№ 38271
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110141347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове по чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца „Т“
ЕАД срещу ответника „К“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 907,94 лева - главница за цена на доставена топлинна
енергия за стопански нужди за имот в р. София, ул. "П " ***********, за периода
от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата 164,81 лева - мораторна лихва за период от
01.12.2021 г. до 08.04.2024 г.; сумата 4,80 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно
със законна лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 1,37 лева
- мораторна лихва за период от 01.10.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. дело №22915/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 149а л.1, т. 2 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника като битов клиент. Последният не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл.
219 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не спори по основание и размер на
предявените искове за главници, а именно наличието на сключен договор
№**********/27.06.2021 г. за доставка на топлинна енергия за стопански нужди
при ОУ. Поддържа, че вземанията на ищеца за главници са погасени чрез
прихващане, което изявление ответникът навежда, с негово насрещно парично
вземане по чл. 104 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал.2 от ЗЕ за
обект в гр. София, бул. „Ц” №*** за ползване на абонатна станция и
съоръженията към нея, собствени на „К“ ЕООД, за периода 01.01.2021-
31.12.2021 г., в размер на сумата 8020,37 лв. Предвид направеното прихващане
поддържа, че не дължи лихви за забава, както и разноски в производството.
Ответникът е направил възражението за прихващане, като длъжник, и пред
заповедния съд по реда на чл. 414 от ГПК.
1
Съдът, при служебно извършена проверка констатира, че паричното вземане,
предмет на възражението за прихващане на ответника, с идентичен предмет-
обект и период, ответникът е предявил осъдителен иск и е образувано отделно и
неприключило производство по гр. дело № 37674/2023 г. по описа на СРС, 65
състав. За претендираната самостоятелна искова защита на насрещното вземане е
постановено съдебно решение, с което ще се формира сила на пресъдено нещо
за периода, в който е включен и заявения по настоящото дело, както и по други
дела на „Т“ ЕАД срещу ответника, а именно от 26.10.2020 г. до 26.06.2023 г.
Съдът, като отчете размера на предявеното парично вземане на ищеца и размера
на предявеното насрещно вземане на ответника по настоящото гр. дело, както и
по още няколко дела по описа на СРС, цитирани от ответника в отговор на
искова молба, както и че по гр. дело №37674/2023 г., СРС, е постановено съдебно
решение, което не е влязло в сила поради подадена въззивна жалба, счита, че
възражението за прихващане – съдебно, доколкото е направено от ответника в
хода на съдебното производство – заповедно и исково, не следва да се приема за
съвместно разглеждане. В случай, че решението по гр. дело № 37674/2023 г. по
описа на СРС влезе в сила, страните могат да съобразят установеното ликвидно
и изискуемо вземане на ответника и евентуално пред въззивния съд, като
съобразят и реда на неговото предявяване по различните съдебни производства,
водени между страните.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва: ищецът
трябва да установи, че ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия,
съобразно изложените твърдения, в исковия период; че му доставя топлинна
енергия и на стойност в претендирания размер; както и правото на обезщетение
за забава, като се установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в
забава при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от
ответника, за което не сочи доказателства. При установяване на тези
обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните
парични вземания, за което му се указва, че не сочи доказателства.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за
главници по основание и по размер. Спорни остават вземанията за лихви за
забава.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т“ ЕООД
като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за
процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и основателно.
Приложените към искова молба и отговор на исковата молба документи, като
допустими и относими, следва да се допуснат за приемане, а искането по чл. 190
и чл. 195 от ГПК на ищеца не е необходимо предвид отделените за безспорни
обстоятелства. Искането по чл. 195 от ГПК на ответника не е относимо,
доколкото касае неприетото за разглеждане възражение за прихващане.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане на
ответника, направено с отговор на искова молба.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца
2
трето лице-помагач – „Т“ ЕООД, с посочен адрес на управление в исковата
молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-късно в насроченото съдебно
заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението и при остранени нередовности на искова молба и отговор.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания
и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА и ПРИЛАГА за приемане представените от страните както и
служебно изискани документи, и ч.гр.д.№ 22915/2024 г. по описа на СРС, като
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца, и по чл.
195 от ГПК на ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024
година от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните и трето лице-
помагач.
3
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-помагач,
като на ищеца и преписи на отговор на искова молба, ведно с приложения, а на
третото лице – помагач и препис от искова молба, с приложения, чрез
пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4