РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „ВАЛИМАР“ ООД против
„ИРБИС ПЛАСТ“ ООД, с която са предявени три осъдителни иска за главница и три
осъдителни иска за мораторна лихва.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
На 20.01.2022 г. по делото постъпва молба от ответника, с която заявява, че признава
исковете.
В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява. Преди
съдебното заседание депозира писмено становище, с което моли съда да постанови решение
при признание на иска.
В съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Двете дружества са трайни търговски взаимоотношения, като дружеството ищец е
продавало и доставяло стоманени изделия на дружеството ответник, като по продажби през
2018 г., 2019 г. и 2021 г. има неиздължени суми.
Преди образуване на исковото производство по искане на ищеца е допуснато
обезпечение на бъдещите искове по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на РС – Варна, чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор на банкови сметки на ответника“ в две търговски
банки до сумата от 26 904,68 лева, като на 15.10.2021 г. е издадена обезпечителна заповед №
*** по това дело.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства и признанието на иска, направено от ответника.
По правото:
1
Предявените искове са с правно основание чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Предвид направеното признание на исковете по отношение на право, което не
противоречи на закона и добрите нрави, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми.
По разноските:
Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете
предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай ответникът не
изплаща задължението си преди подаване на исковата молба. Ето защо следва да се приеме,
че е причинил завеждане на делото, поради което извършеното в хода на процеса признание
няма да го освободи от разноски.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част (по образуване на изпълнително дело и по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – в този смисъл определение №
845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., аргумент и от т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Ето защо съдът не следва да присъжда в полза на ищеца като разноски сумата от 54
лева, представляваща такса за образуването на изпълнително дело във връзка с допуснатото
обезпечение на исковете, и сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнително дело и за налагане на обезпечителна мярка. Ищецът има право на разноски за
обезпечаване на исковете в размер на 2020 лева (заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение) и право на разноски за исковото производство в размер на 3127,88 лева
(заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИРБИС ПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ВАЛИМАР“
ООД, ЕИК – *********, следните суми: 6038,80 лева (шест хиляди тридесет и осем лева и
осемдесет стотинки), представляваща неиздължена част от продажна цена за доставени
строителни изделия, за което е издадена фактура № ***/17.09.2018 г., ведно с 1105,44 лева
(хиляда сто и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата от 6038,80 лева за периода 20.12.2019 г. – 08.10.2021 г., и със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 02.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 4508,21 лева (четири хиляди петстотин и осем лева и двадесет
и една стотинки), представляваща дължима продажна цена за доставени строителни
изделия, за което е издадена фактура № ***/05.02.2019 г., ведно с 1222,23 лева (хиляда
двеста двадесет и два лева и двадесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата от 4508,21 лева за периода 06.02.2019 г. – 08.10.2021 г., и със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 02.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 13 800 (тринадесет хиляди и осемстотин) лева, представляваща
дължима продажна цена за доставени строителни изделия, за което е издадена фактура №
***/09.08.2021 г., ведно с 230 (двеста и тридесет) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 13 800 лева за периода 10.08.2019 г. – 08.10.2021 г., и със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 02.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 3127,88 лева (три хиляди сто двадесет и седем лева и осемдесет
2
и осем стотинки), представляваща разноски по настоящото дело; 2020 (две хиляди и
двадесет) лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на РС –
Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_________
Вярно с оригинала! ММ
3