№ 25
гр. Враца, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900109 по описа за 2024 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ,
във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и на обезщетение за забава върху претендираното
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
В исковата молба ищецът Д. И. П., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез
адв. Н. Д. от АК-Шумен, твърди, че на 24.06.2024г. около 16:00 часа в град
Враца, на *** до ***, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „БМВ“,
модел „320 И“, с peг. № ВР***ВР - Г. М. П., който в разрез с нормите на ЗДвП
не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него и намаляващ
скоростта си на движение л.а. марка „Хюндай“, модел „И 10“, с peг. №
ВР***СХ, управляван от него и го удря отзад. Посочва, че в пряка причинно-
следствена връзка с процесното произшествие е претърпял телесни повреди,
изразяващи се в мозъчно сътресение и фрактура на предните остеофити на
телата на С3 - С4, което наложило хоспитализацията му в МБАЛ „Христо
Ботев“ АД. Поддържа, че по инцидента е взето отношение като на виновния
водач е съставен АУАН cep. GA № 1340353/24.06.2024г. Изтъква, че към датата
на събитието - 24.06.2024г., е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за л.а. марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР, с
ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София,
предоставящо покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от
Кодекса за застраховането. Твърди, че е изпълнил изискванията на чл. 380 от
КЗ, като е депозирал писмена застрахователна претенция за неимуществени
1
вреди, към която е приложил всички необходими документи, удостоверяващи
настъпването на процесното произшествие, както и получените телесни
увреждания, получена от ответното дружество на 28.08.2024г., но с писмо с
изх. № НЩ - 6307/10.09.2024г. от ЗД „Бул Инс“ АД бил уведомен, че за
определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да представи множество допълнителни
документи, които не са физически налични, който отговор намира за отказ.
Счита, че с оглед отказа на ответника да разгледа претенциите по същество и
да му определи застрахователно обезщетение, същият му дължи и законна
лихва за претърпените неимуществени вреди на основание чл. 429, ал 3 от КЗ
от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 28.08.2024г., до
окончателното изплащане на главницата. Посочва, че след произшествието е
приет в МБАЛ „Христо Ботев“ АД по спешност с оплаквания за болка във
врата, без ясен спомен за случилото се. Проведени са множество кръвни и
образни изследвания, от които е установена фрактура на предните остеофити
на телата на С3-С4 и мозъчно сътресение. Назначена му е медикаментозна
терапия и му е поставена имобилизираща яка в шийната област. Пролежал е в
лечебното заведение 9 дни и на 02.07.2024г. е изписан, като е насочен към
неврохирург и невролог за провеждане на консултация. Поддържа, че по време
на имобилизацията е започнал ранна поддържаща рехабилитация с масаж на
горни крайници и пасивни упражнения за поддържане на обема на движение в
4-те крайника, както и общоразвиващи упражнения, която е провеждал през
целия август месец. На 03.09.2024г. поставената му яка е свалена и е приет в
„ДКЦ – I“ ЕООД с оплаквания от болка и скованост във врата, главоболие и
тръпнене на ръцете, затрудняващи ДЕЖ и самообслужването. Установени са
били палпаторна болка паравертебрално в цервикален дял, с ограничени
ротации и латерофлексии, отслабена мускулна сила за горните крайници,
патологични рефлекси липсват. Провел е още един курс рехабилитация в
амбулаторни условия, като проведените няколко курса рехабилитация дали
незадоволителен резултат и оплакванията персистират. Твърди, че към
настоящия момент все още не се е възстановил, че продължава да изпитва
болки и изтръпване, които създават силни затруднения в ежедневието му.
Наред с това изтъква, че настъпилото ПТП му е причинило ежедневни
неудобства и трудности, че е станал зависим от грижите на близките си хора,
както и че се е отразило и върху психологическото му състояние - изпитва
срам, неудобство, безсилие и обида, има повишено ниво на раздразнителност,
тревожност, което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена
чувствителност. Излага и подробни доводи, че претендираните от него
неимуществени вреди са изцяло съобразени с действащата към настоящия
момент съдебна и застрахователна практика, както и с оглед нарастващата
инфлация в страната към настоящия момент. Моли съда да осъди ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София да му заплати сумата 40
000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 24.06.2024 г., ведно
2
със законната лихва върху тази сума от 28.08.2024г. - датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция, до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощник
адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М. Г. от САК, в срока по чл.367, ал.1
ГПК, в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер. Оспорва
твърденията на ищеца за извършен деликт от водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР - Г. М. П., или че същият е действал
противоправно и виновно в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва и
механизма на настъпване на ПТП, както е изложен от ищеца и счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер и не
дават ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. Също
така оспорва и констатациите в Констативния протокол за ПТП, приложен към
исковата молба, тъй като той не дава безспорно установяване на конкретните
факти и обстоятелства по произшествието. Счита също, че претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна с оглед на
характера и тежестта на доказаните травматични увреждания. Твърди, че
медицинската документация сочи на временни и ограничени в своята тежест
увреждания, които не засягат сериозно здравето и функционалността на
пострадалия, като например мозъчно сътресение без тежки последици и
счупване на остеофити, причиняващи временна болка в шийната област. С
оглед на това справедливото и адекватно обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определено на около 12 000 лв. Оспорва иска и по
размер с твърдения, че претенцията не отговаря на икономическата
конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. По-нататък в
отговора ответникът прави подробен анализ на уврежданията на ищеца с
оглед представената медицинска документация и поставените му диагнози
като твърди, че същите представляват временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Посочва също, че претенцията за лихва от 28.08.2024 г. е
неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ, тъй като ищецът не
е представил изисканите от него допълнително документи за установяване
основателността й, поради което не е в забава и попада в законовото
изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради
неизпълнение от страна на увреденото лице. Моли съда да отхвърли
претенциите на ищеца като недоказани и прекомерни.
3
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба, като излага и допълнителни аргументи. Заявява също, че поддържа
доказателствените си искания като ги аргументира.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло
поддържа изложеното в отговора на исковата молба, излага и допълнителни
аргументи като отново анализира представените медицински документи.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа, съдебно-медицинска и комплексна съдебно психолого-
психиатрична експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 24.06.2024г. около 16:00 часа в град Враца, на *** до *** е станало ПТП,
участници в което са лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с per. №
ВР***СХ, управляван от Д. И. П., ЕГН ********** от гр. Враца, и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР, управляван от Г.
М. П.. С определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил на страните за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, настъпването на процесното ПТП на 24.06.2024 г.
Произшествието е документирано с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 967000-9157/26.06.2024 г., след посещение на мястото
от мл. автоконтрольор – дежурен ПТП от сектор ПП при ОДМВР-Враца. В
протокола като пострадал е вписан водача на лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „И 10“, с per. № ВР***СХ - Д. И. П., който е получил фрактури на
предните остеофити на телата на С3 и С4, транспортиран до СО на МБАЛ
„Христо Ботев“ – Враца, настанен в ХО без опасност за живота, а като
обстоятелства и причини за ПТП са посочени: движение на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР, управляван от Г. М. П. на
такова разстояние от движещият се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с per. № ВР***СХ, управляван от
Д. И. П., че не успява да избегне удряне в него и реализира ПТП като го
блъска в задната част.
В протокола е посочено, че на водача Г. П. е съставен АУАН сер. GA №
1340353/24.06.2024 г., копие от който е приложено по делото на л.106. В
съставеният акт е описан механизма на ПТП: на 24.06.2024г. около 16:00 часа
в град Враца, на *** до ***, Г. М. П. управлява собствения си лек автомобил
4
марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР като се движи на такова
разстояние от движещият се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с per. № ВР***СХ, управляван от
Д. И. П., че не успява да избегне удряне в него и реализира ПТП като го
блъска в задната част, с което виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП – не се е
движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Актът е връчен на водача и същият го е подписал без възражения.
Въз основа на издадения акт, за извършеното нарушение на виновния водач Г.
М. П. е издадено Наказателно постановление № 24-0967-000594 от 08.07.2024
г. на ОД на МВР-Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено
административно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, заключението на което не е
оспорено от страните и съдът приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства. На база
на приложените по делото доказателства, вещото лице е дало заключение, че
от техническа гледна точка ПТП е настъпило при следния вероятен
механизъм: На 24.06.2024 г. около 16,00 часа в гр. Враца в дясната лента на
платното за движение на б*** в посока към центъра на града в светлата част
на денонощието при нормална видимост се е движил лек автомобил „Хюндай
И10“ с per. № ВР***СХ, собственост и управляван от Д. И. П. от гр. Враца. В
същото време след него в дясната лента на платното за движение на б*** в
същата посока се е движил лек автомобил „БМВ 329И“ с per. №ВР***ВР,
собственост и управляван от Г. М. П. с от с. ***. В определен момент водачът
на лекия автомобил „Хюндай И10“ е намалил скоростта си на движение, при
което движещият се след него лек автомобил „БМВ 329И“ се блъснал с
предната си челна част в задната част на лекия автомобил „Хюндай И10“ в
областта на задната броня. Следствие на настъпилото ПТП и двата леки
автомобила са получили повреди и деформации, а водачът на лекия автомобил
„Хюндай И10“ Д. И. П. е получил наранявания, описани в медицинските
документи. Според заключението причина за настъпилото ПТП са субективни
действия на водача на лекия автомобил „БМВ 329И“ с per. №ВР***ВР с
органите за управление, което е довело до движението му на разстояние
(дистанция) от движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил „Хюндай И10” с рег.№ ВР***СХ недостатъчно, за да може да
избегне удара и да се блъсне в него.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза потвърди, че причината за
ПТП-то е неспазване на необходимата дистанция между двата автомобила.
5
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/02/123002616582, с начална дата на покритие 28.08.2023г. и валидна до
27.08.2024г., сключена при ответното застрахователно дружество, с която се
покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320
И“, с per. № ВР***ВР - Г. М. П.; настъпването на процесното ПТП на
24.06.2024 г.; предявена от ищеца пред застрахователя извънсъдебна
претенция на 28.08.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, въз основа на която в дружеството е
образувана преписка по щета № ********** и неизплащане на
претендираното застрахователно обезщетение от застрахователя към момента
на подаване на исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични и неврологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (лист за преглед на пациент от КДБ/СО
при МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца, история на заболяването, епикризи,
резултати от рентгенологични и лабораторни изследвания, амбулаторни листа
и др.), назначена е и изпълнена съдебно-медицинска експертиза и са събрани
гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Д. И. П. е приет в ЦСМП на МБАЛ „Христо
Ботев“ – Враца, след което е настанен в ХО при същата болница с оплаквания
от болки във врата, където е бил за лечение от 24.06.2024 г. до 02.07.2024 г. с
диагноза: Мозъчно сътресение. ГКС - 14 т. Счупване на предните остеофити
/шипове/ на 3-ти и 4-ти шийни прешлени. Бил в задоволително общо
състояние със силна болка и невъзможни движения в областта на шията, със
запазена походка. От рьо графия на череп - без данни за травматични
изменения на обхванатите кости. От рьо графия на шийни прешлени - данни за
анкилозиращ спондилит и изправена шийна лордоза; без данни за наличие на
травматични изменения на обхванатите кости. От КТ на шия - счупване на
предните остеофити (шипове) на телата на 3- ти и 4-ти шийни прешлени без
засягане на медуларния канал и анкилозиращ спондилит. По време на престоя
6
на пострадалия е проведено медикаментозно лечение с вливане на водно-
солеви разтвор, противооточно средство, НСПВС, обезболяващо, калциев
глюконат и шийна яка. Първите дни болките в шийната област и главоболието
са персистирали, като постепенно са започнали да отслабват и пациента е
изписан в добро общо състояние, без оплаквания, без ОНС и МРД. Дадени са
му указания за контролни прегледи. (Ксерокопие на ИЗ №7968 от ХО при
МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца).
На 03.09.2024 г. ищецът е посетил д-р Т. И.а - специалист ФРМ, която му
е поставила диагноза: Последици от счупване на гръбначния стълб. Пациентът
се е оплаквал от болка и скованост във врата, главоболие и тръпнене на
ръцете, затрудняващи ДЕЖ и самообслужване, които оплаквания датират от
24.06.2024 г. след ПТП - бил ударен отзад от друга кола. Лекарят е установил
счупване на предните остеофити на 3-ти и 4-ти шийни прешлени и поставена
шийна яка. При прегледа е установено: болка при пипане в шийния отдел на
гръбначния стълб в страни с ограничени латерофлексия и ротация; мускулна
сила отслабена за горни крайници. (Ксерокопие на Амб. лист
№24247В099127/03.09.2024 г. издаден от д-р Т. И.а - специалист ФРМ).
На 17.09.2024 г. ищецът отново е посетил д-р Т. И.а - специалист ФРМ,
която му е поставила диагноза: Последици от счупване на гръбначния стълб.
Специалистът е констатирал, че оплакванията от болка и скованост във врата,
главоболия и тръпнене на ръцете персистират, като е препоръчал консулт с
невролог за уточняване на увреда на периферните нерви. При прегледа е
установено: болка при пипане в шийния отдел на гръбначния стълб в страни с
ограничени латерофлексия и ротация; мускулна сила отслабена за горни
крайници; СНР отслабен стило-радиален рефлекс двустранно. (Ксерокопие на
Амб. лист №2426B05BF43/17.09.2024 г. издаден от д-р Т. И.а - специалист
ФРМ).
От представеното ксерокопие на Етапна епикриза от д-р Т. И.а -
специалист ФРМ, и д-р П. В. - управител на ДКЦ 1 ЕООД, се установява, че на
ищеца е поставена диагноза: Последици от счупване на гръбначния стълб. В
същата е отразено, че пациентът се е оплаквал от болка и скованост във врата,
главоболие и тръпнене на ръцете, затрудняващи ДЕЖ и самообслужване,
които оплаквания датират от 24.06.2024 г. след ПТП - бил ударен отзад от
друга кола. Установено е счупване на предните остеофити на 3-ти и 4-ти
шийни прешлени и поставена шийна яка. При прегледа е установено: болка
7
при пипане в шийния отдел на гръбначния стълб в страни с ограничени
латерофлексия и ротация; мускулна сила отслабена за горни крайници; СНР
отслабен стило-радиален рефлекс двустранно. В епикризата е посочено, че
пациентът е провел ранна поддържаща рехабилитация с масаж на горни
крайници и пасивни упражнения за поддържане на обема на четирите
крайника, както и общо развиващи упражнения, като този курс е проведен
през целият август месец на 2024 г. След сваляне на шийната яка от 03.09.2024
г. пациентът е провел още един курс рехабилитация, като общия резултат от
проведената рехабилитация е бил незадоволителен. (Ксерокопие на Етапна
епикриза от д-р Т. И.а - специалист ФРМ и д-р П. В. - управител на ДКЦ 1
ЕООД).
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на ищеца, се установи, че Д. П. е получил следните
увреждания: Счупване на предните остеофити (шипове) на 3-ти и 4-ти шийни
прешлени. В заключението е пояснено, че остеофитите са извънкостно
разположени костнохрущялни израстъци, които се формират от метаморфоза
на съединителна тъкан с последващ процес на хрущялно костообразуване, че
симптомите, чрез които се проявяват са: притискане на нерв, ограничения на
ставната подвижност и обструкция на тъкани и органи, както и че същите
могат да бъдат източник на болка, загуба на функция, свързана с двигателна
активност и последваща трайна инвалидизация. Според вещото лице
посочените увреждания са причинили на пострадалия трайно затруднение на
движенията на шията за повече от един месец. Лечението, което е било
проведено на пострадалия, е медикаментозно и последващо
физиотерапевтично. От заключението се установява също, че болките и
страданията, които е търпял ищеца, като характер и интензитет, са били
големи и същите постепенно са намалели след проведеното лечение и
рехабилитация, като в момента ищецът също търпи такива и същите се
засилват при промяна на времето. Причинените травми на ищеца, свързани
със счупване на предните остеофити на 3-ти и 4-ти шийни прешлени, са
възпрепятствали възможността за нормална физическа дейност при ищеца за
периода свързан с носенето на шийна яка, като тези счупвания не подлежат на
възстановяване. Полученото увреждане е довело до известни неудобства в
8
бита. Според заключението е налице усложнение в здравословното състояние
на пострадалия, свързано с развитие на дегенеративно ставно заболяване,
засягащо гръбначния стълб, но същото не е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, тъй като е било налично към момента на ПТП. Лечението на
това заболяване е свързано с облекчаване на болката и евентуално запазване
на обема на движения. Вещото лице е констатирало, че състоянието на
пострадалия към момента на прегледа не е добро по отношение на наличното
заболяване, като прогнозата за в бъдеще е неблагоприятна.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 20.02.2025 г., на ищеца е
извършен преглед от вещото лице д-р Г. К., при който пациентът се е оплаквал
от болки и ограничени движения в шийния отдел на гръбначния стълб, които
се засилват при промяна на времето. При прегледа лекарят е констатирал:
принудителна позиция на шийния отдел на гръбначния стълб в лека
антифлексия със силно ограничена латерофлексия и напрегната параспинална
мускулатура; ограничена ротация в шийната област. От направената рьо
графия са установени значителни цервикоартрозни промени с масивни предни
костни мостове на ниво 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми шийни прешлени и
напреднали остехондрозни промени на ниво 5-ти, 6-ти и 7-ми шийни
прешлени, както и значителен деформитет на телата на 3-ти, 4-ти и 5-ти
шийни прешлени.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, което съдът приема
като професионално и компетентно, изготвено след изследване на
материалите по делото и проведено обследване на психическото състояние на
ищеца /чрез беседа, интервю и въпросници/, се установи, че след ПТП на
24.06.2024 г. в Д. И. П. е настъпила Остра стресова реакция, която се е
проявила със силни болки, главоболие и световъртеж. Острата стресова
реакция не е отзвучала, а е протрахирала и е преминала в Разстройство на
адаптацията. След процесното ПТП и претърпените телесни увреждания, Д.
П. е имал нарушение на съня, бил е тревожен, имал е болки и скованост във
врата, които са в пряка причинна връзка с получените увреждания от ПТП на
24.06.2024 г. Според вещите лица ищецът е имал нарушение на съня, болки и
ограничение на движенията в шийната област, вследствие на имобилизираща
яка в шийната област. От заключението се установява също, че към момента
на изготвянето му Д. П. е психически здрав, че психотравмата е отзвучала и
9
ищецът работи, както и че същият няма психично заболяване, което да има
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 24.06.2024 г.
В съдебното заседание вещите лица, изготвили заключението по
назначената комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, в
отговор на поставени от ответната страна въпроси изясниха, че описаните в
отговора на въпрос №1 преживени от пострадалия силни болки, главоболие и
световъртеж са в следствие на травмата, получена от процесното ПТП. Според
вещите лица разстройство на адаптацията е състояние, което е продължение
на острата стресова реакция и в конкретния случай обективно следва от
причинената травма. Вещите лица поясниха също, че са изготвили
заключението не само въз основа на казаното на ищеца, но също така и въз
основа на показанията на свидетелите по делото и въз основа на медицинската
документация.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Ц. И. П. – Х. - сестра на ищеца, и Л. И. Н. - бивша негова съпруга.
Свидетелката Ц. П.а-Х. твърди в показанията си, че за инцидента е
разбрала в деня на случването му от ищеца, който й е написал съобщение, че е
претърпял ПТП и е в болница. По време на престоя му в болницата
свидетелката контактувала с ищеца, чрез малката му дъщеря по телефона.
Същата твърди, че на ищеца му било много трудно да говори, че на въпросите
й: „как си? как се чувстваш?“ той й отговарял – „добре“, но уклончиво, защото
не бил никак добре; че по принцип й отговарял с една-две думи, като в
повечето случаи не искал да я тревожи. Свидетелката разбрала, че брат й има
счупени шийни прешлени и бил с яка на врата. До датата на която
свидетелката дошла в гр.Враца за пострадалия се е грижила бившата му жена
Л.. Свидетелката твърди също, че си взела дълъг отпуск и на 20 юли е дошла
от гр.Русе в гр.Враца, където останала до 23 август, тъй като тогава й
свършила отпуската. По това време ищецът вече не е бил в болницата, а бил в
дома си. Според свидетелката брат й бил почти като жив труп, лежал
непрекъснато само по гръб, с яката на врата, не ставал от леглото, охкал,
пъшкал и плачел понякога пред нея, когато оставали само двамата, за да не
травмира малката си дъщеря; бил като малко дете, без чужда помощ не могъл
да върши нищо. Пострадалият ставал един, максимум два пъти, през деня с
нейна помощ, за да отиде до тоалетна и евентуално за личен тоалет, който тя
10
да му направи. По принцип личният тоалет се извършвал на място, на легло с
хавлии, с мокри кърпи - обтривания. Ищецът се хранел със сламка и пасирани
храни. Към края на престоя й ищецът вече започнал да става по-често от
леглото, но пак задължително трябвало да е до него, тъй като получавал
световъртежи. Свидетелката твърди също, че световъртежа и болките на
ищеца в лявото рамо, в лявата ключица и врата от лявата страна били по-
непоносими. Свидетелката установява също, че след катастрофата брат й
психически бил сринат, тъй като отглеждал сам двете си деца и нямал доходи.
Свидетелката му помагала, пазарувала и плащала сметките му с нейни лични
средства. Според нея дългата му неработоспособност и това, че бил почти
неподвижен през цялото време, го сринали психически - същият плакал,
изпадал в депресивни състояния и получавал паник атаки; треперил, станал
неуверен и затворен. Преди да потегли с автомобила изчаквал да преминат
всички коли, които вижда, след което тръгвал с колата. Свидетелката твърди
също, че брат й е таксиметров шофьор и в началото на месец декември 2024г.
се върнал на работа и понастоящем продължава да е таксиметров шофьор.
Същият споделял пред нея, че като се качи в таксито трябвало да изчака и
психически да се настрои преди да потегли. Свидетелката счита, че брат й и
към настоящият момент не се е възстановил, твърди, че продължава да го
боли врата и от една седмица го боли десния крак, а понякога залита и много
често получава световъртежи. От показанията на свидетелката се установи
също, че пострадалият е провеждал физиотерапия и рехабилитация –
първоначално в дома му на приятелски начала от съпругата на негов приятел,
която била рехабилитатор, а след това, през месец септември - в болницата.
Свидетелката Л. И. Н. разбрала за катастрофата на ищеца на 24 юни
вечерта от дъщеря й, която й се обадила по телефона, и на следващия ден
отишла с децата си в болницата. Същата установява, че ищецът бил хранен
със сламка с пасирана храна. Ищецът бил в болницата 8-9 дни, след което се
прибрал у дома си. Свидетелката му помагала в периода след изписването му.
Същата твърди, че в периода от изписването на ищеца до момента, в който
сестра му е дошла, той бил предимно на легло, тъй като го болял врата и пиел
Диклак. Ищецът се оплаквал от болки във врата и главата и от изтръпване на
ръцете. В редките случаи, в които се опитвал да стане, за да отиде до тоалетна,
му се виел свят. Свидетелката установи също, че през този период ищецът се
чувствал зле психически, било му трудно да говори, чувствал се зле, бил
11
травмиран и стресиран. Минало доста време, докато се оправи. Ищецът
ставал от леглото с чужда помощ и му правили тоалет с мокри кърпички.
Свидетелката установи също, че преди катастрофата ищецът бил шофьор на
такси и сам се издържал, а от началото на месец декември се върнал на работа,
но не работил по цял ден, както преди. Доколкото знае свидетелката, сестрата
на ищеца му помагала финансово през периода на лечението, но той отскоро
има собствени доходи. Ищецът споделял пред свидетелката, че има все още
страх от шофиране, че винаги гледа назад, чрез огледалото, че е станал по-
затворен и по-притеснителен. Понастоящем ищецът се оплаквал от болки във
врата при промяна на времето и често от главоболие; скоро споделил пред
децата си, че го боли единият крак.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката
родствена връзка на първата от тях с ищеца и брачната връзка на втората с
ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с
установеното в заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 28.08.2024 г. и отказ на застрахователя да заплати
исканото обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация
12
на ответника-застраховател.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-9157/26.06.2024
г., съставеният АУАН сер. GA № 1340353/24.06.2024 г. и издаденото
Наказателно постановление № 24-0967-000594 от 08.07.2024 г. на ОД на МВР-
Враца, Сектор „Пътна полиция“, по делото безспорно се установи
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 24.06.2024г. около 16:00
часа в град Враца, на *** до ***, причинено виновно от водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР Г. М. П., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил неимуществени
вреди на ищеца Д. И. П. – водач на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И
10“, с per. № ВР***СХ.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
механизма на процесното ПТП: На 24.06.2024г. около 16:00 часа в град Враца,
на *** до ***, Г. М. П. управлява собствения си лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320 И“, с per. № ВР***ВР като се движи на такова разстояние от
движещият се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И 10“, с per. № ВР***СХ, управляван от Д. И. П., че не
успява да избегне удряне в него и реализира ПТП като го блъска в задната
част.
13
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От протокола за ПТП с пострадали лица, съставеният АУАН и
издаденото Наказателно постановление с обвързваща съда доказателствена
сила се установява и виновното и противоправно деяние на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР Г. М. П., с което
виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП – не се е движил на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. Такива не са представени по делото.
Установява се също от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „БМВ 329И“ с per. №ВР***ВР с
органите за управление, което е довело до движението му на разстояние
(дистанция) от движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек
автомобил „Хюндай И10” с рег.№ ВР***СХ недостатъчно, за да може да
избегне удара и да се блъсне в него.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи и заключения по съдебно медицинската и комплексната съдебно
психолого-психиатрична експертизи) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно: счупване
на предните остеофити (шипове) на 3-ти и 4-ти шийни прешлени, получил е
остра стресова реакция, протрахирала и преминала в разстройство на
адаптацията, и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
14
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования
автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
15
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Д. П. е получил счупване на предните
остеофити (шипове) на 3-ти и 4-ти шийни прешлени, получил е остра стресова
реакция, протрахирала и преминала в разстройство на адаптацията; бил е
хоспитализиран за девет дни и не са му извършвани оперативни интервенции;
лечението му е било медикаментозно и носене на шийна яка и последващо
физиотерапевтично, а посочените увреждания са му причинили трайно
затруднение на движенията на шията за повече от един месец; счупването на
предните остеофити на 3-ти и 4-ти шийни прешлени не подлежи на
възстановяване. През възстановителния период пострадалия е търпял
неудобства, свързани с обслужване на хигиенни и физиологични нужди и
хранене, неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от други лица, но
същите са обичайни за подобен род ситуации. Пострадалият е търпял болки и
страдания от уврежданията в областта на шията, характерни за този вид
травми, като същите са били купирани със съответните медикаменти.
Установено е също от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че
възстановителния процес при пострадалия значително е утежнен от развитие
на дегенеративно ставно заболяване, засягащо гръбначния стълб, което не е в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че прогнозата за
развитието на наличното заболяване е неблагоприятна. И понастоящем
ищецът търпи болки и страдания, които са с по-нисък интензитет в сравнение
с търпените през оздравителния период, които се засилват при промяна на
времето.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
хоспитализацията на ищеца Д. П. в здравно заведение и последвалата
рехабилитация, възрастта му - 48 години към момента на настъпване на ПТП,
в която същият е бил работоспособен и активен, както и свързаните с периода
на възстановяване болки, страдания и неудобства от битово и хигиенно
естество, не на последно място преживяната остра стресова реакция от
травмиращото събитие, както и икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите – 2024г. и като ориентир съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия. От друга страна,
следва да бъде отчетено обстоятелството, че причинените на ищеца телесни
увреждания не са налагали специално лечение и хирургични интервенции,
както и че не е установено причинената от катастрофата остра стресова
реакция да е обусловила душевни страдания или развитие на психиатрично
заболяване или други сериозни нарушения в психо-емоционалната сфера на
пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 15 000 лева. Този размер на
обезщетението към 2024 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
16
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца Д. П.
обезщетение за неимуществени вреди 15 000 лева. За горницата над уважения
размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 40
000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главният иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 28.08.2024 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
17
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция от 28.08.2024 г.) пострадалият Д. П.
е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
неимуществени вреди на 28.08.2024 г., както и че застрахователят не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ,
то застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице - 28.08.2024 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 28.08.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
18
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е направил разноски за държавна такса от 1600 лева и за
възнаграждение на вещите лица по изпълнените експертизи в общ размер
1300 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът му дължи
направените по делото разноски по съразмерност в размер 1087, 50 лева.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от приложения по
делото на л. 169-гръб договор за правна защита и съдействие от 21.02.2025 г.,
сключен между адв. Н. Д. от ШАК и ищеца, че са уговорени безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание
чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на
безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер
не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е
осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната
страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в
полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие. В
конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице.
В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т.3 вр. с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съответно на уважената част от иска за
неимуществени вреди /15000, 00 лв./, като изчислено съобразно посочената
разпоредба възлиза на сумата 2100, 00 лв. с ДДС. Така на адвокат Н. Д. от
ШАК, представлявал безплатно ищеца пред настоящата инстанция, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи сума в общ размер 2100, 00 лв. с ДДС,
която е съответна на уважената част от иска за неимуществени вреди.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 4680,
00 лв. с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.11.2024г.
19
(л.72 по делото) и е поискал тяхното присъждане.
Преди изчисляване на разноските, които ищецът дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
молба от 28.02.2025г. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника адв. М. Г. е в размер 4680, 00 лв. с ДДС, а съгласно чл. 7, ал.2, т.4 вр.
с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата 40 000, 00 лв.,
същото би следвало да бъде в размер 4620, 00 лв. с ДДС. Следователно
платеният от ответника адвокатски хонорар не е прекомерен, поради което не
следва да бъде намаляван.
Ищецът дължи на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените от него по делото разноски по съразмерност в размер 2887,
50 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
П., ЕГН ********** от ***, сумата 15 000, 00 /петнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
му в резултат на ПТП на 24.06.2024г. около 16:00 часа в град Враца, на *** до
***, участници в което са лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 10“, с per.
№ ВР***СХ, управляван от Д. И. П., ЕГН ********** от гр. Враца, и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ВР***ВР, управляван от Г.
М. П., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/123002616582, с начална дата на покритие 28.08.2023г. и валидна до
20
27.08.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
28.08.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 15 000 лв.
до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
П., ЕГН ********** от ***, по съразмерност сумата 1087, 50 лева,
представляваща разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещите
лица по изпълнените експертизи.
ОСЪЖДА Д. И. П., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул
Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление ***, по
съразмерност сумата 2887, 50 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. Н. Д. от ШАК с адрес за призоваване: ***, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, сумата 2100, 00 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Д. И. П., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 109/2024г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21