Решение по дело №15/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 205
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 205

гр.Плевен, 11.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева

                                                                           Снежина Иванова

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Иванова   адм.дело № 15 по описа за 2020 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по протест на Иван Шарков-Прокурор при Окръжна прокуратура Плевен   против чл. 32, ал. 3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен, приета с решение № 072/21.02.2008 г. на Общински съвет – Плевен и последно изменена с решение № 1192/31.01.2019 г.

В протеста се сочи, че чл. 32, ал. 3 от Наредбата противоречи на чл. 44, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и по този начин се явява незаконосъобразна. Счита, че това е така, поради противоречие и с чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 и чл. 15 от Закона за нормативните актове и чл. 44, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ – алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната. Намира, че разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 20 е незаконосъобразна, тъй като незаконосъобразно освобождава от облагане с данък автомобили, за които това не е предвидено в ЗМДТ. Протестира като незаконосъобразна горепосочената разпоредба и моли за нейната отмяна и присъждане на разноски.

От ответника по делото-Общински съвет-Плевен, не е депозиран писмен отговор по протеста.

В съдебно заседание протестиращият прокурор се явява лично и поддържа подадения протест. Посочва, че разпоредбата на чл.32 ал.3 от Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен е незаконосъобразна, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.44 ал.4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, като същата незаконосъобразно освобождава от облагане с данък автомобили, за които това не е предвидено в ЗМДТ.  Моли съдът да уважи протеста и да присъдите направените разноски в размер на 20 лв.

В съдебно заседание ответникът – Общински съвет - Плевен, не изпраща представител.

В съдебно заседание контролиращата страна – Окръжна прокуратура Плевен се представлява от прокурор Радев, който намира протеста за основателен и моли да бъде уважени да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите  на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Наредба № 20 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Плевен (лист 22-38 по делото) е приета с решение № 072 на 21.02.2008 година от Общински съвет Плевен (лист 21 по делото) по протокол № 6/21.02.2008 г. на Общински съвет – Плевен.

С Предложение вх. № ОбС-0182/30.01.2008 г. (лист 40 по делото) , кметът на Община-Плевен, на основание чл. 21, ал. 2, от ЗМСМА и чл. 1, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси е предложил да бъде приета Наредба № 20 на Общински съвет – Плевен за определяне на местните данъци, с приложени становища от mостоянните комисии, разгледали предложението (лист 58-61 по делото), като с решение от 21.01.2008 година е приета Наредбата, като са гласували 33 общински съветници.

На лист 90-93 по делото е приложено решение № 1192/31.01.2019 г. относно приемане на изменение и допълнение на Наредба № 20 на ОбС – Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен, но с оглед приложеният от ответника текст на наредбата, чл. 32, ал. 3 от Наредбата не е изменен в годините и има съдържание при първоначалното му приемане и приложените на лист 94-120 по делото протокол № 51/31.01.2019 г. на Общински съвет – Плевен, предложение № ОбС-1543/06.12.2018 г. (лист 142-149 по делото) на кметът на Община – Плевен, относно изменение и допълнение на Наредба № 20 на ОбС-Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевени становища на лист 150-160 по делото становища на постоянните комисии относно предложението за приемане на изменение и допълнение на Наредба № 20 на ОбС – Плевен за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен, с решение № 1192/31.01.2019 г. Наредба № 20 от 21.02.2008 г. за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен , са неотносими към предмета на делото.

С писмо вх. № 142/13.01.2020 г. ответникът по делото е изпратил копие на цялата административна преписка по приемане на Наредба № 20 на ОбС – Плевен, приета с решение № 072/21.02.2008 г. на ОбС – Плевен и последно изменена с решение № 1192/31.01.2019 г., по опис от № 1 до № 11 (лист 169-320 по делото).Пре9дставени са предложение на кмета и обсъждане на проекта на Наредба през 2008 година от ПК „Законност и нормативна уредба“ на 12.02.2008 година л. 58 , становище на ПК „Финанси и бюджет“ от 11.02.2008 г.

По делото е приложен и Правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2007-2011 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в "Държавен вестник" /л.336 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Предмет на оспорване в настоящето производство е разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен, приета с решение № 072/21.02.2008 г. на Общински съвет – Плевен и съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК.

С оглед чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на протестираната разпоредба на Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК. Протестираната разпоредба е приета на 21.02.2008 година и не изменена след това и следва да се прецени спазване на административно-производствените правила към тази дата, а съответствието със закона към момента на постановяване на съдебното решение, съгласно чл. 192а от АПК.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Плевен решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби.

При приемането на Наредбата през 2008 година не са ангажирани доказателства за спазване на изискването на чл. 26 от ЗНА в редакцията към 2008 г., съгласно който преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. От доказателствата по делото не се установява, че преди внасянето на проекта на подзаконовия нормативен акт съставителят на проекта го е публикувал на интернет страницата на Община Плевен заедно с мотивите, съответно доклада, и на заинтересованите лица е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта и е дадена възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържание на проекта и съответно да изразят становище по него  и това представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което прави приетият текст незаконосъобразен, тъй като е опорочена процедурата по приемането.

Настоящият състав намира, че протестираната норми е приета в несъответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 1, т. 9 от ЗМДТ местните данъци се определят със закон, а съгласно ал. 2 Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон т.е. в компетентност на Общинският съвет е да определи размер на данъците, като не е допустимо да въвежда нови данъци, нито да създава данъчни облекчения. В чл. 44 от ЗМДТ е регламентирано данъчното облагане при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин и  е определено, че такъв данък се заплаща, като в ал. 1 от същия член се посочва, че Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин, а в ал. 4  -е регламентирано изключение от заплащане на данък и такъв не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната – редакция на ЗМДТ към 01.01.2020 година. В протеста е цитирана разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ преди изменението от 01.01.2020 година - алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната. С оглед чл. 192а от АПК съответствието на подзаконовия нормативния акт се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

 В чл. 32, ал. 3 от Наредбата се регламентира, че не се облагат с данък моторни превозни средства, внесени в страната като нови т.е. налице е създаване на правило за данъчно облекчение по отношение на МПС, каквото облекчение може да бъде прието само със закон, а не и с наредба от Общински съвет, а и така регламентирано облекчение противоречи на въведеното с чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ данъчно облекчение, както преди изменението от 01.01.2020 година, така  и на текста на чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ в сила от 01.01.2020 година, съгласно който не са обект на облагане с данък моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. В случая със законовия текст недължимостта на данъка се обвързва с първоначалната регистрация на МПС , а не с обстоятелството, дали същото е ново или внесено в страната, но не като ново.

Предвид горепосоченото протестираната разпоредба на чл. 32, ал. 3 от Наредбата е незаконосъобразна, като приета при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и искането на протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1 вр. чл.196 от АПК Община Плевен следва да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.

Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав

 

 

РЕШИ:

 

Отменя  разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Плевен, приета с решение № 72/21.02.2008 г. на Общински съвет – Плевен и последно изменена с решение № 1192/31.01.2019 г.

Осъжда Община Плевен , гр. Плевен, пл. „Възраждане“ № 2 да  заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен за обнародване по начина, по който е обнародвана наредбата, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                               ЧЛЕНОВЕ:   1./п/

 

 

 

 

                                                                                    2. /п/