№ 4679
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
в присъствието на прокурора С. Н. С.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело №
20251100105964 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл.
22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от Т. И. Б., чрез
упълномощената адв. Л. Д. П. от АК – гр.Русе, за връщане на децата Д. П. А. и Д. П.
А., родени съответно на ****г. и на ****., в държавата на обичайното им
местопребиваване - Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (в
мотивите само Великобритания).
Молбата на Т. И. Б. е подадена на 22.05.2025 г. с искане за връщане на
малолетните децата Д. П. А. и Д. П. А. в държавата на обичайното им
местопребиваване – Великобритания. В молбата се твърди, че на 02.04.2025 г. бащата
на двете деца П. П. А. ги завел в България за пролетната ваканция с уговорката да ги
върне на 15.04.2025 г., но ден преди уговорената дата за връщане, заявил на майката,
че е решил да се установи в България и децата остават при него. Сочи, че децата са в
родния град на бащата — гр. Чирпан, ул. ****. Твърди, че страните са живели в
Обединеното кралство на семейни начала и са родители на децата Д. П. А. и Д. П. А..
По-малкото дете е и британски гражданин, а двете деца са родени в Обединеното
кралство, живели са там до взимането им от баща им на 02.04.2025 г. и задържането им
в България против волята на майка им. Децата са с обичайно местопребиваване в
Обединеното кралство. Поддържа, че след прибирането си в България, бащата е
1
инициирал дело за родителски права, което е гр.д. № 445/2025 г. по описа на Районен
съд Чирпан. Молителят излага, че страните са се разделили през м. декември 2024 г. и
месеците след раздялата са поддържали комуникация заради малолетните си деца,
които са живели при майката от раждането им, а тя винаги е полагала грижите за тях,
включително и водене и взимане от училище. През месец март 2025 г., бащата на
децата е поискал да вземе децата за пролетната ваканция и да ги доведе в България.
Уговорката на родителите е децата и бащата да заминат на 02.04.2025 г. и да се
приберат на 15.04.2025 г. Твърди, че бащата на децата е изпратил данни за
закупените за него и децата двупосочни билети, а майката подписала декларация, с
която дала съгласието си децата да пътуват извън границата на Република България,
придружени от баща си – именно, за да може на уречената дата 15.04.2025 г., да се
върнат в Лондон. П. П. А. и децата заминали за България на 02.04.2025 г., но след това
бащата не върнал децата съгласно уговорката. На 14.04.2025 г. бащата заявил в
телефонен разговор, че не възнамерява да върне децата в Лондон, както и че самият
той е решил да остане в родния си гр. Чирпан в България.
Молителката излага, че се свързала в Лондон с адвокат и на 21.04.2025 г. подала
молба към Върховния съд, отделение по семейни дела. Образувано е дело с номер
FD25P00244, като на 07.05.2025 г. е проведено разпоредително заседание и е
насрочено открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. На проведеното заседание на
21.05.2025 г., съдията е дал указания на майката да подаде молба по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Твърди
също, че от училището на децата в Лондон са запознати с незаконното задържане на
децата, както и са поставили въпрос до кога да пазят местата на децата. Излага, че от
раждането на децата до 02 април 2025 г., те са живели в Лондон, там е тяхната среда,
там посещават училище, там са приятелите им. Връзката с майка им е много силна, а
са заминали за България с обещанието, че след две седмици се връщат при майка си.
Задържани са от баща им, който в телефонните разговори между П. А. и Т. Б. основно
се фокусира върху отношенията с приятеля , как децата му нямало да имат друг баща
и категорично отказва да ги върне на майката в Лондон.
Искането на молителя е съдът да постанови връщането на децата Д. П. А. и Д.
П. А. в държавата по обичайното им местопребиваване - Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия по молба на тяхната майка Т. И. Б. срещу бащата
П. П. А., на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, като децата Д. П. А. и Д. П. А. да бъдат предадени
на тяхната майка Т. И. Б., а при необходимост майката да има право да заяви
издаването и да получи всички необходими документи за пътуването на децата от
Република България до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Ответникът П. П. А. редовно уведомен, е подал писмен отговор в който оспорва
изложените от молителя твърдения. Поддържа, че не са налице материалните
предпоставки молителката да иска връщане на децата в държавата на постоянното им
пребиваване-Великобритания. Излага, че не се твърди и няма доказателства, че преди
довеждане на децата в България молителката има права върху двете деца, поради което
задържането им в България от ответника да е извършено в нарушение на постановен
съдебен акт за родителски права. Няма твърдения и доказателства, че децата са били
задържани от бащата в установени във Великобритания правила и постановено
решение от компетентен съд, по силата на което да е била овластена да упражнява
самостоятелно родителските. Сочи, че не е налице и отрицателната материална
предпоставка молителката да не е дала съгласие децата да посетят България с
ответника. Оспорил е изцяло наведените в молбата фактически твърдения на
молителката. Поддържа, че в периода на пребиваване в България детето Д. е
2
споделило с него, че новият партньор на майката се е държал невъздържано и
агресивно като е дърпал ушите на малкото дете Д.. Твърди, че именно съмненията, че
невъздържаният характер и емоционалните реакции ще се отразят и в бъдеще върху
децата, което го е мотивирало да откаже завръщането си с децата във Великобритания
и да предприеме устройването на живота им в България.
Поддържа, че са налице посочените предпоставки в разпоредбите на чл. 13 б.
„а“ и б. „б“ от Хагската конвенция. Моли да бъде оставена без уважение молбата като
неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В открито съдебно заседание молителката лично и чрез упълномощения
представител поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването
. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът лично и чрез пълномощника си, в открито съдебно заседание
оспорва молбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че са
налице основанията за прилагането на чл. 13, буква „б“ от Хагската конвенция, за да
бъде отказано връщането на децата по съображения, че върху тях може да бъде
оказано физическо или психическо насилие и по всякакъв друг начин да бъдат
поставени в неблагоприятна ситуация. Пледира молбата да бъде отхвърлена.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за
основателна, а децата да бъдат върнати на майката в държавата по обичайното им
местопребиваване.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани
по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол №
6679 за проведеното открито съдебно заседание от 13.06.2025г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже
извършеното от ответника международно отвличане на малолетните деца Д. П. А. и Д.
П. А., че при връщане на децата във Великобритания, ще бъдат осигурени подходящи
условия за гарантиране на защитата им от насилие – физическо или психическо, или
защита от други неблагоприятни обстоятелства, съгласно чл. 27, т. 3 от Регламент №
2019/2011 г. на Съвета от 25.07.2019 г., както и че защитата на двете деца след
връщането им във Великобритания от физическо и психическо насилие е гарантирана
и те няма да бъдат поставени в опасност от насилие и неблагоприятна ситуация,
описано в отговора на ответника. Дал е указания, че в доказателствената тежест на
ответника е да докаже възраженията срещу молбата за връщане на децата в държавата
по обичайното им местопребиваване.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните
и ненуждаещо се от доказване, че децата Д. П. А., роден на **** г. и Д. П. А., роден на
**** г., имат обичайно местопребиваване във Великобритания към момента на
задържането им в Република България.
Страните не са възразили срещу доклада на съда (лист 65-66 от делото).
От заверени копия от оригинали на удостоверение за раждане № ********** от
20.05.2019г., издадено от община Русе, Република България, както и на удостоверение
за раждане № ********** от 13.04.2022г., издадено от община Русе, Република
България се установява, че децата Д. П. А. и Д. П. А., са родени съответно на ****г. и
на ****. във Великобритания от майка Т. И. Б. и баща П. П. А..
От представено в превод на български език удостоверение, подписано от
3
директора на Основно училище „Мишън Гроув“ се установява, че децата Д. П. А. и Д.
П. А., са записани съответно на 07.09.2024г. и на 12.09.2024г. в Основно училище
„Мишън Гроув“. Отразено е, че родител с родителска отговорност е майката Т. Б. с
адрес: апартамент № ****, Лондон Е 17 7AD.
От удостоверения за настоящ адрес с изх. №№ 1-125 и 1-126, издадени от
община Русе на 20.05.2025г. се установява, че Д. П. А. и Д. П. А. имат заявени
последни настоящи адреси в гр. Русе, считано съответно от 20.05.2019г. и от
13.04.2022г.
От неоспорените служебни бележки с изх. №№ 044 и 045 от 15.04.2025г.,
издадени от ДГ „Слънце“, гр. Чирпан се установява, че децата Д. П. А. и Д. П. А. са
записани в регистъра на ДГ „Слънце“ от 22.04.2025г.
Видно от представения в надлежно заверен превод на български език Формуляр
С100 от 07.05.2025г. по заявление по реда на чл. 8 от Закон за децата от 1989 г. по дело
№ FD25P00244 на Върховния съд, отделение по семейни дела, Лондон, молителят Т. И.
Б., като заявител е поискала бащата П. П. А. да върне децата незабавно на майката.
Със същото е заявено и искане майката да може да се върне с децата незабавно в
Обединеното кралство, а граничните служби и полицията да окажат съдействие на
майката за изпълнение на това определение, както и бащата да бъде лишен от правото
да взема децата от майката и да ги извежда извън Обединеното кралство.
Като неоспорено доказателство по делото е прието в превод на български език и
разпореждане от 22.05.2025г. по дело № FD25P00244 на Върховния съд, отделение по
семейни дела, Лондон от което е видно, че жалбоподател е Т. И. Б., а ответник П. П.
А., а на 21.05.2025г. по делото е проведено закрито заседание в което съдът е
определил на майката време в което да прекарва с децата Д. П. А. и Д. П. А., които са
били с обичайно пребиваващи във Великобритания на 15.04.2025г. и на 07.05.2025г.
Съгласно декларация за съгласие от 07.03.2025г., Т. И. Б. е дала съгласието си Д.
П. А. и Д. П. А., да пътуват извън границите на Република България, придружени от П.
П. А.. Декларацията е с удостоверен подпис на декларатора от завеждащия
Консулската служба при Посолството на Република България в Лондон.
Видно от определение, постановено в закрито заседание на 08.05.2025г. по гр.
дело № 445/2025г. по описа на РС – Чирпан, съдът е определил привременни мерки,
като е постановил упражняването на родителските права върху малолетните деца Д. П.
А., и Д. П. А. на бащата П. П. А., определил е местоживеенето на децата да е на адреса
на бащата. Съдът е определил режим на лични отношения между децата Д. П. А. и Д.
П. А. и тяхната майка Т. И. Б. и я осъдил да заплаща на малолетните си деца Д. П. А. и
Д. П. А., чрез техният баща и законен представител П. П. А., ежемесечна издръжка в
размер на 270 лв., за всяко от децата или общо за двете 540 лв., считано от 24.04.2025 г.
до приключване на делото с влязъл в законна сила съдебен акт, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
Представено е и копие от исковата молба на П. П. А. срещу Т. И. Б., която е
инициирала образуваното на 24.04.2025г. гр. дело № 445/2025г. по описа на РС –
Чирпан.
По делото са приложени два социални доклада, изготвени от АСП Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Чирпан, с изх. № № ПР/Д-СТ-Ч/39-001 и ПР/Д-СТ-Ч/40-
001 от 03.06.2025г., които са изискани от съда на основание чл. 22а, ал. 4 от Закона за
закрила на децата (ЗЗДет), за даване становище за състоянието на децата след
прехвърлянето им от Великобритания, за тяхното мнение и за мнението на родителя за
доброволно връщане на децата. При извършеното социално проучване е установено,
че децата Д. П. А. и Д. П. А. се отглеждат в България от бащата на адрес: гр. Чирпан,
4
ул. **** в жилище, собственост на дядото по бащина линия. Къщата се състои от две
спални, хол и кухня, обзаведени според предназначението си с вещи, необходими за
едно домакинство. Отразено е, че двете деца поддържат добри взаимоотношения с
разширения семеен кръг на бащата, а с бабата и дядото по майчина линия се чува по
телефона, тъй като бабата живее в Гърция, а дядото в град Русе. Децата Д. и Д.
посещават ЦДГ „Слънце“ гр. Чирпан, а от директора на детската градина се
установило, че децата ходят редовно на детска градина, външният им вид е чист и
спретнат, включват се с желание в провежданите занимания. Децата са спокойни и
общителни.
В заключителната част се сочи, че грижи за децата Д. и Д. се полагат от бащата
П. А., който задоволява основните жизнени потребности на децата, както и не
ограничава контактите на децата с майката, които се осъществят дистанционно, тъй
като майката живее в Англия. Съдът не обсъжда докладите на социалната служба в
частта, с която се съдържа информация за приспособеността на децата Д. П. А. и Д. П.
А. в социалната им среда в гр. Чирпан, тъй като не е изпълнена предпоставката на чл.
чл. 22а, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет – да е изтекъл период повече от една година от датата на
задържането на децата.
Останалите писмени доказателства съдът намира за неотносими и не ги
обсъжда, тъй като установяват обстоятелства относно трудовата ангажираност на
ответника, които биха имали правно значение за произнасяне по спора за родителската
отговорност на страните, но не и за разглеждания спор.
Съдът е събрал и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Ж.И. –
приятел на молителя, доведен от Т. И. Б. и К.Н.В. – без дела и родство със страните,
доведен от ответната страна.
От показанията на св. И. се установява, че познава Т. Б. от около 2-3 години и
знае, че тя има деца, които са Д. и по-големия Д.. Заявява, че за първи път е видял
децата на Т. преди около 3-4 месеца в Лондон. В показанията си пред съда заявява, че
през последните 3-4 месеца общува с двете деца, почти всяка вечер след работа по
около 2-3 часа. Отношенията му с децата Д. и Д. са много добри, играят си, не са
имали проблеми. Не се е случвало да има форма на физическо или психическо насилие
над децата. Свидетелят заявява, че не е дърпал уши, а само си е играл с децата. Сочи,
че обича да играе с децата. Те скачат върху него, а малкият Д. скача, рита, удря с
юмруци. Любимото занимание на децата е борба. Д. е по-спокоен, а когато Д. поиска
помощ баткото идва да си играе с тях.
От показанията на св. В. се установява, че живее в Лондон, Великобритания от
14 години и Познава Т. И. Б. и П. П. А. от повече от 7 години, като общувал с тях
понякога един път месечно, а понякога няколко пъти месечно. Знае, че Т. има деца,
които са казват Д. и Д., а неговите деца са си играли много често с тях. Сочи в
показанията си пред съда, че през пролетта на 2025г. децата тръгнали за България с
техния баща, като тогава Т. и П. не били заедно, а вече били разделени. П. взел децата
за да ги води на почивка и затова Т. си останала в Лондон. Заявява, че не е присъствал
на общуването между новия приятел на Т. с нейните деца, а от големия син на
страните, от Д., е чул, че новият приятел на майка им дърпа ушите и повишава тон.
Това го чул по телефона. Свидетелят конкретизира пред съда, че не може да бъде
сигурен за дърпането на ушите, защото е разбрал информацията от децата, когато са
били в България или когато са били в Лондон, а и не може да каже подробности.
Установява се, че свидетелят В. е чул, когато детето Д. заявило по телефона на
неговото дете, че някой му дърпа ушите, но не може да каже какъв е бил въпросът към
Д.. Заявява, че не е присъствал някой мъж да е осъществявал физически или
психически тормоз над децата Д. или Д..
5
Съдът кредитира с доверие обсъдените показания на свидетелите и след
извършената преценка съобразно нормата на чл. 172 от ГПК, като ги намира за
обективни в тази част, като кореспондиращи с установеното от писмените
доказателства и приетото за безспорно между страните.
Съдът не обсъжда други показания на свидетелите, тъй като в останалите им
части те пресъздават наученото от страните или правят свои изводи за отношенията
им, а не пресъздават пред съда собствените си възприятия. Твърдените от страните
изгодни за тях факти, подлежат на доказване, а не са доказателствено средство за
установяване на тези факти.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства, ценени като
относими, допустими и неоспорени от страните, кореспондиращи и с приетите от съда
за безспорни между страните факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
С Хагската конвенция се създава правен механизъм за осигуряване незабавно
връщане на децата, отведено и задържано незаконно и за гарантиране ефективно
спазване на законите, свързани с упражняване на родителските права и право на лични
отношения. Нормата на чл.3 от Хагската конвенция дава легално определение за
случаите в които прехвърлянето или задържането на децата е незаконно, а именно:
когато е а) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права
съгласно законите на държавата по обичайно местопребиваване преди прехвърлянето
и б) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно
упражнявано съвместно или поотделно, или би било упражнявано по този начин, ако
не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Съдът приема, че възникването на правото да се върнат малолетните деца Д. П.
А. и Д. П. А. в държавата на обичайното им местопребиваване - Великобритания по
реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) всяко от децата да е имало постоянно местопребиваване във
Великобритания; 2) да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в
Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за
упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане
на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или
задържането в Република България; 4) майката да е упражнявала ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането на децата; 5) майката
да не е дала съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на децата в Република
България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на децата в
Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг
начин да ги постави в неблагоприятна ситуация.
В Хагската конвенция не е въведена легална дефиниция на понятието „обичайно
местопребиваване“. В настоящото производство съдът е приел с нарочно определение,
че децата Д. П. А., роден на **** г. и Д. П. А., роден на **** г., имат обичайно
местопребиваване във Великобритания към момента на задържането им в Република
България.
Съдът прецени в съвкупност събраните доказателства и приема за установено
по делото, че по отношение на децата Д. П. А. и Д. П. А., са осъществени
предпоставките на чл. 3, б. „а” и б. „б“ от Хагската конвенция, тъй като на 02.04.2025 г.
6
бащата П. П. А. е напуснал Великобритания (обстоятелство неоспорено по делото) с
децата от държавата по тяхното обичайно местопребиваване, като не ги е върнал, а ги
е задържал неправомерно в Република България след 15.04.2025 г. – без съгласието на
тяхната майка Т. И. Б., като по този начин е нарушено правото на майката да
упражнява ефективно родителските права. Т.е. по делото е установено незаконното
задържане на децата Д. П. А. и Д. П. А. от бащата на П. П. А. в Република България,
тъй като децата са с обичайно местопребиваване във Великобритания, а майката не е
лишена от упражняване на родителски права по отношение на децата и не е дала
съгласието си за тяхното оставане в Република България след 15.04.2025г. Обратно,
установи се, че молителката и майка на децата ефективно е упражнявала родителските
права по време на прехвърлянето и задържането на децата, доколкото страни не
спорят, че до 02.04.2025 г. са живели с децата във Великобритания, а и се установи, че
преди неправомерното задържане на децата от ответника тя е предприела действия по
защита на правата си, като е сезирала Върховния съд, отделение по семейни дела,
Лондон, където е образувано дело № FD25P00244 с искане за вземане на мерки по
защита на правата като родител на децата Д. П. А. и Д. П. А., вкл. и за незабавно
връщане на децата от бащата П. П. А. на майката. Със същото е заявено и искане
майката да може да се върне с децата незабавно в Обединеното кралство, а граничните
служби и полицията да окажат съдействие на майката за изпълнение на това
определение, както и бащата да бъде лишен от правото да взема децата от майката и
да ги извежда извън Обединеното кралство. Действащият български закон, а страните
не спорят, че и британският уреждат, че и двамата родители упражняват родителски
права върху децата по взаимно съгласие (арг. от чл. 123, ал. 1 от СК на Р. България,
както и служебно достъпния за съда Закона за отвличане на децата – Глава 37, Част І
Нарушения на законодателството на Англия и Уелс).
Нормата на чл.12, ал.1 от Хагската конвенция постановява, че когато децата е
било незаконно прехвърлено или задържано и от датата на подаване на молбата за
връщането му пред компетентен съдебен или административен орган на договарящата
държава, в която се намира децата, е изтекъл период от време, по-малък от една
година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган
разпорежда връщане на децата. В случаите, когато молбата за сезиране е подадена
извън едногодишния период по ал.1, съдът или административния орган постановява
връщане на децата, освен ако се установи, че то се е приспособило към новата си среда
– чл.12, ал.2 от Хагската конвенция.
По делото се установи, че молителката Т. И. Б. е спазила едногодишния срок по
чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция, тъй като децата са неправомерно задържани след
15.04.2025г., а молбата за връщането на децата в държавата на обичайното им
местопребиваване е депозирана на 22.05.2025 г. (видно от вх. регистър на СГС),
поради което и съдът не дължи преценка и обсъждане дали децата Д. П. А. и Д. П. А.
са се приспособили към новата си среда в Република България.
На следващо място следва да се разгледа спорният между страните въпрос
относно наличието на втората материална предпоставка – дали ответникът
неправомерно е задържал децата в Република България – без съгласието на тяхната
майка. Не е спорно, че бащата е извел децата от Великобритания на 02.04.2025 г., а към
този момент молителката не е лишена от родителски права. Установи се също, че след
15.04.2025 г. ответникът е отказал да върне децата от Република България във
Великобритания.
Нарушавайки правото на родителя на когото съдът не е отнел упражняването на
родителските права, респ. без да е разрешен спорът за родителската отговорност по
отношение на децата Д. П. А. и Д. П. А., след правомерното им извеждането на
7
02.04.2025 г. от държавата по обичайното местопребиваване – Великобритания,
ответникът незаконно е задържал децата в Република България след 15.04.2025 г.
Бащата – ответник по настоящето производство, не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и да не се съобрази с правата на другия
родител, както и с правилата на Хагската конвенция. Същевременно по делото не се
събраха доказателства от които да бъде обоснован извод, че майката Т. И. Б. се е
съгласила със задържането на двете деца от бащата в Р. България след 15.04.2025 г.
Обратно, установи се, че изрично се е противопоставила на това задържане, като се е
ползвала от правото си да защити правата си на пълноправен родител. Следва, че не е
изпълнена предпоставката на чл. 13, б. „а“ от Хагската конвенция.
От ответната страна своевременно са въведени твърдения за наличието на
изключенията по чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция, поради което и съдът дължи
обсъждането им.
От събраните доказателства съдът не намира да е осъществена някоя от
хипотезите на чл. 13, б. „б” от Хагската конвенция, респ. да съществува някаква
сериозна опасност връщането на децата в държавата по обичайното местопребиваване
– Великобритания да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане,
или да ги постави в неблагоприятна ситуация по какъвто и да е начин.
От събраните гласни доказателства не се установи при условията на пълно и
главно доказване, твърдението на ответника, че новият партньор на майката се е
държал невъздържано и агресивно като е дърпал ушите на малкото дете Д..
Съмненията на ответника за отношенията между партньора на майката с двете деца не
могат да са основание за съда да откаже връщането на децата във Великобритания, тъй
като от доказателствата по делото не се установява за някое от двете деца на страните
да съществува сериозна опасност връщането им, да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в
неблагоприятна ситуация. Съдът приема за житейски логични показанията на св. И., че
децата си играят с него, а и никой от свидетелите не установи да е възприел
извършването на действие или проява на поведение от лице, което да може да изложи
децата на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин
да ги поставя в неблагоприятна ситуация. В подкрепа на този извод на съда е
заявеното от св. В., че не е присъствал някой мъж да е осъществявал физически или
психически тормоз над децата Д. или Д..
По изложените съображения намира за неоснователни доводите на
представителя на ответника, че на основание чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция
съдът следва да откаже връщането на децата в държавата по обичайното им
местопребиваване.
Великобритания макар и да не е държава–членка на Европейския съюз, е
държава с утвърдена демократична правна уредба, което е основание настоящият
съдебен състав да кредитира с доверие проведените действия от британските власти,
които са довели до издаването на съдебни актове по дело № FD25P00244 на
Върховния съд, отделение по семейни дела, Лондон. В настоящото производство съдът
няма правомощия и не дължи преценка за законосъобразност или целесъобразност на
постановените съдебни актове по дело № FD25P00244 на Върховния съд, отделение по
семейни дела, Лондон, които са предприети за разпределяне родителската отговорност
на страните.
По изложените съображения, съдът приема молбата на Т. И. Б. за основателна и
връща децата Д. П. А. и Д. П. А. в държавата по обичайното им местопребиваване –
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
8
По разноските съдът приема следното:
Страните своевременно претендират присъждането на разноските.
Предвид изхода на спора на молителя се дължат направените разноски, които са
доказани за сумата от 1000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.06.2025г. (лист 71
от делото).
От ответната страна не е въведено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът
осъжда П. П. А. да заплати на Т. И. Б. разноски в размер от 1000 лв.
На ответника не се дължат разноски при този изход от спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен
състав
РЕШИ:
ВРЪЩА децата Д. П. А., ЕГН **********, роден на ****г. и Д. П. А.,
ЕГН **********, роден на ****., в държавата по обичайното им
местопребиваване – Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, по молба на тяхната майка Т. И. Б., ЕГН ********** срещу бащата
П. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за което децата
Д. П. А. и Д. П. А. следва да бъдат предадени на тяхната майка Т. И. Б.
незабавно след влизане на решението в сила, а при необходимост майката има
право да заяви издаването и да получи всички необходими документи за
пътуването на децата от Република България до Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Чирпан, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Т. И. Б., ЕГН
**********, сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски по гр. дело №
5964/2025г. по описа на Софийския градски съд, ГО, V-ти брачен състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9