№ 1558
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110150629 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. Х..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Техем сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Техем сървисис“ ЕООД.
Следва да бъде задължено „Техем сървисис“ ЕООД да представи посочените в
исковата молба документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които искания съдът намира за ненеобходимо с оглед становището на
ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.03.2025г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач – препис от
исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи намиращите се
у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
1
процесния имот с абонатен № 267927 през исковия период, включително документите за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 25597/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствените искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.
И. Х. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумите 1114,76 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, ведно със
законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата 191,95 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 22.04.2024г., сумата 41,16
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане
на вземането, сумата 8,63 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 22.04.2024г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д. №
25597/2024г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния недвижим имот.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за
процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-
дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в
сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че
ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва да е собственик или носител на вещто право
за част или целия процесен имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение въз
основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Твърди, че
„Топлофикация София“ ЕАД не е представила общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за
отоплителен сезон 2022г.- 2023г. Поради което искът за обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия бил неоснователен изцяло. Излага съображения,
че претенцията за цена на услугата дялово разпределение е недопустима, тъй като с нея се
предявявали чужди права. Сочи, че по делото липсвали доказателства, от които да се
установява, че именно посоченото от ищеца трето лице помагач било извършвало услугата
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 65, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяване-
топлопреносното предприятие или доставчикът са длъжни писмено да уведомят клиентите
си за настъпилите обстоятелства по ал. 2 и за задълженията им да изберат ново лице по чл.
139б ЗЕ в едномесечен срок от уведомяването. Поддържа, че такова уведомяване не било
направено. След изтичане на договора с топлинния счетоводител и при липса на избор на
нов топлинен счетоводител и според чл. 9, ал. 5 от Наредбата- топлопреносното
предприятие извършвало разпределение на топлинната енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Оспорва въобще да са били
2
извършвани услуги от дружеството топлинен счетоводител. Не били представени и
доказателства каква е била уговорената цена за заплащане на услугата дялово
разпределение. Твърди, че в ОУ на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за
начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение, поради което
претенцията за мораторна лихва била неоснователна. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Не твърди, че за процесния период е извършвала плащания, респ. ако
имало такива не твърди да са били за погасяване на процесното задължение. Не оспорва, че
размерът на осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба.
Не оспорва размера на дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания.
Не твърди да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за
процесния период, нито отопляемите обеми. Сочи, че количеството топлинна енергия по
месеци било посочено в приложенията на исковата молба. Не твърди липса на съответствие
с действащата нормативна уредба. Оспорва само правното основание за начисляване на
процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него
по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
2) по акцесорния иск за мораторна лихва: съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при
установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на
давността, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че за
процесния имот и период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на стойността,
посочена в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4