№ 906
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100105339 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Т. К., с
ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж. к. „*******, срещу ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с
която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които се иска осъждане на
ответника да заплати на ищцата, както следва:
-сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие
на ПТП от 30.11.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Дачия модел „Докер" с рег. N: *******, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 08.02.2024г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл.
493. ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата;
-сумата от 4 909.27 лв. /четири хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
разноски за лечение, вследствие на ПТП от 30.11.2023г., причинено при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Дачия ", модел „Докер“ с рег. N° *******,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.02.2024?. (датата на сезиране на
Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 30.11.2023г., около 13.35ч., в гр. София по ул. „Народни
будители“ с посока на движение от ул. „Св. Николай Чудотворец“ към бул. „Рожен“ се
движи лек автомобил марка „Дачия“, модел .Докер“ с рег. № *******, управляван от Т. Б. Б.
с ЕГН **********. Същият в района на кръстовището с ул. „Ген. Никола Жеков“ извършва
маневра „ляв завой“, като не пропуска и удря правомерно пресичащата на пешеходна пътека
от ляво на дясно по посока на движението пешеходка и ищец Н. Т. К., в резултат на което
става причина и реализира ПТП.
Непосредствено след инцидента пострадалата е откарана от екип на ЦСМП в ПШЗ
на МСО - ВМА, където е приета с оплаквания от силно главоболие, гадене, световъртеж,
повръщане, без ясен спомен за случилото се и наличие на разкъсно-контузна рана в областта
на лявото слепоочие. След извършени прегледи, рентгенови изследвания и консултации със
съответните специалисти са установени следните травматични увреждания:
- контузия на мозъка (вътремозъчен кръвоизлив);
1
- фрактури на долен и горен клон на лявата пубисна кост;
- фрактура на лявата маса латералия на саК.а;
- фрактура на проксималната трета на диафизата на дясната раменна кост;
- хематом в областта на лявата раменна става;
- оток и хематом по гърба на лявата длан и лявата гривнена става;
- фрактура на улната в дистален край на диафизата;
- разкъсно — контузна рана вляво фронто-темнорално;
- субдурален хематом в дясно темпоропариетално;
- САХ двустранно;
- тъмно - морави кръвонасядания с размери 3/8 см., разположени в областта на
лявата подбедрица,
След стабилизиране на състоянието й ищцата е преместена в „Клиника по
Анестезиология и Интензивно Лечение“, а впоследствие и в „Клиника по неврология“, за
продължаване на лечението й в амбулаторен порядък, като отново са извършени рентгенови
изследвания и медикаментозно лечение с обезболяващи. На 18.12.2023г. пострадалата е
изписана за домашно лечение с препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване,
ХДР. прием на лекарствени средства и носене на ортеза на лявата ръка за 45 дни.
Процесното ПТП се отразява силно негативно, както физически, така и психически
върху ищеца.
В законоустановения срок ответникът е оспорил исковете по основание и размер и
иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки един от
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Ответникът е оспорил механизма на настъпване на ПТП. По делото няма приложени
доказателства за местоположение на участниците при настъпване на събитието, липсват
всякакви данни, относно мястото на удара, движението на МПС и на пешеходеца, състояние
на пътя, организация на движението в района, пътна маркировка, интензивност на движение
и други съществени за изясняване на обективната истина факти и обстоятелства.
Не е представена никаква медицинска документация, както и проведени
изследвания, които да установят физическото състояние на ищцата непосредствено след
ПТП, както и проследяване състоянието на същата по време на възстановителния период.
Твърди, че процесното че ПТП е възникнало по вина на пострадалата - пешеходка,
която без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и по - конкретно на
забранителен сигнал на светофарната уредба е навлязла на пътното платно, като с това е
станала единствена причина за възникване на произшествието и телесните наранявания.
Твърди, че водачът на застрахования при ответника автомобил, в конкретната пътна
обстановка не е имал техническата и професионална възможност да възприеме неправилно
пресичащата пешеходка, но поради техническите характеристики на автомобила и
физиологичните данни и траекторията на движение на пешеходката е бил в обективна
невъзможност да възприеме същата, респективно да избегне настъпването на събитието.
При условията на евентуалност, но само доколкото бъде установено, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД, са
направени възражения за съпричичиняване от страна на пострадалата, тъй като:
1. същата е навлязла на платното за движение на забранителен сигнал на
светофарната уредба, с което значително е допринесла за настъпване на процесното ПТП,
респективно търпените вреди.
2. тъй като същата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и
обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати
настъпване на ПТП.
2
3. тъй като пострадалата без да се огледа внезапно е навлязла в платното за
движение, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговите
габарити, скорост на движение, интензивност на трафика и е попаднала в опасната зона за
спиране. С това си поведение тя е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2, чл. 114, т.1
и 2 от Закона за движението по пътищата. Нещо повече пострадалото лице не е спазило
императивните разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за
движение, пешеходката е следвало да се съобрази с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, и на следващо място да не
навлиза внезапно на платното за движение.
Ответникът твърди, че исковете са необосновано завишени по размер, като
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за
справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика при идентичен предмет на
делото.
Оспорва по основание и размер и претенциите за имуществени вреди.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 08.02.2024г. (л.33-36) се установява, че ищецът е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен
срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
От приетите доказателства (справка от информационната система на Гаранционния
фонд, л. 37 и застрахователната полица, л. 128), е видно че за лек автомобил марка марка
„Дачия“ модел „Докер“ , с рег. № ******* е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен с ответното ЗД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с покритие към деня на процесното ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските
показания на свидетелите Т. Б. и М. Н., механизмът на процесното ПТП е следният:
На 30.01.2023г. около 13,15 ч. в гр. София по ул. “Народни будители” в участъка от
към магазин “ЛИДЪЛ” е бил разположен в покой и в зоната на престрояване т.а. “ДАЧИЯ
ДОКЕР” с рег. № *******, управляван от Т. Б. Б.. След светване на разрешителен/зелен
сигнал на светофарната уредба, водачката на автомобила предприема маневра завой на ляво
от позиция на трети, изчакващ автомобил към ул. “ген. Никола Жеков” в посока бул.
“Рожен”.
Едновременно с горе описания автомобил пешеходката Н. Т. К. е изчаквала
светването на светофарната уредба на триъгълен разделителен остров, разположен в дясно
на ул. “ген. Никола Жеков”, след ул. “Народни будители”. След като двата светофара (на
автомобила и пешеходката) светват с разрешителен сигнал, пешеходката тръгва по средата
на пешеходната пътека, пресичаща ул. “ген. Никола Жеков” в посока към магазин “ЛИДЪЛ”
под ъгъл 63°, спрямо оста на пътя със скорост около 2,4 км/ч.
В момента в който пешеходката е стъпила върху пешеходната пътека, т.а. “ДАЧИЯ
ДОКЕР" вече се е движил по дъгата на маневрата завой на ляво и се е намирал на около
22,43 м. от траекторията на пешеходката, като е имал зона на пряка видимост от 23,42 м.
Същата видимост е имала и пешеходката, ако е гледала на свое ляво.
3
Водачката на л.а. “ДАЧИЯ ДОКЕР” в процеса на извършване на маневрата “завой на
ляво” се е оглеждала в посока различна от вече избраната траектория и достигайки на около
2,45 м. е възприела движението на пешеходката, движеща се пред пешеходката Н. Т. К..
Тогава водачката е предприела аварийно спиране. Тъй като разстоянието до траекториите на
двете пешеходки е било значително по-малко от дължината на опасната зона на спиране от
5,75 м., при скорост от 16 км/ч., съответно настъпва удар между пешеходките и предната
част на автомобила.
Ищцата се е движила около средата на пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо
посоката на движение на автомобила, като в мястото на удара тялото е било обърнато с
лявата си страна към дясна, предна челна част на автомобила, като контактът е бил в зоната
между преден, десен фар и емблемата в средата на капака.
В момента на удара ищцата е била в крачка, като десен крак е бил опорен и изведен
напред, а левият крак е бил в процес на движение отзад/напред, което е било предпоставка
за удар в зоната на пубисната кост, след което горната част на тялото се отклонява към
предния капак, следва фаза на носене и към момента на спиране на автомобила, тялото на
пешеходката отхвръква напред, пада върху пътната настилка с превъртане около
вертикалната си ос.
Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, облачно време, мокра
пътна настилка, не е валял дъжд, пътната настилка е била в добро състояние, без неравности
и посипаности.
От заключението на вещото лице се установява, че причината за настъпването на
произшествието е управлението на т.а. “ДАЧИЯ ДОКЕР“ с не упражнен визуален контрол,
въпреки наличието на пряка видимост, което е довело до закъсняла реакция. Поведението на
пешеходката в конкретната ситуация не е било в причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие.
Видно от заключението по СМЕ на вещото лице К. С., ортопед- травматолог,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, в резултат на
процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на мозъка; субдурален
хематом в дясно темпоропариетално; САХ двустранно; фрактури на долен и горен клон на
лявата срамна/пубисна/ кост; фрактура на лявата маса латералия на кръстната кост /саК./;
контузия и хематом в областта на лявата раменна става; контузия с оток и хематом по гърба
на лявата длан и лявата гривнена става; фрактура на лакътната кост на лява предмишница в
долния и край; разкъсно - контузна рана вляво фронто- темпорално; контузия с тьмноморави
кръвонасядания с размери 3/8 см., разположени в областта на лявата подбедрица.
Непосредствено след процесното ПТП първа помощ на ищеца е оказана в Спешното
отделение на ВМА- София. След това по спешност ищцата е настанена в Клиника по
Анестезиология и Интензивно Лечение/КАИЛ/, където е проведено активно реанимационно
лечение с вливания на физиологични разтвори, протИ.точни медикаменти, кръвоспиращи
мед нкаменти, гипсова имобилизация на лява предмишница за 45 дни и постелен режим за
счупванията на таза.
След стабилизиране на състоянието, ищцата е преведена в Клиника по неврология,
за продължаване на лечението.
След изписването от ВМА, ищцата е настанена в хоспис, за около 3 месеца за
гледане и продължаване на лечението.
При извършения личен преглед на ищеца за изготвяне на експертизата на
22.01.2025г. вещото лице е установило следното:ищцата съобщава, че няма спомен как е
станало произшествието. Осъзнала се в болницата. Била на системи, а на лявата ръка
поставили гипсова имобилизация. Било взето решение на не се оперира мозъчния
кръвоизлив. На 10 тия ден след изписването, при свалянето на конците от раната на главата,
направили контролен скенер на глава. Имала световъртеж и главоболие. Проследявана от
невролог и назначена терапия. Заради световъртежа, гледа да излиза с придружител. През
4
лятото отново нравила контролен скенер на главата. Заради счупванията на таза, бил
назначен постелен режим за 45 дни, но заради счупената ръка, чак на третия месец
започнала да сяда в леглото. След това я изправили с проходилка, после с патерици.
Проходила самостоятелно на петия месец. Носила гипсова имобилизация на лява
предмишница 45 дни.
Обективно се установи наличие на белег от рана в лява слепоочна област с
дъговидна форма и дължина около 4см, на нИ.то на кожата. Ограничен обем движение в
двете тазобедрени стави.
Общият възстановителен процес при ищцата е продължил около 6 месеца. През
целия този период на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първият месец
болките са били с по голям интензитет. При проведен от вещото лице преглед на ищцата са
констатирани ограничени движения в двете тазобедрени стави. Освен това е констатиран и
белег от рана в лява слепоочна област с дъговидна форма и дължина около 4 см. От
експертизата е видно, че тези последствия са с траен характер.
От показанията на св. К.П.Т.-Г. се потвърждават така установените увреждания,
които ищцата е получила след процесното ПТП. Установява се още, че тя е била
обездвижена и е имала нужда от чужда помощ в обслужването си, но поради липсата на
нейни близки, които да поемат тази грижа, ищцата е била настанена в хоспис в ж.к.
Надежда. Преди инцидента ищцата е била подвижна, докато след това е ползвала
проходилка за придвижването си.
По делото са приети като доказателства фактури и фискални бонове (л. 23-32 от
делото), на обща стойност от 4 909,27 лв., от които са видни направени разходи от ищеца за
лечение на процесните вреди. От изслушаната СМЕ се установява, че тези разходи са в
причинна връзка с травмите, получени от ищцата при процесното ПТП. Освен това те са
били необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителен период на ищцата.
Фактурите са придружени с фискални бонове, поради което съдът приема, че същите са били
заплатени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, протИ.правно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено,
че в резултат на процесното ПТП, причинено от поведението на застрахования при
ответника водач, на ищцата са причинени неимуществени вреди.
По отношение на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедлИ.ст, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедлИ.стта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
5
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетата по делото експертиза, както и от показанията на св. К. П. Темелков -
Гавраилов, се установяват болките и страданията на ищцата, както в периода на лечението
, така и впоследствие до настоящия момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (71 г.),
вида и характера на претърпените телесни повреди – няколкото фрактури в областта на таза
и фрактурата на лявата ръка са довели в голяма степен до обездвижването на ищцата.
Поради множеството увреждания възстановителният процес е бил усложнен и е продължил
около 6 месеца, през първият месец от които болките са били с по голям интензитет. Освен
това следва да се отчете и наличието на трайни ограничения в движението на двете
тазобедрени стави в резултат на произшествието.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на жИ.т в страната към ноември 2023г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 90 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 200 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
вследствие на процесното ПТП няма причинени последици, свързани с ампутации или
невъзможност на ищеца да се придвижва с крайниците си. Видно от свидетелските
показанията, че ищецът се е върнал към обичайния си начин на жИ.т.
Относно обезщетенията за имуществени вреди:
По делото се установи, че направените от ищцата разходи са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. за лечение на процесните вреди. Тези разходи са били необходими за
правилното провеждане на лечението, поради което и претендираните суми следва да бъдат
присъдени. Общо имуществените вреди, които ищцата е претърпяла във връзка с
произшествието възлизат на 4 909,27 лева. Ето защо искът, с който те се претендират е
изцяло основателен.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и
делинквента е формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г.
по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и
др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
6
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера
на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Недоказани са възраженията на ответника, че ищцата е съпричинила процесните
вреди, като е пресичала на забранен сигнал на светофара. Напротив, установи се, че ищцата
в пресичала на пешеходна пътека и на разрешен за нея сигнал. Останалите твърдения на
ответника за поведение на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане,
също останаха недоказани. Ето защо възражението на ответника не е основателно и така
определените обезщетения не следва да се намаляват.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(08.02.2024 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищцата е била освободена от заплащането на такси и разноски за производството.
Тя е била представлявана безплатно от адв. Я. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа
на договор за правна помощ от 29.01.2024 г. (л. 179). С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 15 415,64 лв. с ДДС.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
7
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедлИ.то адвокатско възнаграждение е в размер на 10 000лв., с вкл. ДДС.
Предвид уважената част от исковете следва да осъди ответникът да заплати на адв. Д. сумата
от 4631,77лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е
приключило в две съдебни заседания.
Ответникът е доказал разноски в размер на 900 лв. за експертизи, 10 лева за съдебни
удостоверения и 11 340,00 лева за адвокат. Ищецът е направил възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. По изложени по- горе съображения
при присъждане разноските на ищеца съдът намира, че справедлИ.то адвокатско
възнаграждение в процесния случай е в размер на 10 000лв., с вкл. ДДС. В съответствие с
отхвърлената част от иска съдът следва да присъди на ответника сумата от 5851,37лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 3796,37лева за държавна такса и сумата от
370,54лева, представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от
исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, представлявано от Д.С. Д. и Р.Г.Б. -
изпълнителни директори, да заплати на Н. Т. К., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж. к.
„*******, на основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 90 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътно -
транспортно произшествие от 30.11.2023г., причинено виновно от водача на л.а. марка марка
„Дачия“ модел „Докер“ , с рег. № *******, управляван от водач, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, представлявано от Д.С. Д. и Р.Г.Б. -
изпълнителни директори, да заплати на Н. Т. К., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж. к.
8
„*******, на основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 4 909,27 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди за разноски за лечение,
вследствие на пътно - транспортно произшествие от 30.11.2023г., причинено виновно от
водача на л.а. марка марка „Дачия“ модел „Докер“ , с рег. № *******, управляван от водач,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на адв. Я. Д. сумата от
4631,77лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Т. К., с ЕГН:********** и адрес: гр. Нови Искър, ул. „Христо Ботев”
№114, да заплати на ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, сумата от 5851,37 лева, представляваща
направени по делото разноски за вещи лица и за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 796,37 лева за държавна такса и сумата от
370,54 лева, представляваща разноски за експертизи съразмерно с уважената част от
исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат изплатени по следната
банкова сметка:
„ Алианц Банк България “ АД
IBAN: BG*******
BIC: BUINBGSF
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9