Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 28.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Търговско отделение в закрито заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди и единадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Иванка Дрингова
като разгледа докладваното oт съдията т.д. № 35 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК (2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ) в хипотеза на чл. 376 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „ЗСК-Девня” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Девня срещу „Топлострой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона, Островна част.
Ищецът излага в исковата си молба, че на 26.06.2008г. с ответника са сключили договор за заем, по силата на който му е предоставил сумата от 110000 евро за развитие на търговската му дейност, а ответникът се е задължил да върне заетата сума в срок до 01.12.2008г. Въпреки изтичането на уговорения срок и многократните покани, до предявяване на исковата молба ответникът не е върнал на ищеца заетата сума. Отправените искания са да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 110000 евро, представляваща непогасена главница по договор за заем от 26.06.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 26865,90 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2008г. до 07.01.2010г. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва изложените в исковата молба твърдения и признава претенциите на ищеца. С допълнителна молба от 27.04.2011г. възразява срещу присъждане на разноски в полза на ищеца, като се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и направеното от него признание на исковете. Релевира и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава предявените срещу него искове, намира, че следва да бъде поставено решение, основано единствено на извършеното признание.
Съдът намира
направеното от ответника възражение за недължимост на разноски поради извършеното
от него признание за неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е
приложима в случаите на кумулативно наличие на двете изискуеми предпоставки, а
именно: с поведението си ответникът да не е дал повод за образуването на делото
и да е признал иска. В конкретния случай липсва първата предпоставка.
Ответникът не оспорва факта, че не е върнал в срок заетата сума и е изпаднал в
забава, следователно е дал повод за предявяване на исковете срещу него. Предвид
направеното искане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати направените от ищеца по делото разноски в размер на 10708,17лв.,
представляващи внесена държавна такса. Ищецът е поискал и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 20000 лв., но доколкото в представения договор
за правна защита и съдействие възнаграждението е само договорено, без да има
изявление за действителното му изплащане, същото не следва да се присъжда.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Топлострой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Южна промишлена зона, Островна част ДА ЗАПЛАТИ на „ЗСК-Девня” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Девня следните суми: 1/ 110 000 /сто и десет хиляди/ евро, представляваща непогасена главница по договор за заем от 26.06.2008г., на осн. чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ 26 865,90 евро /двадесет и шест хиляди осемстотин шестдесет и пет евро и деветдесет цента/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 110 000 евро за периода от 02.12.2008г. до 07.01.2010г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 10 708,17 лв. /десет хиляди седемстотин и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски и изразяващи се в заплатена държавна такса, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативния съд в двуседмичен срок от посочената от съда дата на обявяване на решението – 28.04.2011г., на осн. чл. 376, ал.3 от ГПК.
Окръжен съдия: