№ 453
гр. Плевен, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201075 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-0257-000109/26.03.2025 г. на
НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК, на И. Б. Б.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че не е бил надлежно уведомен, че регистрацията на управлявания от
негова страна автомобил, е била служебно прекратена и че процесното
деяние, не е извършено виновно. На тази основа, моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения като
допълват, че собственикът на процесното МПС не само не е знаел за служебно
прекратената регистрация на последното, но и че не е бил надлежно уведомен
от Информационния център, съобразно чл.574 ал.10 КЗ. Пледират за отмяна
на Наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото
разноски.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-
1
ДОЛНИ ДЪБНИК – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№1258561/11.02.2025г. от страна на И. З. Г. – полицай при РУ-ДОЛЕН
ДЪБНИК, в присъствието на свидетеля Х. Г. Х. и нарушителя – И. Б. Б..
Съставен е за това, че на 11.02.2025г. около 19:04 часа, в с.*** с посока на
движение към гр.ПЛЕВЕН, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***,
негова собственост, като същия е със служебно прекратена регистрация по
чл.143 ал.10 ЗДвП, считано от 28.12.2024 г. – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С резолюция от 12.02.2025г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-
ПЛЕВЕН, РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК, административнонаказателното
производство било прекратено, като на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, за случая
била сезирана Прокуратурата, във връзка с наличието на данни за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 НК. С Постановление от 21.03.2025г. по пр.пр.
№1298/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на
досъдебно производство и на свой ред, била уведомена ОДМВР-ПЛЕВЕН, за
обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на И. Б. Б. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140
ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.20 – 22, л.50 - 54 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения
на процесуалните правила, а и съображения за такива, не се навеждат от
страна на жалбоподателя.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите И. З. Г.,
Х. Г. Х., писмени доказателства /л.8, л.15 – 19, л.31, л.56, л.58 – 59 от делото/.
Показанията на посочените свидетели са твърде общи, неконкретни, но
2
същевременно - не оставят съмнения за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги кредитира.
Същите показания са, макар и косвено, в подкрепа на отразената в НП
фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните писмени
доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и
собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН,
Препис от застрахователна полица за същия автомобил с начална дата на
застрахователно покритие – 12.02.2025г., Писмо рег.№316р-26235/25.07.2025г.
на НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН. Наред с това, в
опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства.
Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и
писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2
ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят И. Б. Б. не е изпълнил
това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със
служебно прекратена регистрация на 28.12.2024г. В този смисъл, деянието се
явява обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по
делото беше представено Писмо рег.№316р-26235/25.07.2025г. на НАЧАЛНИК
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.66/, от което се установява, че
собственикът на процесното МПС, не е бил надлежно уведомен съобразно
чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство…“/, тъй като по делото не се
представиха доказателства, че изпратеното писмо, съдържащо съответно
уведомление, е било връчено на неговия адресат; наред с това, не се събраха и
други доказателства, които пряко или косвено да потвърждават, че И. Б. е
знаел за служебното прекратяване на регистрацията; нещо повече, налице са
писмени доказателства, че непосредствено след като Б. научил /във връзка със
съставения АУАН/ за това служебно прекратяване, незабавно е предприел
3
действия по сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и за възстановяване на служебно
прекратената регистрация. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателят
действително не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на
собственото му МПС, а незнанието на обсъжданото правнорелевантно
обстоятелство, изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП;
същевременно, доколкото липсват доказателства, че незнанието на
фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и
последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. В този
смисъл, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а И. Б. Б. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на
Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е
неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на
административнонаказателното производство и съобразно отправено искане
от страна на жалбоподателя и неговия защитник, направените разноски за
производството пред настоящата инстанция, следва да бъдат възложени върху
ОДМВР-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на
административнонаказващия орган е отправено бланкетно възражение за
прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, което обаче, очевидно
няма как да бъде възприето, тъй като са представени доказателства /л.9 от
делото/, за заплатена сума в размер на 300 лева. Поради това, следва на
основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на И. Б. Б. ЕГН: **********
паричната сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар по АНД №1075/2025г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №
25-0257-000109/26.03.2025 г. на НАЧАЛНИК на РУ в ОДМВР-ПЛЕВЕН, РУ-
ДОЛНИ ДЪБНИК, с което на И. Б. Б. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
4
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140
ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН да заплати на И. Б. Б. ЕГН:
********** паричната сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №1075/2025г. по описа на
РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5