№ 3118
гр. Варна, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110105426 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова претенция с правно основание
вр. с 405, ал.1 КЗ, предявена от ищеца Х. К. П. ЕГН ********** срещу ответника ЗД
„*****"АД , ЕИК ***** , със седалище гр. *****, която след измененше на основание
чл.214 ал.1 пр.3-то ог ГПК е за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1956,74 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, предна врата лява, панел заден ляв, врата
на багажник, капачка резервоар и панел заден десен, в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № ***** от 24.08.2021г. за „Каско" на лек автомобил
„*****", с per. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
28.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира сеза осъждане на ответното дружество да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът
сочи, че на 16.06.2021г. е сключил застраховка Застраховка „Автокаско", клауза „Пълно
каско" на собствения си автомобил марка „*****", с peг. № ***** с ответника ЗД „*****"
АД, със срок на действие от 25.08.2021г. до 24.08.2022г. Автомобилът е бил застрахован за 3
900 лева, като застрахователната премия, съгласно застрахователна полица № ***** от
24.08.2021г. възлизала на 385.87 лева. Премията е била разсрочена на 4 вноски, като към
момента на подаване на исковата молба всички вноски са платени. Автомобилът, според
изнесеното, е бил паркиран в гр.Варна на ул.“*****.“36.
1
На 18.07.2022г., около 10:00 часа, се сочи, че ищцата отивайки до автомобила е видяла, че
същият е надран с твърд и остър предмет. За процесните злоумишлени действия, ищцата
излага, ме веднага уведомила Първо РУ в гр. Варна, като дежурният служител от Първо РУ,
е огледал и заснел пораженията върху автомобила. На 19.07.2022г., на ищцата е било
издадено Удостоверение с peг. №*****г. На 19,07.2022г., ищцата сочи, че е уведомила
ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият е извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и Опис на щета № *****/19.07.2022г., като в него е
описал увредените части: преден капак, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата
лява, панел заден ляв, облицовка задна броня, врата на багажник, капачка резервоар, панел
заден десен, задна врата дясна, предна врата дясна и калник преден десен, като шест от
детайлите са били преди това увредени. До датата на предявяване на иска, ищцата излага, че
не еполучила необходимото застрахователно обезщетение.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД „*****"АД , ЕИК
***** , със седалище гр. *****, е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявените искове изцяло по основание и размер.
Оспорва се настъпилото събитие да представлява покрит застрахователен риск по полицата
за застраховка „Автокаско", и се настоява, че ЗД „*****" АД не следва да заплати
претендираното застрахователно обезщетение, на основание чл. 408, an. 1 от КЗ, съгласно
който: „застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение“. Оспорва се от ответната страна настъпилото събитие да
представлява покрит застрахователен риск по полицата за имуществена застраховка
„Автокаско". Настоява се, че ЗД„*****" АД не е задължено да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като ищеца не е изпълнил всички изисквания от Общите условия на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно Раздел VIII,
„Застрахователно обезщетение", точка 3.7.2. от Общите условия по застраховка
„Автокаско", съобразно която „щети по основни външни корпуски детайли (броня, калник,
врата, преден/заден капак, панел, страница таван, стъкла, огледала и стандартно монтирани
осветителни тела) се приемат до два пъти в срока на действие на застраховката и за не
повече от осем външни основни корпусни детайли и тела сумарно по двете претенции."
Сочи се, че не се покриват рискове, загуби или повреди на ППС, при представяне на
неверни данни за СПС при доказване на застрахователното събитие. В тези случаи,
застрахователят отказва изплащане на застрахователното обезщетение. Сочи, че преди
ищцата да регистрира претенция № *****, са били заведени още две претенции. По трите
щети са заведени общо 16 основни детайла, т.е. предявените от ищеца детайли надвишават
допустимия максимум от 8 основни външни корпусни детайла описан в Раздел VIII от
Общите условия по договор за застраховка „Автокаско".
Предвид гореизложеното, се настоява че ЗД„*****"АД не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение по претенция № *****. За двете предходни щети са заведени
2
дела срещу дружеството от ищцата и са уважени исковете, като ответното дружество е
изплатило претендираните обезщетения по двете предходни щети. В тази връзка се цитират
две дела по описа на РC гр.Варна - гр. д. 12261/22, 31 състав и 814/23 г., 25 състав по описа
на PC гр.Варна. В допълнение, ответното дружество оспорва настъпилото събитие да
представлява покрит застрахователен риск по полицата за застраховка „Автокаско". Оспорва
предявения иск и по размер. Счита, че претендираната с исковата молба сума в размер на
2000.00 лева/частичен, първоначален иск от 50лв./, е силно завишена и не отговаря на
действителния размер на щетите.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Автокаско" по отношение на МПС „*****" с per. № *****, със срок на
действие от 25.08.2021г. до 24.08.2022г.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила марка „*****", с peг. № *****.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е
съставил Опис на щета на 19.07.2022г. за причинените увреждания по автомобила.
Видно от удостоверение, издадено на 20.07.2022г. на Първо РУП-Варна, ищцата е заявила
уврежданията по л.а. пред полицейските органи на 19.07.2022г., установени на 18.07.2022г.
От ответника са представени Общи условия на застрахователя действащи към момента на
настъпване на застрахователното събитие, Уведомление за щета по застраховка «Каско на
МПС».
От заключението по допуснатата САТЕ, изготвено от в.л.А. Х. В., което съда кредитира
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че е налице причинно-следствена
връзка между установеното застрахователно събитие и настъпилите вреди по процесния
автомобил. Общата стойност на щетите по пазарни цени към датата на събитието, при
средна пазарна цена на труда предлаганата такава в сервизи, отговарящи на съвременните
изисквания за камество, т.е. притежаващи европейски сертификат за качество, възлиза
според вещото лице в размер на 1965.74лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС,
съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила,
тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на
произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира
със също толкова амортизирани и овехтели части.
3
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г.
по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ/идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните
уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към
договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по
експертна оценка.
Съдът счета за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на
застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя, следва да бъде
съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице
спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото, съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания
казус, приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на
обезщетението, не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 КЗ,
съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява
4
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014
г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз,
съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия
застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение
на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да
съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в
размер на среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението
представлява посочената в договора сума от 3400,00лева.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ, въпреки зачитане на
договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка.
Цитираната от застрахователя клауза от „Оценка на щетите и размер на обезщетението” от
ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена, съобразно експертна
оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение
на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение, във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради
това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от
събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
За неоснователно съдът приема и възражението на ответната страна, съгласно което
ЗД„*****" АД не е задължено да изплати застрахователно обезщетение, тъй като ищеца не е
изпълнил всички изисквания от Общите условия на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, а именно Раздел VIII, „Застрахователно обезщетение", точка
3.7.2. от Общите условия по застраховка „Автокаско", съобразно която „щети по основни
външни корпуски детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница таван,
стъкла, огледала и стандартно монтирани осветителни тела) се приемат до два пъти в срока
на действие на застраховката и за не повече от осем външни основни корпусни детайли и
тела сумарно по двете претенции." Действително траните по договора са свободни да
уговарят, както основанията за носене на отговорност на застрахователя в случай на
увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност, но по отношение на освобождаването от застрахователна
5
отговорност са ограничени от императивните разпоредби на закона.
Предвид установения размер на претърпените щети, съгасно приетата по делото САТЕ,
съдът намира, че предявеният иск в неговия изменен размер по чл.214 ГПК, следва да бъде
уважен в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца
следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Реализираните
разноски са в общ размер на 678,27 лева /78,27лв. - държавна такса; 600,00лв. –
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат с ДДС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание 405, ал. 1 КЗ, ЗД„*****"АД , ЕИК ***** , със седалище гр.
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Х. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“*****.“№47, ет.2, ап.5, сумата в размер на 1956,74 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, предна
врата лява, панел заден ляв, врата на багажник, капачка резервоар и панел заден десен, в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ***** от 24.08.2021г. за
„Каско" на лек автомобил „*****", с per. № *****, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД„*****"АД , ЕИК ***** , със седалище
гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Х. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“*****.“№47, ет.2, ап.5, сумата в общ размер на 678.27лв., представляваща сбор от
сторени по делото съдебно деловодни разноски, както следва: 78,27лв. - държавна такса;
600,00лв. –възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7