РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Силистра, 29.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева – Железова
Валери Раданов
при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 72 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 60 / 09.08.2022 г. по АНД № 149 / 2021 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил електронен фиш серия К № 4753094 г. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Силистра и е осъдил Б.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОД на МВР – Силистра, сумата 100,00 лв., представляващи разноски за представителство по делото.
Касаторът Б.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, да реши спора по същество, като отмени електронния фиш, и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът ОД на МВР – Силистра оспорва касационната жалба и прави искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С електронен фиш серия К № 4753094 г. на ОД на МВР – Силистра, на касатора, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Районният съд е потвърдил електронния фиш въз основа на следните констатации: «На 24.11.2019 г. св. П.бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Нова Черна, обл. Силистра, по ул. „Черно море“, до бензиностанция „Аери 44“ с автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 593. В 10:35 часа техническото средство заснело лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.№ СВ8596АХ, движещ се със 70 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място, въведена с пътен знак Д11, 50 км/ч. Нарушението е заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на клип № 11638. От последния е видно регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта му на движение, участъкът от пътя, по която се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позициониран АТСС, дата и часа на извършване на нарушението, посоката му на движение, типа и индивидуалния номер на АТСС. При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при МВР, е било установено, че, като собственик на автомобила, е вписан А.И.Ф., законен представител на „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД. За допуснатото нарушение на законния представител на „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД А.И.Ф.бил издаден електронен фиш серия К № 3187431. [...] Управителят на „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД, чрез пълномощника В. Д., е депозирал декларация в ОДМВР Силистра вх. № 34200019594 / 27.12.2019 г. по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. С последната се декларира, че процесният лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.№ СВ8596АХ, е предоставен за ползване и управление от „МОТО – ПФОЕ“ ЕООД на Сдружение „Съюз на артистите в България“, представлявано от Х.С.М. на 14.12.2015 г. Фирмата-ползвател е предоставила копие от СУМПС на лицето В.Б.С.. Във връзка с горното на В.Б.С. от гр. София бил издаден ЕФ серия К № 3287899. В последствие в ОД МВР Силистра е постъпило писмо от ОПП СДВР, с което уведомяват, че при извършена проверка в СПИН при СДВР по постъпила молба от В.Б.С. е било установено, че последният не е извършил процесното нарушение и че същото е извършено от Б.А.Д.. Във връзка с това на жалбоподателя Д. е издаден атакувания ЕФ серия К№ 3287899».
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Писмото, съставляващо л. 10 на въззивното дело, представлява индиция, т.е. от него не може да се направи еднозначен и съответстващ на изискванията на пълното доказване извод относно датата на издаването на електронния фиш. 2/ След като законодателят не е въвел датата на издаване като реквизит на електронния фиш (чл. 189, ал. 4 ЗДвП), съдът не е длъжен служебно да изисква доказателства относно тази дата. Това той трябва да стори по доказателствено искане на въззивника, но последният не е направил такова искане във въззивното производство. 3/ Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата предписва, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта трябва да бъде направена снимка на разположението на уреда. При тълкуването на цитираната разпоредба в съдебната практика обаче е утвърдено разбирането, че липсата на такава снимка е несъществено нарушение, поради което въпросната липса не представлява основание за отмяна на електронния фиш (вж. решение № 124 / 17.07.2020 г. на АдмС – Велико Търново по КАНД № 10076 / 2020 г.; решение № 88 / 28.06.2022 г. на АдмС – Кърджали по КАНД № 49 / 2022 г.; решение № 573 / 08.11.2021 г. на АдмС – Плевен по КАНД № 734 / 2021 г.). 4/ Какви факти могат да бъдат извлечени от снимката на процесния лек автомобил е въпрос, който не може да бъде повдиган в касационното производство, защото, от една страна, чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН забранява на касационния съд да прави нови фактически констатации по съществото на спора, а, от друга страна, необосноваността не е касационно основание по чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което е недопустимо на настоящия етап от процеса да се извършва преоценка на доказателствения материал. 5/ Схемата за организацията на движението не е единственият възможен източник на данни относно това дали заснемането на процесния автомобил е извършено в зона с ограничение на скоростта (знаците по пътищата също са официален източник на такива данни). Следователно съдът не е бил длъжен да изисква служебно тази схема. 6/ След отмяната на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, задължението за обозначаване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи посредством пътен знак Е24 отпадна. Ето защо разпоредбата на чл. 133а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци вече урежда само една правна възможност. 7/ Ограничението на скоростта, с което касаторът не се е съобразил, произтича от обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място, за което са събрани доказателства пред районния съд – вж. л. 8, 23 и 114 от въззивното дело. 8/ По всички останали въпроси на правния спор настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на ТРС.
Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящата инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., дължимо от касатора на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 / 09.08.2022 г. по АНД № 149 / 2021 г. на Тутракански районен съд.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.