В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Руменов | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК. Ищците С... С... П... и С... Р.... П...., и двамата от гр. Д…, са предявили пред РС Девин искова молба, в която твърдят , че общият им наследодател С... Х.... П.... е притежавал приживе и е внесъл през 1958 г . в ТКЗС при образуването му недвижим имот - ливада в землището на гр. Д… , местността „ К…" , с площ 3.11 декара и при съседи: от изток – Х... С... С..., от запад - общински имот , от север- С... И... В..., и от юг – А... И... К.... Твърди се , че за този имот бил включен в строителните граници на гр .Д… през 1984 г. , актуван като държавен със седем броя актове, без да има проведена отчуждителна процедура, и предаден като собственост на Община Д… на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА през 1992 г. След като ищците стартирали преписка за възстановяването на имота по ЗСПЗЗ, тя била спряна от ПК Д… до решаването на материалния спор за собственост по същество, при което се иска от съда да бъде признато за установено спрямо ответниците Община Д… и МРРБ гр. С… , че процесния имот не е държавна или общинска собственост и да бъдат отменени съставените за него актове за държавна собственост. Релевират се доводи за допустимост и основателност на исковете. Копие от исковата молба е изпратено на ответниците , които в отговори по реда на чл. 131 от ГПК навеждат възражения за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, както и за тяхната основателност . В открито съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез процесуалния си представител. Сочат доказателства.Пледират исковете да бъдат уважени. Ответниците се придържат към позицията си за неоснователност и недопустимост на исковете, въвеждат допълнителни доводи и доказателства и молят исковете да се отхвърлят. Установено е следното :. И двамата ищци са наследници на С.... Х.... П...., бивш жител на Д…, починал през 1962 г. През 1958 г той внесъл в новообразуваното трудово- кооперативно земеделско стопанство общо 22.7 дка обработваема земя , от която 15.2 дка ниви и 7.5 дка естествени ливади., както и 12 бр овце.Процесната ливада от 3.11 дка останала незастроена и през 1984 с одобрението на новия регулационен план на град Д… била включена в строителните му граници и нанесен с молив в кадастралния план като имот с планоснимачен номер 1185, без за това да имало нарочна заповед. Издадени били седем броя актове за държавна собственост върху същия имот , а през 1992 г имотите били предоставени на Община Д… по реда на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Същата година наследниците на С... Х... П... подали до ПК гр. Д… заявление за възстановяването на имотите по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Вещото лице дава заключение , че в границите на процесния имот с пл. номер 1185 няма реализирано сградно или др. тип строителство към момента, като част от него е отредена за улична регулация . Това мероприятие също не е изпълнено. Съдът , след анализ на представените доказателства , направи следните изводи . Предявен е отрицателен установителен иск за липса на собственост, съчетан акцесорно обективно и субективно със седем искания по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Исковете са допустими , доколкото исканото установяване е единствения начин да отпадне пред ищците пречка за възстановяване на имота в реални граници, в този смисъл те имат правен интерес от воденето. По същество обаче иска е неоснователен. Не е доказано по делото , че общи наследодател на ищците е бил собственик на и е внесъл в ТКЗС именно процесния имот. В депозираната по делото заявление - декларация от С.... Х.... П.... внесеното от него е описано общо като ниви и естествени ливади , без да бъде индивидуализирано. Площта на внесените ливади също се различава - той е внесъл в ТКЗС ливади с площ от 7. 5 дка , а предмет на делото е ливада с площ 3.11 дка. Факта , че на ищците не е възстановен имот в м. „К…" ( според приложеното удостоверение на ОС „Земеделие" гр Д…) , също подкрепя недоказаността на иска. Единственото представено удостоверение № 122/ 21.05.2010.- на ОСЗ гр Д… касае липса на възстановяване на процесния имот, но не е ясно дали ищците не са обезщетени по друг начин , и изобщо дали преписката е приключила и по какъв начин. Останаха недоказани твърденията в исковата молба ,че преписката по възстановяването е спряна — такъв извод не може да бъде направен само на база представеното удостоверение. Същевременно, съставените за имота актове за държавна собственост са официални документи , удостоверяващи държавната собственост върху процесиите имоти , и като такива - годни доказателства по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК. А по делото няма нито едно доказателство, което да оборва записаните там констатации, като представянето на такива Доказателства е в тежест на ищците. Тоест, липсата на право на собственост от страна на ответниците, съответно главния иск , са недоказани и иска следва да се отхвърли. Доколкото акцесорните са обусловени от съдбата на главния иск, следва да бъдат отхвърлени и те . Разноските по делото се поемат от ищците. Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от С... С... П.... , ЕГН ...., и С.... Р.... П...., ЕГН ...., иск да бъде признато за установено по отношение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Д…, че недвижим имот представляващ ливада в земзлището на гр. Д… , местността „К…" , с площ от. 3.11 дка , при съседи: от изток – Х... С... С..., от запад - общински имот , от север- С... И.... В...., и от юг – А... И.... К...., включена в строителните граници на гр. Д… и представлява имот с планоснимачен номер № 1185 в квартали 10 и 11 , за които са отредени парцели XX, XXI, XXII от кв 10 и парцели I до V от кв. 11 , и са съставени актове за държавна собственост под последователни номера от 197 до 203 от дата 06.02,1986 г , не е държавна , респ общинска собственост, като недоказан. ОТХВЪРЛЯ искането на С... С... П..., ЕГН ...., и С.... Р.... П...., ЕГН ...., съставените актове за държавна собственост под последователни номера от 197 до 203 от дата 06.02.1986 г. да бъдат отменени , като неоснователно и недоказано. Осъжда С... С.... П.... , ЕГН ...., и С... Р.... П...., ЕГН..., и двамата от гр. Д…, да заплатят на ответника община Д… сумата от 300 лв (триста лева) разноски по производството . Осъжда С.... С... П.... , ЕГН ...., и С.... Р..... П....., ЕГН ...., и двамата от гр. Д…, да заплатят на ответника- държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 290. 44 лв. (двеста и деветдесет лева 44 ст. ) разноски по производството, съставляващи юрисконсултско възнаграждание по смисъла на чл. 78 ал. 8 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред със от съобщаването му на страните. Окръжен съд гр. Смолян в двуседмичен срок. СЪДИЯ : |