№ 684
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. У.
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 886/11.05.2022г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 772/2022г. С това решение, съдът изменя издръжката,
която П. Г. П., ЕГН: ********** от ************ е осъден да заплаща на малолетното си
дете АНДР. П. П., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен представител В. Д. УЗ.,
ЕГН: ********** с адрес в гр. **************, определена с решение по гр. д. №
3776/2018г. на Районен съд – Бургас като я увеличава от 150 лева на 250 лева, начиная от
08.02.2022г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното
плащане. С решението съдът отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 300 лева и осъжда П. да заплати съдебни разноски в размер на 266,67 лева и
държавна такса в размер на 144 лева.
Подадена е въззивна жалба от П. Г. П. против решение № 886/11.05.2022г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като районният съд е оставил без
уважение искането му по чл.192, ал.1 от ГПК. Отделно от това, районният съд е приел
неправилно, че е налице изменение на обстоятелствата като основание за увеличаване на
присъдената издръжка. Съдът не е съобразил факта, че по делото липсва договор за наем на
жилище, който да удостовери разходите на ищцата, както и обстоятелството, че доходите на
ищцата значително надвишават тези на П.. П. иска от въззивната инстанция да отмени
решението на районния съд и да отхвърли иска.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Н., който поддържа
основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаване на същата.
1
Адвокат Н. прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – В. Д. УЗ. в качеството си на майка и законен представител на
малолетната АНДР. П. П. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение. У.
претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява в процеса от адвокат Ш., която пледира за
отхвърляне на отхвърляне на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на В. Д. УЗ.
в качеството й на майка и законен представител на малолетната АНДР. П. П. против П. Г.
П. за изменение на издръжка, определена от Районен съд – Бургас с решение №
2158/01.11.2018г. по гр. д. № 3776/2018г. В молбата У. твърди, че в периода от 2018г. до сега
са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определена издръжката – увеличени
са нуждите на детето. Едновременно с това, доходите на У. остават непроменени. Поради
това, ищцата претендира увеличаване на издръжката от 150 лева на 300 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК, ответникът П. оспорва иска и твърди, че доходите му са
значително по-ниски от тези на ищцата.
За установяване на релевантните за спорните правоотношения юридически факти по
делото са събрани множество писмени доказателства: служебна бележка изх.№ АСД-02-134-
02/12.01.2022г., издадена от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, от която се
установява, че детето А.П. е ученичка в трети клас през учебната 2021/2022г.; удостоверение
от Младежки културен център, от което е видно, че детето А.П. посещава детски хор
„Милка Стоева“ и таксата за участие е 18 лева; удостоверение от „Народно читалище
Пробуда – 1880“ – гр. Бургас, от което се установява, че детето А посещава школа за
изучаване на английски език, за което се заплаща такса в размер на 120 лева месечно;
удостоверение от „Изи Асет Мениджмънт“, от което се установява, че годишният доход на
майката В.У. е в размер на 16 884,47 лева; решение № 2158/01.11.2018г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. 3776/2018г., от което е видно, че първоначално определената
издръжка на детето А е в размер на 150 лева; договор за наем, според който В.У. заплаща
месечен наем за жилище в размер на 350 лева; допълнително споразумение към трудов
договор № 2117/01.12.1985г., от което се установява, че месечното трудово възнаграждение
на ответника П. е в размер на 1050 лева; служебна бележа, от която е видно, че нетното
възнаграждение на ответника за месец декември 2021г. и януари 2022г. е съответно 1484
лева и 1442 лева и медицински документи, от които се установява, че П. страда от
увреждане на междупрешлените дискове.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Районен съд – Бургас
постановява решение, с което изменя издръжката на детето АНДР. П. П. като увеличава
същата от 150 лева на 250 лева. За да постанови това решение, съдът приема, че е налице
трайно съществено изменение в нуждите на детето от определянето на предходната
издръжка и е налице възможност на ответника да заплаща издръжка в по-висок размер.
Въз основа на изложените факти , които се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК от надлежна страна, за която
2
решението в оспорената част поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е допустимо
в случаите, в които въззивната инстанция следи служебно за интереса на ненавършилите
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата (т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК)
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен, съобразно с принципа на диспозитивно начало, предмет на спора.
Решение № 886/11.05.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от Семейния кодекс при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Основанието за увеличаване на издръжката е изменение в обстоятелствата. В
конкретния случай, това основание е доказано от ищцата. От съдържанието на събраните по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че от присъждането на
издръжката с решение № 2158/01.11.2018г. до предявяване на иска, нуждите на детето от
средства за обучение в редовни и извънкласни форми са нарастнали значително. Детето
участва в музикален хор и посещава курсове по английски език, за което се заплащат
съответните такси. От датата на присъждането на първоначалната издръжка до приключване
на съдебното дирене по делото е изминал значителен период от време - повече от три
години, през който е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната е
значително променена. Доказателство за това е увеличението на размера на минималната
работна заплата, която към датата на присъждане на първоначалната издръжка е 510 лева
(ПМС № 316/20.12.2017г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е
710 лева (ПМС № 37/24.03.2022г.). Едновременно с това доходите на бащата позволяват
същият да заплаща издръжка в увеличен размер. Според Постановление № 5/16.11.1970г. на
Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието
и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Възможността на лицето, което
дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и е показател за размера й.
Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. В Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на
Върховния съд за изменение на Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на
издръжката се определя като се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и
като се съобразят нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
3
заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на
по-големи по размер издръжки. Като е съобразил решението си със задължителните
указания, дадени в цитираните ППВС и е преценил, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които е определена издръжката на детето А – увеличена е нуждата от
издръжка на детето, а възможностите на бащата му позволяват да заплаща такава в по-висок
размер, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице
основанията за отмяна, въведени в жалбата.
По изложените съображения жалбата на П.П. е неоснователна и трябва да се остави
без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни във
въззивното производство. Като се съобрази с разпоредбите на чл.78 от ГПК и чл.81 от ГПК и
с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза
на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото в размер на 400
лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 886/11.05.2022г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 772/2022г.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. „Оборище“ 0 95, вх.2, ет.10,
ап.42 да заплати на В. Д. УЗ., ЕГН: ********** от гр. ************** в качеството й на
майка и законен представител на АНДР. П. П., ЕГН: ********** съдебно-деловодни
разноски в размер на 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4