Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 17.05.2021
Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети март Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 4403 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Н.” Е. твърди в
исковата си молба, че клонът
му в С. сключил с ответника договор за доставка на вода за напояване с №
14/17.05.2019 г. Напоителните норми за съответния вид култура се определяли за
полят декар съгласно ННВ (Обн. ДВ
бр.103/27.12.2016 г.), като за напояване на ориз, същата била
2400 куб.м/дка. Заявените от ответника за полИ.е декари били 1529.1.
Предоставянето на услугата доставка на вода за напояване през поливен сезон
2019 г. се извършвало от клоновете на ищеца по цени, съгласно заповед №
РД-11-44/20.02.2019 г. на изп.д., въз основа на която била издадена заповед №
15/01.03.2019 г. на управителя на клона му в С., като за гравитачно доставяна
вода за ориз цената била 0.022 лева/куб.м без ДДС или 0.0264 лева/куб.м с ДДС.
Постоянната цена на декар напоявана площ ориз била 5.10 лева без ДДС или 6.12
лева с ДДС. При спазване на посочените изисквания била формирана общата
стойност на договора за доставка на вода за напояване с № 14/17.05.2019 г. в приложение
№ 2 към чл. 3, ал. 2 от него. За доставеното количество вода били съставени от
доставчика и подписани от ответника съответните актове, дневници и фактури,
съобразно договореното. На 18.06.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за 22 437.81 лева главница
от неизпълнено задължение за заплащане на доставена и неплатена вода за
напояване през 2019 г. по фактура № **********/21.08.2019 г., която била на
стойност 24 220.94 лева, съгласно сключения договор. С оглед извършеното частично
плащане на 10.06.2020 г. и частично погасяване на вземането, претендирал и
лихва за забава върху сумата от 24 220.94 лева – 67.29 лева лихва за забава от
01.06.2020 г. до 10.06.2020 г., а върху сумата от 22 437.81 лева – 43.63 лева
от 11.06.2020 г. до 17.06.2020 г., както и законнаа лихва върху главницата,
считано от 18.06.2020 г. до изплащането й, както и 451 лева д.т. и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Искането му било уважено и
по ч.гр.д. № 1994/2020 г. на Районен съд С. била издадена заповед за изпълнение,
но в срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу нея и за ищеца бил налице правен интерес от
настоящото производство. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 22437.81 лева за главница от неплатена
вода за напояване по договора за доставка на вода за напояване № 14/17.05.2019
г. и фактура № **********/21.08.2019 г., с 67.29 лева лихва за забава от
01.06.2020 г. до 10.06.2020 г., с 43.63 лева лихва за забава от 11.06.2020 г.
до 17.06.2020 г. и законна лихва върху същата главница от 18.06.2020 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1994 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът А., редовно
призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е подал писмен отговор, а в
съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът
е подал на 18.06.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д № 1994/2020 г.
на СтРС, по което на 01.07.2020 г. е издадена исканата заповед, срещу която на
15.09.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по
чл. 414 ГПК, поради което на 29.10.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат
предявени на 18.06.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 17.05.2019 г. клонът
на ищеца, като доставчик и ответникът, като водоползвател, са сключили представения
по делото договор за доставка на вода за напояване № 14/17.05.2019 г., който по
характер е договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД и субективно
търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). С
него клонът на ищеца се задължил на свой риск да изпълни поръчаните му от
ответника работи по доставка на вода за имоти и по култури, посочени в
приложение № 1 към този договор, а ответникът - да му заплаща периодично или
авансово цената им по приложение № 2 към договора, посочена в издадената
фактура, в срок за периодичното й плащане до 15-то число на следващия месец, в
който е издадена фактурата (чл. 1-4 договора). В
чл. 5 страните по договора уговорили, че същият се сключва за срок до
31.12.2019 г. По делото няма данни същият да е бил прекратен или развален до
настъпване на този уговорен в него срок на действието му.
За процесния период от 02.08.2019
г. до 21.08.2019 г. включително ищецът, чрез клона си, изпълнил договорните си
задължения по чл. 1 от договора и чл. 261, ал. 1 ЗЗД, като за същия период
доставил на ответника гравитачно 917 460 куб.м вода, с която са поляти
уговорените в договора 1529.10 дка ориз, а законният представител на ответника
е прегледал и приел тази работа без възражения на датата на издаване на процесната
фактура № **********/21.08.2019 г. (чл. 264, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД). Тези факти се
установяват несъмнено не само от подписите на представителите на страните под
тази представена от ищеца по делото и неоспорена от ответника процесна фактура,
но и от подписите на представителите на страните под представения от ищеца и
неоспорен от ответника акт № 4/21.08.2019 г. за водни маси за напояване на
селскостопански култури и други нужди с държавни води (л. 40-42). Тези факти се
установяват и от поправената от вещото лице в съдебно заседание т. 2, както и
от т. 3 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, преценено съвкупно с
отговорите на вещото лице в съдебно заседание и представеното от същото в това
заседание писмо на ТД на НАП (л. 125, 128 и 139).
От отговорите на вещото лице в съдебно заседание и същото писмо се установява
още, че процесната фактура и ответникът е включил в дневника си за покупки в
месеца на издаването й и в справката си декларация по ЗДДС, като по същата
фактура е ползвал и данъчен кредит, а тези му действия представляват
недвусмислено признание не само на факта, че е приел без всякакви възражения
извършената от клона на ищеца работа по договора и процесната фактура, но и на
процесното парично задължение за плащане на фактурираното му в нея
възнаграждение от 24 220.94 лева с ДДС за същата приета работа по договора
и тази фактура и доказват неговото съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, така и Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).
При това положение тежестта
да установи, че е платил изцяло и без забава това възнаграждение за тази приета
от него работа в уговорения в чл. 4, ал. 2, т. 1 от договора срок за неговото
плащане – до 15-то число на следващия издаването на процесната фактура месец
или до 15.09.2019 г., лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният
обаче не представи доказателства да го е платил, а от т. 4 на ЗСИЕ е видно, че
освен плащането на 10.06.2020 г. по банков път на част от 1783.13 лева от
същото възнаграждение, ответникът не е платил на ищеца до приключване на съдебното
дирене останалата неплатена част от него в размер на исковата сума от
22 437.81 лева. По делото няма данни това му частично неизпълнение да се
дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл.
81 ЗЗД). Поради това ищецът има право да иска изпълнението му,
заедно с обезщетение за забавата от 16.09.2019 г. в плащането му, в размер на
законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на
заповедта за неговото изпълнение по чл. 410 ГПК, заедно със законната лихва
върху същото от подаване на заявлението в съда на 18.06.2020 г. до изплащането
му, както и дължимата се мораторна лихва за забава в плащането му за
претендираните от ищеца периоди от 01.06.2020 г. до 10.06.2020 г., върху
неплатената за този период главница по фактурата от 24 220.94 лева, която
лихва, според т. 5 от ЗСИЕ, е в размер на 67.28 лева, и върху неплатеният след
частичното плащане на 10.06.2020 г. остатък от 22 437.81 лева от главницата по
същата фактура, за претендирания от ищеца период от 11.06.2020 г. до 17.06.2020
г., която лихва, според т. 5 от ЗСИЕ, е в размер на 43.69 лева (чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът
намери, че претендираните от ищеца процесни главно и акцесорни вземания за
мораторни и законни лихви са възникнали и съществуват до тези им размери към релевантната
дата на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това и исковете на ищеца по чл.
422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване се явяват доказани по основание и до
тези им размери, до които поради това следва и да бъдат уважени, като
основателни, а първият иск за съществуване на вземането за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, в останалата му част, над сумата
от 67.28 лева до претендираните 67.29 лева. Други релевантни доказателства,
които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма
представени по делото.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 1101 лева (от
които 451 лева внесена за производството държавна такса, възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в размер от 300 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо
лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт и 350 лева внесено
възнаграждение за вещото лице), както и сторените от него разноски в
заповедното производство в общ размер от 601 лева (от които 451 лева внесена за
същото държавна такса и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 150
лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в същото
производство от юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете по делото или съответно 1100.99 лева и 600.99
лева (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на
делото и ответникът има право да му се присъдят, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, сторените по делото и в заповедното производство разноски (чл. 78,
ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). Няма обаче данни същият да е сторил
такива в тези производства, поради което такива не му се и присъждат.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
че дължи на „Н.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 22
437.81 лева за главница от неплатено възнаграждение за доставена вода за напояване
по договор за доставка на вода за напояване № 14/17.05.2019 г. и фактура №
**********/21.08.2019 г., с 67.28 лева мораторна лихва от 01.06.2020 г. до
10.06.2020 г., с 43.63 лева мораторна лихва от 11.06.2020 г. до 17.06.2020 г.,
и законна лихва върху главницата от 18.06.2020 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед № 971/01.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1994 описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Н.”
Е. с п.а., против А. с п.а., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
вземането за мораторна лихва от от 01.06.2020 г. до 10.06.2020 г., В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, над сумата от 67.28 лева до претендираната 67.29 лева.
ОСЪЖДА
А. с п.а., да заплати на „Н.” Е. с п.а., сумата от 1100.99 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 600.99 лева за разноски по заповедното ч.гр.д №
1994 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: