Решение по дело №15191/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 16.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №15191 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №174193 от 23.07.2019г., постановено по гр.дело №72878/2017г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот- апартамент с идентификатор 68134.102.213.1.11, находящ се в гр.София, СО-„Средец", бул.„********, при съседи: на същия етаж: 68134.102.213.1.24; под обекта: 68 134.102.213.1.8; над обекта: 68134.102.213.1.15, а в документа за собственост описан като апартамент без посочен номер (а по данъчна оценка № 10), находящ се в гр.София, бул.„********, в крилото на ул.„Хан Аспарух“, с площ от 98кв.м., находящ се на четвъртия етаж над партера, при съседи: наследници на Т.Л.И., наследници на инж.Й.А.П., стълбище, ул.Хан Аспарух и двор, отдолу- Д.Х.Д., а сега Б. и М.П., отгоре: тавански помещения, а сега Р.М., заедно с едно зимнично помещение с площ от 4,50 кв.м., при съседи по документа за собственост: В.С., сега Л..Б., наследници на инж.Й.П., коридор на мазетата и двор, заедно с таванско помещение с площ от 32кв.м., при съседи по документа за собственост: двор и стълбище, на запад: коридор на тавана, на север: коридор и стълбище и на юг: Е.О., сега С.К., заедно с 25/512 ид.ч. от общите части на сградата на ЕС, включително и от: а/ портиерското помещение, находящо се на партера с площ от 13.30 кв.м., при съседи: общ дворен клозет, магазин на Б.К.С., стълбище, магазин на Д.Я.Д. и двор; б/ един клозет в партера с вход от към двора, при съседи: магазин на Б.К.С., портиерското помещение и двор; в/ една пералня в сутерена, с площ от 9 кв.м., при съседи: мазе на наел. на инж. Й.А. П., коридор и мазе на В.Н. С., сега Л..Б., на север мазе на Р.К. Ч.и на юг - двор; г/ идеална част от дворното место в размер на 25,36/517, представляващо по документа за собственост парцел XII от квартал 387 по плана на София, местност „Центъра“, с площ на цялото пространство по документа за собственост от 517 кв.м., между Е.Д.Г. с ЕГН ********** и М.Ж.О. с ЕГН **********, при равни квоти- по 1/2 ид.ч. за всеки от тях.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от М.Ж.О.. Жалбоподателката поддържа, че е придобила идеалната част на съсобственика си по давност. Твърди, че от 21-12-2005г. в апартамента живее баща и Ж.С., който се явява държател на целия имот от нейно име. Моли решението да бъде отменено, а искът за делба отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемият Е.Д.Г. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата. Твърди, че възражението за придобиване на имота изцяло по давност от жалбоподателката е неоснователно. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС- потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че е установил владение и върху притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия имот повече от 10 години необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на останалите съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и техните идеални части. Дори да се приеме, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години, в случая по делото не са представени никакви доказателства той да е отблъснал владението на другия  съсобственик, като е демонстрирал ясно пред него, че владее процесния имот само за себе си. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява обратното- че са водени преговори за закупуване на идеалната част на ответника по въззивната жалба Е.Г.. Следователно жалбоподателката е била само държател на притежаваните от ответника по жалбата ½ идеални части от процесния имот и като такъв не е могла да придобие тези идеални части от имота по давност.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира основателно. Процесуалният представител на ответника по въззивната жалба е подал отговор на същата в законоустановения срок и е участвал в проведеното по делото открито съдебно заседание. Спорът не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност. Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 800 лева. по искането за разноски в първата инстанция следва да се произнесе за първи път първоинстанционният съд.

По така изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №174193 от 23.07.2019г., постановено по гр.дело №72878/2017г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в.

ОСЪЖДА М.Ж.О. с ЕГН ********** да заплати на  Е.Д.Г. с ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/