Присъда по дело №14880/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33
Дата: 1 февруари 2024 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110214880
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. Г.
СъдебниИВО П. М.

заседатели:Сашо Ст. И.
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
и прокурора Д. Янк. В.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г. Наказателно дело от общ
характер № 20231110214880 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Й. Ш. - роден на *** г. в гр. ***, българин, български
гражданин, осъждан, средно образование, живущ в гр. ***, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че:
1. За периода от около 16.30ч. на 03.04.2023 г. до 04.04.2023г. в гр. ***, кв. ***
противозаконно лишил от свобода М. Д. П., който влезнал в жилището на посочения адрес и
Ш. заключил входната врата на апартамента, прибрал ключа у себе си, като за да сломи
всякаква съпротива у М. П. му нанасял периодично побой и деянието е извършено по начин,
мъчителен за пострадалия П. –– проявявал садистично отношение, крещял „Ще ви убия!“,
„Ще ви еба“, ритал го и го удрял с юмруци, извадил еректиралия си полов орган и удрял П. с
него по главата, предупредил П. да не го гледа в очите, а да гледа в пода и да не вика, иначе
ще го убие, накарал го избърше пода от кръвта, която се стичала от П. и приятеля му П. в
резултат от нанесения им побой от Ш.- престъпление по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 303 НПК и чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 вр чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 (четири) години.
2. За периода от около 16.30ч. на 03.04.2023 г. до 04.04.2023г. в гр. ***, кв. ***
противозаконно лишил от свобода Р. П. П., който влезнал в жилището на посочения адрес и
Ш. заключил входната врата на апартамента, прибрал ключа у себе си и му взел телефона,
1
като за да сломи всякаква съпротива у П. му нанасял периодично побой и деянието е
извършено по начин, мъчителен за пострадалия П.– проявявал садистично отношение,
крещял „Ще ви убия!“, „Ще ви еба“, накарал го да си съблече тениската и започнал да го
рита по ребрата, главата и гърба, заповядал му да излезе на терасата и да легне на плочките
гол до кръста, като повтарял „Ще лежиш мършо, докато аз ти кажа“, предупредил П. да не
го гледа в очите, а да гледа в пода и да не вика, иначе ще го убие, накарал го избърше пода
от кръвта, която се стичала от П. и приятеля му П. в резултат от нанесения им побой от Ш.-
престъпление по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл.
142а, ал. 5 вр. ал. 1 вр чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 4 (четири) години.
3. На 04.04.2023 г. около 02.30ч. в гр. ***, кв. *** е извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол- Р. П. П., заключен в апартамента на посочения адрес,
като употребил за това сила –нанасял побой с юмруци и ритници и заплашване-ако вика за
помощ ще го убие и с думите „Сега ще видите какво ще направя“ извадил половия си орган,
който бил еректирал, опипвал се, казал на П. и П. „Направете ми свирки“ и накарал П. да
легне по корем, взел пръчката, с която преди това му нанасял побой и се опитвал през
слиповете да му я вкара в ануса, като му казвал че го „кефи сексуално и иска да го чука“-
престъпление по чл. 157 ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и чл. 157 ал. 1
вр чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 (две)
години.

ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Ш. едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 НК определеното общо най- тежко наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 (четири) години с 1 (една) година като ОПРЕДЕЛЯ общо най -
тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС първоначален строг режим на
изтърпяване на определеното и увеличено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода”
за срок от 5 (пет) години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 НК от определеното и увеличено общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години времето, през което подсъдимият
е бил задържан по делото, считано от 04.04.2023 г.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – тампон с кафява материя; жълт парцал и
дървена пръчка с дължина 90 см. Да бъдат унищожени.
ВРЪЩА мобилен телефон Хуауей на подсъдимия Ш..
ВРЪЩА мобилен телефон Нокиа и сим карта на Р. П. П..
ПОСТАНОВЯВА компакт диск и снимки да останат приложени по делото.
2

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Ш. да заплати: разноски по водене
на делото, направени на досъдебното производство в размер на 2156,11 лева - в полза на
държавата, както и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане
на присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на Софийски районен съд.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийски
градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 14880 по описа на СРС, НО, 132 с - в за 2023 г.

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение срещу М.Й.Ш. за това, че
1. За периода от около 16.30ч. на 03.04.2023 г. до 04.04.2023г. в гр. *** противозаконно
лишил от свобода М.Д.П., който влезнал в жилището на посочения адрес и Ш. заключил
входната врата на апартамента, прибрал ключа у себе си, като за да сломи всякаква
съпротива у М.П. му нанасял периодично побой и деянието е извършено по начин,
мъчителен за пострадалия П. –– проявявал садистично отношение, крещял „Ще ви убия!“,
„Ще ви еба“, ритал го и го удрял с юмруци, извадил еректиралия си полов орган и удрял П. с
него по главата, предупредил П. да не го гледа в очите, а да гледа в пода и да не вика, иначе
ще го убие, накарал го избърше пода от кръвта, която се стичала от П. и приятеля му П. в
резултат от нанесения им побой от Ш.- престъпление по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК.
2. За периода от около 16.30ч. на 03.04.2023 г. до 04.04.2023г. в гр. *** противозаконно
лишил от свобода Р. П. П., който влезнал в жилището на посочения адрес и Ш. заключил
входната врата на апартамента, прибрал ключа у себе си и му взел телефона, като за да
сломи всякаква съпротива у П. му нанасял периодично побой и деянието е извършено по
начин, мъчителен за пострадалия П.– проявявал садистично отношение, крещял „Ще ви
убия!“, „Ще ви еба“, накарал го да си съблече тениската и започнал да го рита по ребрата,
главата и гърба, заповядал му да излезе на терасата и да легне на плочките гол до кръста,
като повтарял „Ще лежиш мършо, докато аз ти кажа“, предупредил П. да не го гледа в
очите, а да гледа в пода и да не вика, иначе ще го убие, накарал го избърше пода от кръвта,
която се стичала от П. и приятеля му П. в резултат от нанесения им побой от Ш.-
престъпление по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК.
3. На 04.04.2023 г. около 02.30ч. в гр. *** е извършил действия на полово удовлетворение с
лице от същия пол- Р. П. П., заключен в апартамента на посочения адрес, като употребил за
това сила –нанасял побой с юмруци и ритници и заплашване-ако вика за помощ ще го убие
и с думите „Сега ще видите какво ще направя“ извадил половия си орган, който бил
еректирал, опипвал се, казал на П. и П. „Направете ми свирки“ и накарал П. да легне по
корем, взел пръчката, с която преди това му нанасял побой и се опитвал през слиповете да
му я вкара в ануса, като му казвал че го „кефи сексуално и иска да го чука“-престъпление по
чл. 157 ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита, че се доказва от събраните доказателства.
Моли да подсъдимият бъде признат за виновен, като за всяко от двете престъпления по чл.
142а ал. 5 във вр. ал. 1 НК му бъде наложено наказание от година и половина „лишаване от
свобода“, а за това по чл. 157 ал. 1 НК - наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, като на основание чл. 23 ал. 1 НК да бъде определено едно общо най-тежко
наказание две години „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия изтъква като смекчаващи обстоятелства млада възраст на
подсъдимия и неговото процесуално поведение. Моли да бъде наложено наказание в
минимума, което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3 и на основание чл. 23 НК
да бъде определено едно общо наказание.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, изразява съжаление, счита, че ще се
промени и няма да извършва никога повече престъпление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Подсъдимият М.Й.Ш. е роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин, осъждан,
средно образование, живущ в гр. ***, ЕГН: **********.
На 03.04.2023 г. свидетелите М.Д.П. и Р. П. П. посетили около обяд подс. М.Й.Ш., който
обитавал жилище в гр. ***.
Уговорили се свидетелите да почистят жилището, в което трябвало да се извърши ремонт.
М.Д.П. и Р. П. П. започнали работа, като подсъдимият постоянно крещял, започнал да ги
удря и ги наричал „мърши“, взел дървена пръчка от метла и ударил няколко пъти силно св.
П. по тялото и дясната част на главата. Предупредил ги, че няма да ги пусне да си тръгнат,
докато не разчистят, проявявал агресия, давал указания какво да правят и ако не го
изпълнят, ги удрял. Забранил им да го гледат в очите, а да гледат в пода и да не викат, иначе
ще ги убие.
Агресията на подсъдимия се увеличавала и ескалирала и около 16.30ч. св. П. и св. П.,
сериозно притеснени за живота и здравето си, казали на подс. Ш., че искат да си тръгват, но
той им отговорил, че няма да е тази нощ. Заключил входната врата, прибрал ключа в себе си
и принудил двамата свидетели да седнат на земята. След всяка тяхна молба да ги пусне да си
вървят следвала серия от удари с юмруци по главата и тялото на двамата. Телефонът на св.
П. започнал да звъни и той успял да вдигне, тъй като майка му го търсила, но подсъдимият
веднага издърпал телефона от ръцете му и го прибрал. От нанесените удари и
нараняванията, които получили свидетелите, кръвта се стичала по пода и подсъдимият ги
принуждавал да я избършат. Св. П. не разполагал с телефон и двамата с приятеля му
продължавали да молят подс. Ш. да ги пусне да си вървят. Но той ги предупредил, че ако
викат за помощ, ще ги убие и ще продаде органите им, като крещял „Ще ви убия!“, „Ще ви
еба“. Подсъдимият изглеждал сериозен в намеренията си, демонстрирал садистично и
унизително отношение към двамата свидетели и ако случайно го погледнели в очите,
получавали удари в лицето с юмрук и ритници от подсъдимия.
За да сломи всякаква съпротива, подс. Ш. накарал св. П. да си съблече тениската и започнал
да го рита по ребрата, главата и гърба, заповядал му да излезе на терасата и да легне на
плочките гол до кръста, като повтарял „Ще лежиш мършо, докато аз ти кажа“.
Късно вечерта св. М.Л. се обадил на подс. Ш. и го попитал дали има „билка“ за продажба.
Подсъдимият му казал да вземе запалки и храна, да дойде, да е тих защото бил „проснал
едни двама да лежат на земята“.
Когато св. Л. пристигнал, подс. Ш. отключил входната врата, поканил го в апартамента и
отново заключил, като прибрал ключа в себе си. В стаята св. Л. видял М.П. и Р. П., които
лежали по корем на земята и имали видими следи от побой, а подсъдимият проявявал
агресия към двамата, като периодично ги удрял с ръце и крака по цялото тяло. Св. П. решил
отново да опита и помолил подсъдимия да ги пусне да си тръгнат, но той отказал с думите
„Ще ви държа докато не падне интереса ми към вас“. Вратата на апартамента била
заключена, а ключовете били в джоба на подсъдимия.
След полунощ на 04.04.2023г. в апартамента на горепосочения адрес - гр. ***, около 02.30ч.,
подс. Ш. извадил еректиралия си полов орган и започнал да удря св. П. с него по главата,
предупредил „Сега ще видите какво ще направя“ опипвал се, казал на П. и П. „Направете ми
свирки“ и накарал св. П. да легне по корем, взел пръчката, с която преди това му нанасял
побой и се опитвал през слиповете да му я вкара в ануса, като му казвал че го „кефи
сексуално и иска да го чука“.
Св. П. не могъл да заспи през цялата нощ и се опитвал да измисли вариант да избягат заедно
с приятеля си М..
На 04.04.2023г.около 07.30ч. подс. Ш. излязъл от апартамента и заключил. Върнал се около
час по-късно, като отново заключил, но оставил ключа в ключалката на вратата. Това не
останало незабелязано от св. П. и той изчакал момента, в който подсъдимият е в другата
2
стая, затичал се, отключил и тръгнал да бяга. Насочил се към павилион за дюнери, до
спирката на ***, където работил св. М. и му казал да извика полиция, тъй като е бил държан
против волята си. След пет минути дошла полиция и свидетелят разказал за инцидента, като
ги уведомил за местонахождението на апартамента, в който са били заключени той и
приятелят му.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на следните
доказателствени средства и доказателства:
- гласни – показанията на свидетелите П., Р. П., П. П., А.А., В., Л., М., В., М., С., Г., П., И.,
- писмени – заключения на две технически експертизи /ТЕ/; ДНК експертиза, КСППЕ и три
съдебно-медицински експертизи /СМЕ/; съобщение, протокол за оглед на
местопроизшествие; протокол за претърсване и изземване; протокол за обиск на лице; два
протокола за освидетелстване; два протокола за доброволно предаване; медицинско
направление; справка от районен център 112 –***; два протокола за разпознаване на лице;
справка от ГДИН и справка за съдимост за подсъдимия.
- веществени – тампон с кафява материя; жълт парцал и дървена пръчка с дължина 90 см.;
мобилен телефон Хуауей; мобилен телефон Нокиа и сим карта; компакт диск и снимки.

Посочените доказателства бяха приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 и чл. 284 вр. чл. 372, ал. 4 НПК.
Съдът кредитира направеното от подсъдимия признание на фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на ОА, тъй като кореспондира с останалия събран по
делото доказателствен материал - показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на експертизите, другите писмените доказателства, както и веществените, от
които по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият е извършил описаното.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите
са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си и с
останалия събран по делото доказателствен материал и, както и с направеното от
подсъдимия признание.
Съдът кредитира заключението на приетите делото експертизи, като счита, че са
безпристрастни, обективни и кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, както и
веществените, тъй като същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на двете престъпления по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 и
по чл. 157, ал. 1 НК.
За престъпленията по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК:
От обективна страна:
Подсъдимият е лишил свидетелите П. и П. от свобода – заключил входната врата на
апартамента, в който те двамата се намирали, против волята им, така, че те не са имали има
възможност да излязат и така ги лишил от възможност за свободно придвижване. Прибрал
3
ключа у себе си, като за да сломи всякаква съпротива у тях, им нанасял периодично побой.
Двамата свидетели не са имали възможност да излязат не за кратко време, а в продължение
на около 16 часа / /П. и повече/ т.е. достатъчно дълго време, за да се приеме, че трайно е
било ограничено правото им на придвижване в пространството. Подсъдимият е сторил е
това противозаконно, тъй като е лишил от свобода лица, спрямо които не е имало законно
основание за ограничаване на свободата им и, тъй като подсъдимият не е лице, което има
законовите правомощия да върши това.
Деянието е извършено по начин, мъчителен за пострадалите, тъй като те са били принудени
да изтърпят агресивно физически страдания, причинени от побоя, нанесен им в
продължителен период от време от подсъдимия и унижения, на които ги подлагал,
използвайки наркотичната им зависимост.
Към св. П. подсъдимият крещял „Ще ви убия!“, „Ще ви еба“, ритал го и го удрял с юмруци,
извадил еректиралия си полов орган и го удрял с него по главата, предупредил П. да не го
гледа в очите, а да гледа в пода и да не вика, иначе ще го убие, накарал го избърше пода от
кръвта, която се стичала от него и св. приятеля му П. в резултат от нанесения им побой.
Подобно отношение е проявил и спрямо св. П. –крещял „Ще ви убия!“, „Ще ви еба“, накарал
го да си съблече тениската и започнал да го рита по ребрата, главата и гърба, заповядал му
да излезе на терасата и да легне на плочките гол до кръста, като повтарял „Ще лежиш
мършо, докато аз ти кажа“, предупредил го да не го гледа в очите, а да гледа в пода и да не
вика, иначе ще го убие, накарал го избърше пода от кръвта, която се стичала от П. и св. П. в
резултат от нанесения им побой от подсъдимия.
Касае за продължено престъпление, тъй като престъпното състояние трае до
освобождаването на лишеното от свобода лице.
Не е приложим института на продължаваното престъпление, тъй като се касае за деяния
против личността на различни граждани.
От субективна страна:
Деянията са извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния
характер на всяко деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и пряко е целял те да настъпят. Съзнавал, че е заключил пострадалите в апартамента против
волята им; че държейки ги заключени в продължение на часове ги е лишил от възможността
свободно да се придвижват. Знаел е, че не е имало законно основание да ограничава
свободата им и, че той няма правомощия за това.
Съзнавал е и, че побоя, който периодично им нанасял и униженията,на които през цялото
време ги подлагал, са мъчителни за тях.
С тези доводи съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на двете престъпления по
чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК.
За престъплението по чл. 157, ал. 1 НК:
От обективна страна:
Подсъдимият извършил действия на полово удовлетворение със св. Р. П., който е от мъжки
пол като него - извадил половия си орган, който бил еректирал, опипвал се, накарал П. да
легне по корем, взел пръчката, с която преди това му нанасял побой и се опитвал през
слиповете да му я вкара в ануса, като му казвал че го кефи сексуално и иска да го чука. Тези
действия могат да доведат до възбуда на сексуално желание и удовлетворението му. При
извършването им подсъдимият употребил сила - нанасял побой на П. с юмруци и ритници,
както и заплашване –казал, му, че ако вика за помощ ще го убие. Използваната принуда
имала за цел да сломи всяка съпротива на П. и да го принуди да търпи действията на
подсъдимия, имащи за цел постигане на полово удовлетворение.
4
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че извършваните от него действия са от
естество да възбудят и удовлетворят полово желание, съзнавал, е, че пострадалият е от
същия пол като него, както и, че използваната от него принуда парира съпротивата на
пострадалия и го кара да търпи действията спрямо него.
Подсъдимият е целял да се възбуди и удовлетвори половото си желание без сношение.

С тези доводи съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.
157, ал. 1 НК.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от 3 до 12 години, а за това по чл. 157, ал. 1 НК – от 2 до 8 години.
Съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство и за трите престъпления
изразеното съжаление и сравнително младата възраст на подсъдимия. Не се възприе като
смекчаващ признак процесуалното му поведение - поведението в рамките на процеса има
значение за това дали ще понесе или не съответните дисциплиниращи санкции. Освен това,
предвид това, че е задържан, практически той няма как да има процесуално поведение,
което да осуетява хода на процеса.
За отегчаващо обстоятелство и за трите престъпления съдебният състав намери това, че
подсъдимият е бил осъждан към времето на извършването им и то четири пъти, два от които
на лишаване от свобода, което е търпял. Това го определя несъмнено като личност със
завишена степен на обществена опасност, тъй като използваната досега спрямо него
наказателна репресия не е изиграла своята роля най–малкото в посока да го възпре да
извършва други престъпления. Очевидно е, че подсъдимото лице не е осъзнало смисъла на
предходното си осъждане в посока, че то трябва да е задръжка за последващо престъпно
поведение.
Несъмнено следва да се вземе предвид и това, че в случая са налице общо три престъпления,
което само по себе си сочи на по-висока обществена опасност на деянията и дееца.
По отношение на всяко престъпление по чл. 142а, ал. 5 вр. ал. 1 НК съдът отчете като
отегчаващ белег това, че срокът на противозаконното лишаване от свобода на пострадалите
не е малък. Взе предвид и това, че упражнената спрямо тях принуда, причинила им мъки, е
продължила през цялото време на лишаването им от свобода – подсъдимият периодично ги
е биел и унизявал с различни действия.
Относно престъплението по чл. 157, ал. 1 НК съдът отчете за утежняващ признак това, че се
касае за действия с не толкова силен интензитет - липсват действия, насочени към това да
кара пострадалия да стимулира члена на му по някакъв начин и еякулация от негова страна;
няма проникване с пръчката в пострадалия.
Посочените отегчаващи обстоятелства категорично изключват възможността за налагане на
наказанията под или в минимума, както пледират страните.
За всяко престъпление по чл. 142а, ал. 5 НК е налице приблизителен баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това, съдът прие, че за
всяко следва да определи наказание „лишаване от свобода” близък д средния размер - шест
години. С оглед задължението за приложение на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали всяко
наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия две наказания „лишаване от свобода” за срок от
5
четири години.
По отношение на престъплението по чл. 157, ал. 1 НК, с оглед естеството на действията на
полово удовлетворение, съдът счете, че трябва да определи на подсъдимия наказание малко
над минимума и намери за подходящо „лишаване от свобода” за срок от три години, което
след намаляването му с 1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, бе наложено в размер от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от трите наказания
- лишаване от свобода за срок от четири години.
Съдът намери, че в случая е задължително да се приложи чл. 24 НК. Това е така, защото се
касае за деец, който е осъждан общо четири пъти към времето на двете престъпления, като е
и търпял наказание лишаване от свобода. Очевидно е, че подсъдимото лице не е осъзнало
смисъла на своите предходни осъждания и наложените му наказания не са постигнали
своите цели, така че подсъдимият да се поправи и да има задръжки да извършва нови
престъпления. Увеличаването на общото наказание е необходимо и заради това
подсъдимият да разбере, че е наказан и за трите деяния, а не да остане с разбирането, че е
получил едно наказание за всички престъпления. Ето защо, съдът приложи разпоредбата на
чл. 24 НК. С оглед това, че е все още на сравнително млада възраст, съдът прие, че ще е
достатъчно наказанието да бъде увеличено с една година и му определи лишаване от
свобода в размер на пет години. Този размер съдът намери за подходящ най-вече за
постигане на личната и генералната превенция.
Тъй като подсъдимият е изтърпял наказание лишаване от свобода през 2022 г. и трите
престъпления са умишлени, съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на
наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна от наложеното наказание времето през което
подсъдимият е бил задържан по настоящото дело за срок до 24 ч. по реда на ЗМВР; за срок
до 72 ч. с постановление на СРП и с МНО „задържане под стража”, считано от 04.04.2023
година.

ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Веществените доказателства – тампон с кафява материя; жълт парцал и дървена пръчка с
дължина 90 см. са ненужни и без стойност и съдът постанови да бъдат унищожени.
Относно компакт диска и снимките, съдът прие, че следва да останат по делото.
Мобилен телефон Хуауей принадлежи на подсъдимия Ш., а мобилен телефон Нокиа и сим
карта - на св, Р. П. и съдът им ги върна, тъй като не са сред вещите по чл. 53 НК

ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати разноски по водене на делото, направени на досъдебното производство
/възнаграждения за изготвени експертизи/ в размер на 2156,11 лева - в полза на държавата.
Осъди го и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на
присъдените съдебни разноски, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за
служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СРС.

ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.


6


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни