна
давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, буква „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
4
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на
общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след
изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от
деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане
на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 27.03.2023 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/,
обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява
вземането на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., тъй като вземането за
м.12.2019 г. е станало изискуемо на 15.02.2020 г. и при отчитане на периода от 2
месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за
него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 27.03.2023 г.
По изложените по-горе съображение съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците относно погасяването па давност на вземанията на
ищеца за периода преди 01.05.2021 г., доколкото давностният срок е прекъснат не с
конституирането на ответниците по реда на чл. 227 ГПК на мястото на техния
наследодател, а с депозиране на заявлението в съда.
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, съдът приема, че погасено по давност се явява вземането за периода от
01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., или сума в размер на 140,25 лв. Следователно и
ответниците в качеството на наследници на Н. Л. се явяват задължени за цената на ТЕ
за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г., чиято стойност съдът определи по реда на чл.
162 ГПК на база приетите по делото писмени доказателства в размер на 1332,40 лв.,
като по отношение на всеки ответник следва да се признае, че дължи по ½ част от тази
сума или по 666,20 лв., като над тази сума и до пълния предявен размер на
претенцията от всеки ответник в размер на 726,80 лв. и за периода 01.05.2019 г. до
30.11.2019 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД, от което следва, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период. Установява се от представените по делото доказателства, че
сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е била присъединена
към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана през процесния период
от „..." ЕООД.
5
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. . Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на
ищеца от 2016 г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
начина на заплащане на услугата дялово разпределение, предвид на което съдът
приема, че давността за тези вземания тече от възникването им, т. е. от фактурирането.
Фактурата за м. 02. 2020 г. (най-ранното задължение) е издадена най-рано на
01.03.2020 г., предвид на което не се установява и да са налице погасени по давност
вземания за цена на доставена услуга за дялово разпределение, доколкото давността за
вземането за м. 02. 2020 г., след удължаване на срока с 2 месеца и 7 дни изтича след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Страните не се формирали спор относно
размера на това вземане, както че същото не е заплатено от ответниците. Ищецът
претендира сумата от 48,10 лв. общо за имота за периода м. 02.2020г.-04.2022 г.,
поради което съдът приема, че искът е доказан в претендирания от ищеца размер, като
по отношение на всеки ответник следва да се признае, че дължи по ½ част от тази сума
или по 24,05 лв.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Ищецът претендира лихва за забава върху главницата за топлина енергия в
размер общо на 195,98 лв. за периода за периода 15.09.2020 г. – 14.03.2023 г. Съдът
като съобрази, уважената част от главницата - 1332,40 лв., дължима от ответниците за
периода м.11.2019 г. – м.04.2022 г., момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по тази изравнителна сметки /15.09.2020г./ и крайната дата, до която
лихва за забава се претендира, с помощта на онлайн калкулатор изчисли на основание
на чл. 162 ГПК, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за исковия
период възлиза общо на сумата от 178,62 лв. По отношение на всеки ответник следва
да се признае, че дължи по ½ част от тази сума или по 89,31 лв., до която сума
предявените искове за лихва ва забава върху главницата за ТЕ следва да се уважат, а
над тази сума до пълния предявен размер срещу всеки ответник в размер на 97,99 лв.
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща от подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
6
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство за заплатена държавна такса – 368,86 лв., депозит за СТЕ – 350лв. и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
При съобразяване на уважената част от исковете всеки от ответниците следва да
понесе отговорност за разноски в размер на по 373,96 лв. за исковото производство.
За заповедното производство ищецът претендира разноски за държавна такса –
34,14 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв. Съобразно
уважената част от исковете всеки от ответниците следва да заплати на ищцовото
дружество сумата от по 38,49 лв.
Ответниците И. и А. Л.и също имат право на разноски като претендират такива
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на по 650 лв. С
оглед своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на същото по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че претендираното от всеки от
ответниците, с оглед размера на предявените искове и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, адвокатското възнаграждение в полза на всеки от ответниците
следва да бъде намалено до сумата от по 400 лева за процесуалната защита на всеки от
тях, като съобразно отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответниците
следва да бъде присъдена сумата от по 34,65 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И. Н. Л., ЕГН **********, дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 666,20
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 89,31 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 14.03.2023 г.,
сумата в размер на 24,05 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15599/2023г. по
описа на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер 666,20лв. до пълния предявен размер от
726,80 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. като погасен по давност, иска
за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер
89,31 лв. до пълния предявен размер от 97,99 лв., както и иска за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,55 лв. за периода от
31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че А. Н. Л., ЕГН **********, дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от 666,20
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. Л., бл. ...., аб. № ... за период от
01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 89,31 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 14.03.2023 г.,
сумата в размер на 24,05 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
7
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 15599/2023г. по
описа на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер 666,20лв. до пълния предявен размер от
726,80 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. като погасен по давност, иска
за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер
89,31 лв. до пълния предявен размер от 97,99 лв., както и иска за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,55 лв. за периода от
31.03.2020 г. до 14.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. Л., ЕГН да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ... на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 38,49 лв. – представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 373,96 лв., представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ********** А. Н. Л., ЕГН ********** да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК
... на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 38,49 лв. – представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 373,96 лв., представляваща разноски
в исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на И. Н. Л., ЕГН ********** и на А. Н.
Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки сумата от по 34,65 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страната на „...“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8