№ 197
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201883 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. М. против Наказателно постановление №
22-1882-000218 / 26.08.2022 год. на началник сектор в ОДМВР - Русе, РУ 01
Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140,
ал.1 от с.з. са й наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Редовно призована, не се явява, но изпраща процесуален представител,
който излага съображения за незаконосъобразността на наказателното
постановление и иска от съда да постанови отмяната му.
Ответникът по делото, редовно призован, изпраща свой процесуален
представител, който пледира жалбата да се остави без уважение и
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество е основателна.
На 03.04.2022 г. в гр.Русе, около 09:35 часа, жалбоподателката
управлявала по бул.“Мидия Енос“ лек автомобил „Тойота“ с рег. № Р 12-16
ВК, когато в района до бензиностанцията на ОМВ била спряна от органите на
1
МВР. При извършената проверка се установило, че превозното средство е
собственост на К.П. и от 21.09.2021 г. е със служебно прекратена регистрация
по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, за липса на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При тези констатации срещу нея бил съставен АУАН, а впоследствие
преписката изпратена на Районна прокуратура Русе, предвид наличието на
данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление от 08.08.2022
г. прокуратурата отказала да образува досъдебно производство и върнала
материалите на наказващия орган, който от своя страна издал обжалваното
наказателно постановление.
При разглеждане на делото, съдът не констатира процесуални
нарушения в хода на проведеното административнонаказателно
производство, водещи до отмяната на наказателното постановление на това
основание.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, въвежда задължение по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В тази връзка от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото нарушение от обективна страна, тъй като е
управлявал нерегистрирано МПС.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП
собственикът на пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена
служебно, следва да бъде уведомен за това. В конкретния случай е
установено, че К.П. не е уведомена за прекратяване регистрацията на
процесното превозно средство, поради което не може да се приеме знание за
обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на
когото е предоставено за управление.
От изложеното се налага извода, че не е налице субективната страна от
състава на нарушението, тъй като М. не е била наясно, че регистрацията на
МПС, което е управлявала е служебно прекратена. За да е налице нарушение,
то следва да е извършено виновно, като в тежест на АНО е да установи по
безспорен начин поне наличието на непредпазливост. В случая вината няма
как да бъде предполагана, тъй като тя подлежи на несъмнено установяване.
Така констатираната липса на субективната страна от състава на
нарушението прави същото несъставомерно, поради което
административната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде
ангажирана, а наказателното постановление подлежи на отмяна.
При този изход на делото ОДМВР Русе, от чиято структура е
наказващия орган, следва да понесе направените от М. разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая тя е заплатила адвокатски хонорар в
размер на 400 лева и АНО е направил възражение за прекомерност. С
2
обжалваното наказателно постановление са му наложени две наказания –
глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнагражденията при интерес до 1000 лева, е не по-малко от
400 лева. Според разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. Като съобрази визираните разпоредби и вида на
наложените на жалбоподателя наказания, съдът намира, че заплатеното
възнаграждение е съобразено с нормативните изисквания и не е прекомерно.
Затова ОДМВР - Русе следва да заплати на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1882-000218 / 26.08.2022
год. издадено от началник сектор в ОДМВР - Русе, РУ 01 Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на Х. М., родена на 29.01.1964 г. в
Чешка Република, направените от нея разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе,
чрез Районен съд – гр.Русе в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3