РЕШЕНИЕ
№245
Гр.Р., 1.XI.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
в открито съдебно заседание на 3 октомври 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
При секретаря СВЕТЛА
ПЕЕВА като разгледа докладваното т.д. №173 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно
основание чл.430, вр. чл.432 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът У., *****, чрез пълномощник
адвокат Т.Н.-САК, е подал искова молба срещу
П., „П., Х.Л.В., Л.В.В. и А.Г.А..
Твърди, че е кредитодател по договор за поемане на
кредитни ангажименти по договор за банков кредит под условие за поемане на
кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви №RC-608/05.11.2012г. и анекси към него, както
следва :
№№1/31.05.2013г.;2/11.07.2013г.;3/12.06.2014г.;4/1.07.2014г.;5/11.06.2015г.;6/03.07.2015г.;7/15.05.2016г.8/17.11.2016г.;Допълнително
споразумение от 17.11.2016г.;Анекс №9 от
06.03.2017г. и №11/16.08.2017г. Кредитополучател по договора е първия ответник П..Първоначално
като солидарни длъжници до договора встъпили втория
ответник „П./към момента „П./, четвъртия ответник Л.В. и лицето Д.С.Р.. С анекс
№8 и допълнително споразумение от 17.11.16г. солидарния длъжник Д.Р.е освободен
от солидарната отговорност, като на основание чл.124, ал.2 ЗЗД банката изрично
си запазила правата срещу останалите солидарни длъжници. С анекс №8 като
солидарни съдлъжници за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
встъпили третия и петия ответници-Х.В.
и А.А.. По силата на изрично препращане в договора,
към него се прилагат Общите условия, при които банката предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност /ОУ/. Ищецът твърди, че съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 5.06.2018г., задълженията на кредитополочателя и солидарните длъжници
по договора и анексите към него възлизат на 719310.98лв., от които дължима главница, изискуема от
22.04.2018г.-712554,47лв., дължима договорна лихва върху просрочена главница за
периода 22.04.18г.-4.06.18г.вкл.-5272,02лв., дължима наказателна лихва при просрочие за същия период-1484,49лв. Задължението е
формирано въз основа на извършеното от банката на 08.03.2018г. плащане на
сумата 495000щатски долара по акредитив, издаден по искане на
кредитополучателя.Съгласно т.4.2.4 - в редакцията в Анекс №2/11.07.2013г.
срокът на погасяване на усвоения кредит при плащане по акредитив е с 45 дни гратисен период. Твърди, че този период е изтекъл на
22.04.2018г. и изискуемостта е настъпила въз основа на изричната клауза от
договора, без да е необходимо да бъде обявявана. Заявява, че ако ответниците направят възражение за неизискуемост, с
настоящата искова молба упражнява правото си по договора за кредит, т.28 от ОУ
и чл.60,ал.2 ЗКИ и обявява главницата за предсрочно изискуема поради неплащане
на дължимите ежемесечно на 25-то число вноски за лихви, както и поради отнемане
на лицензите на кредитополучателя като лицензиран складодържател
по ЗАДС – основание за обявяване на предсрочна изискуемост по т.28.9 от ОУ. Ответниците преустановили изплащането на задълженията си по
Договор за банков кредит № RC-608/5.11.2012г., както и по всички останали договори за кредит с У.. Това обосновава правния интерес на
банката да предяви иск за изпълнение на задълженията по договора за кредит чрез
осъждането на кредитополучателя и съдлъжниците да
заплатят солидарно дължимите суми.Ищецът иска ответниците
да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата 719310,98лв дължима по процесния договор за банков кредит №RC-608/5.11.2012г. и анексите към
него, която се състои от главница
712554,47лв., договорна лихва
върху просрочена главница за периода от
22.04.2018г. до 4.06.2018г.-5272,02лв., наказателна лихва при просрочие за периода от 22.04.2018г. до 4.06.2018г.
-1484,49лв., заедно със законна лихва върху просрочената сума от завеждане на
делото до окончателното й изплащане, както и всички направени разноски по
делото.
Отговори на исковата молба по реда и в срока на чл.367 ГПК са подадени от
първия и от втория ответници. Ответникът П.,ЕИК ****
изразява становище, че исковете са неоснователни. Твърди, че не дължи по процесния договор за кредит главница в размер на
712554,47лв. Оспорва приложеното извлечение от счетоводни книги на ищеца.Счита,
че то може да служи за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, но не е достатъчно доказателство
за осъждане на ответника по дело, заведено по исков ред. Липсват доказателства,
че банката е предоставила сумата от 712554,47лв.Твърди, че към момента на
подаване на исковата молба кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а и ищцовата банка не е уведомила нито един от ответниците, че е обявила
кредита за предсрочно изискуем.Възразява, че не е налице решение от компетентния орган на ищеца за
обявяване на предсрочна изискуемост, което прави невъзможно точното изчисляване
на претендираните наказателни лихви.Не са налице и
посочените основания за обявяване на кредита за пресрочно
изискуем-отнемане лиценза на П., тъй като към момента на подаване на отговора
няма нито едно влязло в сила решение на директора на А.М.за отнемане на какъвто
и да било лиценз на ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли исковете.В отговора се съдържат и доводи във връзка с искането за
допускане на обезпечение; направени са и доказателствени
искания.
Ответникът „П., ЕИК **** оспорва
основателността на исковете. Оспорва приложеното извлечение от счетоводни
книги, счита, че то не е достатъчно доказателства за осъждане по исков ред. Твърди,че липсват доказателства
сумата от 712554,47лв. да е предоставена от банката, поради което и претендираните аксесорни
задължения не се дължат. Твърди, че договорът не е обявен за предсрочно
изискуем към датата на подаване на исковата молба, към този момент не са налице
основания за обяваването за предсрочно изискуем.
Банката не е уведомила никой от ответниците, че е обявила кредита за предсрочно
изискуем.Никъде в договора и анексите не е визирана дата 22.04.2018г., твърдяна
като падеж.Липсва и решение на компетентния орган на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост, което прави невъзможно точното изчисляването на
наказателните лихви. В чл.19.3 от договора е изрично посочено, че третите лица,
отговарящи в условията на солидарност отговарят, само ако е налице получена по
реда на чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Не е
спазена уговорка в договора според която само в този случай възниква
солидарност за третите лица. Поради това счита, че искът срещу другите съответници, които не са кредитополучатели следва да бъде
отхвърлен само на това основание. Моли съдът да отхвърли исковете, като
неоснователни, при законните последици.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба.Заявява, че решенията на А.М.за
отнемане на лицензите са влезли в сила на 26.07.18г. и на 31.07.18г. и
представя извлечение от публичния регистър на лицензираните складодържатели
и данъчните складове.Твърди, че представеното с исковата молба извлечение от
счетоводни книги е допустимо доказателство съгласно чл.182 ГПК, а усвояването
на кредита се установява и от съдържанието на анексите. Иска допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение относно усвоените
суми по договора. Твърди, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена и с
исковата молба, като не съществува изискване за приемане решение от
„компетентен орган“ за това. Оспорва твърдението, че уговорената солидарност
съществува само ако банката упражни правото си да се снабди със заповед за
незабавно изпълнение. Предприетото изпълнение въз основа на извлечение от ЦРОЗ
за вписан особен залог и вписано пристъпване към изпълнение не е процесуална
пречка за предявяване на иск. Ответниците по делото са подали отговори на допълнителната
искова молба, в срока по чл.373 ГПК. Ответникът П., в допълнителния отговор
поддържа възражението, че към момента на предявяване на иска основанието за
предсрочна изискуемост не е било възникнало – счита, че това се потвърждава и
от представеното от банката „Извлечение от публичния регистър на лицензираните складодържатели и данъчни складове“, от което е видно, че
датите на прекратяване на лицензите са от м.юли 2018г., а исковата молба е
подадена през м.юни 2018г.По делото няма доказателства, от които се установява,
че към датата на подаване на исковата молба има и други задължения на ответниците, които да са предсрочно изискуеми.На основание
приложените от ищеца писмени доказателства твърди, че обявената с исковата
молба предсрочна изискуемост е невалидна. Иска приложения с допълнителната
искова молба електронен документ, възпроизведен на хартиен носител, да бъде
представен на електронен носител.Иска съдът да задължи ищеца да представи
всички документи свързани с обезпечения, дадени от ответника по сключения
договор за кредит, както и да приложи справка колко от „уредените обезпечения“
са пордадени на публична продан и какви са сумите,
получени срещу тя, с които да се намали претенцията на банката, при евентуално
уважаване на исковете.
Ответникът „П. в отговор на
допълнителната искова молба твърди, че към датата на подаване на исковата молба
ищецът не е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като евентуално
такова право е възникнало в края на м.юли 2018г., но до момента все още не е
упражнено, тъй като липсва уведомяване до първия ответник, а и до солидарните длъжници. С исковата молба нищо не е обявено, защото
лицензи не са отнемани. Твърденията на ищеца за неизпълнени задължения, даващи
основание за предсрочна изискуемост счита за голословни. Твърди, че обявената с
исковата молба предсрочна изискуемост е невалидна и към момента кредитът все
още не е предсрочно изискуем. Оспорва информацията в представеното с
допълнителната искова молба извлечение от публичния регистър на лицензираните складодържатели и данъчни складове и иска документа да бъде
представен на електронен носител. И този ответник моли съдът да задължи ищеца
да представи договорите за залог и ипотеки, които обезпечават процесния банков кредит и да представи справка за
продаденото на публична продан имущество и получените суми.Претендира
отхвърляне на исковете.
Ответниците Х.Л.В.,
Л.В.В. и А.Г.А., са подали допълнителни отговори на допълнителната
искова молба на ищеца, които са идентични по съдържание. Ответниците
заявяват, че поддържат направените възражения, доказателствени
искания и оспорвания в първия отговор на исковата молба.Всеки от тях изразява
становище, че искът срещу солидарните длъжници и
първия ответник следва да бъде отхвърлен, по подробно изложени в отговора
съображения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, че между ищцовата банка-кредитор
и първия ответник П. гр.Р.-кредитополучател е сключен Договор за анков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти
под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви №RC-608/05.11.2012г. Солидарни
длъжници /трети задължени лица/ са били „П., Л.В.В. и Д.С.Р..
Последният е освободен от солидарна
отговорност с допълнително споразумение от 17.11.2016г. С Анекс №8 от същата
дата – 17.11.2016г. като солидарни съдлъжници са
встъпили Х.В. и А.А..Съгласно условията на договора,
на кредитополучателя се предоставя, при солидарната отговорност на солидарните длъжници кредит до размера на който банката поема под
формата на банкови гаранции, при условия и срокове определени в договора и в
съответствие с ОУ, при които У.издава банкови гаранции, контрагаранции
и акредитиви.
Размера на
предоставения кредит е с кредитен лимит в размер на 2000000лв.
Уговорени са краен
срок на договора за банкови гаранции и за акредитиви – сроковете са изменени с
Анекси.Уговорени са годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница,
лихвен процент, начисляван върху просрочена главница, фиксиран лихвен процент,
комисионни, обезпечения и др.условия на договора. В чл.15 са предвидени клаузи
за предсрочна изискуемост на кредита и принудително изпълнение. В чл.14
страните са уговорили, че вземанията на
кредитора по договора по отношение на кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими и се събират от всеки от тях,
съответно от правоприемниците им и от всички заедно, при условия на
солидарност, като всеки отговаря за цялото задължение въз основа на договора и
получените по реда на чл.417 и сл ГПК заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В чл.16 изрично е посочено, че при прекратяване действието
на договора, независимо от основанието за това, целият наличен дълг – главница,
лихви, комисионни, разноски, е изцяло изискуем в пълния му размер, ведно със
законната лихва, до датата на погасяване.Неразделна част от договора са
анексите /№№1/31.05.2013г.;2/11.07.2013г.;3/12.06.2014г.;4/1.07.2014г.;5/11.06.2015г.;6/03.07.2015г.;7/15.05.2016г.8/17.11.2016г.;Анекс
№9 от 06.03.2017г. и №11/16.08.2017г./ и горецитираното
Допълнително споразумение от 17.11.2016г. В анекс №8/17.11.2016г. страните са
договорили, че кредиторът освобождава солидарния длъжник Д.С.Р. от
отговорността му по договора и анексите и страните са се съгласили, че като солидарни
длъжници встъпват Х.Л.В. и А.Г.А., които отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на
кредита, до окончателното му погасяване съгласно договора и ОУ. С анекс №11/16.08.2017г.
страните са уговорили увеличаване размера на предоставения кредит с 1000000лв.
Променени са крайният срок на договора,
крайният срок за издаване на банкови гаранции.
От заключението по
приетата съдебно-икономическата експертиза се установява, че при проверка в
счетоводството на П. е установено, че съгласно банково извлечение
№47/09.03.2018г. издадено от ищцовата банка за
движението по сметка на П. в банката, на 08.03.2018г. по сметката на П. е
постъпила сума в размер на 781605лв. с основание – усвояване на кредит. От
справка в счетоводството на банката е установено, че на 8.03.2018г. банката
заверява сметката на П. със 781605лв. по акредитив, издаден по искане на
дружеството.Срокът за погасяване на акредитиви, според уговореното в Анекс №2
от 11.07.2013г.е с 45дни гратисен период - в случая
изтича на 22.04.2018г.На 22.04.2018г. П. погасява главница в размер на
7538,09лв., на 24.04.2018г. погасява 30349,60лв., на 25.04.2018г.-4369,81лв. и
на 27.04.2018г. погасява 26793,03лв. Общо плащанията по главницата са 69050,53лв.След
27.04.2018г. няма погасяване на главница. Съгласно данните по представеното от
ищеца Движение за контракт за период от 08.03.2018г./когато е заверена сметката
на дружеството със 781605лв./ до 14.06.2019г. с кредитополучател П. остатъка от
главницата по контракта е 712554,47лв.-в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че става въпрос за контракт 958LTOC1806726 JT.Такива са данните и в счетоводството на първия ответник.Неплатената
главница е 712554,47лв както към момента
на завеждане на иска – 06.06.2018г, така и към датата
на заключението – 24.09.2019г.Вещото лице констатира, че през периода от
24.04.2018г. до 11.05.2018г. П. е платило лихви за просрочена главница в общ
размер на 1227,26лв./от начислени 6499,29лв./. Неплатеният остатък от лихви за
просрочена главница за този период е 5272,02лв.Не е заплатена и се дължи и наказателна
лихва в размер на 1484,49лв. Относно договорната лихва е установено, че на
25.03.2018г. е била изплатена сума в размер на 959,64лв. от това задължение, а
на 22.04.2018г. – 1580,22лв. В заключението на експертизата е посочено, че ищцовата банка е водила редовно счетоводни записвания по
договор за кредит №RC-608/05.11.2012г до момента на проверката от вещото лице –
24.09.2019г. П. е водило редовно счетоводството си до м.май 2018г., а през
2019г. няма редовни записвания. От представената на вещото лице оборотна
ведомост е видно, че има единични записвания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото е установено, че страните са обвързани от Договор за поемане на кредитни
ангажименти №RC-608/05.11.2012г. и анексите към
същия и допълнително споразумение от 17.11.2016г.На 08.03.2018г. по сметката на
първия ответник е постъпила сума в размер на 781605лв с основание – усвояване
на кредит.Срокът за погасяване е изтекъл на 22.04.2018г.От приетата
икономическа експертиза се установява, че част от главницата е погасена, като
са извършени плащания на определени суми в периода 22-27.04.2018г.Изплатени са
и суми, дължими за договорна лихва.От експертизата е установено, че исковете за
неплатения остатък от главницата в размер на 712554,47лв. и 5272,02лв. лихва
както и за 1484,49лв. наказателна лихва, са основателни и доказани в
претендираните размери, поради което следва да бъдат уважени изцяло, като
ответниците бъдат осъдени солидарно. Неоснователно е възражението на втория
ответник „Полисан трейд“ ЕООД-солидарен длъжник /подал отговор на исковата
молба/, че третите лица солидарни длъжници отговарят само в хипотези на
получена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Солидарността на
третите лица /по терминологията на договора/ произтича от договора и анексите
към него, т.е. от поетите от тях задължения, а реда по който ще се реализира
отговорността им, дали чрез предявен осъдителен иск или по реда на заповедното
производство е избор на кредитора. Посоченото в чл.19.3 от договора, че третите
лица отговарят солидарно въз основа на договора и получени по реда на чл.417 и
сл.ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не води до извод,
че на разположение на кредитора е само реда по чл.417 и сл. ГПК и той е обвързан
с него, като при избор на друг ред за защита отпада отговорността на
солидарните длъжници, тъй като такова тълкуване би било превратно.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани.
Съгласно чл.78 ГПК ответниците
дължат на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 52336,90лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П., ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр.Р., бул. „П., „П., ЕИК****, бул. „П., Х.Л.В., ЕГН**********
***, Л.В.В., ЕГН**********,*** и А.Г.В., ЕГН**********,***,
да заплатят на У., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., СОЛИДАРНО
сумата 712554,47лв. представляваща главница по договор за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни
акредитиви №RC-608/05.11.2012г., ведно със
законна лихва от завеждане на делото- 06.06.2018г. до
окончателното й изплащане; договорна лихва за периода 22.04.2018г.-04.06.2018г.
в размер на 5272,02лв. и наказателна лихва за просрочие
за периода 22.04.2018г.-04.06.2018г. в размер на 1484,49лв., както и направените по делото разноски в размер на 52336,90лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: