№ 270
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500072 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на адв.Иванов
/ВАК/, като процесуален представител на Ж. А. Ж. против Решение №
124 от 03.06.2020 година, постановено по гр.дело № 1169/2018 година, по
описа на ПРС, в частта, с която се прекратява съдебното производство по
предявения иск, с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
В жалбата се излага, че атакуваната прекратителна част, е неправилна и
следва да бъде отменена.Според молителя съдът е следвало при отхвърляне
на главния иск да се произнесе задължително по предявения в условията на
евентуалност иск, с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.По същество искането
е решението, в обжалваната му прекратителна част да бъде отменено и делото
върнато на ПРС да произнасяне.
По делото отговор е постъпил отговор от страна на адв.Костов, като
процесуален представител на С. П. Я., с него се настоява, че жалбата е
основателна и е редно да бъде уважена.
След проверка на обжалваните актове, предвид аргументите на страните
и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било
образувано по искова молба на Ж. А. Ж. против Т. Р. З. и С. П. Я., с правно
основание чл.124 ГПК, като при условията на евентуалност ищеца е посочил,
че предявява иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС против ответниците,
които би му позволил да изкупи процесния имот.Разглеждането на съдебното
производство е завършило с постановено Решение № 124 от 03.06.2020
година, постановено по гр.дело № 1169/2018 година, по описа на ПРС, с което
1
исковата претенция по чл.124 от ГПК е била отхвърлена, а също така съдът е
прекратил производството по чл.33 ал.2 от ЗС.Мотивирайки последното си
действие, той е приел, че за да е налице възможност да съвместно
разглеждане на тези искове, те следва да са с идентичен петитум, но на
различни основания или основанието да е едно, но да са налице различни
петитуми.ПРС е достигнал до извода, че на това основание претенцията по
чл.33 ал.2 от ЗС се явява недопустима и е прекратил производството в тази му
част.
Становището на съда е следното:
Жалбата се явява основателна!
Производството в случая се явява допустимо и по отношение на двете
претенции, като съображенията се крият в ТР № 8 от 27.11.2013 година, по
ТД № 8/2012 година.Съобразно последното:
"1.Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът фактите, от които произтича
правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
2.Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да
предяви осъдителен иск за същото право."
Съгласно мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, по
първия въпрос от същото, при установителните искове/включително и
отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното
право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото
има качеството на "предмет на иска", защото е обект на противоречиви
правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено
право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от
него право.
Правният интерес при установителния иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване или
пораждане, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна. Всяка страна независимо
от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. При установителния иск
2
за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на
защитимо свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от
които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата
на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на
претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и
да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, последният прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното и отричано
от ищеца вещно право.
В конкретния случай обаче ищцовата страна излага, че е собственик на
цялото Дворно място – УПИ X - 2736,2737 по давност.Следователно
наличието на н.а. за собственост у ответниците смущава правото на
собственост на ищеца, особенно при твърдения, че последния го е
придобил по давност.Наличието на идеални части от Дворното място
позволява на ищеца да предяви иск по чл.124 от ГПК /основно, защото той
излага, че го владее/ или по чл.108 от ЗС за целия процесен имот.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че:
установителният иск за собственост на ищеца е допустим, но неоснователен и
е прекратил съдебното производство в частта, досежно иска с правно
основание чл.33 ал.2 от ЗС.Настоящия състав приема, че доводите, според
които исковата претенция по чл.33 ал.2 от ЗС е недопустима, за неправилни.В
конкретния случай производството е било прекратено с мотиви, че за да е
налице възможност да съвместно разглеждане на тези искове, те следва да са
с идентичен петитум, но на различни основания или основанието да е едно, но
да са налице различни петитуми.Този извод се явява неправилен и не почива
на правилния прочит на закона.Това е така, защото в случая е налице
обективното съединяване на искове, а то е налице когато единия иск има
спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния
иск се обуславя от изхода на делото по главния иск.Т.е. евентуално
предявения иск се предявява под условие и то е изхода на делото по главния
иск.Макар и предявен евентуално, този иск е висящ и по него съдът дължи
произнасяне, т.е. той трябва да извърши всички процесуални действия за
разглеждането му по същество.Прекратявайки производството и то с тези
мотиви, ПРС е допуснал опущение на съдо – производствените правила.Т.е.
редно е било съдът да изследва обстоятелството кога ищецът е узнал за
продажбата и като последица от това дали искът е предявен в установения от
закона срок, е част от правния спор между страните относно съществуването
на субективно право на изкупуване, т.е. това е въпрос по съществото на спора
3
и по него съдът следва да се произнесе с решение, с което със сила на
пресъдено нещо ще признае или отрече потестативното право, предмет на
иска по чл.33,ал.2 ЗС. В тази част въззивното решение следва да бъде
отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от ПРС на
съществото на спора, по иска с правно основание чл.33 ал.2 ЗС.
Отделно от горното насрещната претенция на С. П. Я. касае 415
кв.м. реална част от имота, докато ПРС постановявайки диспозитива си
е допуснал да се предаде владението върху 709 км.м. .
С оглед на изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение №124 от 03.06.2020 година, постановено по гр.дело
№ 1169/2018 година, по описа на ПРС, в частта, с която с която се прекратява
съдебното производство по предявения иск от Ж. А. Ж. против Т. Р. З. и
Свилен Паскалев Анков, с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС и ВРЪЩА
делото за изпълнение на обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4