Р Е Ш Е Н И Е
№ 260401
29.10.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
V-ти наказателен състав
На тринадесети октомври през
2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №2655 по описа за 2020 година по
описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. ЗАНН по повод жалбата на „Б.“ ООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от управителите С. Б. и А.
Х., против наказателно постановление № 110/29.01.2019 г., издадено от Директора
на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.166 т.3 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.166 т.3 вр. чл.155 ал.2 от ЗООС.
Жалбоподателят, моли, съдът да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като счита че е неправилно, тъй
като процесната инсталация находяща се обектна на дружеството не се използва в
работния цикъл и не е налице задължение съгласно чл.5 ал.2 от Наредбата за
установяване на мерки и прилагането на Регламент 1005 от 2009 г да се представя
досие. Намира, че е нелице противоречие досежно описаната фактическа обстановка
в акта и в НП. На последно място се навеждат доводи за неспазване на сроковете
по чл.34 от ЗАНН.Ангажират се гласни доказателства.
Представителят на административнонаказващия
орган счита, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Ангажира писмени доказателства.
По делото в качеството на
свидетели е разпитан актосъставителя, свидетел-очевидец на нарушението и по съставянето на акта.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена от лице, имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е
подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и производството по жалбата е редовно
образувано пред РС-Бургас.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.05.2018 г. актосъставителят
Р. в присъствието на свидетеля Н. двете в качеството на експерти в дирекция КПО
в РИОСВ–Бургас извършили планова проверка на винарска изба находяща се в гр.П.
местността „Ч.“ п.к. … стопанисвана от „Б.“ ООД с ЕИК ... Проверката била във
връзка с текущ контрол. При проверката от дружеството като представител
участвала М. Б. работеща като счетоводител. За тази проверка бил съставен Констативен
протокол (лист 40-42 от делото), в който на страница 2 били описани
констатациите. На страница 4 били дадени на дружеството предписания да
представи пред РИОСВ-Бургас копие от досието за проверка херметичността на
инсталацията (вероятно тази, което не е в работния процес). Даден бил срок до
11.05.2018 г. като за отговорно лице е вписан управителят на дружеството.
В указания срок след 12.05.2018 г. очевидно такова
копие от досие не е било представено
пред проверяващия орган, като в същото време не е бил обжалван констативният
протокол. РИОСВ-Бургас с писмо с изх.№АВ-623(1)/23.08.2018г
на 23.08.2018 г. (лист 23 от делото) указала на дружеството «Б.» ООД ЕИК …, че в срок от седем дни от получаване на известието да
представи копие от досието на мобилната станция, заредена с фреон R22 съгласно изискванията на Приложение №1 към чл.5
ал.2 от Наредбата за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО)
№1005/2009 относно веществата, които нарушават озоновия слой. Хладилната
инсталация (мобилната станция) се намирала на територията на обекта стопанисван
от дружеството и не била част от технологичната схема на винарската изба на „Б.“
ООД , находяща се в гр.П. местността „Ч.“ п.к. ... Същата била заредена с 12 кг
фреон R22. Не
се експлоатирала, но фреонът се съхранявал в системата. По данни на оператора (дружеството–жалбоподател) тази
система за стабилизиране на виното не се използвала поради моралното й
остаряване.
Писмото е било изпратено с препоръчана пратка и
било получено от дружеството на 14.09.2018 г. (лист 24 от делото).
В подготвената и подадена информация от
дружеството с вх.№АВ-674/21.09.2018 г. в РИОСВ-Бургас (лист 19-22 от делото)
липсвало досие на мобилната инсталация заредена с фреон R22 съгласно изискванията на Приложение №1 към чл.5
ал.2 от Наредбата за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО)
№1005/2009 относно веществата, които нарушават озоновия слой.
Получена била нова информация от оператора с писмо
с вх.№АВ-725/23.10.2018г, която била идентична с изпратената преди това.
Свидетелят М.Р. в присъствието на свидетеля З.Н. и
двете в качеството на експерти в Дирекция КПО в РИОСВ-Бургас, които на
04.05.2018 г. извършили проверката счели, че с поведението си
дружеството–жалбоподател нарушило ЗООС и поради това, с писмо от 05.11.2018 г.
(лист 16 от делото) поканили представител на дружеството или упълномощено от
него лице да се яви на 14.11.2018 г. в сградата на РИОСВ-Бургас за да бъде съставен
акт за установяване на административно нарушение. Писмото било получено на
09.11.2018 г (лист 17 от делото).
Свидетелят Р. счела, че в дадения на дружеството
оператор 7-мо дневен срок считано от 14.09.2018
г. (22.09.2018 г.) не са изпълнили задължително предписание на РИОСВ-Бургас
и поради този причина на 26.11.2018 г.
съставила акта за установяване на административно нарушение №110 (лист 15 от
делото).
В него свидетелката отразила, че на 05.11.2018 г. не е постъпило досие за мобилната
станция заредена с фреон R22, съгласно даденото предписание
с писмо с изх.№АВ-623(1)/23.08.2018 г. До съставянето на акта такова досие в
РИОСВ не било постъпвало. Правната квалификация на административното нарушение
свидетелят Р. определила по чл.166 т.3 вр. чл.155 ал.2 от ЗООС. Актът бил
съставен в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетел №2 по чл.40
ал.3 ЗАНН. По делото няма писмени доказателства на коя дата е получен от
дружеството. Не са налични и доказателства да е било направено писмено
възражение по него.
На 29.01.2019 г. директора на РИОСВ –Бургас като
се запознал с АУАН и събраните в преписката писмени доказателства издал
атакуваното наказателно постановление №110/29.01.2019 г. (лист 12 от делото). В
него при почти пълна идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при
същата правна квалификация на основание чл.166 т.3 от ЗООС на
дружеството–жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева.
Горната фактическа
обстановка се установи по несъмне начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Р. и Н. като ги счита за безпристрастни и
последователни. Двете са очевидци на описаното в НП нарушение. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Г. От тях съдът установи, че мобилната инсталация не е работела, но е
била заредена с фреон R22х в количество от 12 кг. Тъй като от 01.01.2020 г. този вид фреон бил забранен, следвало да бъде
даден за рециклиране. В момента фреонът бил източен от инсталацията и се съхранявал
в бутилки от есента на 2019 г .
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази
разпоредбите на закона, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
Административнонаказателната
процедура по налагането на настоящата санкция е започнала с издаването на АУАН. Същият е издаден извън тримесечния срок от
извършване на нарушението. Нито в акта, нито в НП са цитирани точната дата, на която
е открито нарушението и откога е започнало неговото изпълнение (административното
нарушение е формално–на просто
извършване) в разрез с разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН. В двата акта са
описани писмени доказателства (писма, с които е водена кореспонденция между
РИОСВ-Бургас и дружеството), но посочването на дата е важен и съществен
реквизит на акта и на НП. От посочването на дата на извършване на нарушението
се проследява и спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН. Датата-05.11.2018г, в която
РИОСВ-Бургас е посочило, че не е постъпило досие от оператора съгласно предписанието,
съдът не може да установи как е определена.
Видно от посочената като нарушена норма на чл. 166
т.3 ЗООС ЮЛ или ЕТ, което не изпълнява предписания дадени в индивидуален административен
акт или в констативен протокол по чл.155 ал.2 издадени от директорите на РИОСВ
се наказват с имуществена санкция. Препратката към 155 ал.2 от ЗООС задължава
по време на извършване на текущия контрол длъжностните лица да съставят
констативни протоколи, в които да отразят факти и обстоятелства и да дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.
По делото е представен един единствен констативен протокол (представляващ протокол от проверката на дружеството извършена на 04.05.2018 г . (лист 40-42 от делото). В този констативен протокол на страница 4 е дадено предписание до 11.05.2018 г да бъде представени копие от досието за проверка херметичността на инсталацията (като не се споменава за коя инсталация става въпрос). В констативния протокол на страница 2 е вписано, че е представено досие, но в него не са налични всички записи. Следователно ако цитираният констативен протокол е бил правопораждащият факт и дадения в него срок до 11.05.2018 г да бъде изпълнено задължителното предписание, то до съставянето на акта -26.11.2018г са изминали повече от три месеца, като това е в разрез с изискванията на чл.34 ал.1 от ЗАНН и е изтекла погасителната давност. АНО не е следвало до издава обжалваното наказателно постановление.
С посочената разпоредба на чл.155 ал.2 от ЗООС е
регламентирана процедурата, при която производството по установяване на
нарушението започва с констативен протокол, който има за цел да се дадат задължителни преписания с
посочване на срок и отговорник за изпълнението му. В този смисъл и същият
представлява посоченият в чл.166 т.3 правопораждащ факт за налагане на
имуществената санкция.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва фактическа обстановка, тъй като не са посочени
фактическите данни въз основа, на които наказващият орган е направил заключение
относно допуснатото нарушение, не е посочен издадения констативен протокол, не е посочена датата на нарушението. Всички тези факти са от съществено значение,
тъй като въз основа на тях
следва се направи извод за съставомерност на деянието и изтичането на давността.
В обобщение на
гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, което е
довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на делото
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради
което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена. Съдът намира,
че размерът на адвокатското възнаграждение (600 лева) не е определен съгласно размерите отразени в Наредба №1 от
09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да
бъде коригиран до размер от 370 (триста и седемдесет) лева, с оглед материалния интерес, която следва РИОСВ-Бургас да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното
на основани чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 110/29.01.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на „Б.“
ООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Поп Грую“ №70
представлявано от управителите С. Б. и А. Х. на основание чл.166 т.3 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.166 т.3 вр. чл.155 ал.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК …
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от управителите С. Б.
и А. Х. направените съдебни разноски в размер на 370 (триста и седемдесет)
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.