Р Е Ш Е Н И Е
№ 260125
29.03.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Боева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 81
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове е с правно
основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с
искова молба подадена от „ Г. " ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град София, 1784, район Младост, ж.к. „Младост I", бл.38А,
вх.2, ет.2, ап.5, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано
от управителя Е. Д. Ж. ПРОТИВ З.П. ***.
Ищцовото дружество претендира след доказване
основателността на исковата му претенция, да се постанови от съда решение, с което да осъди З.П. Ц. – А. да
заплати на „Г." ЕООД обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени
вреди, претърпени от дружеството, като последица от непозволено увреждане,
изразяващо се в разпространяване на неверни факти за дружеството, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението, както и всички разноски по настоящото производство,
включително тези за адвокатска защита.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени
следните факти и обстоятелства:
На 20.01.2020 г. в предаването „Преди всички" по
Българското национално радио (БНР), програма „Хоризонт" бил излъчен
репортаж на кореспондента на радиото от град П. - Н. П. по повод начало на подписка
за провеждане на местен референдум в община П., за която инициативен комитет е
заявил намерението си пред кмета на община П. и председателя на Общинския
съвет. Подписката е „за иницииране на референдум, за да се поиска мнението
на местните жители за изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на
промишлени отпадъци към дъщерното на завод Б. дружество „Г."".
В изказването си ответницата била заявила, че жителите
на гр. П. били притеснени за това, че двата най-големи завода в града
замърсяват въздуха, миризмите били ежедневни, както и че „ никой не знае
какво излиза от промишлените комини". Твърди, че онкологичните
заболявания в района драстично са се увеличили и се цитира: „почти няма
човек, който да умира от друго. Въздухът в П. е отвратителен. Това, което бълва
завода, мирише отвратително. Преди пушеше един комин, сега пушат 4-5. Просто е
невероятен ужас". Заявява, че „има информация, че там също са
складирани бали с боклук, горят се дрехи, въпреки че те нали отричат, които са
изключително канцерогенни. На боклуците, които се складират, има етикети „Made in Italy". Това е информация, нали, която ми изнасят хора,
работещи в Б. „.
Твърди
се, че всички тези изявления били с
невярно, клеветническо съдържание, с цел да се навреди на доброто име на
дружеството и да се изгради превратна, негативна представа за дейността на „Г."
ЕООД. Целенасочено се използвало от ответницата за накърняване на репутацията
на дружеството, като се внушавало наличие на пряка причинно-следствена връзка
между работата на собствената на дружеството „Инсталация за производство на
енергия от отпадъци и биомаса - производство на наситена пара 9bar" в град П. и онкологичните заболявания на
населението в общината. Изнасянето на всички тези неверни твърдения от
ответницата с негативно съдържание засягат публичния образ на дружеството и
уронват престижа му. Освен това с тези си изявления З.
Ц. надхвърля правото на свободно изразяване, като твърди неистински факти, с
които внушава отрицателно обществено мнение към дружеството, с което уврежда
доброто му име. Наред с това и процесният репортаж е качен на сайта на БНР и е
достъпен за неограничен брой лица, извън тези, които пряко са слушали
изказването на ответницата.
Независимо от недостоверността и очевидното
противоречие с действителността на твърденията й досежно дейността на ищеца, и
в противоречие с всички принципи на морала и етиката, ответницата З. Ц.
представя изказванията си относно „Г." ЕООД като вярна и сигурна информация,
което било невярно. За дейността на дружеството на площадката му в град П. било
издадено комплексно разрешително №558-Н0-И0-А0-2017г. от Изпълнителна агенция
по околната среда. Инсталацията била построена и въведена в експлоатация,
съгласно всички нормативни изисквания. За допълнителните дейности по третиране
на отпадъците на дружеството било издадено разрешение с Решение №07-ДО-365-00
от 06.12.2018г. от РИОСВ П.. Съгласно представения в Търговския регистър
одитиран годишен финансов отчет за 2018г., съставен по международните
счетоводни стандарти, активите на дружеството през 2018г. са с балансова
стойност 25 545 000 лева. Дружеството имало приходи от продажби за 2018г. на
стойност 1 614 000 лева. Съответно печалбата преди данъци на „Г." ЕООД за
2018г. на дружеството е 282 000 лева, предвид факта, че инсталацията в П.
работи от втората половина на 2018г. До сега отпадъците от дейността на
инсталацията се предавали на лице, което притежавало разрешително за дейности с
такива отпадъци, като за дружеството съществува икономически интерес да изгради
собствено депо за тази цел. Очевидно било, че З. Ц. се позовавала в това си
изказване на недостоверна и непроверена информация от трети лица, за да
обоснове дискредитиращите твърдения като сведения, отговарящи на истината.
Твърди се, че с оглед
накърнената репутация и претърпените в тази връзка от ищеца неимуществени вреди,
които не били просто абстрактни понятия,
а са съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо
значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните
последици от накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен
характер, т.е. те засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот,
партньори и други, а материалното отражение има неясно и продължаващо във
времето действие (Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Обобщено се твърди, че
изложеното до тук обуславя правния
интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия иск, чието основание
е чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД. Изказването по БНР от страна на З. Ц.
съставлява действие, насочено пряко към увреждане на доброто име, търговската
репутация и реноме на дружеството и в този смисъл пряко и непосредствено е
довело до настъпване на вредоносния резултат за което и същата следва да
понсесе отговорност като репарира вредите в размер на 50 000 лева, който
размер ищецът определя като справедлив въз основа на характера и обема на търговската
дейност на дружеството.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответницата чрез процесуален пълномощник.
Поддържа се,
че предявения иск е недопустим поради липса на пасивна легитимация. В тази
връзка ответницата възразява, че цитираното от ищеца предаване не е излъчено на
живо, а представлява запис на репортаж на кореспондент на БНР. От една страна
предаването не е инициирано от нея, а от друга страна същото представлява
творчески продукт, в който само като елемент са включени нейни изказвания. Ето
защо ищцата счита, че отговорност за евентуално настъпили за ищеца вреди следва
да носи съответната медия.
Относно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД се възразява,че липсва противоправност на деянието и не е установено, че
цитираните думи и изрази произлизат от нея. Оспорва вината като елемент от
фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, като поддържа, че в случая
липсва желание да се внуши негативна нагласа против ищеца чрез разпостраняване
на невярна информация и приписване на действия, които същия не е извършил
доколкото са изнесени факти и обстоятелства, които са констатирани от
компетентни органи. В тази връзка ответницата излага факти и подлага същите на
анализ като цитира техническа документация издадена във връзка с дейността на „Г.“
ЕООД, което в качеството си на наемател експлоатирало собствената на „ Б. „ АД
инсталация за производство на енергия от отпадъци и биомаса. Ето защо възразява
относно твърденията на ищеца, че цитираните нейни думи представляват невярно, клеветническо
и обидно изказване.
На последно
място поддържа, че ищеца не сочи доказателства за претърпени от него вреди.
Поради изложеното до тук ответницата подържа
предявеният иск да е неоснователен и като такъв, че следва да се отхвърли.
Страните в процеса са представили доказателства в
подкрепа на твърденията и възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните в процеса не спорят, а и от приетия запис на процесния репортаж на
дигитален носител /CD-R/, предоставен от БНР се
установява, че на 20.01.2020 г. в предаването „Преди всички“ по
Българското национално радио (БНР), програма „Хоризонт“, в 7,50 часа, е излъчен
репортаж на кореспондента на радиото от град П. - Н. П. по повод организиране
на подписка за провеждане на местен референдум в община П., за която
инициативен комитет е заявил намерението си пред кмета на община П. и председателя
на Общинския съвет. Подписката е „За иницииране на референдум относно мнението
на местните жители за изграждане на депо към инсталацията за изгаряне на
промишлени отпадъци към дъщерното на завод Б. дружество, а именно ищецът „Г.“
ЕООД. Няма спор между страните в процеса, че в посочения репортаж са включени
думи на ответницата Ц. - цитати:
за времето от: 01:00-01:23 – „На последните
избори, които бяха ноември с право на глас в нашата община си били 15840 човека, 1/10 са около 1584 . Изчаквам
ГРАО да ми отговорят към 01.01 колко са имащите право на глас, но ние ще се
стремим да съберем поне 3000. Трябва да Ви кажа, че за първи път от толкова
много време п. са толкова единни“.
за времето от: 01:41- 01:54
- „Почти няма човек, който да умира от
друго. Въздухът в П. е отвратителен. Това което бълва завода мирише
отвратително. Преди пушеше един комин, сега пушат 4-5. Просто е невероятен
ужас.“
за времето
от: 03:10- 03:37 – „Аз имам информация, че там също се складират бали с
боклук, горят се дрехи, въпреки, че нали те отричат, които са изключително
канцерогенни. На боклуците, които се складират има етикети made in
italy.Това е информация, която ми
изнасят хора работещи в „Б.“. И това което в момента те искат да изграждат е депо
за опасни отпадъци което да съхранява отпадъците, които вече изгарят.“
за времето от: 03:49 – 04:02 – „Като те
разбира се не могат да участват в референдума, но започват да правят подписка в
подкрепа на жителите на община П., защото според зависи от метеорологичните
условия и вятъра в много от случаите отровите отиват при тях“.
за времето от: 04:11 – 04:23 – „Бесни са
хората разбирате ли, никой не ни отразява, всички говорят колко много боклук
има в тая държава, къде складират бали. В П. обаче никой не я отразява що? Щото
не е на случаен човек“.
В процеса е прието
копие на „Подписка за провеждане на местен референдум на граждани с избирателни
права в община П. против инвестиционно предложение на „Г.“ ЕООД за изграждане
на депо за опасни отпадъци към инсталация за изгаряне на отпадъци на „Г.“ ЕООД“,
организирана от инициативен комитет. Видно е, че ИК е с председател ответницата
З. Ц. и членове В. К. и П. А. От приетите писмени доказателства се установява,
че ОбщСъвет – П. е отказал провеждането на референдум, тъй като съдържащите се
в подписката въпроси на ИК са незаконосъобразни. Така посоченото решение след
проведен съдебен контрол е прието от Административен съд-П. за правилно и
законосъобразно.
За установява законосъобразността на дейността на ищцовото дружество са
събрани писмени доказателства и е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, тъй
като е изготвена от вещо лице с необходимата квалификация и компетентност и
наред с това кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Така
от същите се установява, че основната дейност на Г. ЕООД е свързана с
експлоатацията на собствената им „Инсталация за производство на енергия от
отпадъци и биомаса - производство на наситена пара 9бар“ в град П.. За това
същите са се снабдили с Комплексно разрешително №558-НО-И0-АО-2017г. издадено
от Изпълнителна агенция по околната среда, Разрешение за строеж №27 от
04.08.2016г. издадено от гл. архитект на Община П. и Разрешение за ползване №СТ-05-312
от 15.03.2018г. издадено от ДИСК София. Установява се и още, че процесната
инсталация разполага с очистваща система на отпадъчните газове, които се
изпускат през един комин и представлява пет-степенна система за очистване,
включваща: 1) Селективна некаталитична редукция за редуциране на NOx; 2) Шоково охлаждане на
отпадъчните газове - първична мярка за недопускане на вторично образуване на
непреднамерено-генерирани устойчиви органични замърсители (полихлорирани
дибензодиоксини, полихлорирани дибензофурани, полихлорирани бифенили,
хексахлорбензен и пентахлорбензен); 3) Впръскване на твърд Са(ОН)2, за улавяне
на кисели газове като S02,HC1, HF; 4) Впръскване на активен въгле н за улавяне на непреднамерено генерирани
УОЗ, ПАВ, ЛОС и тежки метали като Hg, Cd, Co,
Ni и т.н. и 5) Ръкавен филтър за улавяне на прах и остатъци от пречистване на отпадъчните
газове (99% улавяне на частици с размери до 10 pm).
Димните газове от
изгарянето на природния газ в газовата торбина се изпускат през комин №2, като
изпусканите вредни вещества в атмосферата са CO и NOx. За намаляване на съдържанието на NOx в изпусваните газове в газовата турбина са инжектира пара. SO2 от горивния процес на практика не се
образува, тъй като използваното гориво не съдържа серни съединения.
Пак от СТЕ се установява, че измежду приетите и изгорени в инсталацията на
ищцовото дружество опасни отпадъци липсват такива със съдържание на
халогенирани органични вещества. Не е установено и да са изгаряни отпадъци
съдържащи живак или съединения на живака.
Относно изгарянето на текстилни отпадъци и отпадъци от обработени текстилни
влакна в заключението си в.л.Й. установява, че според информация изискана от
ищцовото дружество, същото не е внасяло такива от Р И., но е получавало от
българска фирма – доставчик. И двата отпадъка обаче имат неопасен характер.
Количествата на същите са описани и в таблица ( стр.8 от допълн.закл.) Същото
обстоятелство се установява и от показанията на св.Г.Д., управител на „Да
Транс“, фирма – доставчик на текстилни отпадъци на ищцовото дружество и св.Й. Й.
– ръководител на горивната инсталация на „Г.“ ЕООД. От показанията на св.Й. се
установява, че единствения доставчик на такъв вид отпадъци е фирмата „Да
Транс“. И двамата свидетели установяват, че до месец февруари 2020 г. доставката е била
регулярна, а след този момент преустановена. Според свидетелят Д. преустановяването
на доставките им е в резултат на медийни изявления, че на територията на „Г.“
се изгаряли незаконно отпадъци. Така много от клиентите им се били отдръпнали
като прекратили доставките, тъй като при нерегламентирана дейност с отпадъци всички
по веригата носели отговорност съгласно действащият закон. Ето защо „Да Транс“
също преустановила доставките, но без да прекратява договорните отношения с
ищеца.
Пак от СТЕ се установява, че по съгласуван и утвърден график от МОСВ е извършен мониторинг на
качеството на атмосферния въздух (КАВ) на гр. П. с мобилна автоматична станция
(МАС) на РЛ Пловдив към ИАОС през 2016 г., който е обхващал различни периоди от
четирите сезона. Анализът на резултатите от измерванията сочат, че единствено
през отоплителния сезон е имало пет превишения на средноденонощната норма (СДН)
от 50 pg/m3 по замърсител фини
прахови частици (ФПЧго). По останалите показатели серен диоксид, въглероден
оксид, азотен оксид, азотен диоксид, озон, Benzene, Toluene, m-p-xylene, o-xylene, полициклични
ароматни въглеводороди във ФПЧЮ: беизо(а)пирен няма превишения на нормите.
През 2020 г. на основание утвърден от министъра на околната среда и водите
Годишен график на Мобилна автоматична станция (МАС) на РЛ Пловдив, обслужваща
районите, разположени на територията на РИОСВ- Пловдив, РИОСВ-П. и
РИОСВ-Смолян, е включен район за оценка и управление на качеството на
атмосферния въздух (КАВ) и гр. П.. Измерванията са започнали на 18.02.2020г.,
като са се провеждали 51 денонощия разпределени да обхващат четирите сезона на
годината. Мобилната автоматична станция е била позиционирана в гр. П., ул. „Д.
е.“ - железния град. На основание представените в РИОСВ - П. от РЛ Пловдив към
ИАОС протоколи от изпитване е констатирано, че за периода има само едно
завишаване на средноденонощната норма (СДН) от 50 pg/m3 по замърсител фини прахови частици (ФПЧю). По
останалите показатели серен диоксид, въглероден оксид, азотен оксид, азотен
диоксид, озон, Benzene, Toluene, m-p-xylene, о- xylene, полициклични ароматни
въглеводороди във ФПЧЮ: бензо(а)пирен няма превишения на нормите, посочени в
Наредба № 12/15.07.2010 г. и Наредба № 14/23.09.1997 г.
За сравнение вещото лице е направило проучване за извършени измервания на
КАВ в град П. за периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Установено е, че при
посочените измервания са регистрирани през 2018 г. 48 превишения на СДН по
замърсител фини прахови частици (ФПЧю); през 2019 г. - 48 превишения на СДН по
замърсител фини прахови частици (ФПЧю); за периода от 01.01.2020 до 28.09.2020
г. - 25 превишения на СДН. При измервания на КАВ в град В. за 2018 г., анализът
на резултатите показва, че само в периода 05.12.2018 г. - 20.12.2018 г. (15
дни) по показател ФПЧю има 13 превишения на СДН по замърсител фини прахови
частици (ФПЧю).
Предвид посочените данни в заключението си в.л. Й. е заключил, както между
впрочем е отчетено и от Община П. в нейната Програма за управление качеството
на атмосферния въздух на Община П. за периода 2016-2020 г. че „ … наред с фона, най-значително се оказва
влиянието на битовия сектор. Транспортът
има второстепенна роля…“.
Относно наличието на миризми свързани с
дейността на ищцовото дружество в.л. Й. е отговорило в допълнителното си
заключение. Така според експерта характерни миризми може да има единствено в
зоната за зареждане на инсталацията с отпадъци подлежащи на оползотворяване. Пак
в тази връзка са събрани и гласни доказателства – показанията свидетелите В. К.
и М. Д. – П.. И двамата твърдят, че в град П. „мирише и миризмите са тежки и
задушливи“, като причината за това е дейността на „Б.“ и „Г.“. Твърдят още, че
отделно от миризмите въздухът съдържа вещества, които водят до белодробни и
ракови заболявания. Според св. Д. – П. това е причината през 2015г., когато
детето й е била на две години да получи алергия и асматични пристъпи. Същите
здравословни проблеми имала и по – голямата й дъщеря, като според педиатъра,
който се грижел за децата й бил „въздуха, който дишали“.
Относно заболеваемостта на територията на град П. се приеха справки от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) П.,
съдържащи данни за заболеваемостта и смъртността в област П. и в частност в
община П. за периода 2015 г.- 2019 г. Установява се, че заболеваемостта в
област П. в този период от новообразувания има относителен дял в диапазона от
0.62 до 1.53. Заболеваемостта в община П. в този период от новообразувания има
относителен дял в диапазона от 0.74 до 1.23. За периода от 2015 г.-2019 г.
смъртността на 100 000 души от населението в област П. от новообразувания клас
ІІ, (С00-D48 - образувания, които не са свойствени за анатомията и физиологията на
човека) е от 248.2 до 279.9. За периода от 2015 г.-2019 г. смъртността на 100 000 души от
населението в община П. от новообразувания е в диапазона от 190.1 до 286.4. Пак
от същите справки се установява, че смъртността на населението в област П. е
много по – висока в следствие на други видове заболявания като например:
болести на органите на кръвообръщението (І00-І99) Клас ІХ. Такива са и
показателите за община П.. Ето защо и при липса на категорични доказателства за
това, че онкологичните заболявания станали причина за смъртта на граждани на
град П. са в резултат на замърсена в следствие дейността на ищцовото дружество
околна среда, съдът не приема за доказан факта, че гражданите на град П. умират
единствено от онкологични заболявания.
Относно установяване вида и размера на претендираните от ищцовото дружество
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Й. Й. и Г. Д.. Свидетелят Й., обяснява, че е разговарял за
изказването на ответницата по БНР с представители на фирми, с които дружеството
работи и приема техни отпадъци, включително е имал запитвания дали това, което
се чува по медиите няма да доведе до спиране на инсталацията и до прекратяване
на договорите с тях. Фирма „Да транс“ /същата се представлява от разпитания в
същото съдебно заседание свидетел Д./ е престанала да доставя отпадъци за
горене. Имало е сътресения, но са успели да продължат работата като е
преустановена доставката единствено от „Да Транс“. Свидетелят обясни, че е имал
запитвания, тъй като всички тези индустриални предприятия са зависими и трябва
да имат решение за отпадъците си. След колебания и убеждаване от тяхна страна,
че няма проблем с това, което извършват като дейности, са продължили да работят
с другите фирми.
Пак от св.Й. се установява, че след процесния репортаж работниците на
инсталацията са изпитвали притеснения породени от думите на ответницата, че
почти всички в град П. умирали от ракови заболявания.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
Правното основание на предявеният главен иск е чл.45
от ЗЗД, съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
Ответницата възразява същите да са процесуално
допустими, тъй като в случаят се твърди от ищеца да е претърпял вреди
вследствие на излъчен репортаж на кореспондент в предаване по радио „Хоризонт“
на БНР. В този смисъл следвало да се съобрази, че „репортажа“ е творчески
продукт на журналиста, в който са включени думи на ответницата, но и на други
лица. Ето защо се твърди, че с оглед константната съдебна практика в този
случаи отговорността е на издателя и на собственика на медията доколкото е
установено, че са налице претърпени неимуществени вреди, а не на ответницата. Тези
доводи на ответницата съдът приема, че по своя характер представляват
възражения относно наличието на материалноправна легитимация за същата да
отговаря по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, а не липсата на
процесуалните предпоставки за предявяването му, които евентуално биха довели до
извод за неговата процесуана недопустимост. Това
е така защото истинността на твърдението на ищеца за притежавано
изискуемо притезание срещу конкретния ответник, което е останало
неудовлетворено от последния, е въпрос на основателност на иска, а не на
неговата допустимост именно поради презюмиран при всеки осъдителен иск интерес
със самото му заявяване щом законът го допуска, както е и в случая. В този
смисъл съдът приема посочените възражения на ответницата за недопустимост на
иск за неоснователни, а предявените обективно съединени искове за процесуално
допустими.
Относно основателността на главния иск по чл.45 от ЗЗД, съдът съобрази следното:
Ищцовото дружество е активно материалноправно
легитирано да предяви претенция за обезвереда на претърпени от него вреди на
деликтно основание предвид приетото от съдебната практика в този смисъл (Решение
№ 274 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 5120/2017 г.; Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4762/2017 г., III г. о., ГК).
Предпоставките за основателността на иска за
деликтната отговорност са противоправно поведение от страна на ответника, вреда
и причинна връзка между двете. В случаят се твърди, че противоправното
поведение от страна на ответницата Ц. се състои в публично огласяване на
неверни факти в репортаж излъчен по БНР, програма „Хоризонт“ относно
търговската дейност на ищцовото дружество.
Безспорно в процеса бе установено, че на 20.01.2020 г. в предаването „Преди
всички" по Българското национално радио (БНР), програма „Хоризонт"
бил излъчен репортаж на кореспондента на радиото от град П. - Н. П.. Поводът за
това бил инициирана подписка за провеждане на местен референдум в община П., за
която инициативен комитет е заявил намерението си пред кмета на община П. и
председателя на Общинския съвет. Подписката е „За иницииране на референдум,
за да се поиска мнението на местните жители за изграждане на депо към
инсталацията за изгаряне на промишлени отпадъци към дъщерното на завод Б.
дружество „Г."".
Фактическият състав на чл.45 ЗЗД съдържа изискването
за кумулативното наличие на няколко елемента - противоправно поведение на
ответника, от което в патримониума на ищеца да са настъпили вреди - имуществени
и/или неимуществени, като вредите следва се намират в пряка причина връзка с
поведението на ответника и вината на деликвента се предполага до доказване на
противното. Съгласно чл.154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на всички елементи от фактическия
състав, на който основава иска си. В този смисъл в тежест на ищците бе да
установят по несъмнен начин наличието на сочените предпоставки, а именно, че в
репортаж излъчен в радиопредаване на БНР – „Хоризонт преди всички“ на 20.01.2020г. ответницата Ц. публично е
увредила доброто име, търговската репутация и реноме на ищцовото дружество и в
този смисъл пряко и непросредствено е довела до настъпването на вредоносния
резултат.
Предвид горното съдът съобрази разпоредбата на чл. 2
ал.4 от ЗРТ, в която се съдържа легалната дефиниция за „радиопредаване“ - самостоятелен
елемент, независимо от неговата продължителност, в рамките на програмна схема
или каталог, утвърден от доставчик на радиоуслуги. Следователно се касае за
предварително подготвен от авторите медиен продукт, съдържащ както творчески,
така и технически действия на значителен брой хора. В конкретния случай
процесният репортаж е част от радиопредаването „Хоризонт преди всички“ и е
съвкупност от коментари на водещия и монтаж на интервюта и с други лица. Така
от изслушването на целият репортаж се установява, че практически самият
журналист внушават определени изводи, като с цел подкрепа на казаното от него
включва извадки от очевидно взети преди това интервюта с различни хора, вкл. и
от ответницата, а и от представители на мастната власт и др. Ето защо съдът
приема, че излъчилата монтирания материал медия - БНР, след своя преценка
съобразно отговорностите си по ЗРТ, както и по общия закон - ЗЗД, и в рамките
на авторските си права по чл.62 ал.1 и чл.72 ЗАПСП, е изготвило съответен
медиен продукт и го е предоставило на обществото чрез излъчване в ефир. Затова
и при липса на доказателства излъченият репортаж да е иницииран от ответницата,
а и изказванията й да са „на живо“, а не само елементи от съдържанието на
съответния медиен продукт – репортаж изготвен от кореспондент на радиото в гр.П.,
то не може да се приеме за безспорно установено наличието на противоправно
действие от страна на Ц. причинило морални вреди на ищеца, още повече, че в
процесния репортаж липсва изрично посочване името на ищцовото дружество от
нейна страна.
Поради изложеното до тук и само на това основание
предявеният иск по чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв ще следва
да се отхвърли. Този извод мотивира съдът да приеме и че акцесорната претенция
по чл.86 от ЗЗД се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид разпореденото в
чл.78 ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ищцата сторените от
нея разноски в процеса, които са в размер на 434 лева и представляват платено
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ Г. " ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
София, 1784, район Младост, ж.к. „Младост I", бл.38А, вх.2, ет.2, ап.5,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от управителя
Е.Д. Ж. ПРОТИВ З.П. ***, искове по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответницата З.П. Ц. – А. да заплати на „Г." ЕООД обезщетение в размер на
50 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от дружеството, като последица
от непозволено увреждане, изразяващо се в разпространяване на неверни факти за
дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ Г.
" ЕООД, със седалище и адрес на управление: град София, 1784, район
Младост, ж.к. „Младост I", бл.38А, вх.2, ет.2, ап.5, вписано в Търговския
регистър с ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Д. Ж. ДА ЗАПЛАТИ на З.П.
*** сторените от последната разноски в процеса в размер на 434 лева, които
представляват платено възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от дататА на връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: