Р Е Ш Е Н И Е
№ 260817
15.03.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13585 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 108 ЗС , чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.
59 ЗЗД от Е.Б.К.- малолетна, действащата чрез своята майка М. Т., срещу Н.С. и И.И..
Ищцата
твърди, с нотариален акт от ****. Б.Т.бил признат за собственик на дворно място
от 372 кв.м. съставляващо имот № ***, парцел ****, по плана на село Б., ведно с
построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 59 кв.м. След
смъртта му правата били наследени от дъщеря му- И.С., а след нейната смърт- от
децата й: Б.и Н. С.. Със заповед от 1989г. посоченият парцел, заедно със
съседния били обединени в общ УПИ ****. След
обединяването възникнала съсобственост между притежателите на двата имота, като
предвид площите им И.С. към смъртта си се легитимирала като собственик на
372/801 ид.ч. от него. След
смъртта на Б.С., Н.С. се легитимирала като негов единствен наследник и се
разпоредила с имота в полза на ответницата И.. С решение по гр.д. № 98/2017г.
на ПОС било установено, че биологичният баща на ищцата е Б.С.. Предвид горното
ищцата се явявала единствен негов наследник и като такава притежавала правото
на собственост върху ½ ид.ч. от 372/801 ид.ч. имота и 1/2 ид.ч. от
сградата. След делото имотът отново бил прехвърлен на Н.С.. Твърди, че Н.С.
владее имота. Иска установяването на правото и на собственост прямо И.И. и
предаване на владението на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ и на 1/2 ид.ч. от
сградата от Н.С..
Наред
с това, твърди, че след смъртта на Б.С., у него била намерена сумата от 6000
лева с надпис „За Е.“. Легитимирайки се като единствен наследник на починалия,
ответницата С. получила сумата от разследващите органи. Предвид установеното
бащинство счита, че ответницата се е обогатила неоснователно с получаването на
сумата. Иска осъждането й да заплати сумата от
6000.00 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата
молба от ответницата И.И., с което се прави единствено възражение за
недопустимост на иска спрямо нея.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Н.С., чрез назначения особен представител. С него се взема
становище, че не може да бъде отменен нотариален акт за правна сделка и че
прехвърлянето на чужд имот не води до нищожност на сделката. Сита, че предявената
осъдителна претенция за сумата от 6000 лева не може да бъде разгледана
съвместно с иска за ревандикация.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и 108 ЗС:
Съгласно нотариален акт № *** от ***г. Б.К.Т.е признат за собственик
на дворно място от около 372 кв.м., съставляващо имот № ****, парцел **** по
плана на село Б., заедно с построената едноетажна жилищна сграда.
Б.Т.е починал на ****., като е оставил за свой наследник дъщеря си И.С..
Тя е починала на ****. и е била наследена от Н.С. и Б.С., като всеки от тях е
получил по 1/2 ид.ч. от имуществото. Последният е починал на ****. и е оставил
за наследник дъщеря си Е.Б.К..
От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че
по новия план на с. Б. имотът попада в УПИ ХIII-**** с площ от около 802
кв.м., като в същият е включен и парцел XVII-***по отменения
план. Не се събраха данни за придобиване или загубване на права във връзка с
промяната на регулацията на имотите, поради което следва да се приеме, предвид
представените нотариални актове, че наследниците на Б.Т.се легитимират като
собственици на 372/801 ид.ч. от процесния УПИ и на съществуваща жилищна сграда,
която според експертизата съответства на местоположението по предходния план. За
останалата част подлежат на изследване правата върху имот № **** по отменения
план в частта извън парцел ***, за което не бяха ангажирани доказателства.
От представените към исковата молба удостоверения се установява, че
първоначално като единствен наследник на Б.С. се е легитимирала единствено
неговата сестра. Поради тази причина ищцата,
действаща чрез своята майка като законен представител, е предявила срещу нея иск по чл. 69 СК. С влязло в сила на 28.03.2019г. решение
по гр.д.№98/2017г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено, че
биологичен баща на детето Е. М.А.
е Б.К. С. и е допусната промяна в имената на Е.Б.К..
В хода
на това гражданско производство ответницата Н.С. се
е разпоредила с 372/801 ид.ч. от имота, ведно с построената в югозападната част
двуетажна масивна жилищна сградата в полза на ответницата И.И., като си е
запазила правото на ползване. След това с нотариален акт от ****. И. Илиев е
продала ид.ч. от земята и сградата обратно на Н.С..
По
силата на чл. 298, ал. 3 ГПК решението, с което се установява
произход, има действие по отношение на всички. Със сила на пресъдено нещо в
случая е установено спрямо всички, включително и спрямо ответниците по делото,
че ищцата е дете на Б.С.. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН въз основа на
решението ищцата се явява единствен наследник на починалия към момента
на откриване на наследството му. Без правно значение е обстоятелството, че за
разпореждане с имотите на наследодателя неговата сестра се е легитимирала като
наследник въз основа на издадено удостоверение за наследници, тъй като
установяването на произхода на ищцата е породило действие от момента на
раждането й, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение,
постановено по иска за произход.
Ето
защо ищцата се легитимира като собственик на 1/2
ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ **** по плана на село Б. и на 1/2 ид.ч. от
жилищната сград. Ответницата С. не е можела да прехвърли валидно тази част от
правото на собственост, а след това ответницата И. не е можела да ги прехвърли
обратно. Разпоредителната сделка
не е породила транслативен ефект за
собствените на ищцата ид.ч. и към
настоящия момент правото на собственост принадлежи на нея.
Владението на ответницата С. се установява от представения нотариален
акт от 2017г., в който тя си запазва изрично правото на ползване.
Ето защо предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС са
основателни и следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
От показанията на свидетеля А. се установява, че при огледа на
апартамента на починалия Б.С. са намерени пари в брой, които били предадени с
разписка на сестрата на починалия. Свидетелят Т., който също е присъствал при
огледа си спомня, че в апартамента е имало портмоне с пари. Не си спомня какви
са били банкнотите и конкретната сума. Потвърждава, че той е изготвил
докладната записка на лист 58 от делото. В последната, изготвена на
12.07.2016г. е посочено, че в жилището са намерени 6000 лева, поставени в черно
портмоне вътре с хартиен лист с надпис „За Е.“. Тези данни се потвърждават и от
представения протокол за оглед, към който е приложен снимков материал с
портмонета и надписа.
Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност,
обосновават категоричния извод за това, че в имота непосредствено след смъртта
на Б.С. е била открита сумата от 6000 лева с бележка с надпис „за Е.“, както и
че сумата е била предадена на ответницата Н.С., присъствала при извършването на
огледа от органите на реда като единствен роднина. От представения протокол за
разпит на ответницата С. в досъдебното производство, подписан от същата, се
установява, че на адреса е живял единствено нейният брат, който не бил семеен. Документът
е подписан от страната, удостоверява нейни изявления и следва да бъде възприет.
Предвид тези данни, съдът намира, че откритата на адреса парична сума е
принадлежала на наследодателя.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма
се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г.
за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД
е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва
да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно.
Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти.
Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
В настоящия случай се
установи, че наследодателят е оставил парична сума в размер на 6000 лева, която
е принадлежала на ищцата като негов единствен наследник. Предвид липсата на
данни за бащинството към онзи момент, сумата е била предадена от органите на
реда на ответницата С., която се е легитимирала като наследник преди да бъде
установен произходът на детето. Тъй като тя не е наследник на своя брат, не
съществува основание за получаването и задържането на сумата, която принадлежи
на ищцата. Ето защо ответницата се е обогатила неоснователно и следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата от 6000 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените разноски, в съответствие с исковете, за които се отнасят.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Б.К.,
ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание наследяване по
закона на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. ****, по
регулационния план на село Б., ул. *****, одобрен със заповед от 1989г., с площ
от 801 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от построената в югозападната част на
имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., при
граници на УПИ: ****.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Е.Б.К.,
ЕГН **********- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на основание наследяване по
закона на 1/2 ид.ч. от 372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. 42, по регулационния план
на село Б., *****, одобрен със заповед от 1989г., с площ от 801 кв.м., ведно
с 1/2 ид.ч. от построената в югозападната част на имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., при граници на УПИ: ****, като
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН ********** да предаде на Е.Б.К., ЕГН **********-
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********,
владението върху описания по-горе имот, а именно: на 1/2 ид.ч. от
372/801 ид.ч. от УПИ ****, кв. ****, по регулационния план на село Б., ****,
одобрен със заповед от 1989г., с площ от 801 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от
построената в югозападната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 63 кв.м., при граници на УПИ: ***** и улица.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН ********** да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********-
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********,
сумата от 6000.00 лева, с която се е обогатила поради получаването й в
брой без основание след смъртта на Б.К. С., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба на 19.08.2019г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********-
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********,
сумата от 445.86 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********, да заплати на Е.Б.К., ЕГН **********-
малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител- М.А.Т., ЕГН **********,
сумата от 2295.24 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.