№ 1110
гр. Плевен, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500544 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ. 274 ал. 1 във вр. чл. 130 от ГПК
Производството по делото е образувано на основание частна жалба,
подадена от М. А.К. от гр. Плевен, ищец по гр. д. № 2911/2022 г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение срещу Определение №
2548/22.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата
молба поради недопустимост на последната и производството по делото е
прекратено.
Въззивният жалбоподател навежда твърдения, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е
налице заявена претенция която касае различен период на придобивна
давност от заявената с предходна искова молба, по която е налице влязло в
сила решение. Моли се определението на първоинстанционния съд да бъде
отменено и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия,
Съгласно чл. 130, предложение второ от ГПК, препис от частната жалба
не се връчва на ответника.
Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
1
съображения.
Производството по делото е образувано на основание искова молба,
подадена от ищеца М. А.К., с която се иска да се установи по отношение на
***“ АД и П. Г. Т., че ищецът е собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот, придобит на основание давностно владение за периода от
28.12.1993г. до 28.12.2003г.
Първоинстанционният съд е счел, че исковата молба е недопустима на
основание чл. 130 от ГПК, поради което с Определение № 2548/22.06.2022 г.
върнал исковата молба поради недопустимост на последната и
производството по делото е прекратено.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че съществува
пълен обективен и субективен идентитет между настоящото и предходно
образувано гр.д. № 6105/2020г. по описа на ПлРС, по което е налице влязло в
сила решение № 260556/26.11.2021г., с оглед на което приел, че предявеният
положителен установителен иск за собственост е недопустим.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е
правилно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 130 от ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът
констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
В настоящия случай, видно от материалите по делото е налице влязло в
сила решение по гр.д. № 6105/2020г. по описа на ПлРС, с което е отхвърлен
предявения от М. А.К. срещу ***“ АД и П. Г. Т. иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение
продължило през периода от 13.11.2004г. до 13.11.2014г. на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в град Плевен в масивна
сграда в ж. к „***“, бл. № *** - А, вх. „Г“, на трети етаж, застроен на 84.66 кв.
м., състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, а по схема издадена СГКК -
гр. Плевен с № 15-***/16.10.2020 г., представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.
С искова молба с вх. № 58906/25.03.2022г., депозирана пред Софийски
районен съд, М.К. иска от съда да установи спрямо същите ответници „***“
АД и П. Г. Т., на същото основанаие че е собственик на гореописания
2
недвижим имот, въз основа на давностно владение продължило през периода
от 28.12.1993г. до 28.12.2003г.
В исковата молба не се сочат нови основания, след формиране на
силата на присъдено нещо, по предходното дело, въз основа на което ищецът
да е придобил собствеността които да обуславят правния му интерес от
последващия предявен установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че частният жалбоподател е
следвало да посочи в приключилото исково производство всички основания,
които биха го легитимирали като собственик на имотът предмет на
настоящото и предхождащото го производство. Щом като някои от
основанията не са били посочени към датата на формиране сила на присъдено
нещо в предходното производство, то по отношение на същия недвижим
имот и спрямо същите страни, на същото основание е недопустимо ищецът да
се позовава в отделно исково производство.
Като е счел предявения иск за недопустим и поради това е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото, районният съд е
постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2548/22.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 2911/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, с което на основание
чл. 130 от ГПК исковата молба на частния жалбоподател е била върната, а
производството по делото прекратено, като процесуално недопустимо.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3