№ 5
гр. Русе , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000002 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. М. чрез особен представител адв. К.Д. – АК гр.
Русе против Решение № 260486/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1491 по описа за
2020г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че дължи на “Банка ДСК”
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул. “М.
представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л., ЕИК *********, сумите:
624.19 лв главница по Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 11.09.2018 г., 26.97 лв -
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.06.2019 г. до 11.09.2019 г.; 13.62 лв
обезщетение за забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 7153/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК по ч.гр.д.№ 7153/2019 г. по описа на РС Русе.
В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно
правно релевантните факти по спора. Моли да бъде отменено решението изцяло и вместо
него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени предявените претенции
като неоснователни.
Въззиваемата страна по жалбата “Банка ДСК” ЕАД гр. София счита същата за
1
неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде
потвърдено. Развива подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз
основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил релевантните
за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е
направил своите изводи за основателността на заявените претенции. За да уважи ищцовите
претенции и признае за установено, че И. Г. М. дължи на “Банка ДСК” ЕАД гр. София
сумите: 624.19 лв главница по Договор за автоматичен кредит овърдрафт от 11.09.2018 г.,
26.97 лв - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.06.2019 г. до 11.09.2019 г.;
13.62 лв обезщетение за забава за периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 28.11.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 7153/02.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д.№ 7153/2019 г. по описа на РС Русе , съдът правилно и законосъобразно е
изходил от правната доктрина.
Първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че И. Г. М., настоящ въззивен
жалбоподател, не е изпълнил задължението по сключения от него с „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София Договор за кредит овърдрафт от 11.09.2018 г. Последното постъпление от него е
направено на 06.07.2019г., след което движението по разплащателната сметка на
кредитополучателя е било преустановено, както и плащанията по разходи, като
разплащателната му сметка е с използван и дължим кредит овърдрафт в размер на 624.19 лв,
което се установява по безспорен начин и от приетата и неоспорена от страните в съдебно
заседание счетоводна експертиза. От заключението на счетоводната експертиза,
потвърдено и допълнено устно от вещото лице Й.М. в съдебно заседание на 29.10.2020г., се
установява и, че за периода от 06.06.2019г. до крайния срок на ползване на овърдрафта –
11.09.2019 г., дължимата договорна лихва е в общ размер 26.97 лв. При така събраните
доказателства първоинстанционният съд е установил, че непогасените или частично
погасените вноски по лихви и/или главница от 01.07.2019г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 28.11.2019г. възлизат на 647 лв, от които дължима главница
624.19 лв и лихви общо 22.81 лв (5.37 + 6.40 + 5.32 + 5.72). Обезщетението за забава за
периода от 12.09.2019г. до 28.11.2019г. възлиза на 13.62 лв. Към 28.11.2019г., когато ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, дължимата сума от
кредитополучателя е в размер на 624.19 лв главница, договорна лихва 26.97 лв за периода
06.06.2019 - 11.09.2019г. и обезщетение за забава 13.62 лв за периода 12.09.2019 -
28.11.2019г. , в каквито размери са и заявените претенции.
При така събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира за
2
неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за това, че неправилно РРС е приел,
че ответникът има непогасени задължения по договора за кредит. Наличието на задължения
и техният размер са доказани по един безспорен начин.
Съдът намира за неоснователно и направеното възражение на особения представител
на въззивния жалбоподател за това, че отпуснатата главница не е изобщо платена на
кредитополучателя М. и не му е предоставена договорената сума. Точно обратното -
събраните по делото доказателства потвърждават обратния извод. Договорената сума е била
отпусната на М., като последният е ползвал предоставения му овърдрафт.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил
представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими към
спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка, обсъдил е
наведените от ответната страна възражения и е приложил относимите материалноправни
норми. Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и
обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени
исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата
инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени
обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от
ответника 200,00 лв разноски за въззивното производство съобразно представената справка
по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260486/27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1491
по описа за 2020 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Русе да заплати на “Банка ДСК” ЕАД
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул. “М. представлявано от
изпълнителните директори Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л., ЕИК 121830616сумата от 200,00 лв разноски
във въззивното производство пред РОС.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4