РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Карлово, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320101131 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1 от
ЗЗД и чл. 19 ал.4 от ЗПК вр. с чл. 11 т.9 и т.10 от ЗПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от А. И. Д. с ЕГН ********** с
адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ *** против „С.К.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***,
представлявано от Н.П.П. като моли съда, да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на клаузата по чл. 11 ал.1 от договор за потребителски
кредит № *** към искане № ***** от 03.06.2022 г., предвиждаща заплащане
на неустойка в размер на 91.66 лева, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира деловодни разноски, както и на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата сумата в размер на 400 лева, в полза на адвокат С. К.
Н., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита
за настоящото производство
Ответникът С.К.“ ООД признава иска изцяло. Прави претенция
съдът да го от деловодни разноски на основание чл. 78 ал.2 от ГПК.
В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане
по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал
1
иска относно твърдяната нищожност на клаузата, а ищецът моли съда да
постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и
изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е
такова, с което страната може да се разпорежда.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените в производството пред настоящата
инстанция разноски. Ищецът е реализирал разноски в размер на 50 лева за
внесена държавна такса.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказаната на ищеца безплатна правна
помощ от упълномощения адвокат. Искането следва да бъде уважено, тъй
като в договора за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. е уговорено
предоставянето на безплатна правна помощ на ищеца, като материално
затруднено лице. Дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде заплатено от ответника на адвоката, определено съобразно предвидения
минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията му към
датата на сключване на договора, е в размер на 400 лева.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника в негова
тежест да не бъдат възлагани разноски, като се приложи разпоредбата на чл.
78 ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото. В нормата на чл. 78 ал.2 от ГПК са предвидени две кумулативни
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски и
възлагането им върху ищеца, а именно - ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая е налице само
втората предпоставка. По делото обаче се установи, че ответното дружество с
поведението си е дало повод за завеждане на делото. В чл. 11.1 от процесния
договор за кредит е предвидено заплащането на неустойка, а признанието, че
процесната клауза за неустойка е нищожна е направено след предявяването на
исковата молба. Поради това доводите на ответното дружество, че не е
претендирало от ищеца заплащането на посочената неустойка, че не са
изпращани покани, уведомления или други съобщения, с които да е
изисквано заплащането на договорената неустойка, както и че ищецът не е
заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит, са
ирелевантни, тъй като клаузата за неустойка е част от договора за кредит.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.К.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***,
представлявано от Н.П.П., че клаузата по чл. 11 ал.1 от договор за
потребителски кредит № *** към искане № ***** от 03.06.2022 г., сключен с
А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ ***,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 91.66 лева е НИЩОЖНА
2
като противоречаща на принципа на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1
от ЗЗД и поради неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22
от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „С.К.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № ***, представлявано от
Н.П.П. да заплати на А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К.,
област П., ул. „В.“ *** сторените в производството разноски в размер на 50.00
(петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, „А. И. Д. с ЕГН
********** с адрес: град Б., община К., област П., ул. „В.“ *** да заплати на
адвокат С. К. Н. с ЕГН ********** със съдебен адрес: град П., ул. „Й.Г.“ ***,
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на А. И. Д. с ЕГН ********** с адрес: град Б., община К.,
област П., ул. „В.“ *** в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
3