№ 2741
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217383 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Й. Л. от
АК - Хасково, против Наказателно постановление № BG06052024/4000/P8-
290/21.10.2024 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139 ал.
7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с
целта на закона. Навеждат се доводи, че не е установена по безспорен начин
самоличността на нарушителя. Сочи се, че водачът на пътното превозно
средство не е адресат на задължението за заплащане на тол такса, а такова
задължение имат собственикът или ползвателят на превозното средство.
Изтъква се, че в наказателното постановление е допуснато несъответствие
между правната квА.фикация на нарушението и словесното му описание. На
следващо място се излагат доводи, че в АУАН и НП не е посочена нарушената
материалноправна разпоредба. Навежда се, че в АУАН и НП е посочено
различно място на извършване на нарушението, както и че не е посочен
1
конкретния тол сегмент, за да може да се направи преценка дА. попада в
списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние. Сочи се, че задължението за подаване на тол данни не е на водача,
а на националния доставчик на услугата по електронно събиране на такса за
изминато разстояние. Изтъква се, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство актосъставителят и
наказващият орган не са изследвА. предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 179 ал. 3г ЗДвП. Изтъква се, че нарушението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин, тъй като не са ангажирани доказателства за
изправността на техническото средство, с което е заснето нарушението.
Навеждат се доводи, че изготвените от техническото устройство доклади и
снимки нямат доказателствена стойност, тъй като не е предвидено
устройствата да са сертифицирани и да преминават проверки на техническата
си изправност в противоречие със Закона за измерванията, с Директива (ЕС)
2019/520 на Европейския парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за
оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и
улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни
такси в Съюза и Регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията от 28.11.2019 г. за
класифицирането на превозните средства, задълженията на ползвателите на
европейската услуга за електронно пътно таксуване, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и минималните критерии
за допустимост на нотифицираните органи. Изтъква се, че докладите за
извършените нарушения, установени чрез електронната система за събиране
на пътни такси, не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Навеждат
се доводи, че българското законодателство противоречи на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, който въвежда
изискването доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване да информират незабавно потребителите за всеки случай на
недекларирана пътна такса и да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки. Релевира се, че
административнонаказващият орган е следвало да даде възможност на
жалбоподателя да предекларира данните в случай, че е установено
несъответствие, а не да пристъпва към административното му наказване. В
тази връзка се сочи, че е нА.це по – благоприятен закон, който следва да
намери приложение в случая, предвид на измененията в чл. 10б ал. 7 от Закона
за пътищата (в сила от 01.01.2024 г.). Изтъква се, че разпоредбата на чл. 179
ал. 3а ЗДвП, в която е предвиден абсолютно определен размер на
административното наказание, без значение от тежестта на нарушението,
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
2
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
която въвежда изискване установените наказания да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. По тези аргументи се твърди, че наложената глоба е
непропорционална на тежестта на нарушението. Предвид всичко изложено се
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Х., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Т. ************* от САК – преупълномощен от
адв. Й. Л.. Адв. ************* пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводите във въззивната жалба. В допълнение изтъква
аргументи за недоказаност на нарушението. Позовава се на решение на СЕС
от 21.11.2024 г. по дело № С - 61/23. Претендира присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и представя списък. Подробни
съображения излага в писмени бележки, в които излага доводи, идентични на
тези във въззивната жалба. С писмените бележки отново се претендират
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Наказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява от юрк.
Д. Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изтъква, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
при спазване на процесуалните правила и при безспорно установена
фактическа обстановка. Навежда, че извършването на нарушението както от
обективна, така и от субективна страна, е доказано по несъмнен и категоричен
начин въз основа на доказателствата, генерирани от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от известие за доставяне, приложено в
материА.те по административнонаказателната преписка, наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 07.11.2024 г., а жалбата (видно
от датата на пощенското клеймо) е подадена на 21.11.2024 г.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
По силата на трудов договор № 125/23.02.2024 г., сключен между
„*********“ ЕООД, ЕИК *********, като работодател, и жалбоподателя С. А.
Х., като работник, жалбоподателят Х. бил назначен на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
Към 01.05.2024 г. дружеството „*********“ ЕООД било вписан
ползвател на пътно превозно средство влекач с рег. № **********, марка и
модел „Скания Р 450“, с обща техническа допустима максимална маса над 12
3
тона и с 5 оси.
На 30.11.2023 г. между „**********“ ЕАД и „**********“ ЕООД бил
сключен договор за ползване на услугата Shell Card за ползване на карти за
гориво Shell. На основание глобален договор, сключен между euroShell Cards
и B.V.Toll4Europe GmbH Shell България ЕАД действа като партньор по
продажбите на Toll4Europe във връзка с ползване на европейски услуги за
електронно пътно таксуване посредством бордово устройство, поставяно на
предното стъкло на автомобила. Във връзка с горното от страна на
Toll4Europe на „*********“ ЕООД било предоставено бордово устройство със
сериен номер 70002117054 за превозно средство с рег. № ********** за
заплащане на пътни такси в България и Европа. Устройството било
регистрирано на 14.03.2024 г. и дерегистрирано на 13.08.2024 г.
На 01.05.2024 г. в 12:27 ч. на Горни Богров, област София – град, по път
А - 2, км. 6+804, сегмент № **********, който попада в обхвата на платената
пътна мрежа, от устройство с № 20141, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач с рег. №
**********, марка и модел „Скания Р 450“, с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона и с 5 оси. За посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. На
посочената дата и час бордовото устройство, с което бил оборудван влекача,
не осъществявало пренос на данни относно геопозиционирането и изминатото
разстояние от пътното превозно средство. Не била закупена и маршрутна
карта, която да позволява преминаването на пътното превозно средство по
предварително определен маршрут от платената пътна мрежа. За
установеното преминаване на ППС бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на
нарушението 1779E50600DC5DCAE063041F160AE667.
На 06.05.2024 г. в 23:40 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно - пропускателен пункт Оряхово -
ферибот пристигнало ППС с рег. № **********, вид: влекач, марка и модел
„Скания Р 450“, управлявано от жалбоподателя С. А. Х.. Г.Ц.В., на длъжност
старши инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“,
териториална дирекция „ТД Митница Русе“ извършила проверка в системата
на НТУ и установила извършеното на 01.05.2024 г. нарушение. На същата
дата – 06.05.2024 г. в присъствието на един свидетел – Л.Г. - В. и на
жалбоподателя, старши инспектор Г.В. съставила АУАН №
*********0 от 06.05.2024 г., с който повдигнала против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 139 ал. 7 ЗДвП,
извършено на 01.05.2024 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Със съставяне на АУАН жалбоподателят бил
уведомен и за възможността в 14 - дневен срок да заплати компенсаторна
такса в размер на 750, 00 лева, в който случай няма да бъде издадено
наказателно постановление.
4
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани
възражения.
На 21.10.2024 г. Румен Мутафчиев - директор на Национално тол
управление към Агенция "Пътна инфраструктура" издал обжалваното
Наказателно постановление № *********0/21.10.2024 г., с което на основание
чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00
/хиляда и осемстотин/ лева.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" в НТУ дължимата сума за преминаването на ППС с рег. №
********** през тол сегмент № **********, във връзка с неплащането на
която бил издаденият обжалваният електронен фиш, е 2, 48 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК: наказателно постановление №
*********0/21.10.2024 г., издадено от директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), копие на
СРМПС част I за МПС с рег. № **********, препис на договор за ползване на
услугата Shell Card от 30.11.2023 г., известие за доставяне, препис на договор
за ползване на услугата Shell Card от 08.04.2024 г., препис на трудов договор
№ 125/23.02.2024 г., АУАН № *********0 от 06.05.2024 г., писмо изх. № 32-
8457/09.05.2024 г. от Териториална дирекция Митница Русе, заповед № ЗАМ –
1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на Агенция „Митници“, заповед №
ЧР – СП – НТУ – 377/30.07.2024 г., заповед № РД – 11-518/21.05.2024 г. на
председателя на Управителния съвет на АПИ, създаден доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП –
извлечение, писмо от директор на НТУ до С. Х. изх. № 94-00-
24333/24.10.2024 г., отговор от „**********“ ЕАД вх. № 34116/31.01.2025 г.
по описа на СРС, отговор от Национално Тол управление изх. № 11-00-
1344/31.01.2025 г., ведно с приложения: протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка
(СКТ) от 07.02.2020 г., карта с местоположението на СКТ № 20141, становище
от отдел "Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ;
веществените доказателствени средства - 2 броя статични изображения във
вид на снимков материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, които са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондират на веществените доказателствени средства.
От писмените доказателства се установяват и компетентността на наказващия
орган и на актосъставителя.
Съдът не цени и не взе предвид при изграждане на фактическите си
изводи писмените доказателства, представени от НТУ, АПИ, приложени на
лист 96 - 121 от материА.те по делото, тъй като същите не са относими към
предмета на доказване по настоящото дело - същите касаят различно
5
административнонаказателно производство (НАХД № 6270/2024 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав) и се отнасят до нарушение, установено с електронен
фиш.
Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата." Съгласно чл. 189е ал. 13 ЗДвП за
съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член (по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в -
бел. с.) се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Ето защо съдът цени като веществени
доказателствени средства изготвените от електронната система за събиране на
пътни такси статични изображения, от които се установяват регистрационния
номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 37 ал. 1 б. „а“ ЗАНН актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в
съответните нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 1 ЗДвП
актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 167
ал. 3а ЗДвП по отношение на пътните превозни средства, които напускат
Република България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на
превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с
декларираните тол данни. Разпоредбата на чл. 167 ал. 3б ЗДвП предвижда, че
длъжностни лица от Агенция "Митници": осъществяват контрол върху
заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната
категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на
6
Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков
път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2
и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (т. 1); съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а (т. 2). Ето
защо съдът намира, че АУАН е съставен от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност – Г.Ц.В., заемаща
длъжност старши инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД
Митница Русе“. Съгласно чл. 189е ал. 12 ЗДвП наказателните постановления
за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП се издават от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. Като писмено доказателство по
делото е приета заповед № РД – 11-518/21.05.2024 г., с която Председателят на
Управителния съвет на АПИ оправомощава директора на Национално тол
управление да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 179 ал.
3 – 3в от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя Х., подписан е от
съставителя, свидетеля по акта и от жалбоподателя, на когото е предявен за
запознаване със съдържанието му.
В АУАН са описани времето, мястото на нарушението, обстоятелствата
по извършването му и е посочена нарушената материалноправна разпоредба.
Наказателното постановление също има реквизитите, предвидени в чл. 57 ал.
1 ЗАНН - посочени са времето и мястото на извършване на нарушението,
съставомерните признаци от състава му, обстоятелствата по извършването му,
както и нарушената материалноправна норма, като възраженията на въззивния
жалбоподател в тази връзка не се споделят. Както в АУАН, така и в НП, се
твърди, че нарушението е извършено на Горни Богров, по път А - 2, км.
6+804. Списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на
Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса. В списъка са посочени наименованието на
съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и
края му. В АУАН мястото на нарушението е описано като "Горни Богров, по
път А - 2, отсечка 6+804", като действително не е посочен конкретният тол
сегмент, в който моторното превозно средство е навлязло. Допуснатото в
АУАН нарушение обаче е било отстранено от наказващия орган при издаване
на наказателното постановление, където е посочено, че се касае за сегмент с №
**********. Съгласно чл. 53 ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
7
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, от която възможност законосъобразно се е ползвал
наказващият орган при издаване на обжалваното наказателно постановление.
Не са основателни възраженията на въззивника и по отношение на това,
че е допусната неяснота в АУАН и НП при описание на изпълнителното
деяние на нарушението. Административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 139 ал. 7 ЗДвП,
която урежда задължение на водача на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В
обстоятелствената част на АУАН и НП са описани изводите на актосъствителя
и впоследствие - на наказващия орган, че за ППС с рег. № **********, вид:
влекач, марка и модел „Скания Р 450“ при преминаването му през тол сегмент
с № ********** - Горни Богров, по път А - 2, отсечка 6+804, на 01.05.2024 г.
не е била заплатена дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП, от което е
направен и извод, че водачът му е осъществил състава на нарушението по чл.
139 ал. 7 ЗДвП.
Следва да се посочи, че съдът приема за безспорно установено
извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е издадено
НП.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата
такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална
маса над 3, 5 тона - бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
В случая от събраните доказателства - доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
1779E50600DC5DCAE063041F160AE667 и приложените статични
8
изображения се установява, че на 01.05.2024 г. в 12:27 ч. на Горни Богров,
област София – град, по път А - 2, км. 6+804, в сегмент № **********, който
попада в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 20141, елемент
от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на влекач с рег. № **********, марка и модел „Скания Р 450“, с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 5 оси, като за
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал.
1 т. 2 от Закона за пътищата. На посочената дата и час бордовото устройство, с
което бил оборудван влекача, не осъществявало пренос на данни относно
геопозиционирането и изминатото разстояние от пътното превозно средство.
Не била закупена и маршрутна карта, която да позволява преминаването на
пътното превозно средство по предварително определен маршрут от
платената пътна мрежа.
Основателни са обаче възраженията на въззивника, че не е доказано
авторството на нарушението. Субект на нарушението по чл. 139 ал. 7 ЗДвП е
водачът на пътното превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 ЗП.
Нарушението е извършено на 01.05.2024 г., а е установено на 06.05.2024 г.,
когато пътното превозно средство е пристигнало на граничен пункт Оряхово -
ферибот в направление излизане от страната, управлявано от жалбоподателя
С. Х.. В случая обаче не са събрани никакви доказателства за това дА. и на
01.05.2024 г. жалбоподателят Х. е управлявал моторното превозно средство.
По делото не са нА.це доказателства на 01.05.2024 г. превозното средство да е
спирано за проверка от контролните органи на АПИ, нито пък са нА.це други
доказателства, които да установяват кой е бил водач на превозното средство
на датата на нарушението. Тежестта на доказване в случая е на наказващия
орган, който следва да събере доказателства, които недвусмислено и
категорично да установяват всички фактически обстоятелства, които са от
значение за твърдяното нарушение. Докладът по чл. 189е, ал. 8 и 9 ЗДвП,
макар и ползвайки се с презумптивна доказателствена стойност, не съдържа
данни относно авторството на констатираното нарушение. Обстоятелството,
че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението
момент, жалбоподателят не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на
01.05.2024 г., е крайно недостатъчно да бъде установено авторството на
извършеното на тази дата нарушение. Излагането на конкретни писмени
възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ
момент, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само
по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деянието (така и
решение № 172 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 10449/2023 г. на
Административен съд - София-град, решение № 1249 от 13.01.2025 г. по к.
адм. д. № 10321/2024 г., IX к. с., Административен съд - София-град, решение
№ 11063 от 31.03.2025 г. по к. адм. д. № 7719/2024 г., XIII к. с.,
Административен съд - София-град, решение № 4933 от 13.02.2025 г. по адм.
д. № 11753/2024 г. на Административен съд - София-град, решение № 1089 от
10.01.2025 г. по адм. д. № 10421/2024 г. на Административен съд - София-
град). Доколкото не е доказано авторството на нарушението,
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажира
незаконосъобразно, което налага отмяна на наказателното постановление.
Следва да се посочи обаче, че са нА.це и следващи самостоятелни
9
основания, които налагат отмяна на обжалвания акт. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.
14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от
01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. От писмените доказателства се установява, че пътното
превозно средство е било оборудвано с бордово устройство със сериен номер
70002117054, което е било регистрирано на 14.03.2024 г. и дерегистрирано на
13.08.2024 г. В случая е следвало да се пристъпи към ангажиране
административнонаказателната отговорност на отговорното лице, едва след
уведомяване от страна на доставчика на електронна услуга за събиране на
пътни такси на ползвателя на ППС относно отстраняване на техническата
нередовност в бордовото устройство и при проявено бездействие от
ползвателя на услугата. В случая обаче не се установява, нито се твърди, това
уведомяване да е било предприето и да е предложена възможност за
отстраняване на нередовността, преди да се образува
административнонаказателно производство.Видно от постъпилия отговор от
"**********" ЕАД ползвателят на бордовото устройство не е бил уведомен за
недекларираните пътни такси на дата 01.05.2024 г.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса за
изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
10
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 от
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Според представеното по делото становище от отдел "Управление
на информационна система и инфраструктура" в НТУ, дължимата тол такса в
случая е в размер на 2, 48 лв. Сравнявайки размера на незаплатената пътна
такса с абсолютно определения размер на глобата, предвиден за налагане
спрямо нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете
стойности. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуА.зиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в
размер на 227,00 лева, а наложената глоба надвишава този размер повече от
седем пъти. Отделно от това, за да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да
заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на
превозното средство. Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран
размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на
самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. Така и в
11
решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело № С - 61/23, с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково, Съдът посочва, че: "... член 179, А.неи 3—3б от ЗДвП предвижда в
случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби
и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв.,
1800 лв. или 2500 лв. (...) ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя
налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява
фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното
нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от
наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или
непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от
ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства,
които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото
предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до
категорията, към която спада съответното превозно средство, която се
определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е
лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на
превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на
извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието
сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй
като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на
задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от
изминатите без разрешение километри, нито според това дА. нарушителят е
заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен
това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде
изчислено впоследствие." В решението по дело С - 61/23 е посочено още, че:
"Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември
2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер." Установеното противоречие на
приложената санкционна разпоредба на чл. 179 ал. 3а ЗДвП с разпоредбата на
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО е следващото самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При извода за основателност на жалбата право на присъждане на
разноски има жалбоподателят, който претендира и доказва извършването на
12
разноски в размер на 660, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
(видно от представените преводно нареждане, разписка от 19.11.2024 г. и
проформа фактура № 1701/19.11.2024 г.)
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG06052024/4000/P8-
290/21.10.2024 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139 ал.
7 от ЗДвП на С. А. Х., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1
АПК Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес гр. София, бул.
"Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х., ЕГН **********, сумата от
660, 00 /шестстотин и шестдесет/ лева – разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13