Решение по дело №341/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№733

 

12.04.2019 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас – Галя М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 341 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „А.С.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.С., чрез адвокат И.Н. ***, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1164/15.05.2018 г., издадено отК. Пологов – заместник директор на ТД на НАП Бургас, отменено с решение № 26/08.01.2019 г. по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски. Към исковата молба са приложени копия на НП № 1164/15.05.2018 г., издадено отК. Пологов – заместник директор на ТД на НАП Бургас, Решение № 26/08.01.2019 г. по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, Договор за правна услуга от 25.10.2018 г., ведно с Фактура № 194/25.10.2018 год. неподписана от страните, както и са Приложени договор за правна услуга от 01.02.2019 год., ведно с Фактура № 226/01.02.2019 год., за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 500 лева и адвокатско пълномощно /л.12/.

По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на  исковата молба, с който ответната страна оспорва размера на исковата претенция, като счита същата за прекомерно завишена. Намира, че искът е необосноват и недоказан.

В съдебно заседание, и ищецът „А.С.“ ЕООД, ЕИК: ***, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от ю.к. С., която моли исковата молба да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, моли размера на исковата претенция да бъде намален към минималния. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски в производството. Сочи, че има основание за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Моля за разноски в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира предявения иск за допустим и основателен.

По делото е приобщено НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 1164/15.05.2018г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Бургас дружеството „А.С.“ ЕООД е санкционирано за нарушение по чл. 59а и чл. 59б от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, като на основание чл. 185, ал.2, изр. последно ЗДДС, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС, му е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано НАХД № 5169/2018 година. С решение № 26/08.01.2019 година съдът е отменил НП, с мотиви, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение - неспазване на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.първо от ЗАНН, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 29.01.2019 год.

В образуваното НАХД № 5169/2018 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат И.Н., видно от представени Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. (лист 13 от а.н.д. № 5169/2018 г.), Фактура № 194/25.10.2018 год. (лист 14 от а.н.д. № 5169/2018 г.) и адвокатско пълномощно (лист 15 от а.н.д. № 5169/2018 г.). В представения подписан от страните Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., като е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой при подписване на „настоящия договор”. В приложената неподписана от страните фактура отново е посочена същата сума и начин на плащане – в брой с дата на падеж 25.10.2018 год.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от заместник директор на ТД на НАП - Бургас и насочва иска си срещу Национална агенция по приходите, гр.София. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, отчитайки факта, че ТД на НАП-Бургас не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП със седалище София, съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По делото няма спор, че с НП № 1164/15.05.2018г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Бургас дружеството „А.С.“ ЕООД е санкционирано за нарушение по чл. 59а и чл. 59б от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, като на основание чл. 185, ал.2, изр. последно ЗДДС, вр. с чл. 185, ал.1 ЗДДС, му е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева. С решение № 26/08.01.2019 година на БРС по НАХД № 5169/2018 година по описа на съда, РС – Бургас е отменил издаденото НП. Решението на районния съд не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 29.01.2019 год. В образуваното НАХД № 5169/2018 година по описа на БРС, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат И.Н..

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Принципно, отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани.

Такъв договорът - на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани - по настоящото производство не е представен. Представени са, както вече се посочи по-горе - Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. (лист 13 от а.н.д. № 5169/2018 г.), Фактура № 194/25.10.2018 год. (лист 14 от а.н.д. № 5169/2018 г.) и адвокатско пълномощно (лист 15 от а.н.д. № 5169/2018 г.). В представения Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., като е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой при подписване на „настоящия договор”. В приложената неподписана от страните фактура отново е посочена същата сума и начин на плащане – в брой с дата на падеж 25.10.2018 год., като дори и да се твърди плащане по фактурата и договора в брой, извършено от ищеца или упълномощено от него лице, то няма приложена касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите по процесната фактура и договор.

Още с Определението на съда за насрочване на настоящото административно производство на ищеца е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: претърпяна имуществена вреда; незаконосъобразен акт на ответника, издаден при или по повод изпълнение на административната му дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и акта, както и че е негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на претендираните вреди.

Допълнителни доказателства от ищеца не се ангажирани, от което следва да се заключи, че не са налице доказателства, че към 25.10.2018 г. „А.С.“ ЕООД, е заплатила сумата от 400 лева на адв. Н. по банков път или в брой, тъй като приложените по делото Договор за правна услуга от 25.10.2018 г. и неподписана Фактура № 194/25.10.2018 год. не доказват плащане, предвид липсата на приложени към тях касова бележка, приходен касов ордер или друг документ, удостоверяващ фактическо плащане на парите. Процесуално представителство по НАХД № 5169/2018 година по описа на РС – Бургас е извършено, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение до приключване на производството, както и след това.

В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт.

Наличието само на отменено НП не е достатъчно, за да се реализира отговорността по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение.

Липсата на представени надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение води до липса на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и предявения иск е в размер на 400 лева, следва на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „А.С.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.С., чрез адвокат И.Н. ***, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1164/15.05.2018 г., издадено от К. Пологов – заместник директор на ТД на НАП Бургас, отменено с решение № 26/08.01.2019 г. по НАХД № 5169/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „А.С.“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати в полза на Национална агенция по приходите, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: